Сега стоя пак пред счупено стъкло
вглеждам се в далечината тихо
и пак се питам дали ще бъде каквото е било
или ще бъде мрачно,безмълвно,сухо
Дали надеждата у нас умря отдавна
или съживихме я с мъничко сълзи
дали мечтата между нас увяхна
изгубена сред дивите реки
Как така внезапно силите умряха
и вярата в доброто в нас
как душата ми стана по-черна от мрака
и как се моля в този час.
Ще узнаеш може би после
всичко що до днес не разбра
но дали ще бъде утре
или когато аз вече ще съм сама?

Най-накрая се реших и аз да пусна някоя моя творба.Ще ви бъда много благодарна да си кажете честното мнение за тях

Ти и твоите лъжи


Ти ме лъжеш,а аз ти вярвам,
вярвам ти като глупачка.
Всяка твоя втора дума е лъжа,
но лъжеш толкова красиво,
че чак главата ми се замота.
Не искам вече аз да страдам,
не искам пак да ме боли,
но с теб това е невъзможно
и сълзи бликат от моите очи.
Всеки път ми обещаваш нещо,
а всъщност обещаваш ми лъжи.
Не мога вече да понасям
твоите хубави очи.
Ш-ш-ш-шт! Мълчи! И друго има...
но ти не ще го разбереш,
не мога вече да ти вярвам
докато лъжите ти не погребеш.
Не искам ти да ми говориш
колко хубаво ти е със мен,
и щом телефона си затвориш
да мислиш че съм сън студен.
Ти знаеш аз те чакам,
и винаги ще е така,
но искам когато с мен говориш
да казваш истинни слова.
Не мога вече да издържам,
не искам повече лъжи...
и моля те не го изричай,
не изричай чаканото `остани` !!!



Не искам

Не искам ти да ме целуваш
и да ми шепнеш красиви слова,
не искам пак да ме прегръщаш
щом за нея мислиш ти в ноща.
В един прекрасен ден ми каза
`Бъди със мен,обичай ме сега`,
а после като камък най-студен
ме молеше да ти простя.
Ти знаеш че за мен си всичко,
че без теб сърцето ме боли
и никога не бих отрекла,
че ще се върна,ако кажеш `остани` !!!

Очаквам коментарчета,независимо дали добри или лоши

1вото е много якооооо Браво на теб.. аз не сьм пробвала да пиша,но не мисля че ми се отдава

И двете са много добри но мен второто по-ми хареса по-го чувствам до себе си за това!!Продължавай в същия дух!!!

прочетох страхотни неща,браво за което...но много малко бяха свързани с темата!

Скоро не се бях разписвала в тази тема,защото нямах муза,не че сега ми е дошла ВЕЛИКАТА идея,но написах няколко стихчета,нз дали ще ги свържете с ОТН но аз искам да ги споделя с вас!!!


В студена стая,
в ъгъла сама,
сгушила съм топлото одяло,
и мисля си за теб,за нас,за любовта,
за времето толко бързо отлетяло!
Разлиствам стария албум със снимки,
потънал в прах,забравен,нежелан,
пораждащ спомени,лъжи,обиди,
и виждам теб с чаровната усмивка,
танцуваме на лунна светлина,
но в миг сърцето нещо го пробожда,
и спомням си финала на тази вечер
обсипана с тъга!
И сълзите започват да се стичат
по лицето иначе красиво,
и аз заспивам опиянена от една лъжа,
и чакам ти да дойдеш,
да почукаш на вратата
с букет в ръка,
и да кажеш че винаги ще ме обичаш,
но подяволите знам,
че това е поредната лъжа!!!



Неспирам аз за теб да мисля,
желая да те имам пак в ноща!
Самотна съм,
самотно е и мойто тяло,
бленува да те почувства
пак в ноща!
Сърцето трепва
видя ли те някъде отново,
очите изгарят ги сълзи,
лицето променя изражението си
в момента когато заговориш ме
за нещо ти!
А ти си груб,
обиждаш ме и се подиграваш,
сърцето ти не знае що е любовта,
нехаеш ти за моето страдание,
но повярвай ми някой ден
ще страдаш както страдам аз сега!
И въпреки твоето държание,
отново търся те в ноща,
отново нужда аз към теб изпитвам,
отново искам да почувствам
тялото ти аз сега!!!



