Много е хубаво, миличка! И ако наистина си изразила каквото чувстваш и си направила написаното реалност, поздравявам те!

много е хубаво и трогателно

Сладури нещо я позабравихме тази тема,за това аз ще ви подсетя че съществува с 2 мои стихотворения!Надявам се да ви харесат!

Лъжи,обиди и измама,
в това превърнал си се ти.
Измама води до лъжа голяма,
от която толкова боли.
Болка и нестихващо ридание
пораждаш в моите очи,
самота и тъга навяват
червените рози,
които ти ми подари.
Падат листата на пода,
а с всяко листо спомен в мене гори,
спомен от миналото на двама,
когато мил все още беше ти.
Протягам двете си ръце
и искам аз да те прегърна,
но вместо това намирам писмо от теб,
в което любовта си ти доказваш.
Лъжа отново е това писмо,
и мамиш ти влюбеното ми сърце,
мамиш ти онези влюбени очи,
които само с поглед казват “Върни се ти!”



Замина си...
без да кажеш дума,
и празнота остави
да мъчи моята душа,
замина си...
но не мога да те върна,
последната прегръдка...
остана да топли тялото в ноща.
Замина си...
но спомените ти остави
да напомнят за теб,
за миналото ни преди,
замина си...
но явно ти забрави,
че аз оставам,
а от спомените...
само още повече боли.

Много са хубави, Жаки! Второто особено мн ми харесва... Ей, най-после се сети някой за тази темичка...наистина беше доста позабравена... Скоро и аз ще добавя нещичко, ама няма да е ся, щото нямам време!

~Ей,сладури написали сте страхотни неща,докато моя милост се беше изгубила из бои,тапети,мокет,бюра и скринове

Цунки

Кой ли времето със нож сряза,
и кой ли пореден от любов се поряза...
От кой ли бликат струйки кръв,самотен във нощта,
кой ли хвърля стари снимки да горят в пеща...

Кой ли кървави следи по пътеката след себе си остави,
знаци ли дава,наранения опитва се отново да забрави...
Като цвете вехнещо,забравено на стара пейка самотна,
кой под тласъците на любовта силни за пореден път от умора грохна...

Кой ли чука на наранения вратичката леко открехната,
и самотна ли ще е и за него тази нощ,също като предната...
В молитви борил се срещу себе си,жадуващ капка милост,
разплакан зад вратата стои и моли се отново за малко близост...

Кой ли влюбен себе си опитва парче по парче да събере,
малко топлина от въглените изгорели вече,в шепи студени да сбере...
Кой ли проклина се,че отново на думи лъжливи е повярвал,
кой ли пита се струвало ли си е,че от себе си всичко отново на някого е давал...

Кой крещи без глас,че повече не ще се влюби в някой,
силите си пази за последния жален вой...
Кой ли на колене е паднал,молещ се отново на някой без душа...
Леден поглед...Тръшната врата...И отново все същата стара тъга...

ВАСИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ СТРАХОТНО ЕЕЕЕЕЕЕ!!!

Ллелеле направо много ми хареса ужас хич не мога да се меря с теб но се пак ще пусна едно мое стихотворение!Страхотно е пак ти казвам!


Желая силно да те имам,
да докосвам топлите ръце,
да целувам устните горещи,
да усещам твоето сърце!
Желая да усещам,
че още ме обичаш,
да знам,че още си до мен,
желая горещото ти тяло да усетя,
и влюбения поглед...
да усетя върху мен!
Желая болката за миг
поне да я забравя,
за миг поне да съм щастлива,
щом съм аз до теб,
желая самотата,болката
аз за миг да оставя,
желая щастието отново да позная,
щом съм в твоите ръце!

Всички са страхотни браво .НАправо се чужствам някакси ... недоизказана с моите стохчета а сякуш вие успявате да си кажете всичко с точните думи... кратко и ясно

Колко далеч с теб полетях
незабравими дни с теб изживях
да бъда себе си с теб посмях
да спра да те обичам - не успях

За щастие преди мечтах
в очите ти аз го съзрях
да те заслужа аз желах
като те изгубих,аз умрях

Снощи пак те сънувах
на спомените се любувах
в мислите ти аз нахлувах,
но без теб не съществувах

Сега без теб живея
без теб пак се смея
и знам ,че пак ще посмея
с някой щастие да изживея

Това е новото ми ама пак не ми харесва нещо...

