Цитат(brooke_scott @ Jun 1 2008, 11:50)

ПП: Didi, hope you're happy

Ам ест, че съм хепи много даже, чаках ти аз поста
Еми (ако може) благодаря много за темата.
Ами какво да кажа, с риск да повторя Жанито - най-великите неща, които съм чела. Цялата поредица е невероятна и наистина един път докоснеш ли се до света, който Стефани ти представя - измъкване няма. Надявам се да не отегча никой с мега-дългия си пост, обаче досега нямах възможност да изразя компетентното си мнение за книгите
Така от къде да започна. Първоначално името Twilight ми говореше общо взето нищо. Не знаех за съществуването на поредицата. После в youtube ми се мерна клип на Едуард и Бела и отстрани пишеше Twilight. Първо си помислих, че е сериал, но забелязах, че в ггбит има тема за Twilight. Разбрах, че филмът ще излиза и съответно, че ще бъде направен по първата книга от поредицата. Историята ме завладя още като прочетох кратките резюмета. И така с помощта на съфорумците успях да си изтегля книгите. Сама не бих се справила. Спешъл тенкс на
Жани, която ми прати Eclipse, че бях полудяла.
И така започвам
Twilight
Първата книга за мен може би си остава и най-добрата. Първо много влачех с четенето, бавно, бавно. Но така беше докато не стигнах до 2-ра глава. Оттам нататък няма мърдане. Книгата я прочетох за 2 дена. Не можех да спра, до 4 часа сутринта съм седяла да чета.
Аз си знаех, че ще е невероятна, не се и съмнявах. Не очаквах обаче, че една книга може да ме завладее чак толкова много. До пълно вманиачаване.
В началото на книгата, всички описания, идването на Бела във Форкс, разговорите с баша й - не беше кой знае колко впечатляващо. Чудех се защо и разбрах, че просто не се е появил моят любим герой - Едуард. Пропускам частта, в която Бела си мислеше , че Едуард е отвратен от нея, без да знае, че просто се опитва да не я изяде

Когато я спаси от колата и тя се досети, че той просто не е човек, разговорът в болницата само загатваше, какво следва. После отсъствието на Едуард ми беше крайно неприятно. Нека кажа, че просто без него всичко е безмислено. Та той осъзна, че не може да стои далеч от нея. И като я носеше на ръце беше толкова трогателно. Та така събраха се и се започна със всички странноси около него. Сцената в ресторанта беше просто dazzling. Може ли да съществува толкова перфектно същество като Едуард? Не. Всеки негов жест, поглед, поне както се вижда през очите на Бела е breath - taking. "Do I dazzle you? frequently" Изживявах всичко с нея. Когато я спаси( за 2-ри път), защото не се знаеше какво щеше да стане в Порт Ейнджълс ако принца не се беше появил на белия си кон. По скоро лъскавото си сиво Волво. Бела страшо ме изкефи като си каза " Stupid shiny Volvo owner"

е то беше преди това, но както и да е. Та разговора в колата беше някак си толкова нереален. Всъщност всеки техен разговор е такъв. Той с две думи си призна, че е вампир и тя изглеждаше доста спокойна, макар че всички знаем какво и е отвътре. И естествено няма как вече да не е напълно, изключително, безпомощно влюбена в него. 13.Confessions. Оттам започват най-страхотните моменти. Мм Едуард и Бела на ливадата. Освен разсейващите почти през цялото време описания на тялото и лицето му , което блести като хиляди диаманти на слънце, общо взето се съсредоточих върху признанията му. Досещах се как се е чувствал, но след главата бях напълно убедена. И Бела доби представа колко нечовешки трудно му е да стои близо до нея. Ще цитирам Роб
![mrgreen[1].gif](http://ggbit.info/forum/style_emoticons/default/mrgreen[1].gif)
: I mean when you put the bad facts. He tells her " I've killed 40 or 50 people, and I wanna kill you so much. Every single day, every moment I'm with you, I desperately wanna to kill you. And she is like " I don't care!".."I love you". Да общо взето е така. Те не могат просто да се целунат като да кажем нормалните хора. Ако той не се контролира във всеки един момент може толкова лесно да я убие. А тя си е danger magnet. И като се опита да я целуне, толкова леко, тя му се нахвърли. Ама и нея я разбирам. Ако аз бях толкова близо до него какво ли щях да направя. Определено нямаше да мога да се контролирам, също като нея. Бела винаги е изглеждала толкова крефка в неговите очи, поне така изглежда. Той има това нещо, без което не може да живее и не може да го запази. Както знаем тя постоянно е в някаква опасност, винаги я следва навсякъде. Затова той е толкова overprotective. Абсолютно нормално. Та в Mind over matter може да се каже, най-любимата ми глава. Когато той остана вечерта. Цялата обстановка беше наситена с толкова много напрежение, изживяването на първата любов, а в техния случай да се надяваме и последната,
вечна любов. Нямам търпение за тази сцена във филма
![mrgreen[1].gif](http://ggbit.info/forum/style_emoticons/default/mrgreen[1].gif)
Тя е неспособна да живее без него това е ясно. Когато я заведе в къщата си, нормално беше тя да е смаяна. Ама той й свири на пиано

