Kaк искам да те няма
да изчезнеш като сянка в тъмнината
как искам любова ми голяма
да се скрие в тишината
не мога повече така
да мисля нощ и ден
ако не бях постъпила така
дали нямаше сега да си до мен.
Искам те,но знам че не може
в целувките си любов да вложиш.
Просто изчесни
и не ме търси.

Ееее много се радвам че ви хареса Ще зема и занапред да драсвам по няколко реда. Стихосбирката е много добра идея А и виждам че има и желание за песни. Аз съм насреща, може пък и да направим някое друго парче само дето не ползвам китара, а комп, но като гледам има и достатъчно китаристи (китаристки ) така че не вярвам да има проблем в това отношение
На другите поетеси казвам едно голямо БРАВО

Тедииииииии написала си го в момент в който изпитвам същото!Лелеле знаеш ли как ме зарадва и разплака едновременно!Страшно е!

ludoto_tedi четеш ми мислите....мн е прочуствено....СУПЕРСКОоО е!!!

хареса ли ви в момента аз се чубствам така и чувството е ужасно!!!

Теди повярвай ми знам какво е!Знам че е ужасно но точно в такива моменти пишеш суперски неща!

тези дни пак ще напиша ,но са толкова безмислени........

О повярвай ми не са безмислени!Нямаш си напредстава колко чувствени са и колко болка се усеща в тях!

[quote name='CrAzY_AbOuT_OTH^^' date='May 11 2006, 14:22' post='62121']
Ето още едно малко стихче което си съчиних одавна за голямата любов...не си бях спомняла за него от мн време но ще ви го напиша..не е като другите но аз си намирам смисъл в него..


В живота ми се вмъкна тъй случаино
Не ме поглеждаше дори
А аз бях влюбена във тебе тайно
И мечтаех за твоите очи
Едва ден без тебе мина
А стори ми се сякаш е година
Сънувах как галя те във мрака
И сливам устни с твойте в тишината
Надеждата че ще сме двама
Прерастна в обич тъй голяма
Но вместо да ми кажеш мила дума
Ми каза аз да си вървя
Че малка съм била за тебе
Че няма нищо между нас
Но аз не спрях да те обичам
И сляпо вярвах в нас
И до днес аз още те обичам
Но ти забравил си това
И не виждаш в малкото момиче
Ужасно влюбена жена...

геро тва наистина е мн яко

ето нещо новичко от мен.написах го посред нощите

Какво кара сърцеото ми да спира
кое чувство душата ми раздира
Заслушвам се в тишината
оглеждам се ,но не намирам светлината
Нея просто я няма,
а живота се оказа една бездънна яма
Дали виновница е любовта
или просто се получи така
да стоя да чакам в пропъста
някой да ми подаде ръка
макар да знам,че няма да се случи това,
защото не вярвам в чудеса!!!

Надявам се да ви хареса.......

опа, от филма ли трябва да е вдъхновено?! мойто не е.

Ти умря и
душата ти с теб отлетя.
Замина си с теб радостта
и остави ни само плача.
От усмивката ти само споменът остана,
но никога няма аз да я забравя.
Всички плачат и страдат сега,
а ти ни гледаш от горе през нощта.
Всички знаем, че ти си най-ярката звезда,
която блести дори и през деня.
Мечтаеше си ти за по-голям брат,
който да те защитава от всеки лош враг.
Мечтата ти завинаги с тебе отлетя,
но ние ще я носим в своите сърца.
На всеки двадесет и първи цялата страна
бленува за тебе - всички знаем това.
Но нищо няма да те върне - това е така
и въпреки това, аз не мога да се примиря...

Ейй Тедка страшно е готино........незнам какво ти е музата...но е СТРАХОТНО.......определено вече е време за стхосбирка

Гери, Теди, БРАВО!!! Много ми харесаха

Днес мисля да напиша още едно така че скоро очаквайте още....

