Мерси Радвам се, че ти харесват! Напоследък доста често ме навестява музата, което е хубаво! Вие също пишете страхотни неща....мн таланти виждам тук! Но, всъщност според мен не е толкова важно как и какво пишеш или дали е хубаво или не! Важното е да ти помага по някакъв начин да си изливаш чувствата, преживяванията, впечатленията...но все пак всеки би се зарадвал на някакво признание, защото иначе нямаше да ги показваме на никой и щяхме да си ги запазваме за себе си..

*PeyT* последното ти стихотворение е много готино Много ми хареса

Мерси, миличка! Много се радвам, че ти е харесало!


И вдъхновена от едно предишно, което бях постнала тук, снощи сътворих още нещо!
Съжалявам, че постоянно ви затрупвам с няк`ви мои неща ...ако прекалявам ми кажете...


Някой ден


Търсиш себе си в мъглата,
намираш се и пак се губиш..
Зловещо шепне тишината,
заспалите надежди да събуди.
Пронизва ледения вятър,
това сърце не чувства студ,
свикнало е с тъмнината,
в мрака скита се без път.
Небето плаче вместо теб,
трещи и злобно пак се смее..
една усмивка - кубче лед..
мечти на прах пак вятъра ще разпилее..
Дали си добра или лоша?
Дали има черно и бяло?
Какво преплита се в душата,
а дали не е отдавна умряла..
болка, радост, болка
и отново болка..
Кръговрат ли го наричат?!
Грешка след грешка,
след грешка...
Повтаряш ги, но
продължаваш да се вричаш.
Случайно ли е или е съдба?
Кой знае и на кой му пука?
Има ли смисъл и не..
живота някога ще те научи!
Песимист, оптимист,
лоша, злобна, мила...
Безброй маски,
но коя ли ти отива?!
Отвори очи, вече няма такава.
В стремежа си да се откриеш,
ненадейно осъзна,
че си безцветен лист от роза,
изгубен сред хиляди цветя..
Отразяваш чужда красота,
но се давиш в самота..
А любовта е някъде далече -
измама, илюзия, блян...
Как да вярваш в нея вече...
невъзможна, нереална, фалшива
И с всяка следваща повече боли,
скръбта пак ще преглътнеш..
но винаги ще ти тежи...
от тези стотици неизплакани сълзи..
Моли се някой ден да се намериш
и слънцето да бъдеш ти, а не дъжда,
и в очите ти живеца да изгрее
като феникс, изроден от пепелта..
и някой ден да бъдеш смела
и силна ти да се покажеш пред света.
Дори страхувайки се да успееш,
да посрещнеш тази битка с вдигната глава!
Моли се някой ден да си повярваш
и аз ще се моля за теб...
И една сутрин, знай, ще осъзнаеш,
че всичко било е просто сън..


П.П. Мнооо е дълго, но не е нищо особено...и няма много ритъм...още не съм го редактирала...чакам критики този път!

Марти прочетох и трите ти последни.Имам чувството че ме познаваш!!!Чесно ти го казвам,все едно говориш на мен,което е ужасно тъжно поне за мен.Преживях един пропуснат шанс и това
"Втори шанс ли –пак заблуда,
съвземи се и просто продължи.
Вече няма болка, няма и сълзи!
Замисли се и ще видиш –
Няма любов, а само следи!"

сякъш ме обнадежди,защото аз все още се боря за този втори шанс.Много рядко знам коя съм или много рядко успявам да съм себе без да се крия зад всички маски ,а това от второто ти стихче сякъш имах нужда да го чуя
"Не се страхувай, знай че можеш
да бъдеш себе си поне веднъж."

А третото няма смисъл да го коментирам ред по ред всичко е сякъш за мен.НЕ знам дали ще ти направи впечатление поста ми,но за мен тези твой стихчета означават много!!!! Благодаря ти!!!

.....Нямам думи..нз какво да кажа просто ... Теди, явно с теб ужасно, ама адски мн си приличаме...всичко, което съм написала е изживяно и изстрадано...и това е моя начин да изливам вс натрупано в мен..и някак да се освободя от него...Сега се сетих за едно нещо, което каза Пейтън на Лукас не мога да го пресъздам с абсолютно същите думи, но май беше нещо такова : " Много искам да нарисувам(в моя случай напиша ) нещо, което да означава нещо за някой"...Е, аз много се радвам, че значи нещо за теб, това, което съм написала...и няма нужда да ми благодариш...Нямам думи да опиша , колко щастлива ме прави факта, че описвам не само себе си, но и някой друг... Надявам се да не ет натъжава само, но и да ти помага по някакъв начин да се видиш отстрани и да прецениш вс по лесно...

Извинявам се за офф топика....

Момичета не сте единствените и аз се присъединявам към тази група!Последното стихотворение направо ....не знам какво да кажа точно преди 30 мин направих ГРЕШКА голяма и сега съжалявам за това!А твоите стихотворения се едно аз съм ги написала-имам предвид пишеш точно това което чувствам!

Е, вие ме шокирате направо! Явно сме няк`ви близнаци тука повечето! Ама, моля ви, продължавайте да пишете, защото мн искам да чета ваши неща...go go go че само аз ви заливам с мои писания непрекъснато ...Сериозно..почвам да се чувствам мн поласкана...