и преди това преспивната песничка, ех как да не мечтая. Та да си кажа мнението и семейство Кълен. Алис ми е определено любимка. Такова лудо същество, все едно танцуващо докато върви. Страшно ме кефи с коментарите си и жизнеността си. Страшна е. Джаспър хм той в началото ми се стори доста сдържан, но ест и той би направил всичко за Алис. Голям чаровник. Емет, ех Емет забавен както винаги. Много го харесвам, винаги обаче е готов на всичко, даже малко лекомислен. Розали - първо ми се стори много злобна, добре, че беше Eclipse да ми разясни ситуацията. Въпреки всичко не мога да кажа, че ми е чак такава любимка. Каралайл - хм бащата мечта( е ако имах баща като него не бих искала да ми е баща, но това е друг въпрос

). Изключително сдържан и съобразителен. Есме, мила, добра, такава изглежда в моите очи. Хах забравих да спомена, че всички са нечовещки красиви. Да как Бела изтърпява да стои до тях. Нищо чудно, че се чувства незначителна. Какво да кажа когато Бела и Едуард летят в гората, освен, че и аз искам да съм на гърба му. Ох, размечтах се. Така, Джеймс ми е доста протичен в книгата, хах може би защото имаше зъб на Едуард, не толкова, че искаше да убие Бела

Алис с нейните способности да вижда в бъдещето страшно помогна. Иначе не знам какво щеше да стане. Сега се сетих още нещо странно за Едуард не може да чете мислите само на Бела. Все още се чудя защо ли е това. Както и да е, сцената в балетното студио си беше страхотна. И ангелът, който се появи да спаси Бела - Едуард. Все още не проумявам как успя да да изсмуче отровата от кръвта й. Направо ме уби. " It was impossible to stop. Impossible. But i did. I must love you" ето едно просто обяснение. Така и за да не става поста още по-дълъг ще кажА бала във физкултурния салон беше страхотен

Едуард беше страхотен

и ето сега се започва - Джейкъб. За него после, просто ме издразни, че танцува с Бела

. И края беше доста отворен ясно си беше, че Бела пак ще иска да става вампирка. И дано да стане. Въобще Twilight едно невероятно изживяване.
New Moon
В началото всичко беше наред. Даже повече от добре, като изключим съня на Бела. Та така гадното беше, че знаех какво следва. След дългите убеждения на Алис, Бела се съгласи на парти за Рождения си Ден. Ех но ест защо не нашата да се пореже на хартия

. Добре бе ,хората са ти направили торта - розова, толкова подаръци, но ето нещата трябва да се прецакат. Ах и грокия Джаспър като й скочи и Едуард я хвърли зад масата, браво
![mrgreen[1].gif](http://ggbit.info/forum/style_emoticons/default/mrgreen[1].gif)
След инцидента, си знаех, че следва най-лошото. И ест ревах като малко бебе, когато Едуард замина. Не толкова заради Бела, колкото, че трябваше почти цялата книга да я изтърпя без неговото присъствие. Той как и го каза обаче, чак мен ме заболя. Ест знаех, че е лъжа...всичко. Че не я иска, че не я обича. Само тя не го знаеше. И така той замина за да е тя в безопасност, след дългите мисли за лошото и доброто.
October, November, December, January 4, 5 месеца с две думи невменяемост. Тя наистина си беше безжизнена. Всяка нощ кошмари и писъци, не можеше да забрави, дори и да искаше. Изживявах го с нея. Беше меко казано ужасно. Но ето появява се новата луна - Джейкъб. Бела беше решила да се пребива или не по скоро само да кара мотор за да чуе така нужните й халюцинаций - гласът на Едуард. Не знам ако бях на нейно място сиг щях да направя същото. С времето обаче Джейкъб и стана също нещо като наркотик. Приятелството му й беше нужно. Разбирам я. Но Джейкъб си остава за мен крайно антипатичен. Защо ли? Ами просто защото той винаги е искал да й бъде повече от приятел. Никой не го вини, че я обича, но това да се възползва във всеки един момент от ситуацията.. си беше много подло. Това, което ме успокояваше е, че Бела не можеше да забрави Едуард. Може да звучи глупаво, но се радвах, че още изпитваше болка и не тръгна с Джейкъб. Така разбирах, че тя още страда за него и само чаках момента когато той ще се върне и ще й каже всичко. Хах и ето Джейк се оказа върколак