Както ти казах и в скайп ТИ НЕ СИ ДОБРЕ
ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ Е ЕДНО ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ти до сега да не кажа НАЙ-ДОБРОТО!
БРАВООО

Здравейте от мен отновооо
ето нещо което току що написах!


Болката,страданието и самотата,
въплътени в едно
прелитат над душата
като ястреб над гнездо.
Опитват се последната надежда да убият,
да изгорят до основи всичко в мен,
последни глътки от живота
даряват ми в този ден.
И приемам всичко като някакво спасение,
от безличния живот ден след ден,
от болката и скритото ридание,
от любовта загърбила и мен.
За момент душата ми заспива,
опиенена от спомените на една съдба,
и полита в облаците към мечтите,
където може би ще е щастлива тя.
Объркано и на кръстопът е моето сърце,
от врата на врата се моли то за малко обич,
за подкрепа,за усмивка само,но уви,
посрещат го омраза и студенина,
сковани от лед очи и всеки крещи “Върви си ти!”
Болката,страданието и самотата,
въплътиха се в едно,
и прелитаха над душата
като ястреб над гнездо.
Убиха те една душа ранена,
отнеха и последните останки от лицемерната любов,
убиха те едно сърце което
се нуждаеше от малко обич,но не и от такъв живот!!!

~Аз в skype ти казах вече какво мисля,но отново... НЕВЕРОЯТНО е!

Eй, сладури! Много се зарадвах като отворих темичката и видях кооооолко имам да чета! За мен беше огромно удоволствие... насладих се на тОоОлкова хубави и затрогващи стихове!
ВаСии, мило, не знам какво да ти кажа, без да се повторя за 38423434-ти път... просто пишеш уникално Няма такъв стил като твоя... само с няколоко реда успяваш да изразиш толкова много чувства и да покажеш толкова много емоции... така е написано всичко с адски много детайли... описания... невероятно изпипано.. няма как да не го съпреживееш! Аз никога не успявам да напиша всичко, или поне 2/3 от това, което бих искала, защото не винаги мога да намеря точните думи ... много се надявам някога да го постигна!

ТеДиИ, браво слънце! Изобщо не се подценявай, много е хубаво.. особено края Адски много ми хареса! Чакам още включвания от теб, защото мн им се радвам!

ЖаКии и за теб едно ГолЯмоОо Бравос! Последното ти стихотворение е ... невероятно, наистина! Продължавай в същия дух!!

И за тричките много

Айде и аз да се включа с нещичко, че много я пренебрегвам тая тема напоследък.. най-вече, щото нямам време.. 12-ти клас не било такъв айляк.. само съм си въобразявала!
ДвЕ СтАрИчКи:

Просто сън

Видях те аз отново в съня си
и литна сърцето ми, душата,
но пак си тръгна без да промълвя "върви си"
и реалността отново преряза ми крилата!

Докоснах те и те прегърнах силно,
помислих, че истина е този път,
но напразно съм била щастлива..
отново било е просто сън!

Съдбата играе си с мен жестоко,
изпълва ме с болка, кара ме да страдам!
Ти не ме обичаш, а моята любов е дълбока...
в бездънна пропаст пропадам...

Пак и пак опитвам се да те забравя,
но по-добре да си изтръгна сърцето,
аз и без това вече ти го дадох..
държеше го в дланта, но изхвърли го в морето.

Сребристата луна огряма лицето ми,
мислите не ме оставят да заспя...
вглъбена в мъката се чудя
дале ще дочакам сутринта...




Отлитат ден след ден,
бавно отлитат ми мечтите...
и последната изплъзна се от моя плен
и разби се капката надежда в скалите...

Помня, че имах волна душа,
но в дълбините й пропълзя самотата,
а щастливият ми поглед изпари се и умря..
безгрижието му се скри под пепелта на тъгата.

Остана ми само кръвта...
Тя в моите вени все още тече..
Не разбра че желая смъртта,
че не мога да живея без сърце!

А сега върви си от живота ми,
макар че без теб няма да съм АЗ
и вратата затвори след себе си,
искам да се оттърва от този мраз...