Eйййй поетеските ми те бе.... напрафо се гордея с вас.. ец...хихихи Не сериозно супер много ме радват не6тата ви.. и ме изпалват като ги 4ета.. продалжавайте самоо така

Ммм...Дзак..ето ме пак! Явно напоследък така се получава, че само аз тука ви заливам с няк`ви мои писания..ама да съживим малко темата! Ама, давайте...и вие пишете..че почвам се чувствам неловко вече...
Тааа...значи...това, което след малко ще видите(не казвам прочетете..щото е лееко дългичко и скучничко.. и не вярвам на мн от вас да им се занимава ) е дооста бих казала изживяно...действително такова...и всичко продължава да си ме човърка отвътре ...ама т`ва са мои си проблеми де...



Ти ли ми разби сърцето
или аз сама си го разбих?!
И кога ще изчезне твоя образ,
кога ще престане безмълвния вик?!
Кога ще спре да ме боли,
ще изтрия спомените, ще забравя..
Не ми остана глас, не мога да крещя..
Искам да плача...тази мъка ме изгаря..
но сълзите пресъхнаха вече,
останах без сили, без воля, без мечти..
но надеждите са живи, макар и да отричам,
гласчето им не иска да мълчи...
Защо трябва да си част от мен?
Нали времето лекуваше всичко?!
Не издържам! Махни се! Изчезни!
Защо всеки следващ на тебе искам да прилича?
Защо във всеки виждам твоите очи?
Това съм аз - една глупачка...
мъничка усмивка, жест..и почвам да летя
Какво специално има в тебе...
каква е тази глупава съдба?!
Минаха години - за мен са векове,
но за сърцето времето е спряло...
Щом те видя почвам да сиая..
Отидеш ли си - сякаш съм умряла!
Не спирам да се боря..
Трябва някак всичко да свърши,
но този път завинаги...
не спирам да се моля...
Защо?! Може би искам да страдам...
може би още вярвам, че имаме шанс..
Защо сама себе си наказвам,
попадайки под твойта власт?!
Само ако знаеше..би ме съжалявам..
горкото момиче..влюбено в теб...
Само ако беше забелязал..
ако я нямаше тази пропаст от лед,
която ни разделя
и винаги ще стои между нас...
Ти ще живееш, аз ще продължавам да живея,
но с тази болка, човъркаща в мен...
Моля те, замини далече...
някъде..на края на света..
По-лесно ще е, няма да те виждам,
ще мога да прикрия слабостта...
и както преди ще се усмихвам,
макар да чувствам мъничко тъга,
но все някога ще свикна...
дълбоко ще скрия любовта....
И дано никога не се срещнем,
дано забравя твоите черти...
И съзнанието да зачеркне
този поглед...тези очи...
Да останеш спомен далечен..
овехтял, чужд и сив...
Да се влюбя отново...време ми е вече...
Сбогом..блян красив...

Страхотно еееееееееееее! Браво браво браво!
Много ми хареса-както ти казах пишеш се едно от мое име!

~Много добре,*PeyT*

Ето нещичко от мен...

В усмивките чужди,неволно твоята търся и понякога намирам...
В стените студени,тялото уморено подпирам...
Пръстите в сърцето си огорчено впивам...
Търся те безкрайно вече,но не те откривам...

В очите чужди,частици от наши спомени виждам,
наум тайно на притежателя очите обиждам...
Защо в твоите пак не се оглеждам,
защо за най-малкото нещо от тебе се подвеждам...

В прегръдките чужди покой не търся,не ще и намеря,
само за твоите тайно от всички,тихичко на сън копнея...
Само ти с поглед можеш да ме накараш да спра да треперя...
За миг със тебе още един само живея...

В целувките чужди чувства никакви не влагам...
Опитвам се от теб,от любовта си да избягам...
Но така сякаш все повече в сърцето си те оковавам...
И за теб живота си давам,всичко което имам залагам...

В обещанията чужди не мога и не искам да повярвам,
От обетите любовни други като попарена бягам...
И за теб,за тебе всичко давам...
Сърцето си на стената слагам...

В малка дупка черна всяка нощ пропадам,
на чужди възглавници главата си не слагам...
За теб до края на света ще бягам...
Ако поискаш само за теб цял живот ще страдам...

Браво и на Марти и на Васи много добре сте се справили.Найстина докосвате душичката ми. аз нещо замрях.Нямам нещо муза,скри се някъде.....и не се показва.Та продължавам давайте в същия дух.....

HooRiyA... ...Много ми хареса...доста е оригинално написано..мойто последното беше по-стандартно.. ...а като добавя, че отново го свързвам с личния си опит и.... ....Не, наистина, мн ми хареса, продължавай само така!

П.П. Йееее, най-после и някой др да пише! fenka_lucas_i_brooke, радвам се, че ти харесва, мила.. , но чакам и ти да се включиш с нещичко ...Теди, ти също!

*ludoto_tedi ~ Не се притеснявай за музата,ще дойде...А ако искаш да е по-скоро просто се огледай наоколо,всяко нещо в стаята ти може да я пробуди.. Или пък се отдай на спомени... Само ако са тъжни,докато пишеш опитай да не се натъжаваш много... Не като мен... Аз си изливам очите на всеки мой стих

*PeyT* Благодаря ти,мила Мисля,че имаш талант да пишеш,просто се отпусни и пиши каквото първо ти дойде на сърцето,после поправяй рими и форма... Аз ... таковата ... само давам съвети

~Стиха който пуснах не ми е сред любимите... Ето този много си го обичам :

По тревата боса,като изплашено дете тичах,
гръб обърнах ти,с лоши думи тайно те наричах...
Сълзи нямаше тогава,просто бягах,мислех,че успявам...
От теб обаче,едва сега разбирам,няма как да избягам...

