Wow fenka_lucas_i_brooke,наистина произведенията ти са страхотни!Много ми харесват!

Едно старичко ,което открих на моето Рд бях забравила ,че съм го писала.Кратко е ама много ме разчувства и възвръща много спомени:

Подай ми ръка и ми помогни да се изправя
Вземи от мен този океан от болка
изпрати го далеч,нека от него да се избавя
остани до мен,моля те,поне за малко!

Хора,на всички творенията са много хубави и повечето тъжни Браво!..И аз имам ама по-нататък ще ги сложа.

Напук на всичко ще те чакам!
Лъчът надежда в мен не ще угасне..
и със сетни сили ще се боря с мрака,
който мечтите ми заплашва да открадне...
И в локвите сълзи ще се оглеждам..
твойто отражение ще търся в тях,
и отчаянието си ще затворя в клетка,
ще се отърва от ироничния му смях!
И ще нарисувам своя реалност..
Болката- безсилна ще е тя да ме сломи!
Ще живеем в малък цветен замък-
аз и хилядите ми мечти..
Ще ти подаря ключа за мойте сънища..
Никой друг в тях не искам да се появи!
И моля те, поне оттам не си отивай..
Не бъди жесток, почакай, остани!
Но дори отново да си тръгнеш,
аз знам, че ще те възродя от пепелта..
И в звездите нощем пак ще те откривам,
Ще ме прегръща вятърът с твойта топлина..
Затваряйки очи, ще си представям..
че съм до теб, да, ще вярвам, че това си ти..
И опиянена от илюзии ще доживея сутринта
И първите нахални слънчеви лъчи,
които безпощадно ще разкъсат булото на моя свят..
и в очите ми злобно ще нахълта реалността,
онази истинската, в която има само хлад
и безпожадна, убиваща тъга..
Не зная как, но ще избягам, пак ще й обърна гръб
Ще се скрия в замъка си малък, цветен...
Ще пренебрегна дразнещия шепнещ разум,
Отново ще се доверя в словата на сърцето!
Но острите парченца истина ще ме пронизват всеки ден...
Ще ме карат те да се предам, да се откажа,
казвайки ми, че завинаги ще си далеч от мен...
че няма как да бъде моя душата ти празна..
Аз пък няма да ги слушам, ще съм силна и ще чакам..
Не искам, не смея да вярвам, че ще има друга любов
Дори да греша, дори да боли, ще те чакам...
Дано да не остане глас в пустиня моя глух, отчаян зов...

Олеее *PeyT* страхотно е БРАВО !!!

Лелелелелеееееееееее Мартиииииииии абсолютно по същия начин се чувствам и исках да напиша нещо такова!Но ти направо ме разби!БРАВО

Олееее Жаки,Теди,Марти,Dizzence стихчетата ви ме разчувстваха толкова много...браво...страхотни са!!!Аз имам едно,ама то нито е за песен,нито показва чувствата в сериала...супер кратичко е и разказва за героите във филма...НО както и да е..продължавайте в същия дух

Е Силве дай го да го видим и ние няма само ти да му се радваш,я!

Радвам се, че ви е харесало.. Отразява напълно емоциите ми.... хех, ако можеше да ог прочете един човек.. ЖаКи,мила, не ти завиждам, че се чувстваш по-същия начин..

П.П. Сис, я дай да видим твоето творение, не се срамувай.. В нашата малка сплотена групичка винаги има място за нови таланти!

Сладур аз се чувствам така две години може ли без да искам да копна тва стихотворение на един човек шегувам се не че ще има действие!надявам се ти поне да се оправиш!Сис давай си стихотворението бързоооооо

fenka_lucas_i_brooke;*PeyT*;ludoto_tedi страхотни нещо сте написали!Пейт,твоето ме изуми.. мислех ,че го е написал някъкъв писател! И браво на всички!

Чак писателка не съм станала още, нито поетеса ( ), но имам такива амбиции! Мерси мн за комплимента!