Свърши вече всичко...
очите ми пресъхнаха... свършиха сълзите,
но мъката продължава да тупти вместо сърцето..
и да трови мислите и дните...

Ето едно от мен.Сега го измислих и незнам дали се получи добре.

Прераждам се,моя тъжна мисъл.
Прераждам се,в отчаяние,в радост и тъга.
В нещо забравено от вчера,прераждам се в очакване сега.

И приятели много,
а всъщност,колко малко са те,
питам се понякога,
има ли ги въобще!!!

Празно пространство,
далечен,необятен хоризонт.
Вървя безспирно,неуморно,
а времето спира своя ход.

Цветвете се преливат,
всичко потъва в сивота.
Земята и небето се сливат,
по света настъпва невзрачна суета.

Ако по-малко верни бяхме всички,то повече истински бихме били.
Ако по-малко уважавахме другите,
то от собствените ни грешки,
нямаше да ни боли!

Колко странно е цялото ни съществуване.
Колко малко от обичта и уважението ни дели.
Като боен самолет,над съдбите си прелитаме.
И си отиваме от света,почти нищо не видели.

Може би след хилядолетия назад,ще се върнем.
Може би,от грешките си ще се отървем.
А дали безвъзвратно няма да сме забравени,
и от мисълта човешка прокудени

А приятели много,
но само за "Добър ден!"
Да ги намериш е вече трудно,
търсиш ли ги-чувстваш се сломен.

Те биха ти се изсмяли в очите,
но болка не ще усетят.
Дори и добрите ти мигове,
ако не искат,не ще споделят.

Прераждам се,моя тъжна мисъл.
Прераждам се в отчаяние,радост и тъга.
Един човек обичам на света,
дано един ден и той не ми стане неприятен!

Е,това беше.Много ли беше злеАма абсолютно чесно,няма да се разсърдя!!!

Мими! Като за пръв опит бих казала, че е доста добро! Ако трябва да бъда честна, мисля че има някои нещица ,които тряя да се доизпипат.. но така си го почувствала - така си го написала.... ако някой тръгне да ти го редактира някак ще се изгуби т`ва, което ти самата си вложила в него.... Ще те посъветвам само да се опиташ с по-малко думи да кажеш повече неща.. от собствен опит знам, че така се получава по-добре! Другото е.. че на места има леко повтаряне.. смисъл едни и същи неща казани с малко по-различни думи.. Но пак казвам, определено не е зле... просто би могла да съкратиш някои моменти, разбира се ако сметнеш за добре! Айде това е от мен и продължавай да пишеш ако те влече... имаме нужда от нови попълнения!

Мерси,че беше честна *PeyT*.По-късно,че се опитам да направя нещо друго,но дано то да стане по-добре.

Небето кроктко се усмихва,ден щастлив
усмихваш се и ти,сърцето ти лети
за миг я зърна ти и всичко промени.

Любов,мечти,коя си ти
странна,непозната,усмивка лъчезарна
спомен мил,незабравим.

Това си ти,копнеж и страст
всичко си и нищо,миг от вечноста.
Така те помня,винаги до мен
винаги далеч,любов.


Един скромен опит и от мен,надявам се критиката да не е много отрицателна

Страхотно е!Бравоооо!!!!!!

~dqvol4e7o_mims , Berserk ~>> мога да ви кажа съвсем честно,че опитите ви са много успешни Харесват ми много

~*А това ми е първия НЕтъжен стих,който да си харесвам... и предполагам,че е и последния...

IncRedible!!! Де да можех и аз да пиша нетъжни стихове... опитвала съм, но просто не се получава! Васи, нз как го праиш т`ва.. ама вс следващо още повече ми харесва!

МиМс, надявам се, че не съм те засегнала с критиката, не искам тука да се изявявам като някъв авторитет, щото определено не съм! Очаквам още твои творения с нетърпение!!

Berserk

Ще си позволя да направя още един скромен стих

Слънце беше ти за мен,слънце и във най-тъмен ден,
така те помня,в сърцето ми остана,не ще те аз забравя.
Огън душата ми гори,това си ти,нежна и опасна.

Не ще забравя,усмивката ти светла,в косата слънчев лъч,
така те помня аз,за мен си най-прекрасна,
и в този ден,дори далеч от мен,аз поднасям ти
червена роза,ухайна и омайна като спомен мил.