Стиснала в ръката,цветето наскоро подарено,
търсих място,където да се скрия,сърцето да не бъде наранено...
Скрих се в дупка черна,дом направен ми от старото дърво,....
Крещях и плачех,не исках да си мисля за всичко какво е било...

Сутрин,къпах се в на слънцето черно лъчите...
От дупката излизах,за кратко само,вървях и тайно търсех ти очите...
Сама пред себе си не го признавах,но за тебе всичко давах...
Но на пук на всичко сякаш сама от тебе бягах...

Давех се в сълзите си и мислех,че нормално е това...
Извадих си сърцето,в парцал увих го и стисках до гърдите...
Бели перли,сякаш това ми бяха сълзите,заплетени бяха в косите...
Молех се да се накарам да повярвам,че всичко е било игра..

Кървави ръцете станаха ми от сърцето полуживо...
Държах и стисках го,мъчех го,въпреки,че ми беше мило...
Гласно изричах,че не искам повече никога да те срещна...
Но вътрешно крещях,че думата ми е лъжа,че е грешна...

Вървях по шосе осеяно със стъкла,около него беше заобиколено само от кална земя...
Чудех се дали ще успея мъртвото сърце с нещо друго да заменя?
Държах си още сърцето в ръцете,името ти шепнех безгласно ...
Опитвах се да забравя,че държа се онази част от мен ужасно...

Истината е,че без теб оставам си просто сама ...
Прегърната вместо от теб,от ужасна празнота...
Уж твоята ръка ме гали,а ме попарва слана...

Васи браво браво браво Много ми харесаха и най-вече второто!
И аз като Теди съм си загубила нещо музата но скоро мисля че ще скалъпя неща-все пак доста неща ми се случиха за които да пиша!
Продължавайте в същия дух!

Tака... през последните няколко дни съм много объркана и не знаех дали ще мога ад го опиша.Сега се опитах ,много е объркано но се надявам да ме разберете поне малко.Благодаря за напътствията....Но ужасно боли докато пиша....

Докога ще бъде така
кажи ми,моля те сега
докога ще ми звъниш,угаждаш,
а същевременно и обвиняваш?
Че изпуснах моя шанс,
не знаеш че сега крещя без глас.
Сърцето ми да ти подаря не мога,
защото то вече е твое!
Затова исках да е друго
На което ти с презрение отвърна.
Искаш за миналото да не говорим
В настоящето да се заровим
И двамата знаем че не можем
на темата край да сложим
Стисках яросно устни
капеха от очите ми сълзи
в мен сърцето боли
Когато каза че подаръка си искал ти,
а аз на друг го подарих
Знаел си че е от сърце
и си искал да го стискаш в свойте ръце
Не мога повече така
Не знам дали и колко ще издържа
Не разбирам-обичаш ли ме или не?
Моля те кажи ми това поне!!!

Тедиииии страхотно е!Напълно те разбирам как се чувстваш!

Боли..... Ужасно трудно е да се обясни ,но съм се опитала максимално разбираемо да го напиша......Жак ми ние нали знаеш че сме си близначки няма как иначе

~Теди,личи си,че си объркана,обикновено това много си проличава в стиховете... Харесва ми,но мисля,че няма да е зле да го пипнеш още малко тук и там за да стане идеално...Основата ти е перфектна,просто опитай да го подредиш Какво казах,ако някой ме е разбрал да ме светне... Иначе за болката... прекалено познато чувство ми е... Всъщност аз от многото страдания започнах да пиша... В стиховете си изливах негативната енергия от душичката...

П.С. Теди,целта ми изобщо не е да те обидя,не знам дали и при теб е така,но при мен малко критика винаги е добре дошла ...

Да благодаря много!ЗНам че не е хубаво аз не си ги харесвам ама...

~Ако става на въпрос какво мислим сами за стиховите си,мога с ръка на сърцето да кажа,че харесвам само 3 от моите,към другите влагам цялата критика която имам в себе си


Теди твоето ми хареса,просто го доизпипай =)

Първо Васи имашмного готин аватар-любимата ми песен която ми напомня толкова много неща и ме вдъхновява да пиша!
И второ ето две мои стихотворения едното от които е с огромно значение за мен защото е писано на 15.06 ГОЛЯМА дата за мен!

За миг усетих устните горещи,
и телата ни в едно се сляха,
но неистово желание за бързата раздяла,
от думите ти почувствах хладината.

Но пак почувствах тръпката в сърцето,
което бе забравило какво е да обича,
и пак запали онзи огън в момичето, което,
от две години е без теб,но още те обича!

А надеждата ...последна тя умира,
и сега една едничка е в моята душа,
но пази място в сърцето ми за тебе,
най-голямата част от моята душа!





Обичам те безумно много,
не стихва болката в моите гърди,
не спирам нощем аз за теб да мисля,
не спират и сълзите да се стичат до зори.

А черните очи все още ме изгарят,
но не виждам пламък в тях вече да гори,
любов неистова в мен догаря,
и малко по-малко се срещам със самотата.

Но не искам аз да те загубя,
не искам споменът да отлети,
не искам усмивката ти да забравя,
защото те обичам,разбери!