Ето го:

Мисля си за теб
но не се чувствам по-добре
боли ме и не спирам да се чудя
точно в теб ли трябваше да се влюбя
Мислях си че си различен
и се оставих за мен да си единствен
ти просто се оказа една измама
от която бягство няма.
Казваш че си ме обичал
и че след мен си тичал
А аз с теб съм си играла
и докато не съм те наранила не съм спряла
Но наранената се оказах аз
а ти за мен не искаш да чуеш в този час!!!

ей поетите какво стана бе темата много замря айде моля ви се да не се излагаме!!!!

Теди аз специялно съм изпаднала в няква дупка и нищо не мога да измисла!Въпреки че вчера написах едно стихотворение но то няма нищо общо с филма,просто бях бясна на един ....човек-ако мога да го нарека така-и за тва го написах!А относно филма ти казах нищо не мога да измисля!Виж другите също се позагубиха те може и да спретнат нещо

Я тази тема, я бях забравил .... Не е нещо кой знае какво, ама снощи пак гледах един епизод от 3-ти сезон и сега това ми дойде, така че това ще напиша...


И клоуна пак се смее през сълзи
пред матовото тройно огледало
обсипано със снимки от лъжи
заблудата сърцето му съзряло

играл бе само за една
единствената царска дъщеря
на другите не чуваше смеха
захласнат в чудната и красота

но истината тъй горчива
внезапно той разкри
с принцове тя е щастлива
а ти си клоун - приятел в нейните очи

поиска той сърце от камък
завинаги забравил за красивите неща
мечтите му да изгорят в пламък
"нека върви по дяволите любовта"

и вече нямаго печалният му смях
лежи строшено матовото огледало
и снимките потънали са в прах
и каменното ми сърце е спряло

Малииииииии..... толкова ли е трагично бре хора , ако знаех нямаше да го пиша, кажете да го трия ли, ако толкова цапа екрана, предишното поне предизвика някъква градивна критика, ама явно това е много зле

аз по принцип не съм чела тази тема и незнам какво са писали другите, но щом искаш коментар-ще ти кажа моето скромно мнение:
1. това матово тройно огледало и клоуна звучат като от песента на Васил Найденов (затова ли е това "и" в началото?);
2.правотисни грешки:
-потЪнали
-сЪрце
-по/дяволите
3.липса на ритъм:
-а ти си клоун - приятел в нейните очи ("приятел"трябва да отпадне)
-"нека върви подяволите любовта" ("нека" може да се замени с "да")
-илюзията смешна сърцето му съзряло (примерно "заблудата" вместо "илюзията смешна" )

доволен ли си?

Споко преди да ме намразиш нека кажа че това бяха неща които ме подразниха. Добрата новина е че като цяло (и ако се коригират тези неща) ще бъде СТРАХОТНО!!!
Идеята е много хубава,харесва ми и стила.
Поздравления!

А лелеле ти ме разби, сега ритуално, ще си счупя клавиатурата в главата
Значи супер много мерси за критиката - за правописа, мога да си измисля 1000 извинения, но все пак грешките са налице и нищо не ме оправдава за тях (100% пак ще добускам неизбежно е в моите условия) Това за Васко Гуменетката, също е така звучи "малко", като неговата песен , ама мотива ми беше, че пиша за клоун и първото нещо, което ми излезе в галавата беше този рефрен с огледалото.



идеята е че тя го вижда, като приятел и нищо повече, а на него му се иска да не е така...

За "да" вместо "нека" и аз си мислих ама "нека" ми се стори по-подходящо, все пак го писах по никое време.
Това със заблудата, е доста добро и май ще взема да го корегирам малко, че да не дразни окото

Сега отивам да си ближа раните и да измисля нов начин, да завладея севта, хайде Пинки да вървим обратно в клетката.... The Pinky the Pinky and the Brain Brain Brain Brain

ПП Леле ама то наистина няма ритъм

на мен пък много ми харесва като изключим правописните грешки.а ти Жаки давай пиши искам да чета твой неща!!!

Стиховете са много добри. Определено имаш талант

ето нещо ново и от мен .НАписах го за Брук и Пейтън

Най-добри приятелки
колко хубаво звучи
можем ли да бъдем неразделни
както бяхме и преди.

