Помощ - Търсене - Потребители - Събития
Пълна версия: Игра : Природни и исторически забележителности.
GGbit.info > Развлечение > Форумни игри
The Shaman
Значи идеята ми е следната.Пускам един природен или исторически обект или забележителност и следващия трябва да постне такава,но от най-близкия град до предишния.Нищо не пречи да се излиза и извън българия,но само ако се стигне до границата например преди това.Условието е всичко да е нагледно направено с снимки,информация,нахождение и история защото играта би могла да има и образователен ефект.Следващите могат да критикуват предишния и да нанясят поправки ако тона е необходимо и да допълват.Ето пример и може да започнем от него.Избирам нещо от центъра на България.


Архитектурен Резерват с.Боженци


IPB Image


Село Боженци е сгушено в живописните планински пазви на 16 км. източно от град Габрово. То е почти единственото селище в България, запазило изцяло старинния си вид от епохата на Българското възраждане и съхранило ценни архитектурни и етнографски паметници. Красива гледка представляват двукатните и трикатни къщи, кокетно накацали на двата срещуположни хълма сред обилна зеленина.


Една легенда, предавана от поколение на поколение до наши дни, ни отнася към трагичната за българския народ 1393 година, когато столицата на Втората българска държава, Търново пада под турско робство... [цялата история]

Разположение:
Средна Стара Планина на 16 км от Габрово.
София: 201 km
Варна : 255 km
Пловдив : 116 km
Бургас : 207 km

IPB Image

http://bojenzi.dir.bg/
_CarlCox_
Архитектурно-етнографски комплекс "Етър"

IPB Image

АЕК "Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. През 1971 г. е обявен за паметник на културата. Музеят е разположен на 8 км. южно от гр. Габрово и заема площ от 7 хектара.
Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в Османската империя сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.
Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания (копия на оригинали).

Разположение:
- Средна Стара Планина, на 8 km южно от гр.Габрово
IPB Image

Официален сайт
Снимки от "Етър"
vIkToRsHeFa
Габровски Соколски манастир "Успение Богородично"
IPB Image

Местоположение:
Манастирът е живописно рaзположен по горното течение на река Янтра, високо сред северните склонове на Стара планина - на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово. До манастира има автобусен транспорт, а от Етъра може да се достигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа.

История:
Манастирът е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски*. Той дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий през 1833 година. До входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм. През 1862 поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Изографисването продължило през 1935 г., а през 1836 г. в манастира е открито килийно училище, а по-късно се превръща в образователен център, където учителствува Неофит Бозвели.Соколовският манастир взема активно участие и в националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е намерил подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение. Понастоящем манастирът е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. части на манастира са възстановени през периода 1980-1982 година. Манастирът е обявен за паметник на културата.

Сегашна база:
В средата на просторния манастирски двор, потънал в цветя и зеленина, ден и нощ ромоли уникална белокаменна чешма с осем чучура със соколи, за която се предполага че е построена през 1865 г. от майстор Колю Фичето. В параклиса на манастира са запазени иконите на Св. Богородица и Исус Христос, рисувани от Захари Зограф.

Допълнителна информация:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%...%82%D0%B8%D1%80
http://www.pravoslavieto.com/manastiri/sokolski/index.htm

ПП. За улеснение тъй като и аз едвам намерих някои на картата ето още малко полезно инфо : http://www.etar.org/turinf/turinfbg.htm
The Shaman
Архитектурен резерват Арбанаси


IPB Image


Арбанаси е едно от най-живописните стари селища в страната. Разположено е на едноименното скалисто плато и има неповторим изглед към средновековната част на старата българска столица Велико Търново. Известно е с характерната си жилищна архитектура и богатите със стенописи арбанашки черкви. Селището е основано през XIII в. от български боляри. Постепенно се развива като богато търговско и животновъдно селище с над 1000 къщи.

През XVI-XVII в. се оформат основните черти на арбанашкате къщи - крепости. Характерни са със суровия си външен вид и високи каменни огради, който силно контрастират с китните дворове и неповторимия уют и удобства на вътрешните пространства. Таваните, вратите, мебелите и прозорците са богато украсени с дърворезба, стените са декорирани с гипсови орнаменти, изписани с цветя и растителни елементи.

