Чак сега се наканих да седна да пиша, понеже някакси все не намирах време, пък си изгледах епизода още в сряда по обяд. Няма какво да си кривя душата ми - хареса ми много, въпреки, че подкрепям мнението, че действието беше малко мудно, предвид факта, че през абсолютно цялото време се развиваше в "Трик". Така е, като че ли проточена изглеждаше серията на моменти, но въпреки това я изгледах с огромно удоволствие и действително ме остави със силно впечатление след края си. Не че е много трудно това да се постигне при мен - само да ми дават Лейтън и ще съм доволна, по колкото и глупав начин да се развиват обстоятелствата. Наистина са ми слабост, какво да се направя? (:
Като цяло, мисля, че замисълът беше добър. Нямаше чак толкова много драматизъм, но за сметка на това имаше много музика и самият епизод като че ли ме върна малко във времето. Въпреки, че липсата на драматизъм се изразяваше и като липса на някакво особено действие, не ми стана скучно дори за момент - напротив. Беше свеж епизод, имаше забавни моменти. Особено много ми харесва, че успяват да предадат настроението и атмосферата по много приятен начин и всъщност човек може съвсем спокойно да си преживее и този епизод. Като казвам, че нямаше кой знае какво действие, имам предвид по-скоро, че нямаше развитие на въпросното действие, отколкото, че серията не е била наситена на случки.
Още началото много ме трогна когато всички бяха заедно и вдигаха тост. Това някакси ми припомни за доброто старо време и всъщност беше безкрайно идейно, защото всички главни герои бяха на едно място, прекарваха време заедно и в крайна сметка се показа, че въпреки годините, те все още са един до друг и се подкрепят - нещо, което е изключително рядко срещано явление по принцип.
Мисля, че няма нужда да казвам, че Брук се държа идеално, внасяше много цвят и движение. Изобщо, впечатли ме действително доволно много и смятам, че е така за (почти?) всеки. Не може да се отрече заслугата й - имаше 100 процентово присъствие през цялото време, репликите й до една бяха казани ужасно на място и, разбира се, беше много красива. Тъжно ми ставаше на моменти за нея, защото достатъчно ясно беше показано, че всъщност е самотна и, че не може перманентно да се усмихва и да се преструва, че й няма нищо. Сцените с бармана бяха много свежи и мисля, че той абсолютно точно й подхожда. Също като другите - много бих се радвала ако той навлезе по-убедително в сериала и развият отношенията между тях. Има химия, актьорите се справят повече от чудесно, а и той е точно такъв тип мъж, с какъвто бих могла да си я представя. Именно това винаги съм се опитвала да обясня на хора, които стоят твърдо зад позицията, че Брук и Лукас са идеална двойка - ами не, не са, той съвсем не е за нея. Лукас е чувствителен, романтичен, нежен, на моменти сладникаво блудкав писател. Пък смятам за излишно да описвам Брук и да обяснявам колко много се разминава тя с този образ. На нея й е нужен истински типичен мъжкар - арогантен, самоуверен, силен, борбен, с по-голям опит, човек, който държи на мястото си. В края на краищата противоположностите се привличат - факт, но в една връзка трябва много повече от просто привличане - още по-голям факт. В края на епизода сцената на бара много ми хареса - беше силна, показана по красив начин. Тук разговорът им стана по-личен и това "Може би ще те поканя когато пораснеш" буквално ме накара да я съжаля, понеже си личеше по изражението й колко изобщо не беше в състояние да понесе отказ. Дори сервиран по толкова симпатично галантен начин, по който може да го направи единствено мъж, какъвто описах по-нагоре, това все пак си остава "Не". Наистина тъжно, надявам се за в бъдеще да си даде сметка, че тя е доста по-пораснала, отколкото се показва и най-накрая Брук да намери щастието с човек, който обича само нея. Освен да стискаме палци, друго не виждам какво ни остава. По отношения на Виктория - не виждам какво се палят всички. Кучка е - да, разбира се, но е готина кучка. Персонажът й обогатява, просто трябва да има някой като нея, иначе какво? Ще си гледаме всеки път 40 минути птички и цветя? Ами просто не, с нея е интересно. Странно ми е до такава степен човек да се ядосва на някакъв герой от сериал, но какво пък, всеки с мнението си.
