Начало   Софтуер   Ревюта   Статии   Дневници   Галерия   DC HuB   Уеб Чат   Форум
Новини
 GGbit.info Новини
 Комуникации
 Сигурност
 Софтуер
 Хардуер
 Игри и забава
 Работна Среда
 Спорт & Хоби
 Програмиране
 Шоу Новини
 Други Новини
GGbit.info +
   Фен Сайтове
Oth.GGbit.info
   Гейм Сървъри
CS.GGbit.info
   Frendly Url's
Дървена Дограма
Виктор Шапилов
Рекламно Каре
noise shaping


noise shaping e bit reduction техника, използвана за намаляване на грешките при Quantization.

Друга техника за намаляване на грешките при Quantization е dithering. Поради недостатък че при подобна обработка, записът излиза глух с намалени високи, записът предваритално се компенсира като се изострят определени шумове, за да се обърне звученето на файла да звучи остро, като се разчита, че при последващата обработка част от това остро звучене, ще се елиминира, и крайният файл остава добре балансиран - както вече разбрахме това е предварителна компенсация.

Самият процес noise shaping работи като събира грешките от quantization и ги слага в непрекъснат обратен поток за грешката, от където грешката може да се филтрира както се намери за добре. Дължината на изходният семпъл е равен на дължината на входящият семпъл+дължината на грешката оп предният входящ семпъл.

Общо казано, когато дълбочината на един семпъл се намали, разликата между оригиналната и закръглената стойност се води quantization error, измерва се и се записва. Тази грешка се добавя в следващият семпъл преди quantization. Ефекта е че самата грешка влиза в непрекъснат обратен поток, и оригиналният сигнал остава незасегнат. Колко каква част филтъра ще отреже от сигнала, пряко зависи от това каква грешка ще се подаде заедно с новият семпъл. По този начин гришката добевена от Noise sharpening помага да се запази балансираното звучене, защото напрактика излиза че филтъра орязва грешката и оставя оригиналният сигнал.

Noise shaping Трабва да използва и dithering заедно със съмият процес, за да предотврати появата на определяеми грешки и закономерни грешки в сигнала.Ако липсва Dithering, Noise shaping просто разпределя изкривявания из различни диапазони, и както да ги разпределя си остават изкривявания.


Noise shaping в аудиото, се използва най-вече в алгоритмите за редуциране на дълбочината в битове, Грешката при quantization при директнен dithering е плоска - бял шум. Ухото е по-малко чувствително към едни честоти за сметка на други, (точна справка: кривите за абсолютна чуваемост на Fletcher-Munson). Важна част от работата на Noise shaping, е разпределянето на по-голямата част от шумовете в интервалите в които ухото не чува, и по-малка част в интервала който ухото чува, но не възприема така ясно както други. Така излиза че шума и грешките си остават, но са разпредели там където ухото не чува или чува слабо, и така биват "премахвани" от записа. Източник: GgBiT.InFo

Във Полезни статии, От Diabolik.kant, 17 Септември 2007 16:09:48, 0 Коментара
Noise sharpening


Noise sharpening е помощен процес, на процеси като dithering и quantization при който сигналът предварително се изкривява (предваритална компенсация), с цел той да бъде коригиран при промяна на дълбочината независимо дали се използва на dithering в процеса. Обикновено при тези процеси, се губат високите и сигналът звучи ниско и дебело с отрязани високи. Този процес напрактика подава сигнал, който звучи високо и остро, като предварителна компенсация, на следващият процес. След процесът сигнала звучи балансиран, точно заради тази предварителна компенсация. Проблемът е че при различните преобразувания, и със или без dithering разултатите са различни, за това noise sharpening се изчислява, според конкретната ситуация.

Dithering е процес на интерполация, който участва в промяна на дълбочитана в битове. примерно имате 16 битов синал който искате да обърнете в 24 или обратно. без Dithering промяната на дълбочинат не е плавна, а с dithering промяната е плавна.

