Ето продължението на стихчето ми, което го дописах през нощта (представете си, че все едно горната част продължава - вдъхновиха ме и някаи хора от канала на филмчето )
... Тези дни не ще забравя,
не ще забравя милото лице
аз трябва нещо да направя,
зада спечеля твоето сърце.
Ала кураж не ми достига
срамежлива съм си аз
всеки своето постига
само аз оставам пас.
Но иначе мечтая всеки ден
за усмивката, очите ти магнитни
някай ден дано да срещнеш мен
и сърцето ти към мойто литне.

Е, това е цялото вече завършено

ани , много е хубаво абе аз неззаех , че пишеш толкова хубави стихове

Браво и на двете ви страхотни са!

Наистина са страхотни!!!!!!!!! Браво!!!!

Хах, Сонче, то и аз не знаеш, че мога да пиша, ама то като ти се насабере едно такова гадно и всичко става много лесно ...

James towel keeper - зашеметяващо стилно завладяващо ...
pool^babygirl - това последното ти т.е. продължението вълнува

това е от 2ри сезон по-средата трябва да намеква за Пейтън но вие ще прецените

има 2 края защото го писах преди да продължа с епизодите ...

Уаааааауууууууууууу!Нямам думи наистин...ти направо си гений!Страхотно е наистина..мале мале много ми харесва бравооо!

и на мен много ми харесва бравооо

AceHigh,поздравления.Най-накрая една романтична душа от мъжки пол
И добре дошъл във форума

благодаря на всички ...
ето още нещо, което написах съвсем наскоро ... според мен нещо подобно вълнува Джими в последния епизод или го обземат подобни мисли .. вие преценете. може и съвсем да греша

Уау, това наистина много ми хареса - точно в този момент се чувствам така ...

Земята черна ни поглъща,
остават само кървави петна
и гибелта мъчителна превръща
живота в дълголетна нищета.

Остават спомените живи,
само те се борят със смъртта
да спомнят за всичките красиви
души,лица сърца....

И ний пазим техните души
в нашите такива,
пламъкът им продължава да гори,
ТЕ са с нас не си отиват!!!

btw tva be6e napisano na 21.12.2001g.Ako nqkoi si spomnq ne6tastieto na tazi data 6te se seti za6to e i tolkova mra4no .
................................................................................

Стая с прозорци,но липсват стъкла,
студът пронизва наште сърца.
Сковава ни бавно съвършеният лед
и всички са сякаш две крачки пред теб.
Губиш се,тичаш - никъде не стигаш
и в тъмна мъгла беззвучна пристигаш.

Но чуваш вопъл,крясък и стон,
падат звезди от сив небосклон.

Падат бавно сякаш под строй,
а луната сама-единак,но герой.
Останала там до болка скована,
герой ,но с пронизваща рана.

Продължаваш напред-сам по пътека,
мрачна нощта,нещастен човека.
Сам продължаваш хората ги няма,
като луната стоиш-"до болка скована".
Гледаш геройски,но сърцето ридае,
уж си доволен- маска това е !
Губиш се из сенки,силуети на хора,
търсиш изход,намираш умора.

Уморен от пътеки,посипани със звезди,
падащи от небето-и тях ги боли!
Животът им свършва,тъй както на тб
героят останал послден човек...
_________________

дано не бъркам,но не беше ли тогава трагедията в "Индиго"?Ако е така,наистина разбирам защо е толкова тъжно.Но освен тъжно е и много красиво и искрено.

Не знам да ли ще ви хареса ама все пак ще ви го напиша:

Най-хубавото лято си отива,
в косите вече ситен дижд вали,
в раката твоя в моята изтива
затова не крия колко ме боли.

През мен сега очите ти прозират
и мислите по своя пут вървят,
на този свят и чуствата умират
и знам че няма врущане назад.

Не искаш ти дори да те прегърна,
но знам сега далече си от мен,
във шепа пепел всичко се превърна,
затова денят е толкова студен.

Ръката твоя в моята истива,
различни чуства с тебе ни делят...
Най-хубавото лято си отива
и знам че няма врущане назад.

ауууу разбиме!Просто е СТРАШНО!Много ми харесва!Предполагам е преживяно,защото се усеща болката!Но просто е зашеметяващо!

ето едно мое

Казват че времето лекува,
че всичко в забравата лети,
казват че споменът остава,
в сърцето...вечно да гори!

Казват че стари рани трудно се забравят,
че от тях дълго време ще боли,
казват че сълзите с нищо не помагат,
че от тях още толкова горчи!

Казват че първата любов не се забравя,
че тя вечно ще пламти,
казват че сърцето...там остава,
където то само реши!