Нищо чудно, че Бела е била привлечена от него. На нея явно нормалните човешки същества не й действат. И там проблеми. Върколаците ми изглеждат добри. В смисъл аз съм си тийм vampires all the way, но при тях има доста интересни неща. Сам и Емили например тази обсебваща любов. Все едно си в капан, никой друг не може да съществува за теб. Радвам се, че Бела не е такава за Джейкъб. Той сам си каза, че още не я е срещанал, тази жена, на която ще с две думи " служи" вечно. Много ме дразнеше, като започнеше да се държи надменно и грубо. И после все едно нищо не е станало. Бела се чувстваше добре с него, това си беше очевидно. Имаше нужда от приятел, от подкрепа, в наистина най-тежкия момент от живота си. Е той определено никога не я е смятал само за приятелка. Та когато Бела се хвърли от скалата знаех, че няма да умре. Всъщност очаквах Едуард да се появи и да я спаси, но уви това беше Джейкъб. Бела не изглеждаше много разтроена, че се дави, стигаше й, че отново чува гласа на Едуард, онзи глас, който се молеше да чува всеки ден. И лицето му, ангелското му лице...и пак естествено Бела оживя, то друго не се и очакваше. Гадно ми беше, че Бела преди Алис да се появи беше готова да има новия си живот с Джейкъб, въпреки, че се залъгваше. Никога любовта й нямаше да е достатъчна да запълни онази празнота в гърдите й. Онази, която Едуард остави и, която никога нямаше да си отиде, ако той не се беше върнал. Та така Едуард си мислеше, че Бела е мъртва и естествено трябваше да тръгне да се самоубива или поне да направи така, че да го убият. Ама щях да умра, ако беше станало така, всъщност тя не разбираше защо той иска да умре

което си беше очевидно. Хм добре че беше Бела да се появи в Италия, като за първи път тя да го спаси. Беше толкова хубаво, той не вярваше, че тя е истинска. Като бяха в подземията при Волтури ми идеше да извия врата на Джейн. Мале просто като измъчваше Едуард ревах толкова много. Змия

те и другите не бяха много мили де. Добре че ги пуснаха да си ходят иначе не знам. И беше страшно хубаво като Едаурд беше с Бела във стаята й. Пак старите моменти

. И й обясни всичко, толкова хубаво, такива обяснения никъде другаде няма. Особено какво означава тя за него.
Edward: "Before you, Bella, my life was like a moonless night. Very dark, but there were stars- points of light and reason. And then you shot across my sky like a meteor. Suddenly everything was on fire; there was brilliancy, there was beauty. When you were gone, when the meteor had fallen over the horizon, everything went black. Nothing had changed, but my eyes were blinded by the light. I couldn't see the stars anymore. And there was no more reason for anything."
Ако някой ми каже такова нещо не знам
![mrgreen[1].gif](http://ggbit.info/forum/style_emoticons/default/mrgreen[1].gif)
. Бяха отново заедно, това имаше значение. New Moon, общо взето тъжно, малко скучно (с Джейкъб), но накрая пак невероятно изживяване.
Eclipse
Въпреки, че исках да избия зъбите на Бела след като я прочетох, успокоението ми беше че избра Едуард. Джейкъб беше как да го кажа, много отвратителен в тази книга. Направо си я манипулираше. Избери мен вместо него

баси подлото. Какво очакваше той. Ама като я целуна тя хубаво си го фрасна
![mrgreen[1].gif](http://ggbit.info/forum/style_emoticons/default/mrgreen[1].gif)
.Чарли по всичко си личеше какъв Bella/Jacob shipper e