пример поредицата

1; 7,25; 13.50; 19,75; 26; 32.25; 38,50; 44,75; 51; 57,25; 63,50; 69,75; 76; 82,25; 88,50; 94,75; 100

да се преобърне в

1; 5,17; 9,34; 13,15; 17,68; 21,85; 26,02; 30,19; 34,36; 38,53; 42,7; 46,87; 51,04; 55,21; 59,38; 63,55; 67,72; 71,89; 76,06; 80,23; 84,4; 88,57; 92,74; 96,91; 100

с помощта на dithering или обратно.

Тези прогресии имат по един член повече (последният член) което си е грешката при компресия, тази грешка се използва от noise shaping и noise sharpening в последствие, като помощни процеси на процеса quantization за изравнянаве на фазите на компресираният сигнал спрямо некомпресираният. с промяната на прогресиите и техните стойности, се променя и общото звучене по различен начин, от там трябва и различен модел по който noise sharpening да работи за да въведе правилната предварителна компенсация. Източник: GgBiT.InFo

Във Полезни статии, От Diabolik.kant, 17 Септември 2007 16:09:57, 0 Коментара
Психоакустика


Чуването не е изцяло механичен процес, но също и процес на усещане и възприятие. Когато човек чуе нещо, което понякакъв начин достига до ухото като механична вълна, пренасяна от въздухаи в ухото е преобразувана в нервни импулси. Тези импулси отиват до мъзъка, където те биват възприето и обработени. От тук идват и много проблеми и разлики ва звученето (това как аз чувам едно нео е различно от това което вие чувате и това идва от психичната нагласа на съзнанието, състоянието на мозъка и нервната система... от там и психоакоустичен модел) проблеми при обработката на аудиото. За това е важно да се осъзнае че чуването зависи не само от ушите като приемници, то и от средното ухо, нервната система и мозъка на слушателя, и тези неща трябва да се вземат под внимание.

Ухото например, ухото разлага сигтала на съставните му тонове като част от целия процес на чуване и чрез базилиарната мембрана да ги преборазува в нервни импулси, като част от всичката информация остава нечуваема. MP3/Огг ворбис и другите компресс със загуби се възползват точно от това. Добре е да се знае че ухото като приемник има логаритмично-динамична реакция. Телефонната мрежа използва точно това свойство за да пренася сигналите през мрежата, и после да ги просвирва обратно. Още една особеност на нелинейната логаритмична реакция на ухото, е тази че при 2 тона които са близки един до друг, ухото освен че ги възприема като самостоятелни, възприема и разликата между тях като тон фантом - тон който е нещо средно между двата. На базата на принципа използван за работа с носещите честони в едно радио от нелинеен усилнател. Подобни физиологични ефекти в ухото, които се получават заради устройстното му се наричат физиологично-акустични, и сред хората е залегналокато психоакустичен модел, което реално погледнато също не е грешно.

Съществуват и реални психоакустични ефекти, когатонапример човек слуша съскащ, и пулен с пуканки запис запис на грамофонна плоча, човекът спира да въцприема шумовете и се концентриравърху музиката. Човек, който прави това постоянно, и редовно, до такава степен свиква с този ефект че в края на записа, ако го попитат има ли шум, човекът няма да може да ви отговори. Това се нарича психо акустично маскиране. (Разликата е че при физиологично-акустичният модел всичко се определя от ухото, нервната система, и как и се подава сигнала, тук обаче говорим за обработването на сигнала след като вече е постъпил в мозъка, и това как мозъка го обработва. това е още една причина различните хора да чуват едно и съо нещо различно.)