П.П. Жакс, надявам се да е подействало!!!

Е пък щом настоявате...аз няам к'во да крия...само да предупредя имам и по-хубави стихчета(на друга тема са не ги искайте),ама тва го писах за около 3 минути някъде и стана малко така детско...

ОТХ

Сериялът One Tee Hill
на хиляди тийнове е любим.
Той ни завладя
със историй за любовта!

Чад-красивия актьор
в Лукас се въплати
и в идол го преобрази!
Хилари е такава сладурана,
че Пейтън страшно и приляга!
Джеймс е толкова добър артист,
че идеално изигра Нейтън-
страхотния баскетболист!Бетани е певица с перфектен глас,
а Хейли казва по 100 смешки за час.
София,Джон Тъкър уби,
а Брук сърцето на Лукас плени.

Това са героите от One Tee Hill.
Сериалът на хиляти тийнове любим!!!

П.С.Тва за Хейли и смешките е малко тъпо,пък и се отнася за 1-ви сезон,където няма толкова тъжно моменти с нея!!!

ПОСЛЕДНА ЦЕЛУВКА

Забрави казаните думи от мен в онзи късен час!
Или май всичко помежду ни измислила съм си го аз?!
Нима усмивката ти бяла била е снежен ден навън?
Или очите заблестелиса все звезди в моя сън?
Прегръдката ти топла дали била е слънце тя?!
Прости ми моля те за всичко което казвам ти сега...
Но аз разбирам щом въздишаш,че имаш друга по-добра..
Обичай я с много нежност,за да остане с тебе тя.
Не като мене принадлежност,излъгана от любовта...
Допирам устни аз до твоите...какъв жесток,трагичен час.
И там целувка най-последна завинаги ще помня аз...


ЗА ЛЮБОВТА..КОЯТО ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА

Искам да върна миналите дни.
Искам да си с мен сега-както преди!
Защо съдбата ни раздели?
Защо се влюбих в теб не разбирам дори?
Ти обичаш друга вече знам...
... и мисля че е крайно време да се предам!
Желая само щастието ти аз сега
и се надявам да успееш да постигнеш това.
Обичам те само искам да ти кажа,
но за жалост вече не мога да ти го докажа!


Не са нищо особенно на места дори може да не ми схванете мисълта просто и двете съм ги писала в моменти в които ми е било супер гадно и така и не съм се хванала да ги дооправя,но нищо

Това е супер..Браво .Много добре си го измислила..Наистина е супер ...

~Здравейте!Първо искам да се извиня,че от много време не бях писала..
Ии второ... ето две стихчета,които написах неотдавна

Оууууууууууууууууууууууууууу Васи страхотни са!Просто нямам думи,скоро не съмписала а имам да си излея толкова неща но ти го направи вместо мен!СТрахотна си !Браво

Браво Васи .Наистина е мн добро.На всички мн ви се възхищавам,пишете мн ценни неща и имате талант .А за Васито -мн майсторско е направено,на всичкото отгоре тук там има и рими.Много е въздействащо .

~Благодаря ви,милички

ВаСИиИ Къде се загуби толкова време? Трябва по-често да се включваш! Както винаги изумителни стихотворения.. Влюбена съм в първото!


Съвсем ново.. написано набързо, но с мн вложена емоция..

Малко по малко умирам,
в сълзите си се давя бавно..
Тъгата ме буди, и тя ме приспива,
вкопчена е в мен отдавна.
И празен и пуст е денят ми,
а сърцето ми е сива стая,
чийто прозорци зазидах,
а ключа за врататата къде е не зная..
В болката безпомощно се сгушвам,
в нейните прегръдки вечно ще остана..
жалка, отхвърлена, грешна...
Няма лек за мойта рана!
Да съживя отново няма да посмея
изхвърлените в стар кашон мечти..
Ето, скрих ги, а сега ще ги забравя,
за какво са ми проклетите мечти?!
Реалността ме сграбчи и не мога да избягам,
безсилна да се отбранявам, този път ще й се дам,
въздушните кули до основи ще срина,
ще угася неугасващия плам.
За какво ми е фалшив, измислен свят
и образи идеализирани, нереални?!
През прекрасния и розов блян,
прозира истина - жестока и фатална!
...
Отворени очи, затворено сърце
не достига въздух, как да дишам..
със стенеща душа, прерязани криле,
се моля да открия пътя си през нищото..