Браво на всички! Няма да коментирам всеки поотделно, защото ме мързи да пиша(попринцип, днес мислих само да разгледам..но като ди влезнах в любимата темичка и... ), от 2 часа се каня да ям...тряя спа... ..Оле голям идиот съм, нз за к`во ги пиша ся вс тия глупости ..Исках просто да кажа, че сте невероятни и наистина, ама наистина мн ми харесват стихотворенията ви..не го казвам само, защото и аз мн пъти съм получавала похвали или за да се мазня...просто мен писанито ми е страст от 2-ри клас и определено мога да оценя истинските таланти...Е, разбира се едни ми харесват повече, др - малко по-малко..невъзможно е вс да ти допадне еднакво..но като цяло мога да кажа, че мн се кефя да чета ваши нища, защото в тях откривам част от себе си....или даже в повечето случаи изцяло се откривам! Продължавайте само така! Оххх..нали нямаше да пиша мн...е отплеснах се... ...Та, мн се радвам, че темата се съживи, щото в последно време само аз ви заливах с мои неща.. ...Мисля, че съм си изписала вс стхове от т`ва лято...ся тряя се разровя за няк`ви стари...имам мноооо, ама са на хвърчащи листчита , или в няк`ви стари тефтери, тетрадки...ауе аз като имам муза пиша, където ми падне... ...ама сега търся ли търся... А за самокритиката..да си кажа честно мн рядко мога да харесам нещо свое...а дори и в началото да си го харесвам, след два дни като го погледна ще му намеря 374835 косура...и поправяй... ...Оле, а като си видя няк`ви стари..нз защо ама се заливам от смях..
Олеее..к`во ми става днеска..нещо не съм наред, може би, щото не съм спала цяла вечер ...Ужас! Та, млъквам вече..още веднъж голямо бравооос сладури ...Ся ще се поразгледам и се пригответе за нооово заааливане с мои неща!

~Лично аз чакам с нетърпение да виждам нови и нови неща тук,определено поезията ми е страст и наистина се радвам,че има хора на които също е страст... Май и аз почнах да се отплесвам,ама това е от трите бири Таа... докато Пейт реши да ни зарадва с някое друго свое стихче,аз ще пусна две мои ... не намирам особена връзка с ОТХ ама ... надявам се ще ми го простите...


~Дяволски Пир~

И дойде черния дявол,уморен от унищожението на рая.
Дойде при мен,прегърна ме,усмихна се иронично и каза,че това е края...
Любовта вече беше мъртва,изгорена от собствените си пламъци...
Вече няма да има влюбени,които да строят въздушни замъци.

И дойде дявола черен,с крилата си ме обгърна...
Целуна ме с омраза,всичко в мен обърна...
Вдигна голям пир,там долу...Демоните царуваха!
Вдигаха за наздравица по чаша ангелска кръв,нали пируваха!

Всичките щастливи със своята омраза към света и любовта!
Никой не знаеше какво е да обичаш,не искаха и да разбират за това!
Очите си нагоре извърнах,имаше само мрак...
И тъжен смях излезе ми от устните...Утре няма да е слънчево пак...

Нима тъга ме обвземаше,че любовта вече я няма?
Нима изпитвах желание да потъна пак в онази черна яма?
Любовта отиде си и чувства към тебе вече нямам...
Няма те в сърцето ми,няма какво да ме кара да изгарям...

Вдигам наздравица,с твоята кръв във чашата!
Вдигам наздравица за света мрачен,за омразата!
Ще целувам от тук на сетне вече звездите,изтощени от стоене на небето!
Ще прелитам над горите,ще се смея...И ще пирувам,че нямам чувства вече във сърцето!



Филм

Изтърка ли се вече лентата на филма ни красив?
Уж обещахме си края за никого да не е горчив...
Тъжен смях в салона се носи,въздуха омагьосва...
Всяка струна на съзнанието ми докосва...

И ето ни нас,актьорите главни,в ъгъла тъмен застанали...
Далеч един от друг,под ръка други актьори хванали...
Погледи странни,и чести и редки,и дълги,и кратки...
Любовта лежи в зениците,уморена от на живота постоянните хватки...

Филма в средата,смях отново в салона,но тъжно е,за Бога!
На кея,там до морето,сякаш с ножица от вестник изрязан...
Мислех дълго,че без тебе отново да обикна ще мога...
Но ето...вестника стар на пейка стара зарязан..

От толкова далече застанал,морето от сълзи в очите дали виждаш?
Дали и актрисата до теб,на раздяла така ще обиждаш...?
Дали в сърцето ти лед и огън се преплитат...
Дали в ума ти всички въпроси на кълбо,както в моя,се сплитат?

И ето го вече края от нас,актьорите,едвам изтърпян...
Едвам издържахме да преживеем на ново стария за обич блян...
Скъса се обаче лентата,разля се по пода на режисьора ментата...

На излизане от салона,с лица в гримаса на болка възвърната,
никой от нас не забеляза в коридора онази маса обърната...
Ходехме,а всъщност искахме да тичаме до изхода...
Осъзнахме обаче,че дори да играеш боли - това е извода...