Тазиспособност намозъка да маскира подобни шумове, се използва в много технологии. Вднешнатацифроваера, това се използва, за прикриване на дефекти при аудиокомпресия. Подобен ефект се получава, котаго се използвапроцес за откриване на модел в постъпващият сигнал, точно както в електрониката, търси зависимости и модели в поведението на сигнала. когато информацията в подобен модел е малко, заедно с информацията, може да се чуе и шум







Още по темата Източник: Още за човешкият слух

Във Полезни статии, От Diabolik.kant, 17 Септември 2007 16:09:35, 0 Коментара
Quantization


от гледна точка на обработката на сигнал, quantization е процес на приближение на непрекъснат поток стойности (или много голяма областо от възможни отделни стойности) използвайки сревнително малки множества отделни символи или цифрови стойности.

компакт диска, е 16 битов носител, което позволява 65536 ясни нива на сила на сигнала. Директно записът все още би се чувал "зърнест" заради шума от куантизацията, което се оправя с Dither като умишлено се добавя малко шум, за да "заглади" сигнала Преди същинската обработка. Предимството е че сигнала се заглажда и звучи меко и плавно, несостатъка е че сигналът звучи малко по-тихо, и общото нево на шум в него е по-високо. Нивото на шум обаче е пренебрежимо малко, колкото да "заглади" "зърнестото" звучене, за това в повечето случаи не чувате и не усещате този шум, което би накарало някои хора да се усъмнят в съществуването му. Не чувате шума, защото основният сигнал го маскира, според конкретната ситуация нивото му е от 66 до 84 децибела по-слабо от остонвият сигнал, и от там няма лоши подследици за записа. Важно е да се знае че различните шумове имат различно моведение като се използват като dither.

Gaussian noise Иска да е в по-виоки нива за пълно елиминиране на изкривяванията, отколкото триъгълният или правоъгълният шумове.

Триъгълният шум има предимството че иска много-по-малко количество шум, за да свърши същата работа, което води до допълнително предимство - минимизиран 'noise modulation'. Недостатъкът е че при вторият метод има осезаема разлика в звученето, и при тиха музика, се привлича част от вниманието ви върху музиката.

Noise shaping за е по-подходящ за ниско звучене.

В случай на ниско звучене, препоръчителна алтернатива е noise shaping, Който използва процес на обатна връзка където крайният сигнал се проверява с оригинала, И грешките от успешните предни семпли се използват за да се проверят следващите семпли дали използват закръглени стойности. Това заглажда грешката, по метод който влияе и върху спектралният анализ на шума. По този начит шумът се измества в зони от чуваемият интервал, където човешкото ухо е невъзприемчиво или най-малко възприемчиво. Крайният резултат е че при измерване на шума, шума излиза с 68 - 70 децибало по-слаб от общият сигнал.

24-bit quantization

24-битов аудио сигнал, често не минава през dither, защото в случаЯ dither сам по себе си ще генерира по-силен шум от колкото е желателно и може да се приложи. Говорейки за 24 битов сигнал, има спор за това каква е най-добрата дълбочина на сигнала. От една страна днешната техника, работи отлично с 16 битови записи, и техниката от високият клас, може да извади екстремно добър звук, от добре обработен некомпресиран 16 битов сигнал - за пример мога да дам DAT - Digital audio tape - 16 бита, 48 килохерца семплираща честота. теорията гласи че при силен запис, в който постоянно има големи затихвания и голя







Още по темата Източник: GgBiT.InFo

Във Полезни статии, От Diabolik.kant, 17 Септември 2007 16:09:10, 0 Коментара
Dither


Dither добавяне на шум, който се използва за разпръскване на грешката при quantization. Целта е да се предотврати появата на звукови дефекти които имат някакъв контур, или модел, като се оставят малки парченца шум, които не са свързани по никакъл вачин със сигнала или помежду си. Тези парченца шум обикновено са с 64 - 84 бецибела по-слаби от оригиналният сигнал и за това не ги чувате, защото оригиналният запис ги маскира, все едно със simultaneous masking.

