„В този момент има 6 милиарда 470 милиона,818 хиляди и 671 души по света.
Някои бягат уплашени .Някои си идват вкъщи.Някои лъжат за да мине деня. Други просто не се изправят пред истината .Някои са зли мъже, във война с доброто.А някои са добри, измъчвайки ги зло.Шест милиарда души на света Шест милиарда души.И понякога всичко, от което се нуждаеш е една.”(Пейтън)
„… Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично.Но да си възвърнеш този копнеж е всичко за което можеш да мечтаеш.Тази година си мечтаех за любов.Да се превърна в някой друг и да събудя сърце,което достатъчно време се е бояло да чувства.Желанието ми бе изпълнено.Ако това е трагично дайте ми още такива.Защото няма да го върна за нищо на света….”(Пейтън
„И Хензел казъл на Гретел нека да оставяме тези трохи така,че заедно да намерим своя път.Защото да го загубим може да бъде най-жестокото нещо на света.Тази година аз загубих своя път.”(Лукас)
„А да загубиш своя път през пътешествието е лош късмет.Но да загубиш своята причина за пътуване,е къде-къде по жестоко.”(Нейтън)
„Пътешествието продължи 8 месеца.Понякога пътувах сама.Понякога имаше други които държаха волана и ми взеха сърцето.Но когато целта бе достигната…Не бях аз тази, която пристигна.Въобще не бях аз.”(Пейтън)
„Веднъж загубиш ли себе си имаш две възможности:Да намериш човека който си бил преди или да загубиш този човек завинаги.”(Брук)
„Защото понякога трябва да престанеш да бъдеш това което си бил.И да запомниш човека който си призван да бъдеш.Човека който си искал да бъдеш. Човека който си.”(Устата)
George Bernard Shaw някога е написал:”Има две трагедии в живота:едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата е да си го върнеш.”
„..Очевидно, сърцето на Шоу е разбивано само веднъж или два пъти…”(Брук)
„…Доколкото аз знам Шоу е бил балама.Знаеш ли защо? Трагедии се случват.Какво ще направиш,ще се откажеш? Напуснеш? Не.Сега осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив.Защото си,и болката която изпитваш е живота.Бъркотията и страха са там за да ти напомнят, че там някъде има нещо по-добро.И за това нещо си струва да се бориш…”(Hейтън)
„…Тази година, имах всичко което исках и всичко за което съм мечтала,но от друга страна загубих повече…”(Хейли)
„…Шоу е бил прав:Когато се опитваме да уловим нещата за които мечтаем, нещата които мислим, че ще направят животите ни по добри пари, известност, слава, ние избягваме това, което наистина има значение простите неща като: приятелство, семейство, любов.Нещата които най-вероятно вече имаме…”(Лукас)
„..Мистър Шоу мисли, че да изпълниш копнежа на
сърцето си е трагедия?Аз мисля, че той греши.Имам предвид, че Шоу никога не е целувал Ерика Марш…”( Устата)
„… Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично.Но да си възвърнеш този копнеж е всичко за което можеш да мечтаеш.Тази година си мечтаех за любов.Да се превърна в някой друг и да събудя сърце,което достатъчно време се е бояло да чувства.Желанието ми бе изпълнено.Ако това е трагично дайте ми още такива.Защото няма да го върна за нищо на света….”(Пейтън)
Тенеси Уилямс е написал"Всички живеем в къща в пламъци.Не може да се обадим на пожарната.Няма изход на вън.Cамо прозорецът на горния етаж, през който гледаме, докато огънят поглъща къщата,залостена с нас."
Джозеф Конрад е написал : „Кой знае какво е истинското щастие,не клишираната дума ,а истинският ужас.Самотниците, които носят маска най-нещастните бездомници прегръщат някой спомен или се вкопчват в някоя илюзия.”
Стивън Кинг е написал:”Времето отмива всичко независимо дали го искаш или не.Времето отмива всичко,времето отнема всичко и накрая има само мрак.Понякога намираме другите в този мрак,а понякога ги губим в него.”
Каил Джибран е написал:” Ти си причината, а твоята страст е кормилото и платното на моряшката ти душа.Ако едното от двете се счупи можеш да се носиш по течението или да спреш в средата на морето.По някаква причина, са управляваш сам значи насила да се ограничиш и страстта, сама е пламък, който гори до саморазрушението си.”
Тенеси Уилямс е написал: ”Когато толкова много са самотни,невероятно егоистично е да си самотен сам
Някой някога е казал:”Добрите момичета си имат дневници.Лошите момичета нямат време.Аз просто искам да живея живот който ще запомня.Дори и да не го опиша.”
