заглавие: Irréversible (Необратимо)
подзаглавие: Времето убива всичко
жанр: Екшън, Трилър, Ужаси, Драма, Криминален, Романтичен
година: 2002
линк: http://us.imdb.com/title/tt0290673/
режисьор: Gaspar Noé
участат: Monica Bellucci, Vincent Cassel, Albert Dupontel

Ревю: Филмът е френски излиза през 2002 година и да не се бърка с филм със същото заглавие от 2004. Започвам от начина на заснемане - просто уникален, оригинален и много шокиращ. Камерата се върти непрекъснато, няма отделни сцени, когато се преминава от една към друга, камерата се лута в тъмнината и върви към най-близкият изпочник на светлина. В началото може да ви се завие свят, но няма да съжелявате ако го догледате до края. Историята започва от края и върви към началото, но не съвсем защото непрекъснато прескача във времето и събитията. По този начин вие получавате историята не последователно, а разбъркано и сглобяватя постепенно събитията. Това е просто невероятно, прави изключително впречетление. Последната сцена е направо размазваща и хипнотизираща. Възможно е едно гледане да не е достатъчно, ако не се следи внимателно последователноста на събитията. Няма да се впускам в подробности около самата история, трябва зрителя сам да си е сглоби, по време на самото гледане на филма, а не да е чете на готово. Все пак ще спомена няколко сцени, които ми направиха голямо впечетление. Сцената с 10 минутното изнасилване, толкова реална, толкова брутална, все едно това се случва пред вас, все едно можете да почувствате болката на момичето и гнева на насилника. Камерата се върти от различни ъгли, но в крайна сметка, това е една сцена, която въздейства невероятно, шокирайки публиката. Сцената в клуба също е уникална, шокираща обстановка, с не по-малко шокиращи образи. А и събитията, които се разиграха там просто са без коментар. Наистина това е филм, който много трудно може да се опише, той трябва да се гледа, въпреки че не всеки би го разбрал, за съжаление доста хора дори ще го определят, като “много тъп” и ще съжаляват, че са го гледали, но всеки който разбира от стойностно кино и има интелектуално равнище над средното ще го определи, като гениален.

Ако позволите едно пояснение към иначе пространната рецензия на “Необратимо” /не знам защо се постна като ново ревю/:
Монтажът действително е уникален - поне аз не бях срещала подобна идея, - но не защото Гаспар Ное е накълцал сюжетната линия и ни я поднася във вид на тюрлю-гювеч. Непоследователният монтаж е известен от “Броненосецът Потьомкин” (1927) насам, любим похват на сюрреалистите е асоциативният му подвид (Бунюел е класика), а от съвременното кино като непосредствен пример изплува "Мементо" (2000). Изобщо съединяването на кадрите от една-единствена сюжетна линия в хронологична последователност остава запазена марка комай само на жанрове като приключенския и романтичната комедия. Публиката вече е възпитана да очаква някакво предизвикателство към своята наблюдателност и аналитичност.
“Необратимо” се отличава с изумителната си интегрираност – формата е изцяло подчинена на съдържанието. Тя е всъщност неговата антитеза. Повествованието е нарязано с хирургическа прецизност на сцени, степенувани по дължина, ритмичност и каданс така, че всяка следваща сцена представлява предходен времеви отрязък от действието. Всяка поредна сцена е по-дълга, с по-спокойно темпо (включително музикално), с по-изучаваща вместо хаотично премятаща се до световъртеж камера. И завършва точно там, където е започнал предходният епизод. Историята се разплита, започвайки с кресчендото на непонятна обреченост, преминавайки от шокиращата, но разбираема към приемливата и непосредствена действителност и достигайки до завръзката, на която е отредена ролята на хепиенд. (Подобна “хитрост” в холивудската традиция на хепиенда прилага и Тарантино в “Криминале”: за добър вкус в устата оставя сцената с победоносното излизане на главните герои от ресторанта, които вече сме видели убити). Финалът в случая е интимен и съзерцателен, което само засилва болезненото внушение за tempus edax rerum.