Казват че любовта не съществува,
че само илюзия е тя,
казват че ирония на съдбата...
и всичко туй е любовта!

всъщност и още едно

Защо не мога аз да те забравя?
Защо погледна ли те всеки път...
сьрцето ми изгаря?
Защо когато ти си тръгна,
и гръб на мене ти обърна...
светът се преобърна?

От светли багри и цветя,
попаднах в тъмнина?
Защо от диви звуци и кипящ живот,
сега аз бродех в непроходим за мене брод?

Защо затворя ли за миг очи
пламват някакви искри и...
в този миг на самота
си спомням аз за твоята душа?

Защо погледна ли те аз на снимка,
си спомням аз за твоята усмивка?
Защо когато влюбените се разделят,
и две сърца едно от друго се отделят-
обстоятелствата се променят?

Както виждаш две сърца
обречени на любовта,
след миг те са раэделени
и един от друг отчуждени!

Защо животът е такъв,
че трябва да сме един до друг?
Неможе ли ей
така да живеем в самота?

Защо сме задължени
да търсим сродната душа,
като може да живеем
в бездънна тишина?

аААА нямам думи просто хора....fenka lukas i peitan,sheikara...ПРОСТО СА ВЪРХОВНИ!!!Много им се зарадвах браво !!!Вие сте направо таланти

Навън не спира да вали
ах колко силно в мен боли
в сърцето ми не спира да кънти:
Обичам твойте кафеви очи!

Как д дойда да ти кажа
така че да не излъжа.
Да знаеш всичко ти
за мен и чувствата ми

Заставам пред теб и мълча
дума не мога да изрека сега
поглеждам в твойте кафеви очи
и потъвам в тях както и преди.

Чакаш да ти кажа колко много те обичам
но аз отново не го изричам
обръщам се и си отивам
а ти ме гледаш как изчезвам

Но ти няма да ме спреш
предпочиташ да оставиш любовта да умре
но не и да признаеш
колко силно ме желаеш

Днес те виждам
ти ме виждаш
отново мълчим
но чрез очите си говорим

В този момент се извъртам
за да не се побъркам
а ти оставаш мълчалив
все така красив

Искам пак да те видя,и пак ,и пак ,и пак
но знам че просто няма как
боли ме щом те погледна
но без теб мога да изчезна

да се скрия ,да избягам
и все пак още ще вярвам
че можеше за теб и мен
да бъде прекрасен този ден

И точно в този миг
сладък,мил,красив
си оставаш ти
точно както в моите мечти

Веднъж сгрешихме
за това че се отказахме
от една проста мечта
да бъдем с теб само двамата!

fenka_lukas_i_peitan двете стихотворения бяха ЖЕСТОКИ ,наистина много ми харесаха особено първото
Продължаваи все така

мерсиииииии

Fenka_lukas_i_peitan първото е просто страхотно

Ето нещо новичко...
Боли, боли, боли...
мойто болка - това си ти
Мой не си още,
а те губя
не спя за теб си мисля нощем
ще се погубя...
Липсваш ми
ела при мен
липсваш ми
направи щастлив ти този ден!
Ти твои чувства имаш знам,
но това направо ме убива
всичко мое ще ти дам
в твоите очи да съм красива.
Много ли е това, което искам питам те сега,
а ти мълчиш с отместена в страни глава.
С мен да говориш сякаш не желаеш
нараняваш ме, а сигурно нехаеш.
С приятелките ми задяваш се,
че мен не забелязваш правиш се.
От това ужасно те ревнувам,
но право нямам на това,
че нищо не е било да се преструвам
все едно сама ковчег да си кова.
Ти ще си палачът
душата ми ще унищожиш
не дочуваш плачът
гордо сам напред вървиш.
Обичам те - погледни за миг назад
погледни в какъв съм ад
ти на него ме подлагаш
даже без да предполагаш.
Оневинявам те, а не заслужаваш
знаеш, че много те харесвам,
а да ме измъчваш продължаваш.
Искам те помни това...
и ще те искам до края на света.

Вие верно големи таланти тука, ами кво да ви кажа освен едно голямо БРАВО - pool^babygirl, усещам, че си много влюбена, кажи ми че греша

ето едничко от мен

Пареща болка таи се в мойто
сърце!
Гняв и омраза се крият зад
милото лице!
Сълзите горещи стичат се бавно
две по две!
Усмивка стои,прикрива тя
Тъжното лице!


Пареща блока излъчва мойта
душа,
изразява се тя във всяка следваща
горчива сълза!
Очите гледат,не виждат,тъмно,
за тях е сега!
Мрак настъпи в душата,цари...
безмълвна самотата!

