Аз съм едно плашило, аз съм едно дете,
аз съм пространство сиво, аз съм Де Де Те.
По-добре мети с метлата, по-добре да съм идиот,
но ще стрелям във главата аз на всеки философ.
Сексът, това обичам. Сексът, това си ти.
Сексът, това променя милионите съдби.
Няма никаква надежда. Няма, няма да се спра.
Няма да съм чужда прежда, за пуловера съдба.
Раз, два, три, ля, ля, ля,
раз, два, три, силна магия.
Скъпи дрехи всеки облича,
всеки се чувства добър интригант.
Ние всички участваме в Светата притча,
но не всеки има за играта талант.
Няма религия, няма вяра,
която да иска от теб
сам да се затвориш в гола стая
и да се превърнеш във портрет
Завиждате на тази злоба,
която идва от вас.
Завиждате на мойта сила,
която имам над вас.
Знаете имената си
в големия сив карнавал,
но не знаете как да плачете,
а плачът ви е чист кристал.
Моралът, чичко застаряващ,
се чуди как да се самозадоволи.
Приел е ролята на страдащ
и гледа по паважа в публичните дни.
Вярват ли буквите
в гладките стени,
където са писани
без да са били.
Природата чука на мойта врата,
с усмивка перверзна крилете ми вдига.
Така ще прекараме вечерта
обвити в къълбото на древните сили...
в любовта ...
От много взе, че стана едно ... интересно

Иначе може би в мен има от всеки персонаж по малко ...
Така де