Аз бях до теб и ти до мен
във всеки труден ден,
но сега ми каза ти
"това е края на приятелството ни"

Как си позволихме
момче да ни дели
как се разделихме
мъчително и през сълзи

Двулична съм била
и как с лека ръка
ме удари ти
и ми каза забрави

Не го желая аз
ти казах в този час
И как може между нас
да остане само мраз

Колко чужди сме сега
далечни една от друга
и това едно момче стой
посредата на двете ни!

чакам мнения критики и коментари

Муцинка както ти казах вече стихотворението е суперско!Много ми харесва!И си е баш за Пейтън и Брук!Просто си го измислила супер!Браво!Продължавай само напред и нагоре!

Еми аз отдавна пиша стихове и текстове на песни (и на бг и на англ.), но това го написах за един спецялен герой от серяла...

Думи скрити в поглед

Сините ти очи с поглед следя
С моите се опитвам да пленя
Гледам те от часове
Струва ми се че не ме виждаш от векове
Погледнеш ли ме случайно
Сърцето ми подскача трайно
Усмивката ти ме кара да мечтая
За неща които никога няма да узная
С кратки думи скрити в този поглед
Се опитвам едно да ти кажа
Погледни ме както аз те гледам
Поискай ме както аз те искам
Не ме ли чуваш, аз те викам
С думи не казани
С думи скрити,неизказни
Ако знаеше какво чувствам
Ако знаеше нещата които усещам
Щеше ли да е по различно
Или пак щеше да е така фантастично
Щеше ли да ме харесаш
Или пак ще ме пренебрегваш…

Ей, хора, страхотни са - всичките!!!

Eй браво браво и на мен ми харесват много!
Ето и аз написах едно,хм....не знам дали ще го свържете с филма,но аз се пак реших да го споделя с вас!Може би малко се свързва с Пейтън и Лукас!Ама не знам вие ще кажете!


В очите ти поглеждам,
но виждам празнота,
сърцето ти опитвам се да достигна,
но срещам само хладина!
И някакси когато те докосна,
не чувствам вече топлина,
и пронизваща болка ме изпълва,
а аз искам само малко от любовта!
Усещам че нещо ни разделя,
променил си се и ти,
не си момчето което аз познавах,
няма го онзи пламък в твоите очи!
И сякаш огромна пропаст помежду ни се разраства,
и не мога аз да бъда вече в твоя плен,
не мога миловидното ти лице да докосна,
не мога,защото изглежда че ти си отегчен!
А аз исках малко да ти се порадвам,
за малко,пък после ти ме отпрати,
но ти дори не се обърна на моето “Остани”,
и замина надалеч,замина си завинаги!
Сега над снимката ти аз ридая,
и спомням си за наще славни дни,
спомням си когато обичаше ти да казваш
“Каква красавица си ти”!
Спомням си как гледахме небето,
което озаряваше ни с многобройните звезди!
Спомням си денят в който каза,
че никой няма да ни раздели!
Но този ден настъпи и тогава,
ти беше този който ни раздели,
ти беше този който сложи край на любовта голяма,
която явно сега само в моето сърце пламти!

Жаки страхотно е!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Толкова неказани думи
толкова пречки помежду ни
толкова болезнени сълзи
толкова жестоки лъжи
толкова сърдити лица
толкова наранени сърца
толкова невъзможни съдби
толкова неразпалени искри
толкова силно боли
толкова далеч си ти
толкова жестоки погледи
толкова красиви мечти
толкова невъзможно е това
колкото времето да върна!!!

ейййй слънце много ми хареса!браво браво!

С тихи стъпки идваш пак
тихо и безшумно в нощния мрак
знаеш че се изтръгнах от теб
и как живота ми без теб е по-лек
но ти не искаш да го признаеш
и пак до мен се добарваш
"Махай се от тук
не искам вече този студ
защо си тук сега
всичко свърши,така ли не разбра?"
без теб съм по щастлива
не искам тази лъжа красива
толкова минали надежди
толкова стари копнежи
Искам да съм сама
това е моята съдба
Не те искам никога
Какво като си любовта?!