Предпоставка за Dither е това че quantization и re-quantization в цифров поток, е свързано с грешки в потока. Ако грешката се повтаря и е пряко свързана със сигнала, Грешката е математически откриваема и определяема. В някои случай, когато приемника на сигнала е чувствителен към подобни грешки, тези циклични грешки, предизвикват осезаеми дефекти. В тези случаи Dither не може напълно да острани тези глешки, но може да ги намали и то значително. В случая, аудиото е директен пример за това. И по-точно човешкото ухо. Човешкото ухо играе ролята на преобразувател на редовете на фурие, и може д чува отделните честоти. Ухото е чувствително на изкривявания,и ощцветаване или добаванена тонове, веднага указва своето влияние.Тези свойства на ухото го правят далич по-малко чувствително към произволни парченца шум, намиращи се на призволни места в диапазона на чуваемост и в продължителността на записа.

В окончателните записи на СД, дълбочината е 16 бита, Но през обработката на сигнала се работи с по-голяма дълбочина, и на края когато записът е окончателно завършен и напълно готов се преобразува до 16 битов и се записва на СД.

Има много начини това преобразуване да се направи. най-простият е посто последните 8 бита да се отрежат - truncation. Другият начин е да се апазят първата и последните стойности а останалите да се отрежат и останалите дасе закръглят. Всеки от двата метода, предизвиква ункикални за нето циклични и математически откриваеми и доказуеми грешки.

Ако във вълна съдържаща дадени стойности, при тяхната обработка, като се умножават по 0.8, резултатът винаги ще съдържа грешки. Повтаряща се вълна квантизирана до оригиналните стойности, Грешка ще се появява всеки път, защото оригиналната стойност "3.4" ще е директо отрязана с 0,4. Всеки път когаго оригиналната стойност би трябвяло да е "5" Грешката след орязване ще е 0. Така,количеството на грешката ще се променя отново и оново, със смяната на стойностите. Резултатът е циклицно поведение на глешката, Която се показва като допълнителен тон във вълната. Ухото усеща тази грешка, като допълнителна честота в сигнала.

Приемливо решение би било, двучифрено число, примерно, 4.8 да се закръгли до нему най-близкото. Веднъж да се закръгли до 5, вторият път да се закръгли до 4. В по-дълъг план, тове ще даде резултата 4,5, Което я приближава до оригиналната стойност и намалява грешката. Това все пак няма да елиминар грешката, тя ще ще се усеща по-малко, но ще се усеща. Грешката ще е по-







Още по темата Източник: GgBiT.InFo

Във Полезни статии, От Diabolik.kant, 17 Септември 2007 16:09:48, 0 Коментара
Как работи СД


CD е технология, която днес е навсякъде. Независимо дали става дума за информация, снимки, текстове, аудио, видео или каквото се сетите съдържание, компакт дисковете бързо са наложиха като надежден начин за пренос на големи количества информация. Компакт дисковете се евтини за производство, произвеждат се бързо и лесно. Компютрите вече стандартно имат CD записвачка, така че записването на дискове с каквато и да било информация вече е лесно и достъпно за всички.

Стандартните CD могат да поберат до 74 минути музика

44,100 семпли/канал/секунда x 2 байта/ семпъл x 2 канала x 74 минути x 60 секунди/минута = 783,216,000 байта

За да поберат 650 мегабайта информация върху диск който е 12 cm в диаметър се изисква голяма точност и прецизност. За да можете да видите повърхността на компакт диск ви трябва микроскоп.

CD е кръг от пластмаса с диаметър 12 CD и дебелина 1,2 мм. Повечето дискове ползват за основа отливка от прозрачна поли карбонатна пластмаса. По време на производството на дисковете се напечатва една спирала от вдлъбнатини, която спирала е адски дълга. След като вдлъбнатините са разположени, се постава тънък слой алуминий, и се покрива с акрилна смола за защита. Рисунките и надписите на диска се отпечатват върху акрилната смола.