Peace,don't give up and keep it real baby.

АаА не си,просто още се чудя за какво да пиша.

Леле като ви прочетох на всички страхотните стихотворенив останах направо без думи! Толкова красиво пиете всички! Едно голямо БРАВО за трудът на всички ва който определено си струва! Значи мен не ме бива много в тея неща, ама що годе мога да измисля нещо там колкото да има поне малко смисuл Само не се смейте...

Момичето с разбитите мечти

В онази нощ тъмна и зла
едно момиче тъжеше,
заобиколено от хиляди писма
то на пода лежеше.
Сълзи напираха в очите нейни,
болката й бе голяма,
защото момчето, за което тъжеше
остави в сърцето й рана,
разби го на безброй парчета
без да му пука дори,
и страдаше момичето тогава,
но той не разбра, уви.
А тя го безумно обичаше,
без него животът й бе мъгла,
в която денем и нощем се скиташе
без да намери изход от тази тъга.
Наоколо бе тихо и пусто,
камината запалена гореше,
а момичето обляно в сълзи
хилядите писма четеше.
Тя спомни си първата среща,
първата целувка,
първата прегръдка гореща,
първата милувка.
Така минавака секунди,
минути, часове,
а тя със сълзи на очи
не преставаше да чете.
И писмата четеше отново
и отново...
И не можеше да повярва
че казаха си "сбогом".
Тя искаше живота си да прекрати,
за да бъде от него далече,
бе загубила своите мечти
и не й се живееше вече.
Разбра, че той не е човекът,
ще чака друг да се яви,
и нейната любов безкрайна
с него тя да сподели.
Тогава тя прочете последното писмо,
в което той "сбогом" завинаги й каза,
скъса писмото на хиляди парчета
и го прокле че любовта й той отказа.
Хвърли го в камината да изгори
с думите "ще те забравя някой ден",
и в миг със нож проби гърди,
сбогува се с живота си обикновен.
Ако четеш тези редове,
аз навярно съм някъде далече...
Бях момичето с разбитите мечти,
но се научих да не те обичам вече...




Надявам се да ви е харесало, макар че е твърде просто

Това е новичкото ми. Искам коментарчета
Здравей отново
това си ти ,нали?
обвит от злоба
пръскащ само отрова!

Какви за тези стрели?
убиваш с тях ти
всеки ,който до теб се доближи!
А знаеш ли ,че от тях боли?

Не искаш обич ти да дадеш
на болка искаш друг да обречеш
важното е невредим да се отървеш
победен от любовта ,искаш друг да наречеш!

Може би се мислиш за незаменим?!
Може би - за непобедим?!
Но най-силната болка ще усетиш,
когато в никои очи любов не намериш!

Очите вече ще са тъмни
тихи и безмълвни
Чак тогава ли ще търсиш любовта?
Няма ли да е прекалено късно за това?

На мен определено ми хареса, ТеДи! Особено края е мн як :
Очите вече ще са тъмни
тихи и безмълвни
Чак тогава ли ще търсиш любовта?
Няма ли да е прекалено късно за това?

Мое новичко от преди малко:

Знам ,стоя сама и стена
Знам ,само аз съм наранена
Знам ,ще ме боли още
Знам ,сама ще съм нощем

Ще съм тук и ще чакам
ще съм сама в мрака
от сълзи не ще си аз почина
много време в тъга се измина

Но нищо ,утре пак ще съм жива
срещу живота - колеблива
ще се боря ,ще си обещавам
на болката аз да не се предавам

Ще погледна към небето
ще си скрия там сърцето
някъде далеч сред звездите,
където няма место за лъжите

В хорска злоба и обиди
С това сме нии обвити
сърцата ни са скрити
а мечтите...ех мечтите...

Аз имам доста разказчета, но не са вдъхновени от ОТХ....това, което ще постна, обаче, е последното, което написах и може да се каже, че има връзка с последния епизод.