Особено красиви са запазените 7 черкви от XVII в. Със здравите си високи зидове, малките си прозорци и непристъпните, оковани с желязо дъбови врати те хармонично се вписват в общия архитектурен вид на селището. Почти лишени от външна украса, вътре черквите са богато изографисани и украсени с невероятно красиви дърворезби дело на български майстори.

Намира се на 4 км североизточно от Велико Търново.

п.к. 5029
тел. код: 062

http://www.arbanassibg.com/
http://bg.wikipedia.org/wiki/Арбанаси
http://www.winpalace.net/golemi/karta-vin.gif
_CarlCox_
Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил”

IPB Image

Смята се че в първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм.

Разположение: Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил” е разположен на около 4 км. от гр. Дряново сред живописното ждрело на Дряновската река.

IPB Image

Още информация:
http://www.pravoslavieto.com/manastiri/dryanovski/index.htm
http://www.bulgarianmonastery.com/bg/dryanovo_monastery.html
AZDEAZ
ПЕЩАРА "БАЧО КИРО" - ДРЯНОВСКИ МАНАСТИР

IPB Image


Пещера "Бачо Киро" се намира в района на Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Стои на 300 м. от манастира "Св. Арахангел Михаил" в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в.
Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1938 год., а името си получава през 1940 год. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро, 1962 год. е обявена за природна забележителност. Сега пещерата има реконструиран туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят невиждани до сега красиви зали и пещерни образувания.
Пещерата представлява сложен четири-етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. Образувана е в три основни посоки: изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1 800 000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р.Дряновска и нейния приток р. Андъка. С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали. След което карстовите води, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми.
Новото осветление с металхалогенни прожектори предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното:
- Дъждовна зала с Каменното цвете, Тополките, Езерото на щастието и др.
- Концертна зала, намира се на 18 м.над Предверието.
- Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон
- Зала на Поп Харитон
- Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел
- Приемна зала със стотици форми и образувания.
Различните архиологически експедиции, които са изследвали пещерата, се натъкват на интересни находки - скелет на пещерна мечка над 3 метра, чиято челюст се намира в Британския музей; различни оръжия и оръдия на труда, изработени от кости , които свидетелстват, че пещерата е използвана като жилище от пещерните хора в периода на каменно-медната епоха 4000 пр.н.е.
vIkToRsHeFa
Национален Парк - Музей “Шипка”

IPB Image

Селището е създадено още от древните траки още осми век преди новата ера, след което през първи век преди новата ера е под владение на рилмяните. Селището е създадено със цел защита на проходите през стара планина и е един от най-важните проходи през руско-турската освободителна война и ключов момент във нея. Неслучайно и Иван Вазов се спира на този момент във войната написвайки одата "Шипка" по-късно е издигнат и паметник в чест на загиналите във войната. Паметникът е открит тържествено през 1934г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.
На изток от Шипка се издига друг исторически връх - Бузлуджа. В подножието му загива войводата Хаджи Димитър, водил бой начело на малка чета срещу многоброен противник през 1868 г. За подвига на четниците напомня паметник, издигнат през 1961 г.
AZDEAZ
ХРАМ ПАМЕТНИК "РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО" - гр. ШИПКА

IPB Image

Храмът "Рождество Христово" (известен е още и под името Шипченски манастир) се намира в южните склонове на Стара планина, край град Шипка. Той е посветен на загиналите в Освободителната война руски войни и български опълченци. Позлатените му куполи и многоцветната украса на фасадата се открояват на фона на планината и се забелязват отдалеч. С големи художествени достойнства се отличава иконостасът, изработен от липово дърво, с позлатена богата дърворезба. Върху 34 мраморни плочи са изписани имената на жертвите, дадени във войната, а в криптата на храма в 17 мраморни саркофага са положени костите на загиналите герои. В храма също така има 17 камбани, най-голямата от които тежи почти 12 тона, която е личен подарък от император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките.
Проектът е дело на архитект проф. Антоний Осипович Томишко. Строежът започва през 1885 г., а храмът е осветен от старозагорския митрополит Методий на 15.09.1902 г.
Храмът е включен в Стоте национални туристически обекти.
_CarlCox_
Казанлъшка гробница

IPB Image

Тракийската гробница в Казанлък е зидана сводова гробница близо до град Казанлък в Централна България. Тя е част от голям некропол, разположен в близост до древния тракийски град Севтополис. Датирана е към 4 век пр.н.е. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Гробницата на тракийския владетел е открита случайно през 1944 година от войници при разкопки в североизточната част на Казанлък и е забележителен паметник от ранноеленистичната епоха у нас. Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение-едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистичната епоха.