Мммммммяуууу, Жаки, страхотни стихотворения, страхотни, поздравления
Васи, просто таланта ти е невероятен. Няма какво друго да коментирам
Аз рядко се включвам тук, но е по простата причина, че няма какво друго да добавя освен "страхотно нещо си сътворил/а" та за това не се вясвам писмено тук. И сега, с риск тука да се излагам с ужааааасните си способности, ще ви покажа нещо, което наистина не е виждало бял свят и си го знам само аз. Бях го писал в един скучен час по...нещо си за един човек, който слава богу вече е минало.
Та ето и опитът ми за летене, дано ви хареса

„Обичах те, и те обичам
И плачех аз, и молех се, и исках само теб
И желаех твойте устни, и техните слова
И исках тебе да целувам, да обичам само теб, и никой друг

Говореха и ще говорят, че грешна любовта била
Но кой ще дойде, ще дръзне, ще твърди,
Че аз не мога да обичам теб?
И кой на моето сърце ще каже, че греши?

И молех се, и плачех, и обичах само теб
И исках, и горях, и ще горя
И само тебе аз обичам,
И само малкото любов ми стига,
За да спра да искам да умра”


Това ми е единственият опит да пиша, така че повече нямам нищо...

~Jo !!!! Браво,това като за първи опит е страхотно... мен ме хваща срам като се сетя за първото ми стихче... Помня само,че се казваше *Вълшебен Свят* и че единствения който го чу освен мен \и съседите когато си го пях вкъщи\ е баба ми... Тогава да съм била 4ти клас

Йордански много ме радва за първи опит е много добро!Браво!!!

HooRiyA...нз к`во да кажа и с риск да се повторя ще направя само - ...Особено Филм - това до тук най-мн ми харесва...невероятно е!
Такам...днес цял ден рових...обаче в стаята ми е лееко трудничко да се намери к`вото и да било ...тряя се праи основно подреждане...ей сега за у-ще точно! Иначе съм сигурна, че и в компа ги имах някъде..ама... Ооо, вече ставам по-подредена мн е кофти така.. Та..да си минем на темата...значи намерих едно от миналата година..бива г/д и още двечки по-старичкиии ..за сега толкова...утре др ден - пак!


Няма надежда,
няма и път..
Само илюзии празни,
носещи скръб.
Кой ти каза, че искам,
кой ти каза, че мога
да бъда твоя играчка,
чакайки твоето "сбогом"?!
Не, не искам да вярвам
на думи фалшиви,
а мога ли да устоявам
щом звучат красиво?!
Защо се влюбваме в красивото,
макар то да е само обвивка
и потъваме в неизбежната,
загубена от слабостта ни битка!
А слабост ли е да обичаш..
да търсиш нечие внимание?
Слабост ли е да се примириш,
че всяка обич е страдание?!
Какво ми носиш ти,
че толкова ми липсваш?
Какво освен лъжи?!
Но май и те ми липсват..
Гоня надеждите..
те пак се появяват..
Пътя заличавам,
но следите в мен остават...
Живота без илюзии за мен е самота!
По - добре измамно щастие,
а не коварна празнота...
Знаеш ли скръбта е сладка,
дори когато е горчива?!
Май само тя след твойто "сбогом"
единствена ще ме поддържа жива...




Забрава


Чаша кристална с вино червено,
а в нея оглеждат се мойте очи..
Докосвам я с длани студени..
пак се промъкват познатите сълзи...

Тази вечер ще пия до забрава!
Искам да преглътна горчилката, тъгата..
и да съживя сърцето си умряло,
което все още лежи ти в краката...

Питам се къде ли си сега?
Какво ли правиш в този миг?
Душата ми скита ранена, сама..
В тъмнината се чува безпомощен вик...

Парче стъкло от чаша кристална,
а в него оглеждат се мойте очи..
Капка па капка изтича от рязрязаните вени
и се смесва с проклетите сълзи...





Всяка нощ в мислите ми се промъкваш,
като неканен гостенин,
с тихи стъпки...
Разхвърляш всички чувства и си тръгваш,
оставайки сърцето ми в кръпки!


Тъкмо решавам да те мразя
и - ето изникват в ума ми твоите очи..
Остави ме без сили..накара ме да лазя,
прикована във вериги от безсмислени мечти!


Защо идваш?! Не те искам вече!
Чудя се дали те обичам, дори?!
Объркваш ме, все повече ми пречиш..
Върни ми щастието
и по своя път върви!
Обвинявам те за всичко, зная,
но вината е и моя може би..
От днес си забранявам да мечтая..
Дали някога ще спре да ме боли?!

Браво на вас!!!Аз няма май да пиша скоро.... просто.... сега прекалено ме боли за да пиша

Познато Теди и аз май няма да пиша скоро просто няма да мога!Иначе вашите са много добри докато ние с Теди сме в дупка ще четем вашите!

~Пейт! *Забрава* е страхотно,най-много ме грабна

Ето няколко от мен,вчера бях доста продуктивна заради сдухнята която се промъкна...

Душата си изкрещях,но остана нечута отново,
и в сърцето имам онзи страх,че няма да преродя наново...
И в дланите ти,оставих последния си дъх,
усещаш ли на вечността студения полъх...

И болката нечута,в тебе ще прелея,
да те боли,да те боли,да помниш,че за теб копнея...
И макар и мъртва нищо няма да ме спре,
ще откриеш някой,ще се влюбиш,а душата ти на мен ще продаде...

Сладка,сладка болка и неизречени на глас слова,
тиха съм,безмълвна,оставана сякаш по погрешка на тази земя...
Студена самота,обгръща с нежни,хладни длани света,
под похлупак огромен затворена,не допускам любовта...

***

Усмивката ми спяща,отдавна от хората забравена,
надеждата някъде по пода захвърлена,отдавна изоставена...
И мечтите ми,всяка една от сребно направена,
затворени в кутии черни,пред тях стоя ледена,изправена...