Абе Мартинке вие с Васи днеска ме изумявате!Искам и мойта муза да се върне Страхотно стихотворение!Бравос!

~Благодарение на вчерашната късна депресия се роди това ...

Феникс

Стискам в ръката си,своето сърце.
Няма да го лъжа,че всичко е добре.
Задушавам го.Измъчвам.Милвам.
Стрес.Ужас.Страх.Едва премигвам.

Чакам смъртната присъда.Поредна.
Обърната страница.Дано - последна.
Пожар.Пометъл цялата тъжна съдба.
Оставил само пепел от ангелски крила.

Сълзи от демон.Поредна глътка отрова.
Да изчакам своето призвание,дали мога?
Дни.Присъдата все още непроизнесена.
Душата ми на бодлите от роза обесена.

Като феникс...Дали ще се съживя пак.
Или ще е много,в този непрогледен мрак.
Ще се събера ли?Дали лепилото свърши?
Или нещо друго по пътя ще ме прекърши...

Право на последно желание?Нима?
Нищо не искам.Не изпитай и ти..вина.
Стреляй в мен.Удуши ме.Изгори ме.
Или пощади ме...другаде..отведи ме...

Спаси ме..

-----------------------------------------------------------------

~*PeyT* Мило кой те нарани да му счупя главата

О малеее...Марти чудесно е.Голяма муза имаш.Явно като пишеш си изливаш всичката
мъка и това е мн хубаво.страхотно стихотворения си написала .

Васи и теб още един път те поздравявам.Браво .

Всички са страхотни!!!Мила моя Марти аз ти казах мнението си!!! Страхотно е !!
Васи радвам се ,че се завърна при нашата дружинка ,макар че както виждаш не сме писали особено през последните ... месеци хихих .

Аз преди 1 седмица някъде написах това,но ме беше срам да го пусна тук ,но Марти ме убеди да го направя.Така ,че не се смейте много... не е типично за мен... прекалено оптимистично е.

За първи път живота
поднася ми желаните неща.
За първи път в живота
плача ,но от радост ,не от тъга.
За първи път живея
без да се чудя дали е просто сън.
За първи път се будя,
радвайки се на дъжда навън.
За първи път не мисля
преди да свърша нещо лудо.
За първи път не моля
съдбата с мен да стане чудо.
За първи път те гледам
в очите без да чувставам срам.
За първи път се чувствам
жива ,а не ангел изгубил своя блян!

~Теди,хубаво е,че го пусна.. Трябва малко да се разведрява обстановката от време на време... Иначе ще ни прекръстят темата на ~Ако сте в депресия,и искате да се разплачете още повече..~

Хаха, дам, права си.. Все едни мрачни, потискащи и сърцераздирателни неща пишем... но тя музата, най-често е подтикната от болката, депресията и т.н ... Аз примерно, когато съм щастлива (малките редички моменти, в които съм била..) едва ли ще изразя радостта си по този начин.. пиша, когато се чувствам най-зле и се опитвам да се отърва от частица от тежестта, заседнала в гърдите ми, като ги излея тези чувства... Невинаги помага, но в повечето случаи ми олеква до някаква степен, дано и с вас да е така..
Тедс, слънчице, щях да те убия, ако не го беше постнала! Този оптимизъм, който лъха от него и емоцията, която си вложила... страхотно е, казах ти- много ми харесва! Също така мн разведри сдуханата обстановка, която сме създали напоследък.. браво на теб!
Васи, последното ти отново е невероятно... как ти ги ражда мозъкът тези творения, всеки път ме изумяваш... Страшно си талантлива!

