Еи,хора,какво ще кажете,ако има сред вас добри поети,да драснете по някое стихче.Нека бъде на тема вдъхновена от проблемите поставени в сериала.мове да е и на български,и на английски.Правя това малко от егоистични подбуди.Просто аз се занимавам с китара и направих песен,т.е само музика.Много съм зле с писането обаче и ще съм ви много благодарна,ако ми помогнете.А иначе,просто се забавлявайте и го приемете кто предизвикателство.Благодаря ви предварително!
Ако не ви се пише,просто даите мнение по темата-има ли подходящи проблеми за които да се пише и т.н.!Ваша воля

е то май никой не е писал до сега!май аз ще съм първата!Всъщност аз пиша стихотворения!И това което сега ще постна хем филма ме е вдъхновил хем личните ми проблеми!надявам се да ви хареса!имам още много стихотворения но те просто не са вдъхновени от филма!

Понякога си мисля,че ще те забравя,
понякога си мисля,че живота ще те заличи,
понякога си мисля че любовта си заминава,
така както някога направи ти!!!

Понякога си мисля,че любовта в сърцето ми ще изгори,
че заедно с нея ще си заминеш ти завинаги,
понякога си мисля,а всъщност се надявам,
да се завърнеш,и сърцето ми ще ти прости!!!

Понякога си мисля,че те мразя,
мразя те за това че си замина ти,
мразя те за това че ме накара,
накара ме да се влюбя в твоите очи!!!

Понякога седя и си мечтая,
Мечтая да те зърна за миг дори,
Мечтая в прегръдките ти силни да остана,
Да почуствам сърцето как тупти!!!

Много е хубаво!
И темата е много хубава!!!! Аз също имам няколко стихчета, от преди но не искам някой да получи инфаркт и няма да ги постна

защопостни ги де!как ще получиме инфаркт?!!!!

Ей, много са хубави наистина! Давай в същия дух.

Мерси!защопостни ги де!как ще получиме инфаркт?!!!!

мерси!ето още едничко!

Казват че времето лекува,
че всичко в забравата лети,
казват че споменът остава,
в сърцето...вечно да гори!

Казват че стари рани трудно се забравят,
че от тях дълго време ще боли,
казват че сълзите с нищо не помагат,
че от тях още толкова горчи!

Казват че първата любов не се забравя,
че тя вечно ще пламти,
казват че сърцето...там остава,
където то само реши!

Казват че любовта не съществува,
че само илюзия е тя,
казват че ирония на съдбата...
и всичко туй е любовта!

Наистина са много хубави Де да имах и аз талант в тва

Браво
Невероятни са!!!!!

fenka_lukas_i_peitan много са хубави... обаче тва второто е много много яко...почти вече го научих на изуст продалжавай в същия дух

мерси мерси!има още ама не е тука мястото да ги пускам!

Fenka_lukas_i_peitan, много са хубави! Браво! Продължавай все така! Преди и аз си бях написала няколко, но не мога да ги намеря.

Fenka_lukas_i_peitan наистина са много хубави браво удава ти се!И аз мога да пи6а...и много пъти ОТХ ме е вдъхновявал но..нямам никакво време..но сега може да се позамисля дали да не скалапя не6то..нали все пак е за вас !

fenka_lukas_i_peitan много са ти добри стиховете А искам да те попитам за първото кое по точно те вдъхнови , някой определен момент или кой персонаж ? И да продължаваш да ни радваш с още

Fenka_lukas_i_peitan много са хубави стохитворенията ти искаме още

еее,радвам се,че най-накрая някой се престраши да пише.тази тема съм я сложила преди месец поне.
fenka_lukas_i_peitan,пишеш страхотно.много завиждам на хора с такъв талант.Това е благородна завист естествено.Да не се стреснешсега хващам китарата и почвам да мисля подходящи мелодии за текстоветеДано се получи добре,защото нямам много опит в това,но все от някъде трябва да се започне.Пък дано и аз си намеря някой да ме вдъхнови,както Хейли си намери Нейтън