Обичам те

С теб съм. От колко време бях мечтала за това...да съм отново с теб. Да ме прегръщаш, както си ме прегърнал сега, да чувам искреният ти смях, провокиран от щастието ни, просто да бъдем заедно! Дълго време бях без теб, дълго време се опитвах да запълня празнотата в себе си, но нищо, нищо не можа да ме избави от тъмнината така както ти можеш и както винаги си могъл! В този миг се чувствах щастлива...колко непознато ми беше доскоро щастието. Колко сълзи пролях заради липсата му, заради твоята липса...защото без теб за мен няма щастие. Няма дори бегла усмивка...Аз живея само когато съм с теб! А до скоро просто съществувах...водех безцелно и безмислено съществуване. Страдах дълго време заради глупавата си грешка...която ти съумя да простиш. Да отвориш кътче в себе си
и да ме допуснеш отново в сърцето си. Да ми позволиш да живея! Вървяхме прегърнати и нищо не можеше да попречи на щастието ми в този момент, нищо! Проправяхме си път през тълпата до светофара -
червено, жълто, зелено...бях щастлива, както никога досега не съм била! След секунди нямаше и помен от доскорошното ми щастие, нямаше помен от каквото и да е щастие...превишена скорост...
до сега това беше просто реплика, която често чувах по новините и която не ми правеше впечатление...пиян шофьор...жертви на пътни злополуки...чувах тези неща всеки ден, но не им обръщах внимание...докато ти не стана една от жертвите! Лежейки на улицата, прегазен от "пиян шофьор" с "превишена скорост", аз виждах как животът угасва в очите ти...животът, който живеехме заедно! Насълзените ти очи и кръвта по ризата ти ми подсказваха, че няма да се върнеш...че ще си отидеш завинаги и никога повече няма да те видя! Никога повече няма да чуя смеха ти, да усетя целувката ти, да се стопля в прегръдката ти...Една сълза се стичаше по лицето ми...след това още една...след секунди не виждах нищо от мокрото си лице...виждах само как лежиш неподвижно и си отиваш от този свят, а аз не можех да направя нищо! Със сетни сили ми каза "Обичам те!" и затвори красивите си очи. Завинаги. Сълзите не можеха да спрат...бях сляпа и глуха за всичко, което ставаше около мен. Разплакана легнах върху безжизненото ти тяло...безпрогледна тъмнина се настани в душата ми, сърцето ми сякаш застина заедно с твоето.
Думите "Обичам те!" отекваха в ума ми. Думи, които никога няма да забравя! Чувах откъслечни звуци и далечни сирени...а теб те нямаше. Болката ми беше безгранична, все още е и винаги ще бъде! Ще те обичам винаги, заради това, че ми разкри най-хубавите неща от живота - любовта, смеха,
мечтите. Ти ме научи да живея животът си...без теб, той просто спира до тук...

Ей хора от дълго време пиша най-различни неща и само като видях, че точо за ОТХ има нещо такова реших да се присъединя. По принцип пиша мисли като завършеците на епизосите, но сега направих нещо като два разговора между Лукас и Пейтън. Малко звучи като в пиеса, но мисля че по този начин най-лесно се схваща за какво става дума и ми допада нЗ... Надявам се да ви харесат



Лукас:
Преди прекършен стоях на прага ти и чаках...
нямаше кой да ми отвори...
Мъж съм, не биваше, но плаках...
защото нищо ти не стори...

Пейтън:
Ние бяхе най-добри приятелки и решихме
да не се разделяме за "никой"...
Но като гледам май сгрешихме...
И всички сме наранени от "някой"...

***********************************************

Пейтън:
Когато ме грозяха опасности и животът ми безкруполен беше
Само ти, единствено до мен стоеше...
Хубаво е да усещам, че си близо и ме пазиш...
Харесва ми с топлината си нежно да ме топлиш...
Но времето ще покаже ще те имам ли някога...
Или винаги ще съм другата някоя...


Лукас:
Не съм очаквал отново да го кажа с думи,
но се случва отново онова по между ни..
Прекалено е да изневерявам пак, не искам...
Но чувствата си аз не мога да подтискам...
Готов съм за теб отпреди да бях свободен
тя ми прости, а ти ще бъдеш ли с мен?