Повярвах аз,
че някой ден ще те намеря,
ще срещна човека от моите мечти,
че ще има някой силно винаги да ме прегръща,
когато види сълзите в моите очи!
Повярвах че там някъде ме чака,
любов изпълнена с мечти,
че пътят ми ще бъде той осеян с рози,
че няма повече да ме боли!
Уви не мога повече да чакам
да дойде принца на моите мечти,
уви и очите си не мога
аз да ги накарам
да спрат да ронят
тези парещи сълзи!!!



На кръст душата ми разпъна,
и цялата в кръв сега е тя,
прокле сърцето ми да страда,
както никой до сега!
С вик умолявам те да ме пожалиш,
да простиш моята вина,
да обърнеш поглед към момичето,
с което цял живот ти се подигра!
Но твоето сърце,сковано то от лед е,
душата ти е празна и сама,
сълзи отдавна ти не си проливал,
изпитваш само омраза и студенина!
Дъждът не може той да те разчувства,
пък камо ли една молба,
очите ти с леден поглед те пронизват,
всеки път нечия душа!
А сърцето вече то не знае що е болка,
отвикнало от топлина и нежността,
и виждам вече как превръщаш се в нещо,
което ме е страх да изрека!
Защото там по пътя през
тези четири години,
ти загуби своята душа,
и замина надалеч онова момче,
което взе със себе си и моята душа!
От тогава аз съм като гълъб,
прелитащ и търсещ топлина,
но ти плени ме в клетка позлатена,
и заключи ме,забрани ми
моята свобода!
И вече знам че още малко ще живея,
защото ти решил си
да погубиш и моята душа!
Но знай,че любовта ми
вечно ще живее,
ще я чувстваш ти във всяка
утринна роса,
ще я виждаш в залеза на слънцето горещо,
ще чуваш всяка дума,
но не ще познаеш любовта!!!


Е това е за сега от мен надявам се да ви харесат!!!

fenka_lucas_i_brooke,невероятно пишеш,нямам думи,стиховете ти са прекрасни,тъжни,искрени,ако може да напишеш още,ще ги 4ета с удоволствие

Благодаря ти Диди радвам се че ти харесват!!!

Браво, Жаки. Много са хубави.
Трерото най-мн ми харесва.
Разписвай се по-често тук.

Това чак сега го видях..


Мерси, Васи. Ти си може би единственият човек, на когото му харесва.. наистина си е доста странничко написано.
Чакам нещо ново и от теб.

Понеже съм "вдъхновен" от сериала ... реших да драсна ей тва.

За да гледаш уан трий хил
значи здравата си се напил
водка , бира , бензин или газ
няма значение - ти не си в час

някой ми натрапват тук да гледам драми
освен да стане - едвали ....
готини момичета и много сълзи
руси момченца .. обаче кофти коли

и какво мен ме грее това
че , Пейт била с Нейт през ноща ?!?
Това беше целия мой текст
и все пак - ал бънди ис дъ бест

Ти си роден талант.

Хахахаххахахаххаххахахах

Шоколад, т`ва кърти отвсякъде.
Роден талант, наистина. А уж не обичал поезия.. бля бля бля..
Чакам втора част на тва последното ти творение.

Не е нещо особено,но се надявам да ви хареса..

Променят се светът и хората
Променяме се аз и ти...
Настъпва в любовта умората..
И нечие сърце гори.

Единия става безразличен
за другия не го боли..!
А казвал е преди "Обичам Те"
сега те гледа и мълчи!

А ти?! Сърцето ти се свива
и искаш само тишина,
която бавно те убива,
но по-добре е май така!

Така единствен ти ще страдаш
и само тебе ще те боли,
любимия човек оставяш
на щастието по следите да върви...

Extreme_Girl много ми хареса браво!!!!

ето и нещо от мен:

