Всеки, когато е четял книгата е забелязал цитати, които са му направили особено силно впечатление...ето някои от моите любими цитатчета...
Бела:
"Stupid shiny Volvo owner."
"Time passes. Even when it seems impossible. When each tick of the second hand aches like the pulse of blood behind a bruise. It passes unevenly in strange lurches and dragging lulls, but pass it does. Even for me."
"I was like a lost moon - my planet destroyed in some cataclysmic, disaster-movie scenario of desolation- that continued, nevertheless to circle in a tight little orbit around the empty space left behing, ignoring the laws of gravity."
"You are in trouble. Enormous trouble. Irratated grizzlys will look tame to what is waiting for you at home."
"We watched zombies eat people. It was great!"
Едуард:
That's practically an insult, the way you look right now. You're much more than beautiful"
"You're wounding my ego, Bella. I just proposed to you, and you think it's a joke."
"Before you, Bella, my life was like a moonless night. Very Dark, but there were stars--points of light and reason...And then you shot across my sky like a meteor. Suddenly everything was on fire; there was brilliancy, there was beauty. When you were gone, when the meteor had fallen over the horizen, everything went black. Nothing had changed, but my eyes were blinded by the light. I couldn't see the stars anymore. And there was no more reason for anything."
"The existence of monsters results in monstrous consequences"
"Alice called. She got nervous when your future abruptly disappeared five minutes ago."
"So eager for eternal damnation."
"Penguins. Lovely."
“How can I put this so that you'll believe me? You're not asleep, and you're not dead. I'm here, and I love you. Ihave always loved you, and I will always love you. I was thinking of you, seeing your face in my mind, every second that I was away. When I told you that I didn't want you, it was the very blackest kind of blasphemy.”
Емет:
"So you see, Hell's not so bad if you get to keep an angel with you."
"I'm really glad Edward didn't kill you. Everything's so much more fun when you're around."
"We can find some other way to pick a fight."
А да щях да пропусна най-култовото....
"Excellent plan, my brother," he said with enthusiasm.
Edward stretched out his arm to smack Emmett's fist with his own.
"No," Rosalie hissed.
"Absolutely not," I agreed.
"Nice." Jasper's voice was appreciative.
"Idiots," Alice muttered.
Ха да ви видя вас сега...Кои са вашите любими цитатчета от Twilight?!
Пълна версия: Любим туайлайтски цитат
Ми всъщност любимите ми части от книгата са описаниата на лицата на всички във всички ситуации хах
Но цитати, горе доло са това:
"I was like a lost moon - my planet destroyed in some cataclysmic, disaster-movie scenario of desolation- that continued, nevertheless to circle in a tight little orbit around the empty space left behing, ignoring the laws of gravity."
"Time passes. Even when it seems imposible. When each tick of the second hand aches like the pulse of blood behind a bruise. It passes unevenly in strange lurches and dragging lulls, but pass it does. Even for me."
"Stupid shiny Volvo owner."
"Before you, Bella, my life was like a moonless night. Very Dark, but there were stars--points of light and reason...And then you shot across my sky like a meteor. Suddenly everything was on fire; there was brilliancy, there was beauty. When you were gone, when the meteor had fallen over the horizen, everything went black. Nothing had changed, but my eyes were blinded by the light. I couldn't see the stars anymore. And there was no more reason for anything."
"And so the lion fell in love with the lamb…" he murmured.
"What a stupid lamb," I sighed.
"What a sick, masochistic lion."
"So what you're saying is, I'm your brand of heroin?" I teased, trying to lighten the mood.
He smiled swiftly, seeming to appreciate my effort. "Yes, you are exactly my brand of heroin."
He ignored my questions. "Do I dazzle you?"
"Frequently," I admitted.
"About three things I was absolutely positive. First, Edward was a vampire. Second, there was
part of him – and I didn't know how potent that part might be – that thirsted for my blood.
And third, I was unconditionally and irrevocably in love with him."
"The clouds I can handle. But I can't fight with an eclipse."
"When you live for the fight, for the blood,
the relationships you form are tenuous and easily broken..
In so many years of slaughter and carnage, I’d lost nearly all of my humanity.
I was undeniably a nightmare, a monster of the grisliest kind.." Jasper Hale
“…it was Alice and Jasper who knew each other’s every mood as well as their own. As if they could read minds, too-only just each other’s..”
“I was in Philadelphia. There was a storm, and I was out during the day — something I was not
completely comfortable with yet. I knew standing in the rain would attract attention, so I ducked into a
little half-empty diner. My eyes were dark enough that no one would notice them, though this meant I
was thirsty, and that worried me a little.
“She was there — expecting me, naturally.” He chuckled once. “She hopped down from the high stool at the counter as soon as I walked in and came directly toward me.
“It shocked me. I was not sure if she meant to attack. That’s the only interpretation of her behavior my past had to offer. But she was smiling. And the emotions that were emanating from her were like nothing I’d ever felt before.
“‘You’ve kept me waiting a long time,’ she said.”
“And you ducked your head, like a good Southern gentleman, and said, ‘I’m sorry, ma’am.’” Alice laughed at the memory.
Jasper smiled down at her. “You held out your hand, and I took it without stopping to make sense of what I was doing. For the first time in almost a century, I felt hope.”
Jasper took Alice’s hand as he spoke.
Alice grinned. “I was just relieved. I thought you were never going to show up.”
Но цитати, горе доло са това:
"I was like a lost moon - my planet destroyed in some cataclysmic, disaster-movie scenario of desolation- that continued, nevertheless to circle in a tight little orbit around the empty space left behing, ignoring the laws of gravity."
"Time passes. Even when it seems imposible. When each tick of the second hand aches like the pulse of blood behind a bruise. It passes unevenly in strange lurches and dragging lulls, but pass it does. Even for me."
"Stupid shiny Volvo owner."
"Before you, Bella, my life was like a moonless night. Very Dark, but there were stars--points of light and reason...And then you shot across my sky like a meteor. Suddenly everything was on fire; there was brilliancy, there was beauty. When you were gone, when the meteor had fallen over the horizen, everything went black. Nothing had changed, but my eyes were blinded by the light. I couldn't see the stars anymore. And there was no more reason for anything."
"And so the lion fell in love with the lamb…" he murmured.
"What a stupid lamb," I sighed.
"What a sick, masochistic lion."
"So what you're saying is, I'm your brand of heroin?" I teased, trying to lighten the mood.
He smiled swiftly, seeming to appreciate my effort. "Yes, you are exactly my brand of heroin."
He ignored my questions. "Do I dazzle you?"
"Frequently," I admitted.
"About three things I was absolutely positive. First, Edward was a vampire. Second, there was
part of him – and I didn't know how potent that part might be – that thirsted for my blood.
And third, I was unconditionally and irrevocably in love with him."
"The clouds I can handle. But I can't fight with an eclipse."
"When you live for the fight, for the blood,
the relationships you form are tenuous and easily broken..
In so many years of slaughter and carnage, I’d lost nearly all of my humanity.
I was undeniably a nightmare, a monster of the grisliest kind.." Jasper Hale
“…it was Alice and Jasper who knew each other’s every mood as well as their own. As if they could read minds, too-only just each other’s..”
“I was in Philadelphia. There was a storm, and I was out during the day — something I was not
completely comfortable with yet. I knew standing in the rain would attract attention, so I ducked into a
little half-empty diner. My eyes were dark enough that no one would notice them, though this meant I
was thirsty, and that worried me a little.
“She was there — expecting me, naturally.” He chuckled once. “She hopped down from the high stool at the counter as soon as I walked in and came directly toward me.
“It shocked me. I was not sure if she meant to attack. That’s the only interpretation of her behavior my past had to offer. But she was smiling. And the emotions that were emanating from her were like nothing I’d ever felt before.
“‘You’ve kept me waiting a long time,’ she said.”
“And you ducked your head, like a good Southern gentleman, and said, ‘I’m sorry, ma’am.’” Alice laughed at the memory.
Jasper smiled down at her. “You held out your hand, and I took it without stopping to make sense of what I was doing. For the first time in almost a century, I felt hope.”