В очити мъртви,щастие отдавна изгубено ще видиш,
недей в тях вече любов и нежни думи да дириш...
Мечтите си затворих във кутии,и душата е в една от тях,
Прости ми,обич,че извърших и този грях...

Сърцето на стената с пирони забито,
Капят капки кръв,с кървава покривка е обвито...
От очите,изморени от взиране в безкрая,
капят още сребърни сълзи,не вижда им се края...

И от кутиите черни,на рафтове стари,прашни подредени,
чуват се гласове,някои тъжни,други засмени...
И душата си слушам по цял ден как ридае,
и макар да се надява тайно,че няма да се върнеш знае...

***


Изгубен смях,заключен зад хиляди врати,
Сърцето с драскотина от игла нарани...
Скрити вопли зад червени от любовта искри,
Не ме чу,когато крещях в началото "Спри!"

Не знаеш,за на сърцето хилядите рани,
не знаеш,че ти можеш да го излекуваш,хванеш ли го в длани...
И не знаеш за на сърцето предишния жив пламък,
в очите мои четеше се надеждата твоето да не е винаги от камък...

С перце остави на душата ми дълбока рана,
затвори се в света си,и за мен постави табела "Забрана"...
Катинар и ключ някъде по света захвърлен,
сам реши да го сториш от страх да не си отхвърлен...

И съвсем сама,над чашата с виното,
сълзи раждат ми очите,болката искат да спрат в гърдите...
Устните окървавени,от поредната глътка,шептят ти името...
Отдавна съм разбрала,че няма да си върна мечтите..

А готова бях да слушам думи лъжливи,но топли...
И готова бях ако трябва завинаги да крия тези вопли...
И стария пръстен,на улицата нейде изгубен,
за чувствата по-добре завинаги да останеш заблуден...

***

И като прашинка с вятъра някъде на далече ще отлетя,
ще изстрадам болката която ми е отредена,
тихо ще те чакам,за тебе като цвете ще цъфтя...
И ще се моля тихо,като дойдеш любовта да е споделена...

Ще ти подам ръка,ще се усмихна,ще те помоля да останеш,
ще се приближа до теб,ще притихна и ще ти прошепна за ръка да ме хванеш...
На всяка една от усмивките ти ще отвръщам,ще те обожавам...
а ти студен ли ще си или мил и нежен...за това се съмнявам...

И като дойде деня,когато ще се върнеш,
дали пред обидите стари от твоите устни казани,
ще се сломиш ли,ще опиташ ли да ме прегърнеш...
ще опиташ ли да събереш сърцата от любовта наказани...

Устните ми от болка леко треперят,
копнеят твоите да намерят,за последно дори да се слеят...
И сърцето и душата ми за теб копнеят,
цветята в градината от чудеса заради теб живеят...

Пренеси ме във времето очаквано и така далечно,
отпусни се в ръцете ми,заспи,нека това време е вечно...
Тихо и влюбено ще те гледам,как сънуваш мечти...
Мечтите мои,които много отдавна ти сам парче по парче разби...

Ще опитам да не те събудя,тръгна ли към входната врата,
ще те целуна леко по устните така жадувани,ще ти простя заради любовта...
Но ще си тръгна,нямаш нужда от мен сега,
навън ще изляза,да ме затрупа нежно снега...

Ще замръзна,ще се вледеня,но любовта в сърцето ще е жива,
и макар да не знаеш,то за теб бие и за теб умира...
Ще заспя тихо,сладкия си вечен сън...
А ти спи спокойно,утре като се събудиш не ме търси навън...

Васи...съвсем честно ще ти кажа, че мн ми харесва стила ти....просто...ауе нз някак ме грабва..всичко изглежда някак изстрадано и е мн близко до моето състояние в момента, а и попринцип... ...Сега, като ги четох, първоначално 2-то най-мн ми хареса, после почнах да се двоумя, накрая да се триумя ....и вече нз просто... Може би в момента 1-то и 2-то най-мн ми допадат, но ако ги прегледам пак..сигурно отново ще си променя мнението ...Използваш адски мн метафори и сравнения, което също мн ми харесва ...На някои места няма много ритъм...но това не е важно....аз съм на принципа, че тряя да пишеш каквото чувстваш, каквото ти идва, без да се съобразяваш с няк`ви строги правила...опитвала съм и се изгубва магията! Аз дъщо нямам много ритъм, но вече спрях изобщо да се стремя да го постигам, защото както по-нагоре казах, не мисля, че е от голямо значение! Браво, наистина...продължавай да пишеш..аз специално много бих искала да прочета още твои неща!
Аз нямам повече нови, всичките съм ви ги предоставила вече.. ...Ако си намеря старите или отново ме навести музата, пак ще има включване от моя страна ...а до тогава ще продължавам да коментирам, защото мн си я обичам тая темичка..и мн се радвам на такива хора като вас, които си изливат чувствата по този начин!

Ей хора всички много красиви неща сте сътворили...направо устанах без думи ... пводължавайте в същия дух ... а Васи "Дяволски пир" е нещо уникално ...

EТо пак включване и от мен!