P.S1 Жакс (Очаквам включване и от теб шматароче мое, така че go on.. ), Вики, мерси милички... Радвам се, че ви харесва...

P.S2

По-скоро аз сама се наранявам...

Уау четох предните постове и просто нямам думи страхотно пишете всички как ги мислете толкова готини
Ето нещо и от мен преди 5-10 минутки го написах:

Като ангел в ноща идвам аз при теб сега.
Разкъсаното ми от болка сърце,държиш ти в твоите ръце..
но не виждаш как то крещи,стене...
Моли се отново да върне любовта,но вече няма време!!
Стоя пред теб...
...безпомощна и жалка съм сигурно в твоите очи....
и слънцето не ме гали вече с неговите лъчи!
С всеки изминал ден все повече пропадам
самотата и отчаянието ме обгръщат и не мога да избягам.
Знам че нямам бъдеще,
знам че нямам съдба,
имам само спомени,но и те изгоряха в паметта...

~По принцип и аз се разтоварвам като пиша.Но ефекта при мен е краткотраен.


BeBiTyYy{} Има хляб.Харесват ми нещата ти,но трябва да ги подредиш мъничко.Събери си мислите,седи малко разхвърляно така като няма форма.

Е тва е.. ако не изкритикувам няма да съм аз ... -.- грр

Благодаря за критиката ! Все пак не пиша от много отдавна все още се уча,но друг път ще се опитам да го направя по-добре

~Разбира се!Никой не се е родил научен.. Но просто не знаех как ще приемеш критиката.Някои хора я обичат,други не.Аз лично я обичам,защото така виждам къде са ми грешките \сама не винаги успявам,колкото и критична да съм\ и се уча от тях.
Поздрави.

~Отдалечено слънце


отдалечено слънце,рони кървави сълзи.
в ръцете ми капят,пронизват и боли.
отдалечено слънце,свито в кристална игла.
в очите ми забива се дъжда..ражда се тъга.

в търсене на отговори,на хиляди въпроси..
кой и защо,моята любов сега като дреха носи.
и чий глас прокле,изстрадалата душа да проси.
стъпвам в локви кръв,а крачетата - боси.

кой избута ме към смъртната бездна..
да не видят очите ми нощ красива и звездна..
кой над мен развява своите ангелски крила.
и гласът на вятъра прошепва ми само - ела...

и ето ме,на дъното на бездната проклета.
обречена бях обичта ми да бъде отнета..
отдадена на безцелно съществуване...
и ужасно болезнено вечно преструване.

кървавите капчици вече с жадни устни пия.
болката е част от мен сега,не ще я изтрия.
отдалечено слънце,пръска нежнички искри.
отдалечено слънце,приближи се да не ме боли.

Васи отново нещо прекрасно.Много ми хареса.Незнам как ги пишете така,сигурно ви идва от вътре и имате много развита фантазия(особено ти)и това е мн хубаво .наистина всичките ти творби и произведения са нещо уникално.Браво ...

~Благодаря

Уау наистина е много готино,Браво личи си че имаш голям талант

Това е от днеска-моите разсъждения,но като стих с рими.Надявам се този път да съм се справила по-добре