Jasper took Alice’s hand as he spoke.
Alice grinned. “I was just relieved. I thought you were never going to show up.”
Хeй,супер темичка.(sun)В книга като "Twilight" няма как да нямаш любими цитати,проблемът е,че моите са много xD ,така че ще напиша само най-най-най-любимите. 
Ето ги и тях:
"Stupid shiny Volvo owner."
"How old are you?"
"Seventeen," he answered promptly."
"And how long have you been seventeen?"
His lips twitched as he stared at the road. "A while" he admitted at last
"Of all the things about me that could frighten you,you worry about my driving."
"I told you — you don't see yourself clearly at all. You're not like anyone I've ever known. You fascinate me"
"People are predictable. But you… you never do what I expect "
"You are the most important thing to me now. The most important thing to me ever."
"I'm here… which, roughly translated, means I would rather die than stay away from you." I frowned. "I'm an idiot.
You are an idiot," he agreed with a laugh"
"And you're worried, not because you're headed to meet a houseful of vampires, but because you think those vampires won't approve of you, correct?"
"My Trigonometry teacher, Mr. Varner, who I would have hated anyway just because of the subject he taught"
"What If I`m not the hero,what if I`m the bad guy..."
Bella: ...now you know, no one's ever loved anyone as much as I love you.
Edward: you're almost right. I know of just one exception.
"You are my life now!!!"
П.С:Това наистина са само мн малка част от любимите ми цитати,повечето са и от първата книга,просто ако напиша всичките си любими цитати от вс книги...няма да ми стигнат и 10 страници.
Ето ги и тях:"Stupid shiny Volvo owner."
"How old are you?"
"Seventeen," he answered promptly."
"And how long have you been seventeen?"
His lips twitched as he stared at the road. "A while" he admitted at last
"Of all the things about me that could frighten you,you worry about my driving."
"I told you — you don't see yourself clearly at all. You're not like anyone I've ever known. You fascinate me"
"People are predictable. But you… you never do what I expect "
"You are the most important thing to me now. The most important thing to me ever."
"I'm here… which, roughly translated, means I would rather die than stay away from you." I frowned. "I'm an idiot.
You are an idiot," he agreed with a laugh"
"And you're worried, not because you're headed to meet a houseful of vampires, but because you think those vampires won't approve of you, correct?"
"My Trigonometry teacher, Mr. Varner, who I would have hated anyway just because of the subject he taught"
"What If I`m not the hero,what if I`m the bad guy..."
Bella: ...now you know, no one's ever loved anyone as much as I love you.
Edward: you're almost right. I know of just one exception.
"You are my life now!!!"
П.С:Това наистина са само мн малка част от любимите ми цитати,повечето са и от първата книга,просто ако напиша всичките си любими цитати от вс книги...няма да ми стигнат и 10 страници.
Така.. да започваме. :Р
Twilight.
"Before you, Bella, my life was like a moonless night. Very Dark, but there were stars--points of light and reason...And then you shot across my sky like a meteor. Suddenly everything was on fire; there was brilliancy, there was beauty. When you were gone, when the meteor had fallen over the horizen, everything went black. Nothing had changed, but my eyes were blinded by the light. I couldn't see the stars anymore. And there was no more reason for anything." - Edwars
-
"Of all the things about me that could frighten you, you worry about my driving" - Edward
-
"And so the lion fell in love with the lamb.. " he murmured. I looked away, hiding my eyes as I thrilled to the word.
"What a stupid lamb," I sighned.
"What a sick, masochistic lion"
"So what you're saying is, I'm your brand of heroin?" I teased, trying to lighten the mood.
He smiled swiftly, seeming to appreciate my effort. "Yes, you are exactly my brand of heroin." - Bella & Edward
-
"Are you still faint from the run? Or was ot my kissing expertise?" - Edward ^^
-
"You said you loved me"
"You know that already." I reminded him, ducking my head.
"It was nice to hear, just the same" I hid my face against his shoulder.
"I love you" I wishpered.
"You are my life now" he answered simply. - Bella & Edward
-
"Will you be?" I asked suddenly anxious " Will you really be here?"
"As long as you want me" he assured me.
"I'll always want you" I warned him "Forever." - Bella & Edward
-
"I doubted there were any etiquette books detailing how to dress when your vampire sweetheart takes you home to meet his vampire family" - Bella
-
"It sounded like you were having Bella for lunch, and we came to see if you would share"
-
He ignored my questions. "Do I dazzle you?"
"Frequently," I admitted. - Bella & Edward
-
"Mind over Matter"
-
"How old are you?"
"Seventeen," he answered promptly.
"And how long have you been seventeen?"
His lips twitched as he stared at the road. "A while," he admitted at last." Bella & Edward
New Moon
"Love, life, meaning.. over" - Bella
-
"Forbidden to remember, terrified to forget" - Bella
-
"How could they guess that I was standing there enjoying my unexpected moment of insanity?" - Bella
-
"Option One: I was crazy. That was the layman's term for people who heard voices in their heads
Possible" - Bella
-
".. those filthy, reeking bloodsuckers that you loved so much?" - Jacob
-
"Excellent plan, my brother" Emmett said with enthusiasm.
"No" Rosalie hissed.
"Absolutely not" I agreed.
"Nice" Jasper's voice was appreciative.
"Idiots" Alice muttered.
-
"Condition?" My voice went flat. "What condition?"
His eyes were cautious—he spoke slowly. "Marry me first."
I stared at him, waiting… "Okay. What's the punch line?"
He sighed. "You're wounding my ego, Bella. I just proposed to you, and
you think it's a joke."
"Edward, please be serious."
"I am one hundred percent serious." He gazed at me with no hint of humor
in his face.
"Oh, c'mon," I said, an edge of hysteria in my voice. "I'm only eighteen."
"Well, I'm nearly a hundred and ten. It's time I settled down." - Bella & Edward
-
"Love is irrational. The more you loved someone, the less sense anything made"
Eclipse
"I don't care who's a vampire and who's a werewolf. You are Jacob, he is Edward and I'm Bella. And nothing else matters" - Bella ^^
-
"Sleep my Bella. Dream happy dreams. You are the only one who has ever touched my heard. It will always be yours. Sleep me only love." - Edward
-
"A world where it would surprise no one if I wore his ring on my finger. A simpler place, where love was defined in simpler ways. One plus one equals two .. " - Bella
-
"I'm not going to kill you now, because it would upset Bella" - Edward XD
-
"Fall down again, Bella?"
"No, Emmett. I punched a werewolf in the face.
-
"Anyway, I have an easy solution to all this: let's never die, all right?" - <3 Bella
-
"So that's it. You won't sleep with me until we're married"
"Technically, I can't ever sleep with you"
I rolled my eyes " Very mature, Edward"
-
"I used to think of you that way, you know. Like the sun. My personal sun. You balanced out the clouds nicely for me"
He sighned " The clouds I can handle, but I can't fight with an eclipse"
Breaking Dawn
"When you loved the one who was killing you,it left you no options.How could you run, how could you fight,when doing so would hurt that beloved one?If your life was all you had to give, how could you not give it?If it was someone you truly loved?"
-
"Why Didn’t I Just Walk Away? Oh Right, Because I’m An Idiot."
-
"You Know Things Are Bad When You Feel Guilty For Being Rude To Vampires"
-
"What Do I Look Like? The Wizard Of Oz? You Need A Brain? You Need A Heart? Go
Ahead. Take Mine. Take Everything I Have."
-
I snorted. “It wasn’t a pretense, Edward. I don’t spend my free time plotting like some people
do. What can we do to wear Bella out today?” I said in a poor impression of his voice. He
laughed, unashamed. “I really do want a little more time being human.” I leaned over to run
my hand across his bare chest. “I have not had enough.”
He gave me a dubious look. “For this?” he asked, catching my hand as it moved down his
stomach. “Sex was the key all along?” He rolled his eyes. “Why didn’t I think of that?” he
muttered sarcastically. “I could have saved myself a lot of arguments.”
I laughed. “Yeah, probably.”
“You are so human,” he said again.
“I know.”