Ей сега ще ви постна и едно мое ... дано не е прекалено глупаво, но...:
Сълзите се изливат -
в кожата попиват,
болката тъгата -
сломяват ти душата.
В един ден щастлив си.
в друг тъжен
разбираш, че през цялото време
си бил лъган.
Лъган или подмамен
от любовта навеки си забавен.
Пред останалити смееш се насила
някая приятелка те е навила.
Променяш се незнайно как
и продължаваш да се лъжеш - пак и пак,
че може би щастието съществува,
но то винаги си отпътува.
Осъзнаваш, че то е само миг,
не сяществува...
всичко сън било е,
а главният герой сънува.

pool^babygirl,изобщо даже не е глупаво!страхотно е

страшно е много ми харесва!!!

Ами когато гледах Пейтън там с Лукак как се слуиха нещата-когато тя отиде да му каже че иска да е с него о в този момент Брук беше с него в тях!И отделно мои лични преживявания!

mersiii

и аз така си помислих, че говориш точно за тях двамата. Брово !

еми била съм на място като нейното не точно в такава ситуация,но подобна!А пък да не говорим за Брук-се едно гледам себе си...ааа да не помислите лошо за мене-без многото момчета с които Брук спи във филма! аз не съм такава!хахах!ако напишя друго ще го постна!имам и стари-много при това но не съм ги писала по филма!

Ей, сладурковци, браво бе, страхотни неща измисляте
pool^babygirl, страшно хубаво е твоето, въобще не е глупаво. Много ми хареса

otnovo blagodarq

pool^babygirl и на мен много ми харесва!Не бъди скромна....хах а се радвай 4е вси4ки го харесваме ! Ако има6 други такива ги постни супер е яко

Ей сега ще разберете-...

Ейй!!!! Поздравления!!!!!!!!!! Много са ви хубавички стихчетата!!!!!!!!!
Много ме радват!!!!


Аз имам няколко, но е комплимент ако ги нарека стихчета... ще постна само едно за да видите - няма нито рима, нито нищоо....

Има огън, дълбоко в мен,
който гори изпепеляващо за теб,
и се усилва с всеки изминал ден,
само като докосна устните ти,
и дори като докосна ръката ти
или само като те погледна...
Тогава огънят започва,
да беснее неуправляемо,
но ти го контролираш вътре в мен,
той е твой, заради теб той гори в мен...
И аз не подозирах, до първия път
когато ти ме докосна,
и аз те целунах...
тогава малкото пламъче се превърна
в яростен пожар от
страст, желание и любов.
И тогава те почувствах..-вътре в мен.
Твоята любов осветяваше пътя ми,
Пожарът ме облада,
незнаех кое е добро и кое зло,
знаех само едно - че те обичам повече от всичко...
Чувствам пламъчета да танцуват дълбоко в мен,
да играят и горят, както никога досега,
и изпепеляват всичко вътре в мен, а
любовта ми към теб стои в центъра на всичко,
на моят свят...
Защото твоята любов е моят свят, защото те обичам,
защото без теб, ще угасне не само огънят, но
ще угасна и АЗ.

мога да кажа само едно АУУУУ мен ми харесва!и няма значение че не е в рима!този стил в който си писала се нарича проза!тъй че пак е вид стихотворение!и аз имам едно или две стихотворения в проза!много е хубаво!!!

Леле верно са много добри!Не че съм се съмнявала ! Това което ще постна аз не е вдъхновено от сериала , защото по времето когато съм го писала сериала още не е бил сниман , но той ме накара да се сетя за него и за онзи период от време.Вчера в канала на форума си говорихме за това колко по-лесно е да споделиш нещо с листа хартия отколкото с човека пред теб.Аз лично винаги казвам това което искам и мисля независимо дали някой ще го заболи , дори и това да съм аз! Стихотворението е доста дълго и повече прилича на поема но... при това е и лично , ала след като прочетох вашите реших да го напиша ... е не е хубаво колкото тях...ама кой колкото може...