Просто живот

Разходки,купони,смях,доверие и мечти...
...и буря която всичко руши.
С надежда разбита и насълзени очи,
животът проклинам-в гърдите нещо тежи.
Чувстваш се мамен,предаден и сам..
Искаш да викаш,но сякаш си ням.
Страх,самота,тъга...
Искаш да си от камък,да нямаш душа!
Колко дни,колко нощи безпирно ридаеш.
Как искаш времето да върнеш и щастлив да сияеш.
Затваряш се в себе си,чувстваш умора...
Не искаш и да знаеш за довечера,за най-любимите хора.
Но за всяка болка,за всяка рана има и лек,
а тези трудности са ти нужни,за да бъдеш човек.
След всяко падение има и възход,
просто трябва смело да продължиш и да направиш следващия си ход.
Да вдигнеш гордо глава,да избършеж влажните очи.
Колкото и да е трудно,колкото и да горчи.
В живота на всеки ще има проблеми-понякога ще бъдат малки друг път големи..
Защото сме хора-чувстваме и грешим,
понякога се налага нас самите да победим.
Това е проверка на нашата воля,нашите сили.
Въпреки всичко трябва да останем човечни и мили.
Ще има моменти в които няма да знаем как да намерим покой,
но не бива да се предаваме,за да не живеем в застой.
Всяка загуба отнема и малка частица от нас...
но след време се появява някой със спасителен глас.
Може да се страхуваме да не искаме пак да обичаме,
обаче не бива от щастие да се отричаме.
И отново идва момента,в който сме озарени от нова надежда,
и само за миг животът ни като по чудо пак се подрежда...

~Бебе,харесва ми..Добра идея си захванала..Обаче опитай да му вкараш някакъв ритъм..Единия ред ти е прекалено дълъг от другия,а другия пък ти седи къс... по този начин се губи ритъма.. Опитай да изпееш всеки твой стих и ще разбереш за какво точно ти говоря..

~~Очите уморени,отпусни..Затвори.
Целувките ми,вместо овци - брои.
Отпусни се в на завивките прегръдката.
И в съня си - отдай се на тръпката..

"Лека нощ,мое малко изкушение.."
Спи спокойно,сладкия си сън..
Да те будя - нямам намерение.
Виждам - още тъмно е навън..

В съня ти,може и да дойда.Остана.
Точно до теб ще седна или застана.
Тихо и сломено - пак ще те прегърна.
Погледна ме..Всичко в мен - обърна.

"Лека нощ,мое малко вдъхновение!"
Прошепвам ти..и прилив на вълнение..
Очите нежно притвори.Нека те завия.
Ще те топля.Нови светове ще ти разкрия.

~Умиращ Свят

Нищо не оцелява в мъртъв свят.
С мъртви думи.Мъртви ласки.Мъртъв цвят.
Тази тъмнина е всичко което обичаш,уви..
А не знаеш какво ми причини...И как боли..

Как тези черни сълзи,капят и се врязват.
Това сърце..Толкова чувства го прорязват.
Нищо не живее в умиращ свят.
И нищо не заменя любовния аромат..

Не знаеш как смеха ти всичко в мен троши.
И сякаш само това знае...Да руши.
Няма емоции.Само празнота..
Черна дупка...Мечтаеш само за светлина.

Истински тъжно.Надявам се си го разбрал.
Или глух си..Или нарочно си се присмял.
Изглежда не знаеш..какво си ми причинил.
И всичко живо...на този свят си заличил.

Тишината наранява с високите си викове.
Тишината - оная от отвъдното..

Мале така ме разчустваха тея стихове ! Браво на всички които са писали, много сте добри

Аууу страхотни неща!
И така аз не бях писала многооооо отдавна от 9.02 но тези дни имах причинител за страдание и се впуснах в полу рими!
Надявам се дави хареса!

Страхотно е Жакс. Много развълнуващо стихче.Браво-наистина имаш талант .

Жакс невероятно е Честно казано докато го четох си представях себе си Аз имам едно стихче на тема Нейли,ама някой друг път ще го постна,щото ме мързи да пиша!

~Ехоо !!! Събудете се,съкровища!
Замря хубавата темичка...Пускайте си творбите... искам да четааа

Май е време и аз да напиша някое от моите творения Само не се смейте

Ледена Принцеса

Превърнах се в ледена принцеса,
от както ти разби сърцето ми,
от както разбрах какво е
да те боли от вътре.
Превърнах се в ледена принцеса
и вече не чувствам,
сърцето ми е от камък,
и не тупти вече за теб.
Превърнах се в ледена принцеса,
която чака своя принц,
който да стопли сърцето й,
който да я накара да повярва пак в любовта.