-
“Impossible,” I said again, because, bulge or no bulge, period or no period (and there was
definitely no period, though I’d never been late a day in my life), there was no way I could be
pregnant. The only person I’d ever had sex with was a vampire, for crying out loud."
-
"Nice girl who knew cars. Wow. I stared at her face harder, wishing I knew how to make itwork. C’mon, Jake—imprint already."
-
"Life sux, and then you die.
Yeah, I should be so lucky"
-
"Bloodsucker owed me"
-
"I had found my true place in the world, the place I fit, the place I shined"
-
"Did you know that 'I told you so' has a brother, Jacob?" she asked cutting me off. "His name is 'Shut the hell up.' "
-
"Err, Edward, you might not want to distract her like that right now. She needs to focus."
Edward pulled away. "Oops," he said.I laughed.That had been my line from the very first beginning, from the very first kiss. "Later," I said, and antisipation curled my stomach into a ball.
"Focus, Bella," Jasper urged.
"Right." I pushed the trembly feelings away.
Charlie, that was the main thing now.Keep Charlie safe today. We would have all night...
"Bella."
"Sorry, Jasper"
Emmett laughed.
-
"I was stronger than Edward.I`d made him say ow"
---
Oh yeah, май успях да ги вкарам всичките![mrgreen[1].gif](http://ggbit.info/forum/style_emoticons/default/mrgreen[1].gif)
Така де, това са ми любимите.. май (blush) XD
Twilight.
"Before you, Bella, my life was like a moonless night. Very Dark, but there were stars--points of light and reason...And then you shot across my sky like a meteor. Suddenly everything was on fire; there was brilliancy, there was beauty. When you were gone, when the meteor had fallen over the horizen, everything went black. Nothing had changed, but my eyes were blinded by the light. I couldn't see the stars anymore. And there was no more reason for anything." - Edwars
-
"Of all the things about me that could frighten you, you worry about my driving" - Edward
-
"And so the lion fell in love with the lamb.. " he murmured. I looked away, hiding my eyes as I thrilled to the word.
"What a stupid lamb," I sighned.
"What a sick, masochistic lion"
"So what you're saying is, I'm your brand of heroin?" I teased, trying to lighten the mood.
He smiled swiftly, seeming to appreciate my effort. "Yes, you are exactly my brand of heroin." - Bella & Edward
-
"Are you still faint from the run? Or was ot my kissing expertise?" - Edward ^^
-
"You said you loved me"
"You know that already." I reminded him, ducking my head.
"It was nice to hear, just the same" I hid my face against his shoulder.
"I love you" I wishpered.
"You are my life now" he answered simply. - Bella & Edward
-
"Will you be?" I asked suddenly anxious " Will you really be here?"
"As long as you want me" he assured me.
"I'll always want you" I warned him "Forever." - Bella & Edward
-
"I doubted there were any etiquette books detailing how to dress when your vampire sweetheart takes you home to meet his vampire family" - Bella
-
"It sounded like you were having Bella for lunch, and we came to see if you would share"
-
He ignored my questions. "Do I dazzle you?"
"Frequently," I admitted. - Bella & Edward
-
"Mind over Matter"
-
"How old are you?"
"Seventeen," he answered promptly.
"And how long have you been seventeen?"
His lips twitched as he stared at the road. "A while," he admitted at last." Bella & Edward
New Moon
"Love, life, meaning.. over" - Bella
-
"Forbidden to remember, terrified to forget" - Bella
-
"How could they guess that I was standing there enjoying my unexpected moment of insanity?" - Bella
-
"Option One: I was crazy. That was the layman's term for people who heard voices in their heads
Possible" - Bella
-
".. those filthy, reeking bloodsuckers that you loved so much?" - Jacob
-
"Excellent plan, my brother" Emmett said with enthusiasm.
"No" Rosalie hissed.
"Absolutely not" I agreed.
"Nice" Jasper's voice was appreciative.
"Idiots" Alice muttered.
-
"Condition?" My voice went flat. "What condition?"
His eyes were cautious—he spoke slowly. "Marry me first."
I stared at him, waiting… "Okay. What's the punch line?"
He sighed. "You're wounding my ego, Bella. I just proposed to you, and
you think it's a joke."
"Edward, please be serious."
"I am one hundred percent serious." He gazed at me with no hint of humor
in his face.
"Oh, c'mon," I said, an edge of hysteria in my voice. "I'm only eighteen."
"Well, I'm nearly a hundred and ten. It's time I settled down." - Bella & Edward
-
"Love is irrational. The more you loved someone, the less sense anything made"
Eclipse
"I don't care who's a vampire and who's a werewolf. You are Jacob, he is Edward and I'm Bella. And nothing else matters" - Bella ^^
-
"Sleep my Bella. Dream happy dreams. You are the only one who has ever touched my heard. It will always be yours. Sleep me only love." - Edward
-
"A world where it would surprise no one if I wore his ring on my finger. A simpler place, where love was defined in simpler ways. One plus one equals two .. " - Bella
-
"I'm not going to kill you now, because it would upset Bella" - Edward XD
-
"Fall down again, Bella?"
"No, Emmett. I punched a werewolf in the face.
-
"Anyway, I have an easy solution to all this: let's never die, all right?" - <3 Bella
-
"So that's it. You won't sleep with me until we're married"
"Technically, I can't ever sleep with you"
I rolled my eyes " Very mature, Edward"
-
"I used to think of you that way, you know. Like the sun. My personal sun. You balanced out the clouds nicely for me"
He sighned " The clouds I can handle, but I can't fight with an eclipse"
Breaking Dawn
"When you loved the one who was killing you,it left you no options.How could you run, how could you fight,when doing so would hurt that beloved one?If your life was all you had to give, how could you not give it?If it was someone you truly loved?"
-
"Why Didn’t I Just Walk Away? Oh Right, Because I’m An Idiot."
-
"You Know Things Are Bad When You Feel Guilty For Being Rude To Vampires"
-
"What Do I Look Like? The Wizard Of Oz? You Need A Brain? You Need A Heart? Go
Ahead. Take Mine. Take Everything I Have."
-
I snorted. “It wasn’t a pretense, Edward. I don’t spend my free time plotting like some people
do. What can we do to wear Bella out today?” I said in a poor impression of his voice. He
laughed, unashamed. “I really do want a little more time being human.” I leaned over to run
my hand across his bare chest. “I have not had enough.”
He gave me a dubious look. “For this?” he asked, catching my hand as it moved down his
stomach. “Sex was the key all along?” He rolled his eyes. “Why didn’t I think of that?” he
muttered sarcastically. “I could have saved myself a lot of arguments.”
I laughed. “Yeah, probably.”
“You are so human,” he said again.
“I know.”
-
“Impossible,” I said again, because, bulge or no bulge, period or no period (and there was
definitely no period, though I’d never been late a day in my life), there was no way I could be
pregnant. The only person I’d ever had sex with was a vampire, for crying out loud."
-
"Nice girl who knew cars. Wow. I stared at her face harder, wishing I knew how to make itwork. C’mon, Jake—imprint already."
-
"Life sux, and then you die.
Yeah, I should be so lucky"
-
"Bloodsucker owed me"
-
"I had found my true place in the world, the place I fit, the place I shined"
-
"Did you know that 'I told you so' has a brother, Jacob?" she asked cutting me off. "His name is 'Shut the hell up.' "
-
"Err, Edward, you might not want to distract her like that right now. She needs to focus."
Edward pulled away. "Oops," he said.I laughed.That had been my line from the very first beginning, from the very first kiss. "Later," I said, and antisipation curled my stomach into a ball.
"Focus, Bella," Jasper urged.
"Right." I pushed the trembly feelings away.
Charlie, that was the main thing now.Keep Charlie safe today. We would have all night...
"Bella."
"Sorry, Jasper"
Emmett laughed.
-
"I was stronger than Edward.I`d made him say ow"
---
Oh yeah, май успях да ги вкарам всичките
Така де, това са ми любимите.. май (blush) XD
Ще се опитам да съкратя колкото мога. ;]
Twilight
Surely it was a good way to die, in the place of someone else, someone I loved. Noble, even. That ought to count for something.