E, браво на всички! Страхотни са!

Вие имате талант, знаете ли? Всички стихчета са прекрасни

Мрака обгръща душата
и огъня в нея бавно тлее
в пепелта удавена надежда,
любов, безсилна да живее
Да вярваш, но как и в какво?!
Отговорите изгуби някъде по пътя.
Лишено от смисъл е това "защо",
щом примирение изплува в очите.
Но пламъка в тях не ще угасне,
макар и блед, и мъничък, и сив
и следите от забравена усмивка
ще личат в откраднат миг,
и трепета подтиснат и потулен
от болка, гордост и тъга,
дълбоко в теб ще засияе,
въроден от спомена
за времето, в което
щастието не бе мираж
мечти, копнежи, радост,
светлина огряла твоя свят
кратки мигове любов,
пулсираща бясно в сърцето
това бе сякаш нечии чужд живот-
далечен остров изгубен в морето.
Замрежени от болка чувства,
притъпени от жестока самота,
празнотата превзема бавно всичко,
сълзите изтриват нежността.
Озлобено е това разбито сърце,
преминало през толкова неща,
видяло по пътя си безброй лица
сенки, размити образи в тъмнината
тежко е да си сама
безмилостно горчива е съдбата,
болезнена е тази борба.
Мечтите мрака заличава
съществуване по-лошо от смъртта.
Пропуснеш ли шанса,
втори едва ли ще се появи.
Предадеш ли нечие доверие,
трудно е да ти простят...
но времето не спира своя бяг
кой ще върне отминалите дни?!
И онзи безгрижен, весел смях,
и красивите мечти?!
Кой ще изтрие белезите в душата
и дълбоките бразди от сълзи
сама, нещастна и сломена
замръква искрата в тези очи..

Страхотно е!!!!!!!!!!Ето това е Пейтън Сойер!Браво Марти

Мерси.. Точно за нея си мислех, като го писах...не беше трудно, защото определено мога да разбера как се чувства..а и ми стана адски тъжно в последната серия, защото този път наистина остана сама..с разбито сърце и без надежди..

Наистина е много готино Браво!

Мерси

мое ново:

Имам нужда да се усамотя
искам далеч да полетя
да изчезна,да крещя,да отмъстя
не на другите,а на нощта
Колко пъти носеше ми тя
Самотата на свойте крила
Показваше ми какво е любовта
и си отиваше с нея както и е дошла
Без сън оставяше ме всеки път
И молех на сълзите тихо да спрат
Нежно изчезваше,а на сутринта
се радвах пак на чудна красота
Дочаках сама вечерта
този път да дойде с песента
и тя пак не дойде сама
дойде пак с любовта
-"Моле те върни ми съня!
Поне тази нощ да поспя!"
"Това ли е твоята мечта?"
-"Да,нека в нея да се потопя!"
Със съня тя ме изкуши
и легнах в прегръдките й
Колко хубаво е да си сам
Сам в своя сън и там
В света без лъжи
и без грам жестоки игри
Заспах и пак се размечтах
отново в моя нежен свят се озовах!

Тединкооо суперско е много ми хареса!

Тук,точно тук
където не се чува и звук
ти ме целуна за последно
и изчезна безследно
До тук ти ме изпращаше
и без желание си отиваше
точно тук ти ме прегурна
и за мен света преобърна
Тук беше първата ни целувка
нежна ,незабравима милувка
Спирам се на тези места
там няма друго освен тъга
Само болка смразяваща ме
и сянката ти отдалечаваща се
Точно тук на тези места
се случиха толкова много неща
Как успя да забравиш всичко това
аз не мога и до сега!

Слънце случайно да сме сестри близначки обаче разделени
Мислиш абсолютно като мен само че аз сега нямам муза нещо да пиша и ти пишеш вместо мен!

Покрай Теди ми дойде музата!
Ето и моето произведение,не е нищо особенно,но все пак имайте предвид че не съм писала от месец на сам!