Безкрайно сладки ми бяха и Маут и Мили, не проумявам защо толкова много хора сипеха обиди по негов адрес през изминалите епизоди. Вярно е, че той е по-различен от останалите, не е типичният тийн идол, но от неговата история също може да се научи много и според мен той достойно си носи своя принос към сериала. Вярно, сцените с шефката понякога като че ли бяха по-скоро отекчителни на моменти, но те пък поставят един друг проблем, извън семейството и приятелите, който смятам за важен и е глупаво, че толкова много хора изобщо не са му обърнали внимание. Аз не мога да си представя да искам да превъртя сцените с когото и да е било, звучи ми абсурдно. Та, радвам се за него, хареса ми как постъпи, а още повече ми хареса, че първоначално отказа на Брук. Изобщо, колкото по-малко бозаво са представени нещата, толкова повече ми допада, защото, по дяволите, хора сме и грешим. Пределно ясно ми е, че това е сериал, но когато е представен по-реалистично, въздействието е по-голямо, замислете се. Сцените му с Брук бяха прекрасни, няма какво да коментирам по тях, наистина. Надявам се да видим развитие с Мили, защото е наистина мило, че се откриха - вярвам, че биха могли да бъдат идеална двойка, отиват си ужасно много.
Пейтън... Да, ами... Окей, обожавам я? Великолепна игра този епизод, наистина ме развълнува страшно силно. Дори не знам какво да напиша - то си е очевидно. Цялата истерия около Линдзи-Лукас-Пейтън малко ме стряска, понеже аз лично далеч не взимам този така наречен триъгълник толкова на сериозно. Вярно е - стана изтъркано, но пък постоянните нападки към Лукас някакси ми се струват безкрайно престорени, пресилени и излишни. По този параграф мнението ми напълно се припокрива с това на
Magic. И не, няма да те ям, хаха. Просто така е, по такъв начин биха се развили нещата в реалността. Не може ти няколко години да си с даден човек, да го обичаш, да искаш да бъдеш с него, да си щастлив във връзката ви и изведнъж хоп, появява се бившата ти приятелка, която впрочем е любовта на живота ти и, която е разбила сърцето ти, казва ти, че тя всъщност те обича и винаги те е обичала и хайде - теглиш майната на всичко, което си градил през изминалите години, теглиш майната на чувствата на човека, който ти е помогнал и всъщност е играел много по-голяма роля от тази на просто някакво гадже, което да ти топли леглото, теглиш майната на чувствата му и най-вече теглиш тази на своите. Както преди Лукас се появи пред Пейтън out of the blue и й предложи брак, така и сега Пейтън играе тъкмо по неговите правила, сервира му още по-out of the blue, че го обича и какво, очаква се от него на момента да зареже приятелката си ли? Да, глупаво е, че я целуна, глупаво е, че после предложи брак на Линдзи, но това преди всичко е безкрайно типична реакция за един объркан човек. Така или иначе, аз винаги съм била повече фенка на Пейтън, отколкото на Лукас, така че изцяло я подкрепям и разбирам. В случая причината за поведението на Лукас също ми е пределно ясна, така че подкрепям И него. Ужасно доволна съм от факта, че най-накрая стана повече от ясно, че всъщност те винаги са се обичали - нещо, което от първи сезон насам си повтарям. Сцената с целувката беше повече от великолепна, та, наистина - абсурд е да говорите, че между тях двамата нямало химия. Много добре беше изиграна, погледите им бяха прекрасни, въобще самото усещане беше предадено прекрасно. Силно впечатление ми направиха и думите на Пейтън, защото те съвсем ясно обясняват така наречения й отказ и напълно съвпадат с това, което аз си мислех когато гледах епизода - "Бях млада и бях уплашена. Не осъзнавах, че, казвайки, че не съм готова ще значи, че никога повече няма да бъдем заедно отново. Щях да кажа "да", ако