Бела Суон, Twilight, Пролог, стр.1
So, did you stab Edward Cullen with a pencil or what? I’ve never seen him act like that.
Майк Нютън, Twilight, Глава 1, стр.25
Hasn’t anyone ever told you? Life isn’t fair.
Бела Суон, Twilight, Глава 2, стр.49
Kryptonite doesn’t bother me, either.
Едуард Кълън, Twilight, Глава 5, стр.92
I hear voices in my mind and you’re worried that you’re the freak.
Едуард Кълън, Twilight, Глава 9, стр.181
About three things I was absolutely positive. First, Edward was a vampire. Second, there was part of him — and I didn’t know how potent that part might be — that thirsted for my blood. And third, I was unconditionally and irrevocably in love with him.
Бела Суон, Twilight, Глава 9, стр.195
If I could dream at all, it would be about you. And I’m not ashamed of it.
Едуард Кълън, Twilight, Глава 14, стр.294
I was almost too late. I could have been too late.
Едуард Кълън, Twilight, Глава 24, стр.459
It’s twilight. It’s the safest time of day for us. The easiest time. But also the saddest, in a way… the end of another day, the return of the night. Darkness is so predictable, don’t you think?
Едуард Кълън, Twilight, Глава 11, стр.233
Yes, it is enough. Enough for forever.
Едуард Кълън, Twilight, Епилог, стр.498
New Moon
No, I don’t think she’s hurt. She just keeps saying ‘He’s gone.’
Сам Ули, New Moon, Глава 3, стр.76
Time passes. Even when it seems impossible. Even when each tick of the second hand aches like the pulse of blood behind a bruise. It passes unevenly, in strange lurches and dragging lulls, but pass it does. Even for me.
Бела Суон, New Moon, Глава 4, стр.93
Are you crazy? Are you suicidal?
Джесика Стенли, New Moon, Глава 4, стр.110
They have a name for someone who smells the way Bella does to me. They call her my singer—because her blood sings for me.
Едуард Кълън, New Moon, Глава 22, стр.490
Before you, Bella, my life was like a moonless night. Very dark, but there were stars—points of light and reason… And then you shot across my sky like a meteor. Suddenly everything was on fire; there was brilliancy, there was beauty. When you were gone, when the meteor had fallen over the horizon, everything went black. Nothing had changed, but my eyes were blinded by the light. I couldn’t see the stars anymore. And there was no more reason for anything.
Едуард Кълън, New Moon, Глава 23, стр.514
Eclipse
I want to be a monster, too.
Бела Суон, Eclipse, Глава 1, стр.25
I believe that. But I want you to know something — when it comes to all this enemies nonsense, I’m out. I am a neutral country. I am Switzerland. I refuse to be affected by territorial disputes between mythical creatures. Jacob is family. You are… well, not exactly the love of my life, because I expect to love you for much longer than that. The love of my existence. I don’t care who’s a werewolf and who’s a vampire. If Angela turns out to be a witch, she can join the party, too.
Бела Суон, Eclipse, Глава 6, стр.143
If we had happy endings, we’d all be under gravestones now.
Розали Хейл, Eclipse, Глава 7, стр.154
That’s it, isn’t it? You’re trying to protect your virtue!
Бела Суон, Eclipse, Глава 20, стр.453
Isabella Swan? I promise to love you forever — every single day of forever. Will you marry me?
Едуард Кълън, Eclipse, Глава 20, стр.460
He’s like a drug for you, Bella. I see that you can’t live without him now. It’s too late. But I would have been healthier for you. Not a drug; I would have been the air, the sun.
Джейкъб Блек, Eclipse, Глава 26, стр.599
Breaking Dawn
I was with Edward in my happy place.
Бела Суон, Breaking Dawn, Глава 1, стр.22
His face glowed with an expression of triumph that I didn’t understand – it was the expression an angel of destruction might wear while the world burned. Beautiful and terrifying.
Бела Кълън, Breaking Dawn, Глава 38, стр.730
Има и още, особено от BD, но просто не ми се търси.
Twilight
Surely it was a good way to die, in the place of someone else, someone I loved. Noble, even. That ought to count for something.
Бела Суон, Twilight, Пролог, стр.1
So, did you stab Edward Cullen with a pencil or what? I’ve never seen him act like that.
Майк Нютън, Twilight, Глава 1, стр.25
Hasn’t anyone ever told you? Life isn’t fair.
Бела Суон, Twilight, Глава 2, стр.49
Kryptonite doesn’t bother me, either.
Едуард Кълън, Twilight, Глава 5, стр.92
I hear voices in my mind and you’re worried that you’re the freak.
Едуард Кълън, Twilight, Глава 9, стр.181
About three things I was absolutely positive. First, Edward was a vampire. Second, there was part of him — and I didn’t know how potent that part might be — that thirsted for my blood. And third, I was unconditionally and irrevocably in love with him.
Бела Суон, Twilight, Глава 9, стр.195
If I could dream at all, it would be about you. And I’m not ashamed of it.
Едуард Кълън, Twilight, Глава 14, стр.294
I was almost too late. I could have been too late.
Едуард Кълън, Twilight, Глава 24, стр.459
It’s twilight. It’s the safest time of day for us. The easiest time. But also the saddest, in a way… the end of another day, the return of the night. Darkness is so predictable, don’t you think?
Едуард Кълън, Twilight, Глава 11, стр.233
Yes, it is enough. Enough for forever.
Едуард Кълън, Twilight, Епилог, стр.498
New Moon
No, I don’t think she’s hurt. She just keeps saying ‘He’s gone.’
Сам Ули, New Moon, Глава 3, стр.76
Time passes. Even when it seems impossible. Even when each tick of the second hand aches like the pulse of blood behind a bruise. It passes unevenly, in strange lurches and dragging lulls, but pass it does. Even for me.
Бела Суон, New Moon, Глава 4, стр.93
Are you crazy? Are you suicidal?
Джесика Стенли, New Moon, Глава 4, стр.110
They have a name for someone who smells the way Bella does to me. They call her my singer—because her blood sings for me.
Едуард Кълън, New Moon, Глава 22, стр.490
Before you, Bella, my life was like a moonless night. Very dark, but there were stars—points of light and reason… And then you shot across my sky like a meteor. Suddenly everything was on fire; there was brilliancy, there was beauty. When you were gone, when the meteor had fallen over the horizon, everything went black. Nothing had changed, but my eyes were blinded by the light. I couldn’t see the stars anymore. And there was no more reason for anything.
Едуард Кълън, New Moon, Глава 23, стр.514
Eclipse
I want to be a monster, too.
Бела Суон, Eclipse, Глава 1, стр.25
I believe that. But I want you to know something — when it comes to all this enemies nonsense, I’m out. I am a neutral country. I am Switzerland. I refuse to be affected by territorial disputes between mythical creatures. Jacob is family. You are… well, not exactly the love of my life, because I expect to love you for much longer than that. The love of my existence. I don’t care who’s a werewolf and who’s a vampire. If Angela turns out to be a witch, she can join the party, too.
Бела Суон, Eclipse, Глава 6, стр.143
If we had happy endings, we’d all be under gravestones now.
Розали Хейл, Eclipse, Глава 7, стр.154
That’s it, isn’t it? You’re trying to protect your virtue!
Бела Суон, Eclipse, Глава 20, стр.453
Isabella Swan? I promise to love you forever — every single day of forever. Will you marry me?
Едуард Кълън, Eclipse, Глава 20, стр.460
He’s like a drug for you, Bella. I see that you can’t live without him now. It’s too late. But I would have been healthier for you. Not a drug; I would have been the air, the sun.
Джейкъб Блек, Eclipse, Глава 26, стр.599
Breaking Dawn
I was with Edward in my happy place.
Бела Суон, Breaking Dawn, Глава 1, стр.22
His face glowed with an expression of triumph that I didn’t understand – it was the expression an angel of destruction might wear while the world burned. Beautiful and terrifying.
Бела Кълън, Breaking Dawn, Глава 38, стр.730
Има и още, особено от BD, но просто не ми се търси.