bg.wikipedia.org

Разположение:

IPB Image

Още информация:
http://www.bgglobe.net/index.php?l=0&s=-446
http://mladost.net/traki/kazan.html
http://www.picturesofbulgaria.com/photo_ga...f_kazanluk.html
The Shaman
Старозагорски минерални бани


IPB Image


Местоположение Село Старозагорски бани се намира на 15 км западно от Стара Загора. От София го делят 240 км. Природни дадености Село Старозагорски бани е разположено южната част на Средна гора на 360 метра надморска височина. Местността е покрита с дъбови, габърови, лескови и засадени борови гори. Климатът е преходно-континентален, омекотен от средиземноморско влияние. Топлият извор дава възможност за провеждане на целогодишна оздравителна, профилактична и възстановителна лечебна дейност. Показания за лечение Курортът е подходящ за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система, бъбречни, жлъчни и урологични заболявания.


IPB Image
girl_from_hell
нали съм сливналийче и ще пиша за сливенските минерални бани

IPB Image


ЗА СЛИВЕНСКИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ

Сливенските минерални бани са разположени на 12 км югозападно от Сливен, до село Злати Войвода, близо до шосе Е773 за Нова Загора.

Старото име с което са били известни е Джиновски минерални бани. Те се намират на 245 метра надморска височина. Известни са с лечебните си води още от Античността.

Тук има изграден балнеологичен комплекс с множество санаториуми, почивни домове, хотели и се предлагат отлични условия за почивка и възстановяване.

МИНЕРАЛНИТЕ ВОДИ

Минералните води в Сливенските бани са богати на хидрокарбонати, сулфати, натрий, калций. Температурата е 42 – 50оC и минерализация 1.92 г/л. Дебитът е 16 литра на секунда.

Минералните води са подходящи за лечение на: Заболявания на опорно-двигателния апарат Заболявания на нервната система Заболявания на черния дроб и жлъчните пътища Заболявания на храносмилателната система и обмяната на веществата Заболявания на бъбреците Заболявания на кръвта Гинекологични заболявания
The Shaman
IPB Image


Хасковски минерални бани

Древният Топлицос

Селището носи славата си на балнеоложки курорт от епохата римляните. Тук са разположени 14 топли, минерални извора с уникален химичен състав на водата. Тя е подходяща за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат.
Останките на древния град Топлицос (ІІ век) са открити в местността Свети дух. От този период датират първите археологически доказателства за строежа на бани, снабедени с охладителни инсталации.
Крепостта Калето (ІІ - ІІІ век.) е най-добре запазената историческа забележителност на територията на курорта.
Скалните образувания Побит камък, Орлови скали и Камъкът къща са интересни природни забележителности в курортното селище.

Местоположение
Курортът се намира на 60 км югоизточно от Пловдив и на 18 км западно от големия административен център Хасково, свързан с него с автобусна линия и чрез неговата жп гара и шосейни магистрала - с цялата страна. Разположен е сред озеленена местност в северните склонове на Източните Родопи, на 280 м надморска височина. Около изворите съществуват значителни останки от бански сгради, балнеолечебни съоръжения, крепостни стени, намерени са различни битови предмети, монети и др., не само от римско време, но и от тракийската епоха, което говори за хилядолетното използване на обилните и горещи минерални води тук.

Минерални води Бликат от 15 хидротермални естествени и сондажни източника с температура от 54 до 56С и със значителен общ дебит - 36 л/сек или 3 милиона и сто хиляди литра в денонощие. Всички води са с аналогична физико-химична характеристика - с ниска минерализация (1,505-1,571 г в л), сулфатно-калциево-натриева, с леко алкална реакция (рН 7,48), силициева (73-76 мг колоидална метасилициева киселина в л) и леко флуорна (3,9-4,1 флуор в л). Минералната вода от някои източници може да се приеме и за леко радонова (съдържат радон 118-163 Бекерела, респ. 3,2-4,4 нано-Кюри в л). Минералната вода е бистра, безцветна, без мирис, подходяща за питейно-лечебно използване, независимо от високата - водна твърдост (24-25 немски градуса).

Поради изобилното количество на минералната вода в курорта, част от нея по тръбопровод се отвежда до съседния град Хасково, където се използва в специално изградена за целта балнео-физиолечебница.

