Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.

По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се ”тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите ”Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се ”лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На ”разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е ”Христос возкресе!”.

---
Великден при другите народи:

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 - 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат ”мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми; в Словакия се севрвира за десерт ”паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.

Традиционна гръцка маса на ВеликденВ Гърция Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето. Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns). В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!

В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

---

Великденските символи по света - произход, традиция

Векове преди Христа, паганските племена в Европа чествали красивата богиня на пролетта, наречена Еostre. С фестивала в края на март, времето на пролетното равноденствие, се отбелязвал края на зимата и раждането на новия живот. Някои считат, че названието на празника Easter, идва от името на богинята, а други – че се свързва с изгряването на слънцето от изток.

Великденските яйца

Яйцето е най – популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури, яйцето символизира началото на новия живот. Една латинска поговорка казва: "Целият свят е създаден от едно единствено яйце”.

Яйца са били боядисвани, подарявани и изяждани по време на великденските фестивали в древен Египет, Персия, Гърция и Рим. Тези култури възприемали яйцето като емблема на вселената, като творение на върховния бог, като покълването на живота.

Християните от Близкия Изток възприели тази традиция, а яйцето се превърнало в религиозен символ, олицетворявайки пещерата - гробница на Христос, чийто камък той отместил.

До 15 век няма сведения за великденски ритуали, включващи яйца, в Западна Европа. В средните векове яйцата често били боядисвани в червено, и символизирали кръвта на Христос.

В днешни времена на великден в САЩ се крият 1 билион боядисани яйца в паркове, задни дворове, дори и на поляната пред Белия дом.

Шоколадовите яйца се появяват края на 18 век.

Пластмасовите яйца, използвани за украса, правят своя дебют началото на 60 – те години.

Великденският заек

Великденският заек има своя произход от пред – християнската наука за плодородието. Зайците, и по – точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта.
От античността зайците са символ на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие, бележи и датата на Великден. Дивите зайци се раждат с отворени очи, докато питомните зайци се раждат слепи. Считало се е, че те никога не мигали и не си затваряли очите, и че са нощни създания, както и луната. Също така, те носят малките си един месец, преди да ги родят, както и на луната и е нужен един месец, за да достигне отново пълната си фаза.

Според една легенда, Великденският заек е бил в началото голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre. Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Великденската лилия

Лилията е символ на чистотата заради снежно белия си цвят и деликатната си форма.
Тя символизира невинността и блясъка на новия живот. Нарича се Великденска, защото цветовете цъфтят ранна пролет, по Великден.

Кифлички със стафиди

Една от най – старите великденски традиции, е печенето на кифлички, с кръст от пудра захар отгоре. Тази традиция датира от край време. Древните египтяни, гърци и римляни бележели хлябовете си с религиозни знаци, в чест на техните богове.

Съществуват редица поверия, свързани с тези традиционни кифлички – вярва се, че ако се пазят от единия Великден до другия – те ще донесат късмет на къщата. Използвали са се и като талисман, предпазващ моряците от корабокрушения. Окачвали ги над комина в кухнята. Така било сигурно, че всеки хляб, опечен в пещта, ще бъде перфектен.