При CD спиралата започва отвътре и завършва по периферията на диска. Спиралата на диска е невероятно фина самата спирала е широка 0,5 микрона, а разстоянието между 2 пътеки в спиралата е 1,6 микрона, издатините на алуминиевото фолио което покрива дупките в поли карбонатната пластмаса са невероятно малки минималната дължина на една издатина на алуминия е 0.83 микрона а нейната дълбочина е 125 нанометра. Сега ако погледнете диска отгоре ще са дупчици, но ако го обърнете отдолу, откъдето го чете лазера са издатини. Ако цялата тази спирала я разпънете в права линия и измерите нейната дължина тя ще излезе към 5 километра.

За да се прочете нещо толкова фино ви трябва нещо доста прецизно.

CD плейъра се заема с тази сериозна задача. CD устройството се състои от три основни компонента

Основен електромотор, който върти диска. Тук има малка особеност че при постоянна ъглова скорост – постоянни обороти, във външните си части, спиралата увеличава своята линейна скорост. За да се компенсира това, и да се чете с постоянна линейна скорост, моторчето променя своите обороти. Контролер регулира оборотите според позицията на лазера. В началото диска се върти с 500 оборота и главата чете в центъра, с отдалечаване от центъра и приближаване на периферията, оборотите плавно се намаляват до 200 за най-крайните пътеки от периферията, за да може да се поддържа постоянна линейна скорост на пътеката, и да се чете равномерно.

Лазер и Фото диод, които се използват за четене

Свръх фин механизъм който позволява лазера да се позиционира прецизно на всяка част от спиралата.

Вътре в CD плейъра има и ЦАП – Цифрово Аналогов Преобразувател,







Още по темата Източник: GgBiT.InFo

Във Полезни статии, От Diabolik.kant, 17 Септември 2007 16:09:38, 0 Коментара
Как работи еквалайзера


Първоначално аналоговите еквалайзери работили с оригиналният сигнал. Сигналът се клонира и едното копие не се променя, второто копие се прекарва през индуктори и кондензатори, след като сигнала се пре модулира, той се смесва с първото копие на оригиналният сигнал. Това се прави с цел даден шум да се намали или премахне, да се балансира запис, или да се подсилят други честоти, най-често да се “подобри звученето”. Това се постига с независимото модулиране на 1, 2 или повече честоти, едновременно, без всяка една да влияе на околните.

Днешните цифрови еквалайзели, повтарят тези резултати от аналоговите по друг начин. Това са области от памет в които се пренася маркер, който отговаря за преноса на даден сигнал. Първо отива на позиция 0, после 1, после 2 и така до края докато излезе от еквалайзера. Ефекта от това е същият все едно сигнала е минал през индуктор или кондензатор. Нивото на промени се постига като марката прокара сигнала през различен брой позиции. Така се постига исканият ефект. Източник: GgBiT.InFo

Във Полезни статии, От Diabolik.kant, 17 Септември 2007 16:09:06, 0 Коментара
Как работят лентите


Магнитният запис, е гръбнака на нашите електронни технологии.
В близкото минало касетките бяха най-популярният начин, за обмен на музика. Хората или си купуваха готови записани касети, или си записваха сами, касети, от други източници и носители.

В тази част ще разгледаме как работят касетките, записът и четенето на магнитна лента. Като начало лентите са евтини и предлагат задоволително качество на запис, и са не лош метод за съхранение, ако използвате висококачествени метални ленти (лента тип ІV), можете да съхранявате записа около 20 години, ако използвате обикновени ленти ще се радвам ако записите ви издържат до 10 години, а ако използвате най-скапаните и най-евтините ленти, ще се радвам ако записите изкарат до 7 – 8 години.

Лентата
Общо взето в тази система има 2 части – лентата и записващото устройство което и просвирва лентата. Самата лента е много проста пластмасова лента, върху която има магнитен прах от Двужелезен три оксид (Fe2O3). Този оксид се смесва с подходящо лепило и се залепя за пластмасовата лента. Същият слой се крива със суха смазка за да може хем да не се износва лентата, хем да не се износва главата.