Kак да заспя в ковчег

Устни със твойто обичам,
детската вяра във тебе,
мойто сърце във ръцете ти,
пак не можах да ти кажа,
има ли думи за чувството,
има ли думи за щастие?..
щастие в ада на болката,
щастие пълно с очите ти,
детската вяра във тебе..
винаги, тук съм, завинаги
ДЕТСКАТА ВЯРА ВЪВ ТЕБЕ!
После познатия ужас,
плъзнал в очите ми,господи,
някоя чужда във мене,
някоя чужда в ръцете ми,
в дрехите, в мислите,
в погледа,
ужасът, ударът, ужасът,
тихото бягство от хората,
тихото бягство от тебе,
шумното бягство от себе си.
Сълзите, споменът, болката,
сутрин събуждане в гробища
как да заспя в ковчег.
Новото старо безсъние,
моля те, много те моля,
страх ме е, тъмно е толкова,
казваш не мога, студено е,
имаш си работа , срещи,
болка, замръзвам в тъмното.
...................
Пак те усещам до себе си,
няма го пламъка в погледа,
после прегръщане в тъмното,
спри да докосваш пак нея,
сляла се вечно със мен,
пак уморих те с депресия,
твърде съм чужда за теб,
плача в ръцете ти, вярвах ти
в думите, казани тихичко,
в бялото лято в очите ти..
После си тръгваш.
Нощта.
Ужасът, болката, ужасът,
пак в огледалото тъмно е,
толкова кръв по лицето ми,
искам да взема ножовете
и да нарежа ужасното,
спрях да те търся,
омръзвам
с глупави сълзи неискани,
хора умират от болести,
хора умират от глад,
моята болка къде е,
спирам за малко и пак
почвам да дупча мечтите си,
знам, не разбираш,
а ужасът
колко невидим за теб е,
виждам те, плача,
докосваш ме,
някакво тяло, не моето,
после отново те губя
в думите,
даже в ръцете ти,
няма ме вече в очите ти,
няма ме мене във тебе.
После отровните буквички
в думи събираш безкрайно,
аз съм виновна, че мразиш
всичко останало в мен.
Зная, усети ли някога
колко жестоко се мразя.
После безкрайното моля те,
моля те точно сега
дай ми ръката си,моля те,
ще се убия сама.
Отговор в някое не,
имаш си работа.Утре.
Утре е друга вселена.
..................
После намираш си устни,
други, които да стоплиш,
да и какво пък нормално е,
всички го правят нали.
Бавно убийство в тъмното,
аз не съм всичките
помниш ли ?
Крайния пъзел в картинката,
аз и въздушната приказка,
някак ужасно измислена,
толкова истинска обич,
обич единствено в мислите.
СБОГОМ.
Отново разскъсана,
ужасът лази по пръстите,
бягството,
скокът
и бясното
падане в трапа на грозното,
в трапа, стрателно ровен,
ровен не дни, а години,
кръв в огледалото,
в банята,
кръв по тавана,
във тъмното,
кръв по завивките, пръстите,
кръв по очите и тялото,
влязло за вечно в моето.
Мразя я, мразя се,
мразя се,
всеки ден глупаво "мога",
всеки ден същото скоростно
бясно безкрайно пропадане,
ново събуждане в гробища,
дълго заспиване в тъмното,
кризата, ужасът, болката,
грозно студено безсъние,
цифри , изписани в утрото
в бяло кантарче на тялото,
бяло кантарче на смисъла,
цифрата-степен на ужаса,
гонене бясно на нулата,
нулата, нулата, нулата.
твърде далече.Умиране,
после заспиване..Господи!

Аз отново се включвам с няколко произведения~

Остави траен спомен ти в мен,
и винаги ще помня аз онези
черни изгарящи очи,
които покориха сърцето ми завинаги!
За първи път усетих аз онези пориви греховни,
за първи път почувствах любовта,
по онзи начин по който не бях си и представяла,
усетих че някой ме желае тайно в нощта!
Започнах всяка вечер аз да те сънувам,
да бленувам да почувствам тялото ти аз сега,
и въпреки това пред себе си неспирах аз да го отричам,
да не искам да повярвам в чувствата си аз сега!
И може би от страх да не ме нараниш,
не посмях любовта си да призная,
не исках сърцето ми за тебе да скърби,
не исках болката отново да позная!
И въпреки че груб си и твърдиш,
че не желаеш повече да ме познаваш,
и въпреки лошите слова които ти мълвиш,
аз знам че някъде дълбоко,тайно се спотайва,
огънят на любовта!
И някой ден ти пред себе си ще признаеш,
какво изпитваш ти към мен сега,
и силно надявам се тогава
да не чувствам вече тази хладна самота!



Знаеш ли,че само ти ме караш цяла да треперя,
и знаеш ли,че единствен ти...за тебе нощем аз копнея!
Ти даваш ми и смях и болка и тъга,
но всяка вечер изпълваш ме с топлина!
Ти безумни страсти в мен разпламтяваш,
а на сутринта с огън от обиди всичко угасяваш!
И единствен ти ме караш да се чувствам жива,
да почувствам отново любовта,
и само ти ме караш да не мисля,
а да правя каквото пожелая на мига!

