Ето това мнение ме наведе на мисълта да обсъдим тази тема. Ако не е възможно да получиш идеалния вариант - да обичаш някой и той/тя да ти отвръща със същото, кое е за предпочитане - ти да обичаш или теб да те обичат?!
И друг път съм се питала и преди отговорът ми беше, че е по-хубаво да обичаш, макар, че не ти отвръщат със същото. Но сега си мисля, че егоистичното в човек надделява и като, че ли за предпочитане е да бъдеш обичан.
Разбира се винаги остава варианта да потърсиш щастието си при друг/а. Но все пак да обсъдим тази дилема.

За мен едностранната любов не може да просъществува, защото "за танго са нужни двама"... за ситуацията с Адисън и Дерек ,обаче , нещата не опират до тази дилема да обичаш или да бъдеш обичан, просто защото тази взаимност ,за която говоря я е имала, но нещо се е счупило и Адисън се бори да го поправи. За мен въпроса тук е, нужно ли е за да продължим напред да търсим опование в миналото...за жалост старата любов ръжда не хваща, и винаги когато сме сами се обръщаме назад , с което поне за мен си причиняваме още повече болка....от тук следва и отговора на твоя въпрос- предпочитаме да бъдем обичани, защото смятаме че така ще ни боли по-малко...

Наистина интересна тема,въпреки че за мен тази дилема си е неразрешима.Не мога да преценя сама за себе си кое по-добре -теб да те обичат или ти да обичаш.Може да се каже ,че съм преживяла и двете и в двата случея не беше приятно.Все пак ще дам малко по задълбочен коментар и по двете възможности.
1. Да бъдеш с някого ,само защото той те обича е наистина много смела и благородна постъпка,но за добро или зло, такава връзка не може да просъществува дълго .Най-малкото защото в един момент това започва да ти тежи.когато не обичаш един човек,колкото и да се опитваш не можеш да бъдеш щастлив с него.Все ще се появи някой,който ще обичаш .А тогава става още по-трудно.Но любовта е жестока понякога.
2-я вариант е обратен на първия,ти попадаш в ролята на обичащия,което си е повече от жестоко.Невероятно трудно е да си с човек,който не те обича.В началото от чист егоизъм се опитваш да го задържиш и се заблуждаваш,че щом е с теб,значи все пак има някакви чувства.Но идва един момент ,в които осъзнаваш ,че не може повече така.Трябва да го пуснеш и да се опиташ да намериш щастие другъде.
Накратко казано и в двата случея и за двамата е твърде трудно.Дали си обичан или ти обичаш-края е все един и същ-раздяла.И тя винаги е болезнена и за двамата,защото не е хубаво нито теб да те нараняват ,нито пък ти да нараняваш.И за финал,ще цитирам нещо казано от самата Адисън,което за мен дава отговор поне на част от въпроса,защо оставаме с хора,които вече не ни обичат:"Аз не искам някой, който не ме иска, Мередит,но ако има и най-малкия шанс той да ме иска...Няма да напусна Сиатъл."И Аз съм напълно съгласна с нея,бих направила всичко възможно да си върна или да спечеля човека,които обичам и ако има и малък шанс това да стане ще се боря,но ако разбера ,че той не ме обича ще си тръгна.

Понеже даденият цитат е мой и е свързан със случващото се във филма искам да изкажа и моята позиция. Съгласна съм че между Дерек и Адисън е имало нещо. Но тя се втурва да спасява това нещо с доста голямо закъснение и не смятам, че има право да постъпва по този егоистичен начин. Връща се в живота на Дерек точно когато той е преодолял болката и е щастливо влюбен, като дори скрива от него факта че през цялото време след като той си е тръгнал тя е живяла с "най-добрия" му приятел. След това остава с него, въпреки че той й казва че е влюбен в друга. Нали една умна мисъл казваше, че ако обичаш някого истински желаеш той да бъде щастлив?
Но да се върна на темата кое е по-важно - да обичаш или да бъдеш обичан. И двете са еднакво важни и трябва да са взаимни. Когато не са, както е с Дерек и Адисън, егоизмът идващ от любовта на единия води до нещастието на другия. И този друг надали е особено щастлив от тази обич, защото не точно тя е нещото, което дълбоко жадува.