******************************************************

В мрака безпомощно се лутам,
изгубена, нещастна и сама.
Безспирно стичат се сълзите,
отрова разяжда моята душа.
Надеждата умира,
усещам предсмъртния й вик..
В сърцето ми отровни стрели са се впили..
Задушавам се, дори да дишам нямам сили!
Не мога да чувам, не мога да виждам..
Кървящите рани как да превържа?
Как пътя си загубен да открия?
От оковите на отчаянието как да се отвържа?
Лицето ми - поредна разкривена маска,
а може би размазани са вече моите черти..
Празнотата блясъка в очите ми смачка,
открадна и потули техните искри
и сега злоба и страх в тях се чете,
и омраза, и ненавист към света,
и безпомощност...
и детска наивност,
но болката и нея ще ми отнеме..
Изтрити са следите от любов,
а мечтите бяха лесна плячка,
в плен на забравата ще останат до живот!
Аз вече зная..
зная, че на никого не съм нужна,
че съм сама срещу целия свят!
Само студени погледи, далечни и чужди
с презрение срещат моите нещастни очи..
Как да продължа?!
Нямам сили да се боря!
На себе си дори не вярвам..
Как да си простя?!
Няма смисъл...
Вече нищо няма смисъл...
само хладната прегръдка на смъртта...

Ей хора невероятни сте!! Няма нито едно стихотворение, което да не ми е харесало!!! Много ми се иска и аз да мога да пиша такива нещица, но за съжаление съм пълен инвалид в тая област

вие ме разбивате мн са добри всичките направо абе нямам дума само много много добро
аз не го притежавам този талант
рисувам горе долу добре ама рисунките трябва да ги сканирам

Здравейте аз отдавна не съм писала но са супер нещата особенно на Пейт! суперско е!
Ето и от мен аз скоро не съм пускала!

Болка е когато те обичам,
болка е когато сърцето ми кърви,
болка е когато ти не се обръщаш,
болка е,а любовта е болка и сълзи!

Болка е че ти ме нараняваш,
давайки напразни надежди
на плачещото ми сърце.
Болка е че любовта ми ти
не оставяш да достигне до твоите очи.

Не беше болка когато галеше моите коси,
не беше и когато целуваше горещите устни,
не беше болка когато ме прегръщаше до зори,
но това са били поредните мъжки лъжи,
от които всеки път много повече боли!!!

Ние мн я зарязахме тая темичка напоследък ..Ама никой не може да заповядва на музата все пак... Жаки, мн се радвам, че се включваш отново!

Кога разбра че ме обичаш ти?
когато ме видя може би?
кога успя да ме забравиш ти?
когато далеч бях нали?

Да сега ти обичаш друга,
а аз теб до полуда
може би защото те изгубих.
а може би сърцето си погубих

Знам никога няма да си с мен
А аз ще се връщам вечно в онзи ден
В които ме целуна ти
Макар с отровени устни

Нищо съм за теб сега
единствено някоя,
но дали и е така
или съм...никоя?

P.S:да прави сте малко се позабрави тази тема ,а и хората ,който си контактувахме се позабравихме не мислите ли..? Марти Жаки какво стана...? нещо всичко замря

Много хубаво и много тъжно!

P.S.Събрахме сеее!
P.S.1 Теди, миличка, не съм те забравила, просто рядко съм пред компа дори да съм online в skype!

Sucre,това което си написал мн ми хареса страхотно е!

много е хубавичко Теди и тъжно

На мен също! Изобщо браво на всички - СТРАШНО СТЕ ТАЛАНТЛИВИ! Аз съм абсолтен инвалид в тази област

Ето нещо и от мен:

Едно момиче срещу мен стоеше.
От момче бе сърцето й разбито,
но за него още то туптеше.
Тя обичаше го упорито.
През сълзи ми разказа,
че влюбена е до полуда,
че не може да го мрази и надява се на чудо.
Попита ме какво да прави,
дали за него да се бори,
дали да го забрави и да спре да му говори?!....
Но нищо аз не отговорих,
въпросът беше много сложен.
Няма смисъл да се бори,
но да го забрави тя неможе.
Жал ми е ,че трябва тя да страда.
Ръка протегнах,но се спрях.
разделяше ни стъклена преграда....
Аз пред огледалото стоях.......


*************


Без сърце и без душа
Ме остави във ноща.
Само болка,скръб остана,
От тебе тъна във забрава...
Страдаща и тъжна съм сега,
Ти,пак ти си виновен.
След тебе всичко изгоря,
Остави ме без нищо,
Остави ме сама.
И ето,пак пиша твойто име,
Дори не зная защо.
Да,глупачка съм признавам,
В такава ме превърна ти
Вярвах ти,вярвах ти безумно,
На теб и твоите лъжи.
И в тези лъжи плувам,
Във морето от сълзи,
Но никога не ще се аз удавя,
За ТЕБ живея ,разбери...