Липсваш ми,а времето сякаш е спряло
И не се завръщаш ти,
Не идваш да погалиш косите ми,
Няма те да погледнеш в очите ми.
Но знам че дори да се върнеш,
Че дори когато ти ме прегърнеш,
И погледна в твоите черни очи,
Знам че всичко това са лъжи.
Ще целунеш нежните устни,
Ще избършеш горчивите сълзи,
Ще кажеш милите думи,
Но знам че това отново пак са лъжи.
И опитвам се аз да се събудя,
Да напусна аз този кошмар,
За да мога когато съм будна,
Силно и истински аз да те прегърна.
Да усетя твойта топлина,
Да почувствам и в тебе любовта.
Но пак това ще е моментно,
Защото не мога да те имам аз,
Не и както беше за последно,
Не и както когато тръгнах си аз.

Жак Жак супер е!!! Браво!

Теди радвам се че ти харесва!
Ето още едно което написах докато бях на село!

Забравиме,а казваше че вечно ти ще ме обичаш,
и пламък виждах в твоите очи,
когато тези думи казваше ми ти.
Но това били са поредните лъжи,
лъжи с които ти обичаше да мамиш моите очи,
а когато виждаше че от тях капят сълзи...
прегръщаше силно твоето "мило момиче"
и казваше че ще си с мен завинаги!
Забравиме,и замина ти,
замина и не чу моите слова,
не чу една душа,
не видя едни сълзи,
които капят и сега...
и изгарят бавно моята страдаща душа!

Това е за Брукас в 1 сезон!
Всъщност го написах за себе си но го свързвам с тях!

Госпожице Самота
остани и за през нощта
Сипи по чашка моля
да пием за таз неволя
до дъно да изпием чашите
наздраве за добрите и лошите
Нали побеждавала любовта
кажи ми Госпожице Самота!
Ако найстина беше така
щяхме ли с теб да сме двете сега?
Изпускам чашата и тя се разлива
питието по покривката се попива,
а чашата на парченца се счупи
няма нищо,друга ще се купи
Но когато на парченца с превърне любовта
не може да се купи просто ей така!!!

Търсиш себе си в мъглата,
намираш се и пак се губиш
зловещо шепне тишината
заспалите надежди да събуди.

Пронизва леденият вятър
една усмивка - кубче лед
безсмислен театър
празнота остава в теб...

Безмълвен вик от страх
несигурност, тъга
познат е този бряг
там, вълните носят самота

Водата превръща се в пяна
в скалите - разбита мечта
сол в отворена рана
крясък на чайка, умряла душа...

Тва е невероятно!

Късно е


Късно е вече,
изчезна любовта
писък тъй далечен
пронизва пак нощта.
Аз ще си тръгна,
ти оставаш там.
Не разгадавай мойте мисли
искаш или не ще бъдеш сам.
Чия ли е вината -
моя, твоя, ничия?
Миналото погреби
да ровиш няма смисъл
из спомените овехтели,
из забравени мечти.
Времето сме пропилели,
Не може да го върнем, разбери!
Ти си друг и аз съм друга
селостта ни липсваше преди.
Втори шанс ли –пак заблуда,
съвземи се и просто продължи.
Вече няма болка, няма и сълзи!
Замисли се и ще видиш –
Няма любов, а само следи!




* * *

Крие се в тази усмивка,
в тези кристални очи
нещо, което погреба,
спомен, от който боли.
Мълчиш, рисуваш без думи
една потъпкана мечта,
заровена така дълбоко –
кътче в твоята душа.
Не се страхувай, знай че можеш
да бъдеш себе си поне веднъж.
На съдбата да заложиш
да направлява твоя път.
Пропуснат шанс тежи
и никога не се забравя...
знам, че е трудно, знам, че боли
да чакаш и да се надяваш...
Бъди смела и опитай
щастието не идва ей така!
Трябва да се бориш.
Ще успееш вярвай в това!

Аааааааааааааааааааааааааууу страхотни са!Особенно първото! Само така!