Климат Поради южното си географско разположение в страната курортът има смекчен умерено континентален климат, с елементи на средиземноморско влияние. Средно годишната температура на въздуха е 12С, при средна температура през януари плюс 0,5С и през юли - 23,2С. Валежите са умерени - средногодишно около 600 мм, като снежната покривка е слаба до умерена, влажността на въздуха е умерена - средногодишно 73%, а мъгливостта е слаба - средногодишно13-15 мъгливи дни. Поради това, както и поради открития хоризонт продължителността на слънцегреенето е твърде голяма - над 2100 часа годишно. Благодарение на посочените климатични показатели балнеолечението в курорта се провежда целогодишно, възможно е и съчетаното балнео-климатолечение и профилактика. Обобщено лятото е твърде горещо, зимата - сравнително мека, пролетта настъпва рано - към 10 март, а топлата и слънчева есен продължава докъм 20 ноември.

Индикации за лечение и профилактика Курортът е широко известен и посещаван за лечение на широко разпространени заболявания на опорно-двигателния апарат - ставни заболявания на дегенеративно, възпалително и травматично естество: хронична остеоартроза с различна локализация, вкл. шийна и лумбална, ревматоиден полиартрит (в ремисия или в стадий на лека активност), периартрити, бурсити, тендовагинити; миалгии, миозити, лумбаго, състояния след прекарани костни фрактури (особено при забавено калусообразуване). Успешно се повлияват и редица заболявания на периферната нервна система - хронични невралгии и неврити, радикулоневрити, плексити, полиневрити, дископатии, вегетопатии, състояния след прекарани травми на периферните нерви. Благоприятни лечебни резултати се получават и при редица хронични гинекологични заболявания - хронични аднексити и периаднексити, метрити, ендо-, пери- и параметрити, както и безплодие, поради посочените заболявания или вследствие леко изразена функционална недостатъчност на половите органи. За курорта е характерно и провежданото тук лечение на някои хронични артериопатии - болестта на Бюргер и артериопатии на крайниците от атеросклеротично естество.

Допълнителни индикации Леки форми на заболявания, които съпътстват основното заболяване по профила на курорта - хронични пиелонефрити, цистити и уретрити.

Обща профилактика и укрепване на организма, освен в хода на лечебния процес на посочените заболявания, но също и при здрави посетители на курорта за закаляване на тялото и повишаване на защитните сили на организма.

Прилагани лечебно-профилактични методи Различни форми на външно балнеолечение (вани, басейни, подводна гимнастика, подводен душов масаж, лечебни душове и др.), вани с билкови екстракти и медикаментозни препарати; питейно балнеолечение и профилактика; иригации и инхалации; слънце-въздушни бани и плуване; електро-светлолечебни процедури, различни форми на кинезитерапия и лечебен масаж, парафинолечение, спортно-лечебни игри, теренно-лечебни процедури, диетично хранене, лекарствено лечение и др.

Курортна база Към традиционните три балнеолечебници, курортна поликлиника и хидротермални питейни източници, през последните години се изградиха нови модерни курортни заведения - санаториуми със собствена балнео-физиолечебна база, почивни домове, пансионати, има и нов модерен летен плаж с хидротермален басейн, както и добре уредени частни квартири. На разположение на посетителите на курорта са и спортно-лечебни и профилактични терени, пътеки за дозирано теренно лечение, условия за отдих в лесо-парковите зони на курорта.

В свободното си време имат възможност за приятни занимания и развлечения, за разходки и излети в живописните околности на курорта, както и за посещение на близкия град Хасково с неговите забележителности.

Курортът функционира целогодишно.
girl_from_hell
стига толкова бани smile.gif

IPB Image


Популярно име Бачковски манастир
Православно име Света Богородица


Вторият по големина български манастир, Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България. Манастирският комплекс и околността са се превътнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеала и какво ли още не.

Манастирът е основан през 1083г. от Византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-12-ти век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свиделства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноза му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от 11 век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на 14-ти век, Патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук, обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.

Въпреки че Бачковският манастир оцелява първоначалното нашествие на Турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век, като трапезарията е реконструирана през 1601г., а црквата, запазена и до днес – Света Богородица – е завършена през 1604г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605г. са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богодорица, за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят на чудотворната икона на Богородица, обикновено се вие далеч пред входа на църквата. Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма – Св. Архангели (от 13-14в.), който се намира в северния двор до главната църква и Св. Никола, строен в периода 1834-1837г. Църквата Св. Никола, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841г., дело на ръката на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети от различни периоди.