Аз ще сложа само от twilight и new moon понеже за сега само тях съм прочела ,но за тома пък имам доста любими цитати
Twilight
ПРЕДГОВОР
Никога не съм се замисляла как ще умра - въпреки че имах достатъчно причини през последните няколко месеца – но дори и да бях, никога не бих си го представила така.
Взирах се, без да дишам, през дългата стая право в тъмните очи на ловеца, който ме погледна приятно.
Определено беше добър начин да умреш, на мястото на някой друг, на някой, когото обичаш. Благородно дори. Това трябваше да се брои за нещо.
Знаех, че ако никога не бях заминала за Форкс, изобщо нямаше да се изправям лице в лице със смъртта сега. Но, колкото и ужасена да бях, не можех да се накарам да съжалявам за това решение. Когато животът ти предложи мечти отвъд което и да е от очакванията ти, няма смисъл да тъгуваш, когато настъпи краят.
Ловецът се усмихна по един приятелски начин, преди да се насочи напред, за да ме убие.
“Имаше опасност да се разсея от смъртно бледото му ,величествено лице.Все едно се опитвах да не гледам унищожен ангел” -Бела
“След това той присъстваше почти всяка вечер в сънищата ми, но винаги из пространството, никога достатъчно близо”-Бела
“С огорчение осъзнах причината – никой друг не забелязваше Едуард по начина, по който аз го забелязвах. Никой не го наблюдаваше така, както аз правех. Колко жалко. “-Бела
”Както винаги настръхнала осъзнавах, че Едуард стои достатъчно близо до мен, че да го докосна, и все пак толкова далечен, сякаш бе плод на въображението ми.”-Бела
”Днес бях дори по-зле от обикновено, защото главата ми беше пълна с Едуард.”-Бела
“Той все още се усмихваше. Беше трудно за вярване, че някой толкова красив може да е реален. Страхувах се, че може внезапно да изчезне в кълбо от пушек и аз да се събудя.”-Бела
“- Ами ако не съм супергерой? Ами ако аз съм лошият? – Той се усмихна закачливо, но очите му бяха непроницаеми.
- Оу – казах аз, когато няколко неща внезапно си дойдоха на мястото. – Разбирам.
- Така ли? – Лицето му беше крайно строго, сякаш се опасяваше, че е казал прекалено много без да иска.
- Ти си опасен? – предположих аз, пулсът ми се ускори, когато интуитивно осъзнах истинността на собствените ми думи. Той е опасен. Беше се опитвал да ми го каже през цялото време.
Той просто ме погледна, очите му пълни с някакво чувство, което не можех точно да определя.
- Но не си лош – прошепнах аз, поклащайки глава. – Не, не вярвам, че си лош.
- Грешиш. – Гласът му бе едва доловим. Той погледна надолу, взимайки капачката на бутилката ми и завъртайки я измежду пръстите си. Гледах го, чудейки се защо не изпитвам страх. Той вярваше в това, което казваше – това бе очевидно. Но аз просто се почувствах развълнувана, на ръба... и повече от всичко останало, очарована. По същият начин, по който се чувствах винаги, когато бях близо до него”
“През множеството тъмни светове на призраци и демони, няма образ тъй ужасен, образ тъй срашен и отвратителен, и все пак изпълнен с такова ужасяващо очарование като вампира, който сам по себе си не е нито призрак, нито демон, но който пригежава тъмна природа и има мистериозните и зловещи качества и на двете. – отец Монтагю Самърс”
”Тъп, непостоянен вампир, помислих си аз.”-Бела
"- Какво ти е любопитно?
- На колко си години?
- На седемнайсет – отговори той бързо.
- От колко време си на седемнайсет?
Устните му потрепнаха, докато гледаше пътя.
- От известно време – призна той накрая."
”- Не си ли загрижена за диетата ми? – попита той саркастично.
- Оу – измърморих, - това.
- Да, това. – Гласът му беше мрачен. – Не искаш ли да знаеш дали пия кръв?
Потрепнах.”
"- Не ми хареса. Да не те виждам. Аз също не бях спокойна. – Изчервих се, когато казах това на глас.
Той мълчеше. Вдигнах поглед, изпълнена с опасения, и видях, че по лицето му бе изписана болка.
- Ох – простена тихо той. – Това е грешно.
Не можех да разбера отговорът му.
- Какво казах?
- Не виждаш ли, Бела? Едно е да правя себе си нещастен, но напълно различно нещо е и ти да се въвличаш в това. – Той обърна измъчените си очи към пътя, думите му излизаха почти прекалено бързо, за да ги разбера. – Не искам да чувам, че се чувстваш така. – Гласът му беше тих и настоятелен. Думите му ме срязаха. – Грешно е. Не е безопасно. Аз съм опасен, Бела – моля те, разбери това.
- Не. – Постарах се много усилено да не изглеждам като намръщено дете.
- Сериозен съм – изръмжа той.
- Аз също. Казах ти, за мен няма значение какъв си. Прекалено е късно.
Гласът му ме удари като с камшик, нисък и груб.
- Никога не го казвай."
"Бяхме пред къщата на Чарли. Лампите светеха, пикапът ми на мястото си, всичко крайно нормално. Все едно се събуждах от сън. Той спря колата, но аз не помръднах.
- Обещаваш ли да бъдеш там утре?
- Обещавам."
"Относно три неща бях напълно позитивна. Първо, Едуард беше вампир. Второ, имаше част от него – и не знаех, колко могъща бе тази част – която жадуваше за кръвта ми. И трето, бях безусловно и безвъзвратно влюбена в него."-Бела
"Не мога да го обясня точно... но той е още по-невероятен зад лицето. – Вампирът, който искаше да бъде добър – който бягаше да спасява живота на хората, за да не бъде чудовище..."-Бела
"-Не виждаш ли? Точно заради това съм прав. Мен ме е грижа повече, защото ако мога да го направя – той поклати глава, сякаш се бореше с мисълта – ако да те оставя е най-правилното нещо, тогава по-скоро ще нараня себе си, вместо да нараня теб, за да те предпазя."-Едуард
"Не можех да споря, нито с очите, нито с мотивите, пък и беше безсмислено така или иначе.
- Както се случва, нямам нищо против да съм насаме с теб.
- Знам – въздъхна той, замислен. – И все пак трябва да кажеш на Чарли.
- Защо, по дяволите, бих направила това?
Внезапно очите му станаха свирепи.
- За да ми дадеш един малък стимул, за да те върна.
Преглътнах. Но след като се замислих за момент, бях сигурна.
- Мисля да рискувам."
"Веднага щом стана тъмно в стаята, същата електрическа искра се появи, същото неудържимо желание като вчера да протегна ръка и да докосна студената му кожа."-Бела
"-Това е най-безопасната част от деня за нас – каза той, отговаряйки на мълчаливият въпрос в очите ми. – Най-лесното време. Но и най-тъжното по един начин... денят на още един ден, завръщането на ноща. Мракът е толкова предвидим, не мислиш ли? – Той се усмихна тъжно."
"Не можех да си представя как един ангел може да е по-величествен."-Бела
.
"Беше прекалено перфектен, осъзнах аз с пронизващ удар на отчаяние. Нямаше начин това божествено същество да бе предзназначено за мен."-Бела
"-Исками се да знаех ти за какво си мислиш... – поколебах се аз.
- И?
- Исками се да можех да повярвам, че си истински. И ми се иска да не се страхувах.
- Не искам да се страхуваш. – Гласът му беше тих шепот. Чух това, което той наистина искаше искрено да отвърне, че няма нужда да се страхувам, че няма от какво да се страхувам."
"-Не се страхувай – промърмори той, кадифеният му глас неволно съблазнителен. – Обещавам... – Той се поколеба. – Заклевам се да не те нараня. – Той изглеждаше по-загрижен да убеди себе си отколкото мен.
- Моля те прости ми – каза той сдържано. – Мога да се контролирам. Просто ме хвана неподготвен. Но сега ще се държа по-добре."
"-Страхувах се... защото, е, за очевидните причини. Не мога да остана с теб. А ме е страх,че искам да остана с теб, много повече отколкото би трябвало. – Гледах ръцете му, докато говорех. Беше ми трудно да го кажа на глас.