Катрин Ан Портър някога е казала:”Има някакъв ред във вселената.В движението на звездите и въртенето на земята и промяната на сезоните.Но човешкият живот е почти пълен хаос.Всеки заема своята позиция,отстоява своите права и чувства,обърквайки мотивите на другите,и своите собствени
Предполагам че не е изненада,че някой ще ни критикуват; ще ни наричат калпави родители.И по принцип ще са прави.И за тези които казват, че са твърде млади, нека просто кажа:По дяволите, можеш да шофираш на 16, да отидеш на война на 18,можеш да пиеш на 21 и да се пенсионираш на 65,та колко голям трябва да бъдеш преди любовта тида е истинска?
Някой ден, този плаж няма да го има океана да изсъхне слънцето да изчезне,но и в този ден, още ще те обичам. Завинаги
Някои вярват, че гарваните водят пътешествениците по пътя им. Други вярват, че да видиш самотен гарван носи късмет.А ято гарвани предвещава нещастие.А гарван преди битка предвещава победа.”
„Някои вярват, че гарваните водят пътешествениците по пътя им. Други вярват, че да видиш самотен гарван носи късмет.Докато повече от един заедно предвещава неприятности.”
People that are meant to be together always find their way in the end
Вярата, че се справяш е половината битка
Е.Е.Къмингс някога е написал:"Да бъдеш никой,но себе си,в свят,който прави всичко възможно,ден и нощ, да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка,в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие."
Джон Стайнбек някога е написал”Изглежда ми,че ако аз и ти трябва да изберем между два вида мисъл или действие, трябва да помним смъртта си и да опитаме да живеем така, че смъртта ни да не носи удоволствие на света
Това е върховият момент на човек, който поеме предизвикателството, управлява щастието си. Мечтите ти са непокътнати, но върховете и пътешествията в живота граничат с паденията и нещастията. Носейки се по течението, трябва да поемем по пътя, който ни се предлага и да рискуваме.”
Някога сънували ли сте сън, който е изглеждал толкова реален, че когато сте се събудили не сте знаели в какво да вярвате?Какво би направил, ако това, което си мислел, че е истина, не е било?А това, което си мислел, че не е истина, е било.Ще останеш ли в съня си с надеждата да намериш по-добра реалност?Понякога животът е по-странен от сънищата ни.Единственият начин да се събудиш е ,да се изправиш срещу това, което се крие в теб.И можете само да се надявате, че в тези мрачни моменти няма да бъдете сами
Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото не можеш да си спомниш момент от живота си когато не е била там.Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго.И не ти се струва редно,защото не ти е познато.И в този момент осъзнаваш, че си щастлив
Щастието идва под много форми.В компания с добри приятели.В чувството, което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта. Или когато си върнеш надеждата.Няма нищо лошо да си позволиш да бъдеш щастлив. Защо никога не знаеш колко може да продължи.
Колко време е необходимо да промените живота си? Дали са 4 години като в гимназията? Една година или 8-седмично рок-турне? Можеш ли да промениш живота си за месец? Или за седмица или ден? Винаги бързаме.Да пораснем. Да намерим мястото си. Когато сте млади един час може да промени всичко.
Уилям Блейк пише:"Има познати неща и непознати неща. ""И между тях са само вратите
Най-добрият ми приятел ми напомни цитат от Шекспир, който е подходящ-"Има приливи и отливи в делата на хората ,които,отнети им от потопа, водят до успех.Пропускайки цялото пътешествие на живота е като да живееш в празнина и нещастие. Плуваме в препълнено море. Трябва да поемем по течението,когато е необходимо или ще изпуснем приключението." Мисля, че този цитат означава, че животът е кратък и възможностите са рядкост.Трябва да сме бдителни и да ги пазим.И не само възможностите за успех, а и възможността да се смеем,да видим магията на света.И да живеем.Защото животът не ни дължи нищо.Мисля, че ние дължим нещо на света.И ако само повярваме
Сега е моментът да блеснем. Време, в което мечтите ни са постижими и възможностите ни необятни. Сега е времето да се превърнем в тези, които винаги сме мечтали да бъдем. Това е вашият свят и вие сте тук. Присъствието ви е от значение. Светът ви очаква
When I fell to the floor tonight, I was so scared, I
was so terrified. Then I saw you, and I promised
myself that if I could just get up, I'd walk over to
you... I'd tell you how much I need you and how much I
want you... and how nothing else matters."
Мистерия е, как се влюбваме, в кого се влюбваме, защо се влюбваме.
