Диде и твойта майка ли бе
Такаа, моят първи зблъсак беше началото на Август (знам доста късно, но кво да се прави преди това ми беше позволено само за изпити да мисля).
Тогава почнах работа в един нощен клуб. Една вечер нямаше много хора и аз решх просто да си седя и да си драскам нещо, хич не ми се работеше. На една маса близо да края на бара където си седях попринцип бяха седнали две момичета. Изглеждаха на мойте години и водеха някакъв доста оживен разговор. Музиката не беше достатъчно силна, за да не ми позволи да ги чуя. Естествено обсъждаха Едуард и Бела (наблягаха на Едуард както се досещате). В разговора им се вмъкна и името Робърт Патинсон и вниманието ми беше привлечено на секундата (много го харесвах още от Хари Потър). Заслушах се в разговора им, но естествено не можах да доловя точно за какво говореха.
Около седмица след това си ровех из нета и някак си от нищото ми изплува Роб и айде да проверим imdb какво се случва с него. Отварям аз и виждам в кои филми ще участва, но никой от тях не е излязал естествено и не обърнах кой знае какво внимание на нито едно от заглавията (май нямах и време, не се задържах дълго на компа лятото).
След един два дена намерих време да посетя нашия прекрасен форум. Имах време и за едно филмче та реших да видя раздела с филмите за нещо ново и интересно. Вниманието ми естествено веднага беше приковано от Twilight, филма с най-много изписани страници. Отворих темата, но не прочетох ревюто, само погледнах плаката. Прекрасното изражение на Роб веднага ме тресна и реших да разбера за какво става дума. Минах на бързо през повечето мнения и разбрах, че има книги. Времето пак не стигаше.
Стигнахме края на Август, а аз вече знаех, че това Twilight ще е нещо голямо. Много исках да прочета книгите, но ме спираше един много необясним, вече, страх. Страхувах се да не ме разочароват и да не се зарибя. Много исках нещо което ще ми влече вниманието и ще ме накара да се развълнувам. Когато спрях работа останових, че имам доста време преди да започне първия семестър и се реших.
Дръпнах си книгите. Започнах Twilight и злед 1вите 10тина странички разбрах, че това е то! Това ще е нещото което ще ме спаси.
Не се случи точно така обаче. Twilight се превърна в моята дрога. Пристрастих се до такава степен, че не спях, почти хапвах нещо, не излизах, не си вкключвах скайпа дори. Трябваха ми само 5 дни, 5 кратки дни, за да прочета и 4те, но бяха достатъчни. Не веднъж майка ми ме заварваше посред нощите, с кървясали очи пред компютъра. Промених се тотално, особено след New Moon. Не знам за добро или за лошо, но единственото което ме разсейваше от книгите бяха концертите на които ходех. Започнах да мисля различно, дълго време си размишлявах, започнах да мълча повече, а преди постоянно плямпах. Разсеяна съм попринцип, но сега сякаш вече отлитам на някъде. Майка ми забеляза и си поговори с мен, отначало не исках да знае, че съм погълната от това, но й казах. Тя много обича да чете и много се радва, че и аз обичам, но малко се оплаши. Никой от групата ми в училище си няма и понятие от това, затова не можех да говоря с тях за това, не можех и да се средоточа да науча тъпия гръцки (все още не мога и се притеснявам).
Определено това няма да спре скоро, особено сега когато зарибих най-добрата ми приятелка. Днес беше поредния ден в който с нея обиколихме цяла софия да търсим BD, неоспешно както винаги. Тя също стана като мен, майка й също малко се притесни. И двете знаем, че това просто няма да ни остави, не зависимо какво става с нас, колко растем или с кой общуваме, Twilight е нашата дрога!