Определено Алис.

Много ми е сладка и май е единствената, която не ме е издразнила по никакъв начин...
Този нейн вечен ентусиазъм я прави изключително... хмм как да се изразя... жизнерадостен, динамичен, жив персонаж. Все усмихната, добронамерена и готова да помогне... Обожава да организира някакви мероприятия, хахха, голяма е купонджийка... Представям си я като най-пъргавата и грациозната от семейството... Е, фантазията ми не може съвсем да се развихри, щото все пак се влияя и от филма, що-годе изглежда като Ашли в главата ми... Е, не е съвсем едно към едно, но може да се каже, че до голяма степен образът се препокрива.
Емет също ме радва супер много.

Голям е веселяк, бисерите му са уникални... а и е олуейс реди фор адвенчърс.
Разбира се, Едуард и Бела си ги обичам супер много, но някои техни черти не ми допадат, дори на моменти доста ме ядосват. Свикнала съм си с образите и съм ги приела такива, каквито са... недостатъците им често ме забавляват, но като се повтаря все един и същ сценарий, няма как да не почна да им се нервя. Едуард с неговото пълно себеотрицание и прекалена загриженост... оф. Бела пък умира да се подценява и нон-стоп да си повтаря колко е недостойна да е до такова
перфектно същество и въпреки, че вече й са предоставени милиони доказателства за любовта му, тя сякаш още не си позволява да повярва в истинността й... Е, в момента, до който съм стигнала (книга 4), уж я е приела за факт вече, но естествено пак не е щастлива, щото не я била заслужавала тая любов, разбираш ли...

ее, да вземе да се стегне най-сетне, маа фака.

Двамцата доста си приличат по отношение на самокритичността, постоянно се обвиняват за всичко и се самобичуват ненужно като обезумели. Просто не виждам уат'с дъ пойнт умишлено да си развалят целия кеф в редките моменти, когато им се предоставя възможност да се насладят един на друг, необезпокоявани и незастрашавани от нищо... Е, съгласна съм, все пак, че колкото по-напрегнати и объркани стават отношенията им, толкова по-интригуваща става историята... и то това е целта, да не можеш да се откъснеш от книгата и да умираш да разбереш какво ще се случи по-нататък. Абе, Стефани си разбира от работата.

Хаха, дойде ми музата да пиша, щото за момент се почувствах ужасно отегчена и трябваше да се захвана с нещо, което би ме разведрило, а обсъждането на любимите ми герои определено спада в тази категория дейности. Пф, причината за състоянието, в което изпаднах е, че стигнах до част, в която незнайно в колко глави ще ми се наложи да гледам на историята през очите на Джейкъб... и както предполагате, леко ми е досадна тази алтернатива и ентусиазмът ми почти се изпари... ноо след малко пак отивам да чета, ъф корс.