П.П. Мойте неща не са точно стихове, по скоро това което мисля и чувствам. Надявам се да ви харесат (което е малко вероятно )

Васи много ми хареса!
А сега ще напиша нещо което написах точно преди 1 минута и го написах за 5 минути честно не знам от къде дойде но да знаете за първи път не е тъжно!!!Може би след като станах на 18 ми дойде музата и за по нежни и весели стихотворения!!!Надявам седа ви хареса!!!

Ти знаеш ли,
че всяка твоя дума
кара сърцето да трепти?!
Ти знаеш ли,
че когато те погледна
душата започва да лети?!
И знаеш ли,че всеки поглед
кара ме да се разтапям,
ти знаеш ли,
че с теб всичко преживявам,
дори горещите сълзи?!
И всеки допир
кара тялото да търси,
да търси още ласки,
и още погледи от твоите очи,
и луната...
само тя може тайно пак да наблюдава
как впиваш нежен поглед
в моите очи?!
И само слънцето...
може то да се зарадва,
на целувките и ласките,
които даряваш призори!
Но само слънцето,
и сам сама луната,
само те свидетели са на любовта
горяща между нашите души!
И само те могат
да ни се порадват,
и заедно с нас да
споделят сладките сълзи,
които караш ме често да проливам,
но не от мъка,
не и от болка и лъжи,
а от страстите,
които ти разпалваш
всеки ден в моите гърди!!!

Ами аз сама ще си пиша!
Тъй като написах още едно стихотворение реших да го споделя с вас!

Ееее Жакииии страхотни стихове...прекрасни,уникални и много много много наистина много чувствени!

и аз написах нещичко...така де-сънувах,че пиша стихотворение за Нейли и почнах да си бълнувам нещо и се събудих и го написах на лист!Та ето го и него...не се смейте!

Раните кървят,но той не ги усеща,
а тя с разплакани очи
към него пак поглежда!
Грешката голяма
сърцето й раздира.
Вече малко приятели има,
с които да се събиа!
Опитва се да си го върне-
обича го безумно!
Но заради това,че тя замина,
неговият живот се срина!!!
Винаги и завинаги
любовта им не ще огасне
и в свещен съюз по-късно
ще прерастне!
Любовта им силна вечно ще гори
дори тя пак да пее,
а той за нея да тъжи!

ся докато го преписвах на компа от листа и като си го чета и се заливам от смях..е не такива тъпи хора,като мене няма...не ставам за писател : )

УаУ като един Нейли фен ще ти кажа,че си се справила СТРАХОТНО!!! И щом това си написала значи имаш поне малко дараба и трябва само да я развиваш и да пишеш по често

еми ето нещо не е доваршено но се пак..........


Никога не сам се влюбвала преди,
обичам го наистина боли
от всяка негова дума остават спомени,
които ме карат да роня сълзи.
Опитах се да го забравя, но ноли любовта не пита а руши.
Какво ще стане тепърва предстои ..........

P.S. Това е най-странното подобие на стихотворение, което съм писала... Даже много се замислям дали точно да го причисля към тази графа произведения, защото почти няма рима.. да си го кажем направо.. изобщо няма Общо взето представлява просто множество въпроси, които пораждат много подвъпроси.... Първият път като го прочетох в завършен вид имах особеното усещане, че съм се видяла отстрани или по-точно - че най-после изкарах всичко, което ме мъчи на бял свят (да де, на белия лист )... Доста е объркано и неясно... Реших да го напиша тук, защото.. всъщност и аз не знам защо.. Просто съм свикнала да споделям всичките си 'творения' с вас и понеже отдавна не съм се разписвала... и така..

~Слънчо!Страхотно е Много силно.. Определено си личи в някой стих,когато някой го пише от сърце!
Относно това,че няма рими..Не е задължително да има рими за да е стих..
Но пък твоето може да се определи и като проза в стихотворна форма
Няма значение ... много ми хареса.