Имам и други ама засега това...

BeBiTyYy{}, много ми харесаха! Особено края на първото... С нетърпение очаквам още стихове от теб!

Радвам се че са ти харесали ето още нещо:

Едно сърце,тъй малко ти открадна във ноща.
Разби го на милиони малки стъкълца,
Но болката голяма...
Ти не ще я разбереш,
Защото ти сега с с друга,
Преди мене тя те заплени.,
Ти не можеш да обичаш
Не знаеш що е обич,както и тъга.
Умееш само да разбиваш спомени,мечти и сърчица...
Отхвърли ме,разбирам те не те виня,
Знам че другата обичаш,
Че нея милваш ти сега.
Знаеш ли,може би ще плача,
Но не сега,а когато съм
САМА

Това не е нищо особено,но така се чувствам аз в момента

Сега си с друга нали??
Ти нея плени,а моето сърце разби!
И отново аз страдам сама,
потънала в сълзи и самота.
Незнам какво да правя...
с любовта си към теб как да се справя?
Отвътре сърцето ми гори,
а от това много ме боли!
Искам да избягам от себе си..
искам и аз да разбера най-накрая какво е любовта.
Но как??
Как да погледна друг?
Как да те забравя??
Твърде трудно е това за мен.
Но това е любовта да обичаш,а обич няма..

BeBiTyYy{} многоооо са хубави особенно първото!Браво продължавай само така!

Написах нещо, вдъхновена от края на 2 сезон, когато Брук трябваше да замине:

Момичето зад червената врата


Изпълнена със страх, изпълнена със самота,
излиза момичето от червената врата.
Задължена да замине надалече,
тя стяга куфарите вече.
И мисли си"Дали му пука, че заминавам,
дали му пука, че вратата празна ще оставям."
Сълза се стече, тя си заминава,
само споменът за"момичето зад червената врата" остава.

И ето, момичето със куфарите във ръка,
излиза, но в сърцето й мъка една,
и тази мъка не я напуска,
той не дойде, дори и само"сбогом" да поиска.
А той я чакаше пред къщата смутено,
сърцето сякаш без нея ставаше студено,
прошепна й"Не заминавай,няма да е същото без теб,
без твоята усмивка, без тъмните, топли очи,
без онова"здравей", изричано от твоите устни,
и без целувката, която ти ми подари.

И в миг усети тя, че тази целувка,
не беше поредната лъжа,
и всяка дума, всяка негова дума
беше истинска, но....късно бе сега.
Късно беше за връщане на стари рани,
късно, а тъй топли бяха неговите длани,
толкова топли, че тя не искаше да ги пуска,
защо чак сега той разбра какво изпуска.

Излишни бяха всички думи,
достатъчно беше само едно,
че всичко, всичко помежду им,
ще стои в съзнанието им като петно.
защо не си казваме навреме, че се обичаме,
защо толкова късно го изричаме,
защо така се нараняваме,
защо чак сега го осъзнаваме!

Онази, истинската



Коя съм аз, за да ти забранявам да излизаш с нея,
все пак минало сте имали, разбрах,
твоето сърце някога е принадлежало на нея,
а минала любов не може ей така да бъде стъпкана на прах.
Дали ме боли, недей да се тревожиш,
важното е ти да си добре,
Дори не можеш да предположиш,
колко добре ми е щом на теб ти е добре.
Знам-ти още не си я забравил,
знам-тръпка от отдавна ти е тя,
знам, че ти мен не би изоставил,
защото не съм заслужавала това.
Но аз ти казвам-при нея ти върви,
не е правилно така да се измъчваме,
обичате се-отдалече ви личи,
с нея имаш истинско излъчване.
Недей да гледаш моите сълзи,
от щастие се, радвам се, че си щастлив,
не, не се насълзявай и ти,
казвам ти, добре съм, хайде, при нея ти върви.
Няма какво да ти прощавам, ти ми прости,
затова че бил си с мене, без любов да гори,
да, знам, харесвал си ме, не отричам,
но само един на света може да обичаш!