Чувствата към някого,особено любовта,са нещо много силно.
Ще си позволя да използвам цитат от др. сериал:"ЛЮБОВТА,НЕ Е ЛЮБОВ.КОЯТО СЕ ПРОМЕНЯ, КОГАТО СЕ НАМЕРЯТ ПРОМЕНИ.ТЯ Е ТРУДНО ПОПРАВИМ БЕЛЕГ.ТЯ УСТОЯВА И НА НАЙ - СИЛНИТЕ БУРИ И НИКОГА НЕ СЕ РАЗКЛАЩА.ЛЮБОВТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ ЗА КРАТКИ ЧАСОВЕ И СЕДМИЦИ.НО ИЗДЪРЖА...ДОРИ НА ОСТРИЕТО НА СМЪРТТА!!!"
И в този дух:Адисън има съвсем пълното право да поиска прошка от Дерек,да пожелае да си върне неговото доверие и да събуди пламъчето в сърцето му....любовта му,защото независимо грешките,които допуска човек през живота си,трябва и да получаваме прошка.Помислете,ако винаги,когато сгафите човекът,/потърпевшия от вашите действия/ви обърне гръб и си тръгне,то тогава извинете ме,но хората около вас няма да са особено много,или то няма да се задържат за по дълго време.
Любовта,истинската любов ''устоява и на най-силните бури'',така че можем да приемем случилото се между Адисън и най-добрия приятел на Дерек,като една буря,в която най-засегнати са самата Адисън и Дерек,но ако той я обича наистина и тя него също-защо да не опита да си го върне.
А и при тях проблемът е не само в нея..преди това той сам си призна,че в един момент сякаш не я 'виждал',тя е била до него,но когато приемеш нещо за даденост не си правип труда да се грижиш за него,да споделяш с него живота си..
Ако бях на мястото на Адисън бих постъпила по абсолютно същия начин,защото ако имам и най-малкия шанс,да си върна човекът,който обичам:бих опитала,бих дала всичко от себе си,бих жертвала всичко.
А по темата:какво да ви кажа,напълно съгласна съм с Надя,да обичаш или да бъдеш обичан,всяко едно по отделно завъшва с болка и ряздяла..както тя каза,понякога любовта е жестока.Но ако си късметлия,имам предвид най-големия късметлия на света,това ще значи,ще някой те обича истински и ти също го обичаш.А аз желая на всеки един от вас един ден да се почувствате най-големите късметлии на света и това чувство да е винаги с вас.

Има голямо значение какво точно е била грешката ти/грешките ти.Напълно съм съгласна,че трябва да даваме втори шанс на хората,но и не можем да очакваме от някого постоянно да ни прощава.Всичко трябва да си има мярка,а да не говорим ,че когато наистина обичаш някой най-малкото ,което искаш е да го нараняваш с постъпките си.
При Адисън и Дерек беше малко по-различно,защото и двамата бяха направили грешка и после всеки се опита да промени нещата,но понякога правим непоправими грешки и колкото и да ни се иска не можем да ги променим.

[i]Определено по-добре е да си обичан от личен опит го казвам..а за Адисън и Дерек не мога да кажа дали е постъпила правилно или не но мога да кажа че мноу я уважавам

А така!

След като Адисън обича толкова много Дерек мисля,че има право да иска да си върне любовта му.И фактът,че тя е предизвикала нещата да стигнат до тук я измъчва още повече.Но пък това лутане и присъствието на тази Мередит я правят нещастна и все повече губи,но няма как да я упрекваме,че се бори за любовта си! Адисън,лично на мен,ми харесва най-много като персонаж в сериала

Според мен е еднакво важно и да обичаш и да си обичан, а за Адисън мисля че щом толкова много обича Дерек трябваше да опита всичко и след като не успя да си го върне правилно избра да продължи напред

Еми малко кофти да обичаш някой а той теб не, така че май по-добре да си обичан. Ама и най-добре и двете - и да те обичат, и ти да обичаш. Адисън се опита да оправи нещата с Дерек според мен с всички сили. Нямаше какво повече да направи и както каза Катето правилно постъпи като се оттегли и продължи напред

Мисля,че любовта е взаимоност-и двамата обичат.Но в някои случаи,това не става..
Лично аз не бих останала с мъж,за който знам,че е влюбен в друга,че иска да е с нея..Това ще е унижение за мен,защото във всеки един момент,когато сме заедно ще си мисля,че той мисли за другата.
Не,наистина не бих.Може би щях да го обичам от разстояние,тайно,с много болка,но н бих го избрала.Хубаво е да обичаш,да знаеш,че даваш нещо за някой,който го осъзнава и който също ти дава нещо.Хубаво е да си обичан..
Да се бориш..Но не да се унижаваш.Има разлика.