Хора всички неща са просто ... уау .... много сте писали виждам.Аз анскоро написах едно.Ето го и него

Страшно боли.
Писна ми да чакам.
Колко мои думи
разпиляха се в мрака?
Без смисъл редя свойте мисли,
все така далеч от мен са те.
Тъжно гледам пак празните листи,
само с черни капки стичащи се по моето лице.
А слънцето навън пак напича
замръзналите от безделие лица,
а аз - една от всички
гледам пренебрежително света.
И пак навън е тъмно,
а мрачно е в човешките сърца.
Едно от малкото е твойто
весело ,усмихнато лице.
Бих те спряла за да узная
тайната на радостта,
за която тъй дълго мечтая
от дъното на пропъстта.
Но знам някой ден слънцето за мен ще грее
ще ме гали със лъчите си нежни,
всичко друго просто ще бледнее,
ще взривя с усмивка оковите железни!
Тъй малко останаха хората,
радващи се на малките неща,
но вече аз съм от тях една
това е моя стимул - радостта.

Ей хора виждам че отдавна никoй не е писал и не е пускал тука стихотвореня.Аз не пиша много хубаво,но ще пусна моите,въпреки че не са вдъхновени от ОТХ.


Защо?

Защо сама съм a3, без твоята ръка?
Защо не съм със теб сега?
Защо забрави, че във любовта се врече?
Защо ми каза „Скъпа не те обичам ве4е.”?

Защо харесаx тез очи?
Защо плени ме ти?
Защо поварваx на лъжите?
Защо последвах ти мечтите ?

Защо използва ме така?
Защо си с нея, а аз – сама?
Защо чак късно разбрах какъв си ти?
Защо, кажи ми ти, кажи...



Изгубена

Изгубена съм в тебе аз.
Изгубена в очите по прекрасни от небе.
Изгубена в гласът по-хубав от море.
Изгубена в смеха по жиснен от дете.
Изгубена из думите прекрасни или пък ужасни.
Изгубена във всичко свързано със теб
и липсващо в мен.


Искам...

Много,много те обичам
и в ума си с най-различни думи те наричам.
Всеки ден и всяка нощ за теб копнея
и безгласноти се вричам"само,само теб обичам".
Искам моето със твоето сърце да слея
и с мислите за нас да заживея.

И ето едно което не е стихотворение но на мен лично много ми харесва...

Едно Сърце

Нека в ада дявол да ме прати че те обикнах.Май грешка беше това.Обикнах грешния човек.Ала в рая ме пращат мислите за неговите очите,гласът,смехът,говорът,прегръдките.Нощ и ден,на яве и на съм само ти си в мислите ми.Само ти можеш да ме нараниш и да счупиш сърцето ми на хиляди парчета,ала също само ти можеш да ги подредиш отново.Защот то принадлежи на теб и счупено и задрави винаги ще е твое.То помни всяка прегръдка макар и приятелска.То помни всички думи макар и от повечето да го боли.То помни всеки поглед и всяка усмивка.Всеки ден те моли да го заобичаш,ала твоето сърце не чува неговия зов.Не вижда сълзите изплакани и не знае за болката причинена от самото него.
Ах,тези сърца.Уж без тях не може...а какво ни причиняват.Вярно че може и да те направят много щастлив,ала моието май няма такива екстри.Не може да бъде истински обичано от човека,който обича и не може друг да обича.Сякаш е проклето само тебе да обича.Сякаш друго име то не знае не търси.Сякаш други очи и усмивка не вижда и други думи и смях не чува...

Ами аз по принцип си пиша малки стихчета или историйки,но не съм ги мислила специално за филма ето някой дано да ви харесат.
По лицето ми се стичат кървави сълзи.Разби ми сърцето.Виновен си.Всеки път.Всеки път убиваш мечтата със теб да съм.Молиш ме да простя.Казваш,че вече няма да се повтори.Но вече не издържам.Сбогом и не е търси.Но със сълзи във очите тихо изричам:Сбогом,дори и да си тръгвам аз винаги ще те обичам.[/color]

Защо когато те видя дъхът ми спира?Защо немога да спара да те гледам влюбено?Защо те харесвам толкова много?Защо дори не ме поглеждаш?Ти не разбираш ли,че ме нараняваш?