Жани "Момичето зад червената врата" е суперско!Браво!

dizzence, невероятни са! Страшно много ми харесват!

ами просто размишления? Задължително ли е да е стих? Аз бях вдъхновен след една от сериите и написах това отдолу.... До някъде съвпадащо едно към едно с цитатите от филма:


George Bernard Shaw някога е написал:"има две трагедии в живота: едната е да загубиш копнежа на сърцето си...а другата е да си го върнеш". Очевидно, сърцето на Шоу е разбивано само веднъж или два пъти.. Шоу е бил балама. Защо ли? Трагедии се случват. Какво да направим? Да се откажем от всичко ли? Не. Осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив. Защото именно болката която изпитваш... е живота. Страха, объркването... са там за да ти напомнят, че там някъде има нещо по-добро. И си струва да се бориш него. Нещо, което трябва да ни е отправната точка в живота....защото живеем веднъж и хубаво да оставим след след себе си. Точно по този път....стремежа ни към по-добро. Тази година, имах почти всичко което съм искал и мечтал... но от друга страна загубих повече. Шоу е бил прав: когато се опитваме да уловим нещата за които мечтаем... нещата които мислим, че ще направят животите ни по добри... пари, известност, слава... ние избягваме това което наистина има значение... простите неща като: приятелство, семейство, любов. Нещата които най-вероятно вече имаме....и не зачитаме. Човекът има гадния навик да търси 11-тата карта сред 10, по простата причина, че другите не са му интересни...или вече са му писнали. А от друга страна....осъзнаваме какво губим, едва след като го загубим. Мистър Шоу мисли, че да изпълниш копнежа на сърцето си е трагедия? Аз мисля, че той греши. Имам предвид, че Шоу никога не е целувал гаджето ти....момчето/момичето, което ти е влязло под кожата .
Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично. Но да си възвърнеш този копнеж...е всичко за което можеш да мечтаеш. Тази година си мечтаех за любов. Да се превърна в някой друг и да събудя сърце което достатъчно време се е бояло да чувства. Желанието ми бе наполовина изпълнено. И ще продължа да се боря, докато не стане цяло. А после ли? Тогава ще кажа на Джорджи Шоу, ако това е трагично... искам още. Защото няма да го върна за нищо на света.

Радо Радоев
05.12.06 06:04
(с помощта на кино индустрията)

И не...не съм се сдухал. И няма общо с моментното ми настроение... Човек трябва да мисли от време на време и докато е отгоре. Щото падането боли нали знаете?

Ужасен поет съм но ако става дума за да измислям простутий за Цска нямам втори!
П.П. Евала прочетох почти всички стихове и съм удивен!

Dizzence твоите са прекрасни,невероянти страхотни!Супер много ми харесват!Бравус!!!^^

уау,dizzence-Момичето зад червената врата страшно много ми хареса!Браво!

Завръщам се с две стихотворения!!!
Едното го написах под влиянието на Лоугън и Вероника от Вероника Марс,но като се замисля също става и за Лукас и Пейтън!Та с това стихотворение ще правя клип на първата двойка-знам че не е за тука просто споменавам

Ти беше там когато имах нужда,
ти беше там когато бях сама,
когато всеки гръб обръщаше на тази,
която вярваше че истината е една лъжа.
Ти беше там да ме спасиш,
да прегърнеш едно горещо тяло,
което ронеше сълзи ...
и любовта се виждаше че я кара да скърби.
Ти беше там да ме целунеш,
да избършеш парещите ми сълзи,
да кажеш че винаги ще ме обичаш,
че няма да оставиш моите очи!!!


Следващото е за Брукас-това също ще има клип в най-скоро време,няма да давам повече подробности!Самото стихотворение не е кой знае какво но просто ми се връзва с клипа който съм намислила!!!


Забравих те,но все така погледът ти ме пленява,
и когато видя те сърцето някак си се озовава
в друг свят изпълнен с мечти,
където любовта ни силно все още тя гори,
и онзи пламък в твоите очи все още пламти,
и изпълва сърцето с неземна сила,с розови мечти,
но когато погледите срещнат се отново,
разбирам че сън било е пак това,
че вече част от мене ти не си,
че любовта вече не гори в твоите все още така изгарящи очи!!!