От мен боли и всичко
се руши!
От мен боли,затова замина си...
и ти!
От мен боли и вече слънце
Няма!
Само две празни очи гледат
в мрака,
а от тях бликат сълзи, и викат
за прошка,
но ти не ги чуваш,
нали?!

добре де и още едно


Последно “сбогом” казвам ти сега,
последна целувка ти дарявам в ноща,
последно виждам те сега!

Последна изповед се дочува от вратата,
и “сбогом” казваш ти,
“сбогом” и дано да ми простиш!

Последно исках аз да промълвя,
да кажа...да призная,
че това е любовта,
но...тя внезапно отлетя и загуби се в ноща!

Последно...може би от ревност,
исках да ти кажа,
че обичам те сега,
но не можах и това да промълвя!

Последно исках нещо аз да кажа,
но думите запираха се в мен,
и по този начин ти си тръгна-наскърбен,
и...загуби се далеч от мен!

нещо съм се разписала днеска


Година от както те няма,
година от както напусна ме ти!
Година от както съм няма,
година от както….прости!

Сърцето се дави,
в следи от сълзи,
спомените притискат сърцето…
притискат го между четири стени!

Година от както не съм докосвала горещите устни,
година от както не съм чувала милите думи,
година от както не си ме прегръщал ти,
година от както …”О мили прости!”

Желая да те докосна,
да те докосна само за миг поне,
желая да те обгърна с двете си ръце,
да ти се порадвам като малко дете!

Сега само в сънищата аз те виждам,
само там до мен си ти,
само в сънищата на целувките ти се насищам,
само…но моля ти се остави!

Остави на самота моята душа,
остави я да рони сълза след сълза,
остави я да тъне в празнота,
остави я да страда по тебе сега!!!

хич не грешиш даже

мале кви ги пишете!нямам думи просто!!!!!аз пойче няма да пиша щото развалям цялата картинка!

Говориш глупости!Всеки има различен стил и твойте и на сички останали стихотворенията са страшни!Тъй че....тази тема е за всички!Не знам за другите но аз ще се радвам ако прочета скоро някое твое!И не само твое а и на другите!Много хубаво си пишеш даже!Всички пишете страшно!

Да права си сладурка..и аз много се радвам на вси4ки стихотворения тук и многоо 6те съм 6тастлива ако продалжават да ни изненадват с о6те и о6те страхотни стихотворенийца Ати приятелко Тедке...хихихих нидей приказвай глупости 4е 6та набия..хаха Айде 4акам новото ти творение

fn

Уау..... girl_from_hell много е хубаво и тъжно и наистина много съжелявам за тази твоя любов....явно сте били много 6тастливи Само 4е мисля 4е тук трябва да се пи6ат само не6та вдъхновени от ОТХ......а не за ли4ни трагедии и раздели И все пак Sorry за раздялат

Вижте какво написах набързо преди малко!

Защо не ме допусна да съм до теб,
защо не ме допусна до сърцето твое,
защо не каза истината в очите,
защо прелитат между нас искрите?!

И болката в мен засилва се когато
не можеш да ме гледаш в очите ти,
когато казваш че любовта голяма,
не можеш да върнеш обратно ти!

А уж обичаше ме силно,
и в дъжда призна го ти веднъж,
не попречи бурята тогава
да докажеш любовта голяма!

Но аз продължавам да се боря,
да се боря за твоето сърце,
да се надявам че тази болка няма,
заедно с теб ще заличим!

Надявам се че до сърцето твое ти ще ме допуснеш,
ще усетя как то тупти,
ще усетя любовта голяма,
ще я видя в твоите очи!


Спецялно за Брук и Лукас!
Brukas FOREVER!!!

Леле Жаки тва е много яко ... супер е

мога да кажа едно голямо БРАВО супер готино е и е точно за Брук и Лукас супер е !!!!!!!!!

О боже господи...Жаки......невероятно е мили4ка..просто осанаха без думи......наистина е то4но за Брукас и е уникално Браво мили4ка...

Радвам се че ви харесва!Написах го набързо но се радвам че ви харесва!

ей реших да пусна едно стихотворение което написах току що!се си мисля че има общо с Пейтън и нейните чувства към Лукас

Искам да те намразя,
да напуснеш ти моя живот
искам да те няма
да не чувствам вече болка няма!

Но не мога толко лесно да оставя
да оставя спомените от онези дни
спомените които ми навяват
навяват ми за по-щастливи дни!