Ако все още не сте си боядисали яйцата


Боядисването на яйца за Великден датира от дълбока древност. Обредният характер на обичая е във връзка с народната представа за яйцето като оплодителен символ, свързан с цикличността в природата, с възраждането и обовяването й.
Традиционната представа за великденските яйца винаги се свързва, както с обредното им предназначение, така и с тяхната украса. Приготвяните яйца са два вида: боядисани в един тон, най-често в червено, и яйца с някакъв рисунък върху тях.
Боядисването на яйцата се прави през деня на Велики четвъртък и е задължение на жената. В миналото червената боя е била естествено багрило, приготвяно като растителна отвара. Декорирането на яйца чрез восъчна техника е характерно за цяла България. Най-често стопанката използва восъчна свещ, с която полага върху бялото яйце някакъв примитивен рисунък или изписва букви или имена.
Други характерни начини за декориране са: потапяне на яйцата в боя с някаква мазнина или боядисвене на бели яйца, по които предварително са налепени зелени листа от растения. Тези способи се считат за по-нови и нетрадиционни.
В традиционната великденска обредност червените яйца имат две основни функции: предпазна и стимулираща. Представата за червеният цвят като защита срещу всякакви злини се пренася и върху яйцето. Затова то се използва като предпазно средство против градушка, против злини и болести. Повсеместно позната е практиката да се натриват бузите на децата с първото червено яйце за здраве. Червените яйца се слагат и върху обредните хлябове, предназначени за кума. Типични великденски практики са захранване на животните с черупките от великденските яйца, заравяне на червено яйце в нивите или под прага на къщата и др. С това се цели предпазване на нивите и домашните от злини и болести и продуциране на здраве и плодородие. Това е пренасяне по магически път на оплодителната сила на яйцето върху земята, като начин за обезпечаване на плодородие.
Развитието на традиционния и обреден рисунък на великдеските яйца се превръща в художествена дейност. В резултат на това, днес, тяхната украса и употреба е удоволствие и създава празнично настроение.
Източник:
http://www.etar.org/program/kal2004/veliki_4e/yaica.htm



Инструкции как можете да се направите тези шарени яйчица (на английски е )
http://jas.familyfun.go.com/crafts?page=Cr...p;craftid=11413

Необикновено блестящи великденски яйца



http://rozali.com/zadoma/index.php?l=11&p=154

Поставки за яйца и козунаци





Още няколко идеи тук: http://rozali.com/zadoma/index.php?l=11&p=157

А тука ще намерите и съвети от Гответе с мене:

Наталина:
Ето няколко трика за запазване на яйцата задрави по време на варенето:

1. Много е важно яйцата които ще варим да са със стайна температура а и водата да не е напълно студена.
2. Слагам 1-2 лъжици сол във водата - така дори и да се спука яйцето, не изтича белтъка.
3. Важно е също, яйцата да покриват цялото дъно - да няма между тях място, за да не се чукат помежду си.
4. Последният и най-сигурен трик е, внимателно с игла, да пробиеш дупчица в суровите яйца откъм тъпата им страна. Така се намаля вътрешното налягане и яйцата не пукат.

Ще копна няколко техники за рисуване и украсявене на яйца, които бях описала в Готварският форум на БГ-мамма преди година. Тъй като чехите освен варени яйца украсяват и изпразнени от съдържанието яйчени черупки, тези техники са по-скоро за такива яйца - те издържат и по-дълго

Повечето техники са за сурови яйца, изпразнени от съдържанието, като с игла се правят малки дупчици от острата и тъпата страна на яйцето(за незнаещите) и съдържението се издухва! Преди това е най-добре да се избърше яйцето с кърпа натопена в оцет, за да се махнат нечистотиите.

1. вариант е, че боядисвам яйцето с акрилова (водоразтворима) боя в един основен тон и след това се рисуват върху него различни дребни повтарящи се детайли с различни бои. Един практичен съвет от мен, ако не ви се дават пари за акрилови бои, можете да смесите темперни бои с лепило тип С 200(такова бяло, което се използва за залепване на дървени неща. Това ще направи боичките по-лъскави. След нарисуване, задължително се напръскват с лак. Ако искате да направите детайлите релефни(много е красиво), вместо да купувате скъпи релефни бои, може към сместа от темпер и лепило, да прибавите някаква евтина паста за зъби(бяла). Получава се гъста смес, която може да се нанася върху яйцето със хартиена фунийка - все едно украсявате торта с крем Отворът трябва обаче да е много
малък, за да изглежда красиво.

2 вариант: От стара опаковъчна хартия с красиви мотиви изрязвам тънки лентички и ги лепя последователно една до друга, докато облепя цялото яйце. Колкото е по-тънка хартията, толкова по-добре. Тук номерът е, да се измери точно дължината на яйцето и да се следва добре мотивът, за да изглежда добре. Още по-добре е да се използва така наречената салфеткова техника. От избрната трипластова салфетка се изрязва мотивът и след махане на двата излишни пласта, се залепва внимателно на намазаното с лепило яйце (ако нямате специално, става пак с С 200) и отново се намазва много внимателно с лепило, като се стремим да не разкъсаме или разместим мотива.Яйцето трябва да е бяло или боядисано в много светъл цвят за да изпъкне мотивът. Отново лакирваме (прилагам го винаги - издържат по- дълго и са по-здрави).
Можете по същият начин да налепите разноцветни тънки вълнени конци, докато обвиете цялото яйце.Тук вече не лакирвате.