Едуард ми се искаше да убие Джейк ,направо да го разкъса, но уви, не иска да нарани Бела. Това се казва то любов. Много пъти съм си мислила как тя не го заслужава. Не знам как може да го гледа в очите, да знае колко го боли(въпреки, че отй винаги се е опитвал да го скрие) и тя да продължава да го наранява. А втория път като отвърна на целувката на Джейкъб вече ми стана каша в главата. Не трябваше да го прави, поне заради Едуард. Уж не искаше повече да вижда болката в очите му. Реакцията му меко казано ме учуди. Очаквах да направи нещо от ревност. Може би идеята да обижда Бела, както тя му предложи не беше лоша. А заслужаваше много повече от обиди. Но неговата любов е прекалено голяма. Даже беше готов ако тя избере Джейк той да си тръгне, но вечно да я чака. А на мен ми беше толкова гадно за него. Едуард винаги ще си остане любимият ми герой от всички книги, които съм чела. Ах Бела, Бела и Едуард я обича и Джейк я обича. И въпреки, че искаше живот и с Джейкъб не може да ги има и двата. Най-лошото е че наистина го искаше. Когато го каза на Джейк, че няма избор, звучеше толкова нереално. Сякаш е нещо като задължение да е с Едуард. Не знам тяхната любов е много по как да го кажа извисена. Докато любовта и към Джейкъб както и преди казах никога няма да е достаъчна. Никога! Въпреки това той остави следа върху нея и все си мислех, че вече м/у Едуард и Бела няма да е същото заради него. С две думи тя вечно щеше да се пита какво може да е било. Все пак колко страда за него една нощ? Това са думите, които вечно ще помня:
“Bella . . . are you sure? Did you make the right choice? I’ve never seen you in so much pain —” His voice broke on the last word.
But I had known worse pain.
I touched his lips. “Yes.”
“I don’t know. . . .” His brow creased. “If it hurts you so much, how can it possibly be the right thing for you?”
“Edward, I know who I can’t live without.”
“But . . .”
I shook my head. “You don’t understand. You may be brave enough or strong enough to live without me, if that’s what’s best. But I could never be that self-sacrificing. I have to be with you. It’s the only way I can live.”
Та тук се убедих, че явно нищо не може и няма да застане между тях.
Ако бях на нейно място нямаше да има нужда изобщо да избирам. Едуард щеше да е всичко, което искам. Но Бела не е мен така, че донякъде я разбирам, че имаше нужда от стария си приятел, който после не беше толкова приятел, колкото нещо друго. Но какво стана в последстие - Джейкъб получава покана за сватбата. Радвам се, че замина. Беше гадно за него, но поне разбра , че не може да се бори със Затъмнението
![mrgreen[1].gif](http://ggbit.info/forum/style_emoticons/default/mrgreen[1].gif)
Бела обаче наистина играе нечестно. Първо иска да е с Едуард и после, когато той е готов да й даде това, което иска. Това човешко изживяване преди да стане вампирка, тя се дърпа. Браво бе

. Знам аз в Breaking Dawn го чакам да стане, ама ще видим. Поне се разбра истината за някои хора - примерно Розали и Джаспър. И Едуард разпердушини Виктория
![mrgreen[1].gif](http://ggbit.info/forum/style_emoticons/default/mrgreen[1].gif)
Само за Таня още почти нищо не знаем. И там има някакви мистерий, не може по толкова малко във всяка книга, само да ни загатват и оставаме без нищо. Eclipse беше също такова невероятно изживяване както предишните 2 книги. Реве ми се като знам колко има до BD
Breaking Dаwn - след прифейса и първата глава както
В. съм в абстенция. Как се предполага да чакаме толкова дълго. Прифейса страшно ме стресна и все ми мисля, че този, който ще се опита да убие Бела е Джейкъб. Корицата ми се струва много оригинална, бялата царица според мен е Бела след превръщането й във вампирка, а червената пешка е Бела преди - като човек. Или бялата царица е Едуард, а червената пешка е Джейкъб. Ах мерцедеса

не бе сериозно влюбена съм и в пръстена й и във всички коли

Поршето на Алис особено. Та за BD значи ако няма сватба, Бела вампирка, меден месец и брачна нощ и Едуард и Бела завинаги заедно се отказвам от поредицата. Ако Стеф например реши да събира Джейкъб и Бела всичко ще се обезмисли. Не може цялата идея на книгите, всичко за което се бориха толкова време да изчезне. Не може! Ето ядосах се. Надявам се след прочитането на BD всички милиони фенове да са щастливи.