Куп SMS-и в телефона,разплакано момиче,възглавница окъпана в сълзи и едно сърце разбито на две-така завършва любовта!

Както преди,няма да моля.Повярвай ми за теб живея,гасна по теб!

Искам да сме заедно-завинаги заедно.Искам когато съм тъжна ти да си до мен.Искам да заспивам и да се будя с мисалта за теб.Неискам много искам само любовта ти.Искам я,но не я получавам!!!

Аз също много обичам да пиша стихотворения... обаче моите не са по филма... ако кажете ще пиша...

Браво, много сте добри всички

Аз също имам 3 мисля,че бяха но са свързани с рапъра който вече го няма 2pac и някои неща от живота може и да не ви харесат,но ще ги постна :

Живота на 2pac

2pac беше обикновенно дете
което не живееше добре
нямаше много пари
но се радваше на приятели добри
и се зарече той
един ден да стане герой
трудни пътища избра
но живота си не пропиля
рапър реши да стане той
да пее за хората безброй
и като по чудо "Pac" успя
да спечели хиляди сърца
и рапъра местен
стана световно известен
от живот на пълен ад
стана такъв обрат
слава голяма спечели
кръсти се "Makaveli"
знаеше,че хората не са добри
водят се от завист и пари
разбра,че скоро ще умре
и този ден дойте
в "Las Vegas" посрещна смело смърта
стоейки твърдо на крака
и след като умря
отново "Pac" в сърцата ни запя
музиката си завинаги остави
и се погрижи никой да не го забрави.


Да отидеш в затвора

Продаваш ли дрога
сключваш с дявола облога
свободата си рискуваш ти
в името на големите пари
в затвора отиваш
в самота се зариваш
и дълго се питаш
като стената риташ
обзет от жесток яд
към полицейския отряд
къде отидоха славните дни
обсипани с пари
О Господи кажи
свободата ми върни
с цената на всичко дори.


Street Souljah

Гетото е бойно поле
на което излиза всяко черно дете
от невинен мъник
се превръща във войник
войник,който понася тежък ритник
ритника на съдбата
след който пада в на Бога краката
молещ се за по добър живот
в който не трябва да си войник-робот
и всеки има мечти
свят обсипан с пари
някой ден всички ще умрат
без живота да разберат
с дупка от куршум
и само след едно "Буум"
катафалката минава
черна следа оставя
един войник по малко
всичкото това е жалко
майките над безмълвните тела стоят
и мига кълнат
в който невинния мъник
се превърна в уличен войник.

Чакам мнения

Ами какво да кажа просто сте велики...някой ден от някои от вас може да излезе слеващият Лукас Скот
Относно теб The Scott Brothers:] до колкото разбрах това което слагаме трябва д е вдъхновено от One Tree Hill а не от 2pac, но иначе нещата ти са добри.. ето и моето "творение"

Първата любов не се забравя,
Тя носи спомени – усмивки и тъга.
И всичките наджди да оставиш
До тебе вечно ще е тя.

Ще носи кръста ти до края
Ще плаче вместо теб в нощта
Ще вика и ще търси рая
За спомените в тъмната тайга.

И другите неща не се забравят
И първото разбито сърчице.
То иска да остане твое
И ти го носиш в теб за да умре.

И не мисли че с мойте силни думи
Не съм изпитвал аз таз тъга
Зад тъмните алеи нощем
Кражи и моята душа.

haley браво харсева ми

Имаше в живота ми момиче едно
всичко за мене беше то!
Очите й красиви
в мене будят сктити сили.
Устните й нежни
ме карат да запея песни.
Целувките й страстни
палят в очите ми пожари ужасни.
Момиче беше едно..
Славена се казваше то!

---

Не е кой знае какво,но е от сърце.Надявам се,че ви е харесало!

Абе...баш поетеса и писателка не съм....обичам да пиша есета...имам и няколко награди..най-голяма от които беше на 7ми национален конкурс "Бог е любов" за есе на тема "Нашите небесни покровители"....класирах се на 1 во място в Русе...а и се изявам в училищният вестник.. като цяло обичам литературата...

Бравооооо!! ...Всички неща са униклани просто .. Ralichka_21 браво на теб за наградите ..

Всичкии са много хубавии..
ии аз понякога като ми дойде музата измслямм по някой друг стих