Затварят ли се раните
или просто забравяш за тях...
обръщаш гръб на болката,
бягайки от реалността.
Живееш в прах от спомени,
в обвивка от мечти..
Вярваш, че тъгата е отминала,
че няма място за сълзи..
Опитваш се да си щастлив
или от себе си се криеш?!
Безсилието да заличиш,
миналото да изтриеш...
неизречени думи,
несрещнати погледи,
илюзии без смисъл,
неизживяна любов...
разминали се пътища...
премълчано сбогом...
Колко се крие зад една усмивка,
зад пламъка в едни очи..
Можеш всеки да излъжеш,
но не и себе си, нали?!

Марти много е хубаво браво!
Аз .... не знам какво ми стана...изгубих ....изгубих целта и причината поради която пишех!
Надявам се скоро да си я върна!
До тогава ще чета вашите незаменими творения!

Марти така като го чета си го написала перфктно особено
"неизречени думи,
несрещнати погледи,
илюзии без смисъл,
неизживяна любов...
разминали се пътища...
премълчано сбогом..."

Ето и нещо мое:

Моля те,замълчи
Разбрах-не ме обичаш ти
Да знаеш колко боли
Ама не знаеш нали?!

Отминалите дни
на щастие,мечти
ще се опитам да забравя
нали това е края?

Нищо не искам да зная
нека просто мечтая
Нали безплатни са мечтите
моля те,не ме гледай в очите!

Само болката в тях остана
и надеждата тъй голяма
Любовта за мен ще си запазя
Въпреки това не мога да те мразя!

Олеллеле Тедииии знаеш си мила че изживяваме едно и също нещо повече няма какво да кажа!Много е хубаво!

Теди..много е хубаво, миличка! ...Адски мн съвпада всичко и с мойта история..нали знаеш..
Жаки, напълно те разбирам! Аз имах огромен период от време, в който нямах муза..може би близо година и половина.. ...Понякога просто не се получава.. но рано или късно, пак ще почнеш да пишеш... ти просто си го носиш с теб.. в един момент може да изчезне, но най-неочаквано ще ти се случи нещо, което ще те провокира..

Дамм... определено, има много добри неща... Бравуст

Аз мисля скоро, да ви разваля вликолепната 4-ка с една песничка за Дан, ама пусто не мога да я довърша, че съм зарит от работа

Боже хора пишете невероятни неща и си личи че повечото са лични и изживяни.
И аз написах нещо.Но в мое оправдание искам да кажа че ми е едно от парвите и аз не си го харесвам но ме накараха да ви го покажа тай че приемам критика и ще е хубаво да не ми я спестявате.Ми ето го и него........

В ноща когато те прегръщах,
в мрак и тишина.
С мислех колко те обичам,
дори с лека тъга.

Не можех да повярвам,
че си тук до мен.
И колко ми липсваш,
когато не си с мен.

Аз исках това,
за вечни времена.
А ти ме остави
с лека ръка

Не исках да знам,
какво става с теб.
Но ти ме превърна
в болен човк.

Когато се върна
исках едно.
Да те боли и да страдаш,
да видиш какво е.

Но тогава разбрах
ти си моят живот,
моята страст
и моята любов.

Е кое не му е хубавото!Много си е добро даже!Ти да видиш моите първи опити!.....даже и след това има някой дето не са хубави,а това определено не е одно от тях!
Не знам за другите но на мен си ми харесва!

etIto.. За пръв опит е определено доста добро, продължавай да пишеш!
Като се сетя за мойте първи опити.. .. помня, че имах едно "ах, море".. някво такова.. ..беше баси простотията..



Eй... то било хубаво да си подредиш стаята ... намерих някви неща, които не съм и подозирала, че съществуват мн ми стана интересно! Е стилът ми не е чак толкова различен, даже едно стихотворение страшно много прилича на друго, което писах това лято... ...та нищо особено не са общо взето.. стига съм се обяснявала и аз!


Спряла си да вярваш,
че ще намериш своя път.
Спряла си да се надяваш,
потъваш в празнота и скръб.
Всяка твоя сутрин
превръща се в нощ..
от небето - мрачно, сиво
не спира да вали...
и в душата е мъгливо..
едва отваряш пак очи..
и кафето е горчиво,
но тъгата повече горчи..
Не помниш била ли си щастлива,
изтрити са всички следи...
Не можеш да мечтаеш
или вече не желаеш..
Нуждаеш се от нещо,
но какво е то не знаеш...
Бродиш из чуждите мечти
с надежда да откриеш своя..
и в тези безизразни очи
да запалиш нечия искра -
тя да стане твоя!
Едно момиче.. празна душа..
ледени мисли...самота..
остри късчета лед...
пронизано сърце..
поредна дълга нощ..
безизразно лице..
Мислиш, че живееш,
вярваш ли си ти?
заблуждаваш се напразно,
отдавна си мъртва, разбери..

Нещо не ми харесва мн мн...особено края..нуждае се от леекинка редакция




На същата улица чакам те отново аз,
давя се в локви от дъжд и сълзи.
Отново се хванах със себе си на бас,
че не ще изтрия от сърцето си твоите следи..
и май точно така се получи..
все още страдам самотна в нощта..
Чакам да те видя -
чудо да се случи,
но отново потъвам в дълбините
на своята разкъсана душа!
Не се чуват в тъмата твоите стъпки,
няма никога да дойдеш, знам!
Сама ще зашия в сърцето си старите кръпки
и ще потуша огъня пламтящ...
Нещастна съм, боли ме..
дори представа нямаш колко ме боли!
Не мога да спра да повтарям твоето име,
а като лед ме пронизват твойте очи..
А, плача ли..не помня вече..
не помня даже дали оттук е минал народ..
Само чух глас...някой в сърцето ми рече -
Наистина ли си готова да чакаш цял живот?!