Гледам през прозореца и виждам само тъмнината.
Взирам се във нея и съзирам самотата.
Унасям се , заспивам и в моя свят навлизам.
Тук е светло и красиво , няма болка и тъга.
Всички чувстват се щастливи , аз аз не испитвам самота.
Ето идва утринта!
Будилникът звъни , моят свят руши.
С мъка отварям пак очи.

Гледам през прозореца и изгревя съзирам.
За миг на друго място се намирам...
Но цветовете се размиват и изгубват...
Самотата , болката , тъгата в мен сякаш се засилват...
Дъжд валял е през ноща...започва пак сега
Малки капчици вода , стичащи се по тънките стъкла
Говорят нещо , докосват моята душа
ала не мога да ги разбера , думите - не мога да ги уловя
Започвам да потрепвам , сякаш че изчезвам
Чувствам че потъвам и в своя свят затъвам
Искам да избягам , да се скрия, да се загубя и затрия.
Някой би ли ме потърсил?
Отговора зная...ала не искам да го осъзная!
Пред взора ми започва да се стъмва...
погледни...дъждът от очите ми вали..
Не искам капките да слушам ,
стига ми студът...
Ах как искам да извикам , но не мога да издам и звук!
Опитвам се да стана , ала краката ми не ме държът...
Ще си остана във леглото и ще слушам как вали дъждът
и ще се изгубя в мислите , лъхащи на студ.

Гледам през прозореца и виждам , че дъждът утихва
Капчиците само шепнат , болката не е вече път.
Студът ме обладава ... да помръдна не разрешава
Изведнъж всичко спира...
Сякаш целият свят заспива...
Болката , тъгата , спомена за самотата...
Няма го студът ...

Гледам през прозореца и виждам светлината
От там с усмивки ме поглеждат отдавна изгубени лица
Протягат ми ръка и с очи говорят ми сега :
"Ела ! Танцувай с нас в дъжда
Ела ! Просто ни подай ръка "

Гледам през прозореца , насреща ми е светлината

Гледам през прозореца и загърбвам тъмнината...


Е колкото толкова.Аз да не съм поетеса като вас , а и писано е през 2001г. и не е по повод скъсване със гадже или нещо от сорта.По повод...една загуба е! Толкова , сори ако ви се види офтопик! И дано не съм ви досадила много ...

хич не си ни досадила!мен ми хареса!определо и аз съм имала какива моменти,всмисъл чуствала съм се така както е описано в стихотворението!

УАУ James towel keeper и ThePinkDuck много ми харесаха стиховете ви - поздравления

Еййй патето ми....супер е направо,сериозна съм!Докато го 4етох направо зяпнах..пред него!Наистина поздравления 4е си го написала....много е красиво и нежно! .....

Невероятни сте,хора!Просто нямам думи!

много са яки есички неща който да написани ,но това на ThePinkDuck просто е.....аз се чувставам всеки ден така........както е написала тя....

аз съм писала няколко нещича но все в някой от часовете в скучното даскало и си нямам престава къде съм ги забутала...ще се опитам да напиша нещо много скоро....

ето още едничко


Не знаеш колко ме боли,
не знаеш и дори,
че тъжна съм сега,
и плача аз за разделените сърца!

Не знаеш що е болка,
не знаеш що е самота,
не знаеш защо и тази нащ...
луната е сама!

Не знаеш думата “прости”,
а знаеш само “забрави”,
и с тази дума нараняваш,
но да знаеш,че ще съжаляваш!

Не знаеш колко те обичам,
не знаеш и че още се увличам,
когато видя твоята усмивка,
замръзвам аз на мига,
но знай това беше до сега!

Повече не ще усетя самота,
няма да съм тъжна знай го ти така,
ще те забравя аз сега,
и ще продължа с гордо вдигната глава!

Зная само аз едно,
че ще те запомня с добро.
Няма аз да позволявам лоши спомени сега,
да живеят в моята душа!

Ще помня само аз доброто,
с което ти ме заплени,
но знай,
сърцета ти от болка-то ще изгори!

ето нещичко и от мен .написах го набързо.надявам се да ви хареса!