Но го правим
Беше много повече от комета заради
това, което внесе в живота му -
посока, красота, значение...
Имаше много хора, неразбиращи го,
и тогава той вървеше измежду тях.
Но дори и в най-мрачните си
мигове,дълбоко в сърцето си той
знаеше, че ще се върне при него
и тогава светът му отново ще
бъде цял.Тогава вярата му в Бог,
любовта и изкуството
ще изпълнят отново сърцето му
Ана: Защо връзките трябва да са толкова трудни?
Пейтън:Защото единственото по трудно нещо е да си сам.
Dear Molly, this is gonna sound a little strange but I'd like you to paint over my old closet door. The thing is there is never a time when you will be more honest, and your convictions will be stronger, and your motives will be more pure than they are right now. Which means you should chase whatever excites you. Be confident, and take risks, and paint over my words so you can start writing your own. My story may have inspired you, but I'm certain your story will inspire the next girl to live in our room. I want you to know you don't need somebody to write about you in order for your life to mean something. You can write about yourself… make your own destiny. Then years from now the next girl will keep what you write on that door long enough to remind you how inspired your life is. And you can tell that girl to paint over the door because you realize the words you wrote, the friends you had, the urgency you felt will always be there under the paint. The love you professed will always be there, the spark of something undeniable, a seed of hope, the truth for better or for worse burning fiercely just below the surface. Love Peyton.
Peyton: Imagine a future moment in your life where all your dreams come true. You know it's the greatest moment of your life and you get to experience it with one person. Who's standing next to you?
Алберт Камус пише:"Благословени са сърцата на тези,kоито не се поддават". "Сърцата им никога няма да бъдат разбити". Но аз си мислех. Ако не бъдат разбити, значи няма и да се излекуват. А ако не се излекуват, няма да има и поука. А ако няма поука, няма да има и борба. Но борбата е част от живота. Значи ли това, че всички сърца трябва да са разбити?
и слу4ката когато Лукас се спречква с Пейтън в 5 сезон 6 еп;
-Видях, че свети.
Което не ме изненадва като
знам колко усилено работиш.
-Знаеш ли какво?
Напоследък не се държиш
като себе си, Пейтън.
Не и като тази Пейтън,
която си спомням.
-Не съм тази Пейтън вече 3 години.
-Какво става?
-Добре.
Отидох до старата ми къща.
Сега там живее едно момиче.
Показа ми вратата на гардероба ми.
Знаеш ли какво пишеше там?
"Лукас и Пейтън- вечна
и неразделна любов".
Вечна, Лукас. Такава
трябваше да бъде.
Докато ти не дойде в Ел Ей преди
3 години и не ме нападна от засада.
-С "нападна от засада" имаш предвид,
че ти предложих брак ли?
-О, да. От нищото.
Предложение, което беше вследствие
на някаква несигурност,
която никога не успях да разбера.
- Несигурност?
-Добре.
Нека ти кажа как става
всеки път, Пейтън.
Когато някой те помоли да се омъжиш за
него, казва "да", а не му отказваш.
И да му казваш, че е несигурен.
- Никога не съм казала "не"!
Казах ти, че те обичам и, че някой ден
бих искала да се омъжа за теб!
Господи, Люк... исках те
толкова много!
Но ти се отказа от нас.
- Аз се отказах от нас?!
-Да.
- Като ти предложих ли?
Не, отказа се от нас като не изчака.
И знаеш, че това е истината.
-Това е страхотно, Пейтън!
Искаш да си говорим за истина ли?!
Нека си кажем истината!
-Добре.
- Ти се отказа от мен!
За това не каза "да"!
Не мислеше, че ще се справя!
Не вярваше, че романът
ми ще се издаде!
Може би, защото не ти пукаше.
Защото не беше свързано с теб.
Не беше това, което искаш ти.
-Ако това е истината и
никога не ми е пукало...
Как тогава купувам тази тъпа
книга всеки път когато я видя?!
Каза, че съм страхотна!
Каза, че ще стана велика! Каза, че
ни е писано да бъдем заедно!
Каза го на светът!
Каза го и на мен!
-Ще ми се никога да не го беше казвал,
защото нищо от това не е истина!
-Господи...
-Тръгвам си.
- Искам да си плащам наема!
-Не знам как, но ще измисля нещо!
-Каквото и да е това,
не ми изглежда редно!
-Това значи да си мил с някого.
- Може би трябва да спреш.
-Може би си права.
тези най-много но ина4е ВСИ4КИИИИИИИИИИИИИИИИИ
поздравявам създателя бравоооооооооооооооооооооооо