Ей това адски мн си го обичам.. Знам, че няма мн ритъм..че доста подлежи на критика, но просто си ми е мн на сърце, защото помня точно кога го написах и как се чувствах тогава..


П.П. Олее 7238234 часа вися на тоя пост...толкова съм задрасквала и поправяла, че нищо не мога да си разбера..явно само черновите съм си намерила ..на вс отгоре гледам Tv едновременно и пуша..и преди малко ми звънна телефона ..изобщо лудница.. Така че стига толкова за тази вечер, мисля да си лягам!

~*PeyT* Браво,браво,браво!И двете ми харесаха!Особено първото,не знам защо не го харесваш
Аз се извинявам,че се позагубих малко тези дни,нооо...
Ето нещо което надрасках преди малко :

Коприната черна,кожата съдира с допир само,
и в очите кървави сълзи,ще свършат ли скоро?Дано!
Чупят се една по една надежди от стъкло,
пода стар,протрит вече напомня какво преди е било...

С пламък гаснещ блестят леко стари свещи,
и сълзи капят за отминали весели и тъжни срещи...
Изхода от тъмнината прашна не виждам вече,
Часовника бърза бавно,времето за сълзи вече май изтече...

И сърце в пламъци от обич по тебе изгоряло,
в завивка от сатен черен,обвито,загубило цвета си,пребледняло...
В лед превърнало се от лъжи и сълзи...
И самотата по пода като сянка към мен пълзи...

Черно бельо - както черна е душата ми...
Черен грим - както черни са цветята ми...
И в стаята като облаци се носи цигарения дим...
Не се обръщай вече,късно е,не си простим...

В главата ми останали спомени от разбити въздушни замъци...
И спомени безполезни за едно мъртво сърце обвито в пламъци...
Изгоних самотата,пуснах на свобода по стената да лазят паяци...
В пясъка от часовника счупен не се давя,не се чуват вече крясъци...

Пареха повече от огън,сълзите в очите изморени...
И загърбила съм вече независимостите престорени...
Сега за мен и моя нов свят,всички врати са отворени...
А за теб към мен...всички пътища отдавна затворени...

Не го казвам за първи път, но наистина мн ми допада стила ти.. просто тази мрачност адски мн ми въздейства.. нямам думи, супер е!


Ето две отново доста стаарички:

Мразя те


Мразя те, защото те няма!
Мразя те, защото няма да бъдеш до мен!
Мразя болката в сърцето ми събрана!
Мразя погледа ти ледено студен!
Мразя, когато се промъкваш в съня ми!
Мразя те, когато ми липсваш!
Мразя усмивката ти, която спира дъха ми!
Мразя те, защото ти не ме искаш!
Мразя те, защото те срещнах!
Мразя и дните си, които на тъга обрече!
Мразя те, не искам вече да те виждам!
Мразя те, защото те обичам!



Тишината на нощта ме задушава,
самотата пие жадно от моите сили..
Щастието заедно с цигарения дим се изпарява..
В пелена от мъгли душата ми се е свила.
Болката пълзи по лицето ми,
превърната в прозрачни сълзи,
а горчилката заклещена в сърцето ми
го разкъсва оставяйки кървави следи.
Сенки се сливат в мрака..
в тях се оглежда скръбта ми.
Луната от прозореца ме гледа..
тъй злокобно, че спира дъха ми.
Как искам просто да изчезна,
да ме отвее нощния вятър сякаш съм прах..
И на мъката "сбогом" да прошепна,
отлитайки към звездите с последния влак..



П.П. Личи си, че са стари..

страхотни!!!

Благодаря ви страшно много.С тези похвали ми дадохте крила,да пиша .Но нещо много неща ми се вартят в главата но не мога да ги сваржа както трябва.Но ще се помача

П.П Боже пишете невероятни неща.Прекланям се пред произведенията на *PeyT*

Страхотни неща сте написали браво браво
а ето и най-накрая нещо от мен

Дори когато знам,
че не мога да те имам,
в мечтите си прегръщам те
с двете си ръце,
в сънищата си целувам
горещите ти устни,
но пак усещам как
само сълзите парят моето лице.
Не мога да те имам,
мили мой,
защото те изгубих,
сложих край на нещото,което
карашеме да се смея,
нещото,което...
карашеме нощем да копнея.
Сложих край на любовта,
на двама...
със стрела отровна прострелях ти сърцето,
и така загубих онова момче,
което....
“красавица” обичаше да ме нарича,
и във вечната си обич то да ми се врича.

Браво, Жаки ! Изглежда точно като за Брук..! Много е хубаво!

Марти мерси !В интерес на истината аз го написах за себе си,но и Тедито каза че се едно е за Брукас!

Аз ти акзах мнение {}


Казваш ,че си тръгваш
Давай! Върви!
Но защо се обръщаш?
Нима си прости?
След толкова обиди
Отново искаш ме ти?
Достатъчно ме нарани!
Не мислиш ли?!
Обичах те ,копнях,
а мен ти се подигра!
Защо се връщаш сега?
Не искам пак тази лъжа!
В която бяхме аз и ти
в жестоки игри преплетени!
Мога да прощавам,
но никога не забравям!
Ясно ли е вече?
Изчезни надалече!!!

Това е мое от преди малко и се надявам да ви хареса!