Бавно се стичат сълзите ми
плахо поглеждам очите ти
виждам скрита обич
малък ,светъл лъч,
но дали той ще е за мен
а дали ще остане за повече от ден?

Не знам.....
Но защо съм тук сега
щом знам ,че няма да си с мен никога
аз изгубих моя шанс....
единствен,може би единствен

Аз ,ти ,тя
как болезнено се върти света
всички изгубихме една мечта
една и съща се оказа тя,
но след всяка обич има болка,
след всяка болка има самота,
след нея тишина - изгаряща
отвътре като жарта,
но накрая остава пепелта
черна ,тиха ,като смъртта!!!

Ееейй моми4е....направо зяпнах ...мале стра6ное ,направо се влюбих....!Казва6 4е си го напрайла набързо а..представям си какво 6те напи6е6 ако седне6 като хората за дълго време! Супер много ми хареса Теди поздравявам те!

просто нямам думи!СТРАШНО Е!!!Хем е за ОТН хем става перфектно за мене!

божеее като чета вашите стихотворения и се вдъхновявам!ето какво написах току що!!!

Слънчев лъч през прозореца ме озари,
И разбрах че само той ме милва,
Разбрах че теб те няма и уви,
Че няма и твоята усмивка!!!


Само две влюбени очи,
Гледаха в безкрая натъжени,
Само две изгубени мечти,
С една душа ранена!!!

И погледът се рееше безпътен,
Безпътен сред многото лица,
И сякаш търсеше утеха,
Утеха,ала не и самота!!!

хора найстина ли ви хареса.аз никога не харесвам това което пиша!НИКОГА!!!!харесва ли ви или го казвате просто така за да не ме обидите?

Абе глупости бе....нали ти казвам напрао ми текнаха лигите докато го 4етох.. Супер е !Браво наистина!!

мислиш ли че щях да изпиша толкова усмивки ако не ми харесваше!

мерси много найстина,хора изчервявам се !!!

ето нещичко от днес:

Светъл ден навън е сега
но пак е тъжно в моята душа
ти ми липсваш ,но ще сгреша
ако искам теб - една лъжа.
Нямам сили да простя,
че жертва съм била на твоята игра
Една от многото била съм аз
знай всичко свърщи между нас
но сърцето не ме слуша,
защото знае ,че ще излъжа
Обичам те ,но ме боли
защото за мен слънцето си ти
а сега всичко е тъмнина
безмълвна като нощта.
Но и утре е ден
тъжен отново за мен!
Усмивката да не забравя
зад която мъката ще крия
ден след ден....след ден....

ludoto_tedi браво супер е вного ми хареса , а и е доста вярно

Ехеее!Гледай ти колко талантливи хора имало в тоя форум.Поздравления за всички,поети!
Чакам скоро и някое момче с романтична душа да се престраши.......Браво,Браво!

Ммм нямам какво да кажа който си го може може си го!

мерси много ,ще се опитвам да пиша още такива роботи за да ви харесват........

Ще напиша и аз нещичко от днес, това е което чувствам това и пиша. Дано ви хареса...
Хлътнах даже не разбрах кога
харесвам те и до сега.
В теб има нещо знам,
че толкова да те обичам
какво ли не ще дам
поне мъничко да те превличам.

Искам да те виждам отново и отново...
и после видя те - готово
Щастлива съм минута две
или поне докато те има
с лъчезарно усмихнато лице
страхът прикривам.
Страх от това дали ще ме харесаш
или за тев ще съм изпята песен.

Толкова момичета след тебе тичат,
а ти само забавляваш се с тях,
но да не мислиш, че те пък те обичат -
споменът за тебе им е "бройкала го бях"

Е, това е то, можа би по нататака ще има продължение на това, за сега толкова

Стига ,нека да не мисля за теб
Стига ,защо сърцето ми е от лед
Стига ,веднъж вече стана така
Стига ,не искам пак да съм сама
Мисля си - можеш ли да обичаш
или лъжата - любов ти наричаш
Загубих я заради теб
и сега живота ми не е никак лек
Избрах нея но ти не разбра
че силно желаеше теб моята душа