Свойствата на двужелезния три оксид са много интересни. Сам по Себе си няма магнитни свойства, но изложен на магнитно влияние той се намагнетизира за постоянно според магнитното влияние на което е бил изложен. Това стои в основата на цялата технология. Във всеки един момент можете на касетката веднага да запишете нова което искате, и да го съхранявате з по-нататъшно просвирване, или да изтриете съдържанието на лентата по всяко време.
Аудио лентите са се развивали през годините.
Първоначално изобщо не са били ленти, а тънка стоманена жица, изобретена от Валдемар Пулсен през 1900 година.
Германците усъвършенствали процеса през 1930 година, и се е стигнало до първата лента с двужелезен три оксид, която сее навивала на ролки.

Лентите на ролки властвали на пазара, до 1964 година, когато са патентовани и са се появили касетките в съвременният им вариант. Заради малките си размери, възможностите за същото качество, и по-ниската си цена, касетките много бързо изместиха лентите, които по неизвестна причина все още се използват.

Ако разгледате касетка ще видите че не е нищо особено. Пластмасов корпус от 2 части, в който има 2 ролки на които има навита лента, и 2 по-малки ролки, които служат за да улеснят лентата при движението и в касетката, и да предпазят лентата от триене в касетката. Има и малко парче от мъхеста материя върху еластична пластина. Целта на тази пластина е да осигури постоянен равномерен натиск на лентата в главата за да се осигури безпроблемно записване и четене. Касетката има дупки в по-широката си част, те играят роля при захващането на самата касетка в устройството, за да стои неподвижно на мястото си. От задната страна има и дупки покрити с парче пластмаса. Те играят ролята на защита срещу запис. Когато дупките са открити не може да се за







Още по темата Източник: GgBiT.InFo

Във Полезни статии, От Diabolik.kant, 17 Септември 2007 16:09:16, 2 Коментара
Как работи микрофона


Звукът е удивително нещо. Удивително е как чуваме и разпознаваме звуците и как те се предават на сравнително големи дистанции.

Съвременните микрофони, улавят и превръщат вибрациите в ел. Импулси по електронен път. Различните видове го правят по различен начин и с различно качество, но крайният резултат е един и същи – вибрациите стават на ел импулси. Има 5 основни вида микрофони.

Въглеродни микрофони, най-старите, най-простите, които използват въглероден прах. Тази технология се е използвала основно в телефоните в миналото и все още днес рядко пак при телефоните. При този тип микрофони въглеродният прах се сгъстява или разрежда с трептенето на мембраната, и това променя неговата проводимост.

Динамичен микрофон – Динамичният микрофон работи с мембрана намотка и магнит, подобно на тонколоните, но в обратната посока. Вместо да използва ел импулси за да създава трептения той използва трептения за да създава импулси. За да може мембраната да улови всички трептения, тя трябва да е тънка, лека и чувствителна, и от там тя да трепти с малка амплитуда. Реално се използва принципа на електромагнитната индукция, като към мембраната е закачена фина намотка, която намотка вибрира с мембраната. Тази намотка вибрира около постоянен магнит, и така се индуцира слаб ток.

Лентови микрофони – работят на принципа метална пластина която е поставена между два магнита със слаб ток който се пуска през пластината. Когато мембраната улови вибрации тя вибрира в магнитното поле и променя тока който минава през нея.

Кондензаторни микрофони – Това е всъщност кондензатор на който едната плоскост в кондензатора е свързана с мембраната. Когато мембраната вибрира, предава това на плоскостта в кондензатора, което променя свойствата на кондензатора да събира и задържа ток. Полученият слаб сигнал вътре в микрофона се усилва до определена степен. В кондензаторните микрофони обикновено има батерия свързана с кондензатора.

