Мен,за разлика от мъжката част на форума,17 епизод успя да ме трогне изключително много!!!

Дори и да имам някои забележки по отношение на детайлите,това не може да промени доброто ми мнение за серията!!!
Няма да се впускам в дълги коментари,но и аз не съм съгласна,че смъртта на Кийт трябва да се омаловажава.

В крайна сметка от това събитие ще зависи какво ще се случва с Дан,Карън и не на последно място с Лукас(т.нар. главен персонаж).Освен това не смятам,че в епизода беше акцентирано само върху това.

Засягаха се събития,станали в предишните епизоди(разбра се кой е отворил капсулата,Хейли и Нейт се събраха,последствията от стрелбата в училището и тн).
Напълно подкрепям YaHeL`` за това,че Лукас в този епизод премина през всички фази на отчаянието - Denial,Anger,Fear,Guilt,Depression за да стигне до Acceptance.За мен това беше най-въздействащата част от епизода.
И не на последно място....Susie Suh....за пореден път звучи със страхотна балада!
ПС:Темата е видяна 6200 пъти-

Уау,ако не друго поне предизвиква интерес!