IPB Image

IPB Image

IPB Image

IPB Image

IPB Image

IPB Image
Highlander
Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км. южно от Асеновград и разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха.
IPB Image
Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието:
IPB Image
"В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град."

В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град - преименуван от Станимака в Асеновград. Голямото строителство от това време се подкрепя и от археологическите проучвания - разкрити са основите на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища. Но най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата "Св. Богородица Петричка" /ХІІІ в./. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /ХІV в./, запазени отчасти в наоса, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.

При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско иго тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост.
dulsinea
Манастирът "Св. Троица"
Кръстова гора


IPB Image



IPB Image
В Средните Родопи, сред красива природа се намира манастирът “Св. Троица” – Кръстова гора, или както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх. През последните години сред православните християни в България манастирът придоби широка известност, като християнска светиня и място за поклонение. За да стигнете до това свято място, се тръгва от Асеновград за Смолян. Минава се Бачковския манастир и когато се стигне разклона за град Лъки - Юговското ханче, се отбива на юг. Минава се през с. Борово и на 6 км. от селото се стига до Кръстова гора. Тази местност висока 1545 м. над морското ниво, дълга около 500 м и широка около 300 м, е кръгла поляна заобиколена от гъсти букови гори. Оттук панорамната гледка е смайваща, в далечината се вижда море от планински ридове и върхове. В непосредствена близост са Светилището на Беланташ, Караджов камък, Юртовете. В този район все още търсят прочутото Дионисиево светилище, а според посоченото в легендите и днес тук дирят жезъла на св. патриарх Евтимий Търновски.


След като през 1083 г. Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия.

Преминало през вековете под името Кръстов, това място носи спомени за стародавен манастир, разрушен по времето на турското нашествие. От уста на уста, от поколение на поколение се предавало, че тук, в Родопа планина, на мястото на побития на върха над село Борово кръст, мнозина вярващи са намирали утеха в своите скърби и лек за страданията си.

Безспорно е обаче, че под връх Кръстов някога е била мандрата на Бачковския манастир, в която работели монаси и послушници. Малко по-късно тук възникнал неголям манастир, наречен Троицки и подчинен на Бачковския. Той се превръща в истинска света обител за родопчаните наоколо. Вероятно е достоверно преданието, че от пренесената от Йерусалим в Цариград голяма част от кръста, на който бил разпнат Христос, срещу доста жълтици се е сдобил и Бачковският манастир след падането на византийската столица под турска власт през 1453 г. Монасите от Кръстова гора и жителите на несъществуващото вече село Иверце измолили от игумена на Бачковския манастир да им дари Голямата Бакурианова икона от златна сплав с вградената в нея част от Животворящия Христов кръст, за да украсят Троицкия манастир. Поради опасността светинята да попадне в ръцете на завоевателите друговерци или да бъде открадната от злонамерени хора, тя била пренесена на Кръстова гора ­ далеч от главните пътища. Всяка година на Кръстовден с тържествено литийно шествие всред многолюдното сборище на християни-поклоници от близки и далечни места голямата икона “Св. Преображение Господне” била носена от Кръстова гора до Бачковския манастир, престоявала там на всенощно бдение и на другия ден след Света литургия пак била връщана на Кръстов.

До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси. От втората половина на ХVII век и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни – втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на Смолянската епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смолянски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. В продължение на повече от 100 години те съхранявали своята православна вяра, въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници. По това време бил разрушен и манастира “Св. Троица” и повечето от монасите му били избити.

На Кръстов връх поклоненията не престанали, макар че Кръстова гора след 1878 г. остава в пределите на Източна Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата и въпреки трудностите достигали до Кръстов връх. Потокът от поклонници към Кръстова гора се прекратил едва през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

IPB Image
През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” с. Борово, няколко майстори, с помощта на всички вярващи от селото, построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на Кръстов връх. За целта, преди посочената година, църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.

По-късно по време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията “Кормисош” и строго се забранило идването тук на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали пътя до параклиса. Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян, се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник – отец Васил Стефанов Аринински и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно, обаче, православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989 г. През есента на 1995 г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. На 22. 10. 1994 година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов 99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. Кръстът е намерен в гората от местен овчар и сега се намира в новия храм...
Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.
Invision Power Board © 2001-2008 Invision Power Services, Inc.