А искам да те имам,
но знам невъзможно е това,
дори сега когато плачеш ти на мойто рамо,
плачеш за нараненото сърце!

Но не от мене,а от нея,
гори,боли,знам мили,но ти забрави,
че някога на мен същото причини
и “прости” не каза ти дори!

А как ми се иска да те гушна,
да стоим така до зори,
да целувам топлите ти устни,
но знам че това няма да продължи!

Знам че нищо няма това да означава
за твойта ледена душа,
но повярвай ми тогава сърцето ми...
от болка ще догаря!!!

А този огън ти запали...
отдавна в моето сърце,
и още той гори,не тлее,
напротив-по-силен е дори и от преди!!!


Не искам нищо аз сега да зная,
защото от това сърцето ми кърви,
и кървави сълзи се ронят по лицето,
по лицето което бленува да види твоите очи!

А постоянно ти си с мене,
и виждам и твоите сълзи,
но не искам аз тях да виждам,
а искам огън в тях да гори!

Огън запален от мен,не от друга,
и да гори за вечни времена,
но да бъде той преплетен,
преплетен заедно с любовта!

миличка страхотно си го написала......аз днес мисля да напиша и аз нещо за чувствата на Пейтън ама ще е в училище и ако стане хубаво ще го напиша за да го видите

Жаки нямам думи много добре е станало и наистина като го чета дори аз усещам чувствата,които стихотворението носи... много е добро Давай все така

Е няма начин и аз да не пиша по тази тема С риск да се поизложа, щото има много добри неща, ма само това ми доиде на момента

I laught at love

I laught at sorrow
I laught at my own frame
I thought that happiness will surely follow
but laughter brought me only pain

You say that fools will linger
than I say there are million fools in me
you say love's gone whit swift move of a finger
I say that move brings only misery

Now Misery's my only lover
Misery's my one true friend
And evan if i live forever
her love for me will never end

Това е много добро! Даже става за текст на песен ..трябва и аз да 'грабна' китарата,пък да видим..може и да ми дойде нещо на ум...

Ето още едно малко стихче което си съчиних одавна за голямата любов...не си бях спомняла за него от мн време но ще ви го напиша..не е като другите но аз си намирам смисъл в него..


В живота ми се вмъкна тъй случаино
Не ме поглеждаше дори
А аз бях влюбена във тебе тайно
И мечтаех за твоите очи
Едва ден без тебе мина
А стори ми се сякаш е година
Сънувах как галя те във мрака
И сливам устни с твойте в тишината
Надеждата че ще сме двама
Прерастна в обич тъй голяма
Но вместо да ми кажеш мила дума
Ми каза аз да си вървя
Че малка съм била за тебе
Че няма нищо между нас
Но аз не спрях да те обичам
И сляпо вярвах в нас
И до днес аз още те обичам
Но ти забравил си това
И не виждаш в малкото момиче
Ужасно влюбена жена...

Може би някой ще намери неговата история в това стихче.....и се надявам че ще ви хареса

BledPoet-много е добро като се има предвид и че е на английски е супер!продължавай в същия дух!
CrAzY_AbOuT_OTH^^-може ли да кажа само едно нещо-ВЕЛИКОЛЕПНО Е!!!Просто много ми харесва!Браво браво!

Определено ми е много познато всичко това...
А иначе снихотворението е страшно хубаво и много искрено

Jordan много мерси за коментара само дето толкова сълзи пролях пишейки го...нямаше начин да не е изкрено мерси много !fenka_lucas_i_brooke мерси и на теб ако мога да те нарека колежке..явно за едно и също пишем но твоите наистина ме разплакват адски са трогателни...мерси много че ги сподели с нас адски са готини и много истински

Мерси Гери ако мога така да ти казвам!Наистина са много добри и твоите!Трябва да направиме една стихосбирка със стихотворения посветени на ОТХ!

fenka_lucas_i_brooke само кажи как да ти казвам и аз...а междувременно ще е срамота ако не издадем стихозбирка ...като се замисля няма да е лошо а и естествено че можеш да ми казваш Гери даже ще ми е приятно

Ето и едно много кратичко и набързо написано от мен:

Обичам те - не разбра ли това,
но по-добре да потъна в тишина.
Сълзите с усмивка ще скрия аз сега
ще бъда невидима като изгрев в нощта.

Ще те гледам от далече,
ще се радвам на твойта красота,
ще споря с любовта - "стига вече",
ще забравя радостта.

На приятелката не ще да сторя
купища тъга,
но какво ли ти говоря -
аз сама за себе си тъжа...

Т`ва е по повод любовният триъгълник между Лукас, Брук и Пейтън.