- Да – съгласи се той бавно. – Това е действително нещо, от което трябва да се страхуваш. Да искаш да бъдеш с мен. Това наистина не е в твой най-добър интерес."
“По онова време, единственото, което можех да мисля е, "Само не нея".”-Едуард
“Той вдигна възхитителните си, измъчени очи към мен. - Ти си най-важното нещо за мен сега. Най-важното нещо за мен изобщо.”
“. Знаех, че във всеки момент може да му дойде в повече, и че животът ми щеше да свърши - толкова бързо, че можех дори да не разбера. А не можех да се накарам да ме е страх. Не можех да мисля за нищо друго, освен за това, че ме докосваше.”-Бела
“- Не съм свикнал да се чувствам толкова човешки. Винаги ли е така?
- За мен? - Замълчах. - Не, никога. Никога преди това.”
”Той вървеше до мен в ноща, толкова тихо, че ми се наложи да хвърлям поглед, за да се убедя, че е още там.”
“- Не се притеснявай – прошепна той в ухото ми. – Ако можех да сънувам изобщо, щях да сънувам теб. И не ме е срам от това.”-Едуард
“Почти деветдесет години съм се скитал из моят вид, и твоят... през цялото време си мислех, че съм завършен така както съм, без да осъзнавам какво търся. И не откривах нищо, защото още не си била жива.”-Едуард
”- Обичам те – прошепнах аз.
- Сега ти си моят живот – отвърна простичко той”
“- Ще бъдеш ли? –попитах, внезапно нетърпелива. – Ше бъдеш ли тук?
- Докато ме искаш – увери ме той.
- Винаги ще те искам – предупредих го аз. – Завинаги.”
”Беше трудно да реша какво да облека. Съмнявах се, че има някаква книга по етикет, която да обясни как да се облечеш, когато вампирът на мечтите ти те заведе у тях да се запознаеш с вампирското му семейство.”-Бела
“Докато сърцето бие, отровата се разпространява, зараства, променя тялото, докато се движи през него. Евентуално сърцето спира и превръщането е завършено. Но през цялото време, през всяка минута от него, жертвата ще копнее да умре.”-Бела
“- Това му е красивото да бъдеш човек – каза ми той. – Нещата се променят.”-Едуард
New Moon
"Времето минава. Дори, когато изглежда невъзможно. Дори, когато всяко отмерване на секундомера боли като пулсирането на кръвта зад синина. Минава неравномерно, в странни наклонности и протакващи се затишия, но поне минава. Дори за мен."-Бела
"Не виждах причина за страх. Не можех да си представя какво е останало на света, от което да се страхувам, поне не физически. Едно от няколкото предимства да изгубиш всичко."-Бела
"Защото имаше само едно, в което трябваше да вярвам, за да мога да живея - трябваше да знам, че той съществува. Това беше всичко. Всичко друго можех да понеса. Стига той да съществува"-Бела
"Свих се на топка, като прегърнах ребрата си, за да се задържа цяла. Борех се за празнотата ми, за отрицанието ми, но то ме избягваше.
И все пак открих, че мога да оцелея. Бях нащрек, чувствах болката - мъчителната загуба се излъчваше от гърдите ми, като изпращаше съкрушителни вълни през крайниците и главата ми - но беше поносимо. Можех да го преживея. Сякаш не болката бе отслабнала с течение на времето, а по-скоро аз бях станала по-силна, за да я понеса.
"Разбира се, не можех да се заблудя напълно. Когато поспирах, за да се вгледам в живота си, което се опитвах да не правя прекалено често, не можех да игнорирам производните на поведението ми.
Бях като изгубена луна - планетата ми унищожена в някакъв катастрофален, гибелен сюжет на филм за самотата - която продължаваше, въпреки всичко, да обикаля в малка стегната орбита около празното място, което е останало, без да обръща внимание на законите на гравитацията."-Бела
"Доказателството, колкото и слабо да беше, че - някъде в същият свят, в който живеех и аз - той съществуваше"-Бела
"Не можех да отместя поглед за дълго от лицето на Едуард. Гледах го, като ми се искаше все повече бъдещето никога да не се случва. Че този момент ще трае вечно или, ако не може, че ще спра да съществувам, когато спре"-Бела
"Но нямаше значение. Бях толкова по-щастлива, като се преструвах.
Лежах тихо в ръцете му, като си припомнях лицето му, преструвайки се...
Той се вглеждаше в лицето ми така, сякаш правеше същото…"-Бела
"-Имат такова име за някой, който мирише така, както Бела за мен. Те я наричат моята певица – защото кръвта й пее за мен."
"От време на време, докато говореше с Алис, той се привеждаше и внезапно ме целуваше – гладките му като стъкло устни докосваха косата ми, челото ми, върхът на носа ми. Всеки път бе като електричен шок към заспалото ми сърце. Звукът на биенето му сякаш изпълваше цялата стая."-Бела
"Беше Раят – точно по средата на Ада."
"Точно. Но никога не съм си представял, че ще е толкова лесно! Мислех си, че ще е почти невъзможно – че толкова ще си убедена в истината, че ще ми се наложи да лъжа през стиснати зъби в продължение на часове, дори за да посея семето на съмнението в главата ти. Излъгах и толкова съжалявам – съжалявам, защото те нараних, съжалявам, защото беше напразно усилие. Съжалявам, че не можах да те защитя от това, което съм. Излъгах, за да те спася и не стана така. Съжалявам. Но как можа да ми повярваш? След всичките хиляди пъти, които съм ти казвал, че те обичам, как можа да оставиш една дума да разбие вярата ти в мен?"-Едуард
"–Как да ти обясня така, че да ми повярваш? Не спиш и не си мъртва. Тук съм, и те обичам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Мислех си за теб, виждах лицето ти в главата си през всяка секунда, докато ме нямаше. Когато ти казах, че не те искам, това бе най-тъмният вид богохулство."-Едуард
"Ако не си мислех, че ще ти е по-добре така, никога нямаше да се накарам да си тръгна. Прекалено съм егоистичен. Само ти можеше да бъдеш по-важна от това, което исках... това, от което се нуждаех. Това, което искам и от което имам нужда, е да бъда с теб и знам, че никога няма да съм достатъчно силен, за да те напусна отново."-Едуард
"-Преди теб, Бела, животът ми бе като безлунна нощ. Много тъмен, но имаше и звезди – места на светлина и смисъл... И тогава ти пресече небето ми като метеор. Внезапно всичко беше в огън – имаше великолепие, имаше красота. Когато изчезна, когато метеорът бе паднал отвъд хоризонта, всичко потъна в мрак. Нищо не се бе променило, но очите ми бяха заслепени от светлината. Не можех да видя звездите повече. И вече нямаше смисъл за каквото и да е било"-Едуард
"-Само част от лъжата, любима. Няма разсейване от... от агонията. Сърцето ми не е биело от почти деветдесет години, но това бе различно. Сякаш сърцето ми го нямаше – сякаш бях празен. Сякаш бях оставил всичко, което беше вътре в мен при теб."-Едуард
"Но какво ако...
Ами ако искрено вярваш, че нещо е истина, но всъщност адски грешиш? Ако си толкова упорито убеден, че ти си прав и дори не би допуснал да обмислиш истината? Дали истината ще бъде възпрепятствана или ще се опита да пробие на повърхността?
Трета възможност: Едуард ме обича. Връзката помежду ни не е от тези, които могат да бъдат разбити от отсъствие, разстояние или време. И без значение колко по-специален или красив или великолепен или перфектен беше, той бе толкова неоспоримо променен, колкото бях и аз. Както аз винаги щях да му принадлежа, така и той щеше да бъде винаги мой"-Бела
"Той наистина ме искаше по същият начин като мен – завинаги. Наистина бе само страхът за душата ми, за човешките неща, които искаше да не ми бъдат отнети, които го правеха толкова отчаян да ме запази смъртна. В сравнение със страхът, че не ме искаше, това препятствие – душата ми – изглеждаше почти незначително."-Бела
"Ако останеш, не се нуждая от Рая."-Бела
Twilight
ПРЕДГОВОР
Никога не съм се замисляла как ще умра - въпреки че имах достатъчно причини през последните няколко месеца – но дори и да бях, никога не бих си го представила така.