знаех, че ще стане така." Алелуя, най-сетне теориите ми да бъдат подплатени с някаква случка. От колко време се опитвам все това да обясня... Тя не му отказа, защото не знаеше какво иска, тя не му отказа изобщо. Просто един път успя тя да бъде по-зрялата от двамата и всъщност се радвам, че се разви така действието. И сега, когато му каза, че още го обича и го целуна, Боже мой, велико беше. (: Ужасно ужасно ужасно силно. Просто как той я погледна с насълзени очи, как не й го каза с думи, ами просто я прегърна и й отвърна на целувката - ей това е по-значимо от всички думи на света, които казва на Линдзи, но по никакъв начин не й доказва. И когато тя го попита "Все още ме обичаш, нали", по дяволите, вижте му погледа! Той не й го казва, той го крещи. Да ви таковам липсата на химия, ако това не е... Не искам и да знам какво е. И това, че трябва да отиде при Линдзи... Ами разбира се, че при нея трябва да отиде. Хубаво, че поне веднага се сети за нея и осъзна, че е абсурдно да се държи по този начин когато е с друга. Не, всъщност... Осъзна, че е абсурдно да обича Пейтън повече, отколкото обича нея и просто се опита да избяга и да вкара нещата в правилния им ред. За това и предложи брак на Линдзи - нещо, което, разбира се, отново е повече от детинска постъпка и е причинено тъкмо от онази
несигурност, за която му говореше Пейтън в предния епизод. По отношение на жените, той е като дете. Почувства се несигурен веднъж - предложи Брак на Пейтън. Сега се почувства несигурен за втори път - и хайде, предложи брак на Линдзи. И разбира се, че тя му предлага така търсената от него сигурност. Играе ролята тъкмо на момичето, кеото е истински влюбено в него и каквото и да става, е готово да му бъде в краката. През целия епизод Линдзи ясно осъзнаваше какво става и в края на краищата асимилира, че Лукас пише заради Пейтън, че говори само за нея, че вижда само нея. И въпреки това е с него, въпреки това казва "да". Ами, ето, предложение за брак и съгласие, породени от една и съща налудничева несигурност, която в крайна сметка няма до никъде да ги доведе, вярвайте ми. Та, държа да отбележа, че огромно значение имат песните, не знам до колко сте се заслушали в текста. При целувката - "Stay Away". Ами то просто е очевидно изкрещяно - "You using me, do it slowly - make it last until I have to go" ("Трябва да се връщам при Линдзи."); "Stay away from me, stay away from me now, less you gonna see." Това толкова го обожавам - че винаги, ама винаги песните са свързани със случващото се, не просто някакъв си фон. А и всъщност тази е божествена. След това думите на Брук ме разбиха - казвам ви, най-сериозно, щях да се разплача. "Миличка... Линдзи няма шанс, довери ми се. Била съм Линдзи между Лукас и Пейтън - не е никак добро място."; "Шегуваш ли се? Ти си Пейтън Сойър. Той написа цяла книга, за да каже колко много те обича."; "Винаги е било Лукас и Пейтън. Създадени сте един за друг, така трябва да бъде." Размчетах се. Добре, че е тя да го каже, иначе мен кой да ме слуша? (: Подкрепям с две ръце и два крака, гениални думи - много простичко казани и много точни. И накрая отново държа да се обърне внимание на песента - "Far More". Това вече е перфектният завършек и просто го казва толкова добре, че аз каквото и да напиша, просто не мога да пресъздам - "Well, you can't dictate the way, the way I'm gonna feel. No matter what, no matter what I'm forced to see - I'll be the one free of jealousy."; "I'll do it like, do it like, do it like, do it like, do it like, do it like, do it like, do it like, do it like we used to, like we used to do!"; "
I love you. And I miss you. What else is there to say?" Погледите! Абе, обожавам ги. Много силно, много. Заедно ще си бъдат.