Пиезо кристални микрофони. Представляват пиезо кристал през който минава ток и към него е свързана мембраната. Когато мембраната вибрира, тя притиска кристала, който променя формата си и това променя електричните му свойства.

Микрофоните от тип 1 и 2 са предимно за ниски честоти а 4 и 5 за високи. Обикновено чувствителността на микрофоните е от 30 до 1600 херца.

Както се ясно се вижда, много думи и за едно и също нещо. Мембрани които улавят трептенията и различи механизми които по различен начин и с различно качество преобразуват вибрациите в импулси.

Благодарности на Стефан Генчев - "The Jackal" за полезните допълнения към този материал Източник: GgBiT.InFo

Във Полезни статии, От Diabolik.kant, 17 Септември 2007 15:09:37, 0 Коментара
Как работят тон колоните?


Както знаете звука пътува под формата на трептения, които чуваме различно според техните амплитуда и честота на вълната. Също знаем че микрофоните улавят трептенията и ги превръщат в ел. Импулси и записващите устройства записват тези импулси на даден носител. Плейърите, разчитат носителя и информацията от него се превръща в импулси. Остава тези импулси да се превърнат в трептения, и тук идва мястото на тонколоните. Те вземат импулсите и ги превръщат в трептения – звукови вълни. Когато всичко е наред, тонколоните пресъздават почти същите вибрации и трептения които микрофона е уловил и е предал на записващото устройство да запише. Тонколоните го правят като използват различен брой говорители.

Създаване на звук - мембрана

Говорителя създава звук с бързи трептения на мембрана направена от хартия, картон, пластмаса, във формата на конус, който откъм широката си страна е закачен за рамката на говорителя посредством еластична връзка. На тясната страна на конуса, има намотка, и втори еластичен пръстен който държи конуса на място и му позволява да се движи само напред и назад.

Създаване на звук - намотка

Тази намотка се намира около сърцевина от желязо, подобно на електромагнита. Около намотката се намира кръгъл постоянен магнит, който създава постоянно магнитно поле. Когато през намотката мине ток тя се намагнетизира и това намагнетизиране я кара да излезе напред, или да се прибере, защото магнитното поле на постоянния магнит и магнитното поле на намотката си влияят. Когато посоката на тока се обърне, се обръщат полюсите на магнитното поле. И ако преди това намотката е била избутвана, сега ще бива издърпвана и обратно. Силата на тока определя амплитудата на трептене и силата на звука а честотата с която полюсите се сменят, определя честотата на звука който се издава. НА самата тонколона има 2 извода обикновено маркирани с червено и черно. Усилвателя постоянно променя импулсите по червения проводник, между положителни и отрицателни, а черният играе ролята на маса. Използвайки свойството на правия ток електроните да се придвижват от отрицателния към положителния полюс, подобно обръщане на сигнала в червеният проводник успешно обръща посоката на потока през намотката, и от там намотката променя магнитното си поле много пъти в секунда.

Създаване на звук - Магнити

Та как промените в намотката я карат да се движи? Електромагнита създават от намотката е разположен в магнитно поле създавано от кръгъл постоянен магнит. Когато през намотката тече ток, та се превръща в електромагнит и си взаимодейства с магнита, както нормално си въздействат 2 магнита. Използва се свойството на магнитите да се отблъскват когато 2 еднакви полюса са насочени един към друг и да се привличат когато противоположни полюси са насочени един към друг. Той като полюсите на постоянният магнит са постоянни и не се сменят, движението се постига с обръщането на поляритета на електромагнита създаван от намотката, като промен







Още по темата Източник: GgBiT.InFo

Във Полезни статии, От Diabolik.kant, 17 Септември 2007 15:09:43, 0 Коментара
  Предишна     2     3     4     5     6     7     8     Следваща  
Календар
Температура
Валута
Телевизия
Кинопрограма
Информация

Valid XHTML 1.0 Transitional