Взирах се, без да дишам, през дългата стая право в тъмните очи на ловеца, който ме погледна приятно.
Определено беше добър начин да умреш, на мястото на някой друг, на някой, когото обичаш. Благородно дори. Това трябваше да се брои за нещо.
Знаех, че ако никога не бях заминала за Форкс, изобщо нямаше да се изправям лице в лице със смъртта сега. Но, колкото и ужасена да бях, не можех да се накарам да съжалявам за това решение. Когато животът ти предложи мечти отвъд което и да е от очакванията ти, няма смисъл да тъгуваш, когато настъпи краят.
Ловецът се усмихна по един приятелски начин, преди да се насочи напред, за да ме убие.
“Имаше опасност да се разсея от смъртно бледото му ,величествено лице.Все едно се опитвах да не гледам унищожен ангел” -Бела
“След това той присъстваше почти всяка вечер в сънищата ми, но винаги из пространството, никога достатъчно близо”-Бела
“С огорчение осъзнах причината – никой друг не забелязваше Едуард по начина, по който аз го забелязвах. Никой не го наблюдаваше така, както аз правех. Колко жалко. “-Бела
”Както винаги настръхнала осъзнавах, че Едуард стои достатъчно близо до мен, че да го докосна, и все пак толкова далечен, сякаш бе плод на въображението ми.”-Бела
”Днес бях дори по-зле от обикновено, защото главата ми беше пълна с Едуард.”-Бела
“Той все още се усмихваше. Беше трудно за вярване, че някой толкова красив може да е реален. Страхувах се, че може внезапно да изчезне в кълбо от пушек и аз да се събудя.”-Бела
“- Ами ако не съм супергерой? Ами ако аз съм лошият? – Той се усмихна закачливо, но очите му бяха непроницаеми.
- Оу – казах аз, когато няколко неща внезапно си дойдоха на мястото. – Разбирам.
- Така ли? – Лицето му беше крайно строго, сякаш се опасяваше, че е казал прекалено много без да иска.
- Ти си опасен? – предположих аз, пулсът ми се ускори, когато интуитивно осъзнах истинността на собствените ми думи. Той е опасен. Беше се опитвал да ми го каже през цялото време.
Той просто ме погледна, очите му пълни с някакво чувство, което не можех точно да определя.
- Но не си лош – прошепнах аз, поклащайки глава. – Не, не вярвам, че си лош.
- Грешиш. – Гласът му бе едва доловим. Той погледна надолу, взимайки капачката на бутилката ми и завъртайки я измежду пръстите си. Гледах го, чудейки се защо не изпитвам страх. Той вярваше в това, което казваше – това бе очевидно. Но аз просто се почувствах развълнувана, на ръба... и повече от всичко останало, очарована. По същият начин, по който се чувствах винаги, когато бях близо до него”
“През множеството тъмни светове на призраци и демони, няма образ тъй ужасен, образ тъй срашен и отвратителен, и все пак изпълнен с такова ужасяващо очарование като вампира, който сам по себе си не е нито призрак, нито демон, но който пригежава тъмна природа и има мистериозните и зловещи качества и на двете. – отец Монтагю Самърс”
”Тъп, непостоянен вампир, помислих си аз.”-Бела
"- Какво ти е любопитно?
- На колко си години?
- На седемнайсет – отговори той бързо.
- От колко време си на седемнайсет?
Устните му потрепнаха, докато гледаше пътя.
- От известно време – призна той накрая."
”- Не си ли загрижена за диетата ми? – попита той саркастично.
- Оу – измърморих, - това.
- Да, това. – Гласът му беше мрачен. – Не искаш ли да знаеш дали пия кръв?
Потрепнах.”
"- Не ми хареса. Да не те виждам. Аз също не бях спокойна. – Изчервих се, когато казах това на глас.
Той мълчеше. Вдигнах поглед, изпълнена с опасения, и видях, че по лицето му бе изписана болка.
- Ох – простена тихо той. – Това е грешно.
Не можех да разбера отговорът му.
- Какво казах?
- Не виждаш ли, Бела? Едно е да правя себе си нещастен, но напълно различно нещо е и ти да се въвличаш в това. – Той обърна измъчените си очи към пътя, думите му излизаха почти прекалено бързо, за да ги разбера. – Не искам да чувам, че се чувстваш така. – Гласът му беше тих и настоятелен. Думите му ме срязаха. – Грешно е. Не е безопасно. Аз съм опасен, Бела – моля те, разбери това.
- Не. – Постарах се много усилено да не изглеждам като намръщено дете.
- Сериозен съм – изръмжа той.
- Аз също. Казах ти, за мен няма значение какъв си. Прекалено е късно.
Гласът му ме удари като с камшик, нисък и груб.
- Никога не го казвай."
"Бяхме пред къщата на Чарли. Лампите светеха, пикапът ми на мястото си, всичко крайно нормално. Все едно се събуждах от сън. Той спря колата, но аз не помръднах.
- Обещаваш ли да бъдеш там утре?
- Обещавам."
"Относно три неща бях напълно позитивна. Първо, Едуард беше вампир. Второ, имаше част от него – и не знаех, колко могъща бе тази част – която жадуваше за кръвта ми. И трето, бях безусловно и безвъзвратно влюбена в него."-Бела
"Не мога да го обясня точно... но той е още по-невероятен зад лицето. – Вампирът, който искаше да бъде добър – който бягаше да спасява живота на хората, за да не бъде чудовище..."-Бела
"-Не виждаш ли? Точно заради това съм прав. Мен ме е грижа повече, защото ако мога да го направя – той поклати глава, сякаш се бореше с мисълта – ако да те оставя е най-правилното нещо, тогава по-скоро ще нараня себе си, вместо да нараня теб, за да те предпазя."-Едуард
"Не можех да споря, нито с очите, нито с мотивите, пък и беше безсмислено така или иначе.
- Както се случва, нямам нищо против да съм насаме с теб.
- Знам – въздъхна той, замислен. – И все пак трябва да кажеш на Чарли.
- Защо, по дяволите, бих направила това?
Внезапно очите му станаха свирепи.
- За да ми дадеш един малък стимул, за да те върна.
Преглътнах. Но след като се замислих за момент, бях сигурна.
- Мисля да рискувам."
"Веднага щом стана тъмно в стаята, същата електрическа искра се появи, същото неудържимо желание като вчера да протегна ръка и да докосна студената му кожа."-Бела
"-Това е най-безопасната част от деня за нас – каза той, отговаряйки на мълчаливият въпрос в очите ми. – Най-лесното време. Но и най-тъжното по един начин... денят на още един ден, завръщането на ноща. Мракът е толкова предвидим, не мислиш ли? – Той се усмихна тъжно."
"Не можех да си представя как един ангел може да е по-величествен."-Бела
.
"Беше прекалено перфектен, осъзнах аз с пронизващ удар на отчаяние. Нямаше начин това божествено същество да бе предзназначено за мен."-Бела
"-Исками се да знаех ти за какво си мислиш... – поколебах се аз.
- И?
- Исками се да можех да повярвам, че си истински. И ми се иска да не се страхувах.
- Не искам да се страхуваш. – Гласът му беше тих шепот. Чух това, което той наистина искаше искрено да отвърне, че няма нужда да се страхувам, че няма от какво да се страхувам."
"-Не се страхувай – промърмори той, кадифеният му глас неволно съблазнителен. – Обещавам... – Той се поколеба. – Заклевам се да не те нараня. – Той изглеждаше по-загрижен да убеди себе си отколкото мен.
- Моля те прости ми – каза той сдържано. – Мога да се контролирам. Просто ме хвана неподготвен. Но сега ще се държа по-добре."
"-Страхувах се... защото, е, за очевидните причини. Не мога да остана с теб. А ме е страх,че искам да остана с теб, много повече отколкото би трябвало. – Гледах ръцете му, докато говорех. Беше ми трудно да го кажа на глас.