3 техника: това е от чешките типични техники и съществува от много дълги години. Всъщност тук украсяването на яйца си е народен занаят и някои семейства си изкарват хляба по този начин.
Прави се с чист пчелен восък и бои за яйца или природни бои - люспи от лук(жълта), червено цвекло(лилава), дъбови кори(червена) и т.н.
За тази техника са ви нужни: топлийка(със стъклена главичка), молив на които от неподострената страна се забива карфицата. Освен това е нужно да поддържате восъка постоянно разтопен. Аз лично ползвам стара арома лампа, но на мястото в което се слага ароматичното масло, слагам желязна капачка или ламаринка(вдлъбната) и оставям восъка да се топи там.
Взимате в ръка молива от към страната на карфицата, топвате главичката във восъка и много бързо нанасяте чертички върху яйцето. Едно топване - една чертичка. То всъщност не е точно чертичка, а по-скоро нещо като разтеглена капка. По този начин се павят много красиви цветя и фигури. След това се потапя в горещата жълта боя, правят се още мотиви с восък, боядисва се в червена боя и т.н до най-тъмната боя . След окончателното засъхване се разтопява восъкът внимателно и се втрива в яйцето.
Аз правя и по-лесен начин, като използвам восъчни пастели. Техниката на нанасяне е същата, но не е нужно да се боядисва яйцето в няколко бои. Просто се нанасят различни по цвят пастели - мах. 3 цвята. И на края, не се разропяват, а само се напръскват с лак - също стават релефни
Тази техника е подходяща и за сварени яйца - боядисани в един основен цвят и изтинали. Разбира се не се лакирват, а леко се обтриват с олио! Дано идеите да са ви харесали и да помогнат за разнообразяване дома ви по време на Великден)
Ако искате да ги видите отблизо: http://natalyna.multiply.com/photos/album/7

Ето няколко начина за боядисване с природни бои, за любителите на природните багри, които преписвам от един чешки сайт. Предварително предупреждавам, че не съм ги опитвала сама и не гарантирам за резултата)

Светло синя - варят се листа на свежо червено зеле - 30мин + лъжица оцет. Отварата трябва да е хладка по време на боядисването. Цвета и е виолетов, но боядисва синьо.


Останалите отвари за боядисване се приготвят по същият начин, но се прибавят различни видове растения:

Лека жълта: лимонова или портокалова кора,смлян ким, листа на моркови(зелената част), куркума на прах, шафран

Оранжева: люспи от лук - цвета зависи от времето на боядисването

Червена: прясно червено цвекло(може и замразено), червени боровинки или малини(замразени). Това не го пише тук, но съм чела, че и дъбовата кора боядисва до червено.

Тъмно червена до кафява: люспи от червен лук

Тъмно синя: боровинки или купини, много интересен цвят се получава при варенето на яйцата в червено(може и евтино) вино.

Виолетова: липов цвят,шафран(тук не става ясно дали трябва да се смесят или поотделно?)

Зелена: спанак(може и замразен), липов цвят, млада ръж

Кафява: силен чай или кафе, брезова кора

За по-силни цветове, може да варите яйцата в различните отвари, но без тази с чевеното зеле!

Нейни снимки за украса от миналогодишния Великден:
http://natalyna.multiply.com/photos/album/10


Източник : Бг ХЕЛП

Христос воскресе!
Да сте живи и здрави и много успехи

Во истина возкресе!

Христос Воскресе на всички!!! Мноо здраве касмет и т.н.

МРАЗЯ ВЕЛИКДЕН.ПРЕДИ МАЛКО МИ СЪОБЩИХА чЕ ДЯДО МИ Е ПОЧИНАЛ БАСИ ТАПИЯ ДЕН

Съжалявам. Много е гадно... и то точно на Великден да се случи...

На един мои приятел от стария ми клас, баща му почина на великден..