- Да – съгласи се той бавно. – Това е действително нещо, от което трябва да се страхуваш. Да искаш да бъдеш с мен. Това наистина не е в твой най-добър интерес."
“По онова време, единственото, което можех да мисля е, "Само не нея".”-Едуард
“Той вдигна възхитителните си, измъчени очи към мен. - Ти си най-важното нещо за мен сега. Най-важното нещо за мен изобщо.”
“. Знаех, че във всеки момент може да му дойде в повече, и че животът ми щеше да свърши - толкова бързо, че можех дори да не разбера. А не можех да се накарам да ме е страх. Не можех да мисля за нищо друго, освен за това, че ме докосваше.”-Бела
“- Не съм свикнал да се чувствам толкова човешки. Винаги ли е така?
- За мен? - Замълчах. - Не, никога. Никога преди това.”
”Той вървеше до мен в ноща, толкова тихо, че ми се наложи да хвърлям поглед, за да се убедя, че е още там.”
“- Не се притеснявай – прошепна той в ухото ми. – Ако можех да сънувам изобщо, щях да сънувам теб. И не ме е срам от това.”-Едуард
“Почти деветдесет години съм се скитал из моят вид, и твоят... през цялото време си мислех, че съм завършен така както съм, без да осъзнавам какво търся. И не откривах нищо, защото още не си била жива.”-Едуард
”- Обичам те – прошепнах аз.
- Сега ти си моят живот – отвърна простичко той”
“- Ще бъдеш ли? –попитах, внезапно нетърпелива. – Ше бъдеш ли тук?
- Докато ме искаш – увери ме той.
- Винаги ще те искам – предупредих го аз. – Завинаги.”
”Беше трудно да реша какво да облека. Съмнявах се, че има някаква книга по етикет, която да обясни как да се облечеш, когато вампирът на мечтите ти те заведе у тях да се запознаеш с вампирското му семейство.”-Бела
“Докато сърцето бие, отровата се разпространява, зараства, променя тялото, докато се движи през него. Евентуално сърцето спира и превръщането е завършено. Но през цялото време, през всяка минута от него, жертвата ще копнее да умре.”-Бела
“- Това му е красивото да бъдеш човек – каза ми той. – Нещата се променят.”-Едуард
New Moon
"Времето минава. Дори, когато изглежда невъзможно. Дори, когато всяко отмерване на секундомера боли като пулсирането на кръвта зад синина. Минава неравномерно, в странни наклонности и протакващи се затишия, но поне минава. Дори за мен."-Бела
"Не виждах причина за страх. Не можех да си представя какво е останало на света, от което да се страхувам, поне не физически. Едно от няколкото предимства да изгубиш всичко."-Бела
"Защото имаше само едно, в което трябваше да вярвам, за да мога да живея - трябваше да знам, че той съществува. Това беше всичко. Всичко друго можех да понеса. Стига той да съществува"-Бела
"Свих се на топка, като прегърнах ребрата си, за да се задържа цяла. Борех се за празнотата ми, за отрицанието ми, но то ме избягваше.
И все пак открих, че мога да оцелея. Бях нащрек, чувствах болката - мъчителната загуба се излъчваше от гърдите ми, като изпращаше съкрушителни вълни през крайниците и главата ми - но беше поносимо. Можех да го преживея. Сякаш не болката бе отслабнала с течение на времето, а по-скоро аз бях станала по-силна, за да я понеса.
"Разбира се, не можех да се заблудя напълно. Когато поспирах, за да се вгледам в живота си, което се опитвах да не правя прекалено често, не можех да игнорирам производните на поведението ми.
Бях като изгубена луна - планетата ми унищожена в някакъв катастрофален, гибелен сюжет на филм за самотата - която продължаваше, въпреки всичко, да обикаля в малка стегната орбита около празното място, което е останало, без да обръща внимание на законите на гравитацията."-Бела
"Доказателството, колкото и слабо да беше, че - някъде в същият свят, в който живеех и аз - той съществуваше"-Бела
"Не можех да отместя поглед за дълго от лицето на Едуард. Гледах го, като ми се искаше все повече бъдещето никога да не се случва. Че този момент ще трае вечно или, ако не може, че ще спра да съществувам, когато спре"-Бела
"Но нямаше значение. Бях толкова по-щастлива, като се преструвах.
Лежах тихо в ръцете му, като си припомнях лицето му, преструвайки се...
Той се вглеждаше в лицето ми така, сякаш правеше същото…"-Бела
"-Имат такова име за някой, който мирише така, както Бела за мен. Те я наричат моята певица – защото кръвта й пее за мен."
"От време на време, докато говореше с Алис, той се привеждаше и внезапно ме целуваше – гладките му като стъкло устни докосваха косата ми, челото ми, върхът на носа ми. Всеки път бе като електричен шок към заспалото ми сърце. Звукът на биенето му сякаш изпълваше цялата стая."-Бела
"Беше Раят – точно по средата на Ада."
"Точно. Но никога не съм си представял, че ще е толкова лесно! Мислех си, че ще е почти невъзможно – че толкова ще си убедена в истината, че ще ми се наложи да лъжа през стиснати зъби в продължение на часове, дори за да посея семето на съмнението в главата ти. Излъгах и толкова съжалявам – съжалявам, защото те нараних, съжалявам, защото беше напразно усилие. Съжалявам, че не можах да те защитя от това, което съм. Излъгах, за да те спася и не стана така. Съжалявам. Но как можа да ми повярваш? След всичките хиляди пъти, които съм ти казвал, че те обичам, как можа да оставиш една дума да разбие вярата ти в мен?"-Едуард
"–Как да ти обясня така, че да ми повярваш? Не спиш и не си мъртва. Тук съм, и те обичам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Мислех си за теб, виждах лицето ти в главата си през всяка секунда, докато ме нямаше. Когато ти казах, че не те искам, това бе най-тъмният вид богохулство."-Едуард
"Ако не си мислех, че ще ти е по-добре така, никога нямаше да се накарам да си тръгна. Прекалено съм егоистичен. Само ти можеше да бъдеш по-важна от това, което исках... това, от което се нуждаех. Това, което искам и от което имам нужда, е да бъда с теб и знам, че никога няма да съм достатъчно силен, за да те напусна отново."-Едуард
"-Преди теб, Бела, животът ми бе като безлунна нощ. Много тъмен, но имаше и звезди – места на светлина и смисъл... И тогава ти пресече небето ми като метеор. Внезапно всичко беше в огън – имаше великолепие, имаше красота. Когато изчезна, когато метеорът бе паднал отвъд хоризонта, всичко потъна в мрак. Нищо не се бе променило, но очите ми бяха заслепени от светлината. Не можех да видя звездите повече. И вече нямаше смисъл за каквото и да е било"-Едуард
"-Само част от лъжата, любима. Няма разсейване от... от агонията. Сърцето ми не е биело от почти деветдесет години, но това бе различно. Сякаш сърцето ми го нямаше – сякаш бях празен. Сякаш бях оставил всичко, което беше вътре в мен при теб."-Едуард
"Но какво ако...
Ами ако искрено вярваш, че нещо е истина, но всъщност адски грешиш? Ако си толкова упорито убеден, че ти си прав и дори не би допуснал да обмислиш истината? Дали истината ще бъде възпрепятствана или ще се опита да пробие на повърхността?
Трета възможност: Едуард ме обича. Връзката помежду ни не е от тези, които могат да бъдат разбити от отсъствие, разстояние или време. И без значение колко по-специален или красив или великолепен или перфектен беше, той бе толкова неоспоримо променен, колкото бях и аз. Както аз винаги щях да му принадлежа, така и той щеше да бъде винаги мой"-Бела
"Той наистина ме искаше по същият начин като мен – завинаги. Наистина бе само страхът за душата ми, за човешките неща, които искаше да не ми бъдат отнети, които го правеха толкова отчаян да ме запази смъртна. В сравнение със страхът, че не ме искаше, това препятствие – душата ми – изглеждаше почти незначително."-Бела
"Ако останеш, не се нуждая от Рая."-Бела
Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.