Абе, ей.
Почти успявам да се ядосам като чета коментари колко незряла била Пейтън. Изобщо, защо вечната тема е кой колко е зрял? Всеки персонаж до някаква степен е, до някаква не е такъв. И толкова. Но не, трябва до край да се поддържа класическият триъгълник между Лукас, Пейтън и Брук и съответно, тъй като момчето е едно, да се правят вечни съпоставки между Брук и Пейтън. Коя била по-зряла, коя била по-не-знам-си-каква. Разберете, че това съревнование между тях го няма отдавна, действието се развива в края на краищата. Най-малкото от епизода става ясно, че Пейтън е готова да защитава Брук, да преглътне обидите, които й изсипва Виктория и да я постави на мястото й. Те двете са си приятелки, обичат се, подкрепят се и това е толкова очевидно, че просто е нагло постоянно да се пише колко, аджеба, Брук била по-зряла. Имам чувството, че някои хора гледат толкова повърхностно на сериала и в края на краищата, изказвайки се по този начин забравят най-любимата ми част от него - а именно, че всеки герой е показан със своите положителни И отрицателни качества. Сега, друг е въпросът, че в последно време тъкмо Брук представят безгрешна, но в крайна сметка хайде загледайте се малко в дълбочина и вижте, че това да имаш собствена компания, когато майка ти вечно ти пази гърба и управлява всичко, не е толкова значимо постижение. Пейтън не била зряла, понеже разнасяла кафета, о да. Разнася кафета, понеже май не е толкова лесно да станеш световно известен когато си сам. По същата логика, тя би имала възможността да бъде художничка, но май реализацията на мечтите на един човек не е толкова елементарно нещо, нали? Но не, вие си съдите, раздавате разни етикети и въобще, ама ВЪОБЩЕ не се опитвате да вникнете в това, което се случва. Окей, ето, успях да се ядосам.
Така. Серията беше много приятна, въпреки, че нямаше някакво кой знае какво развитие, или напрежение. Въпреки това беше поднесена интересно, та аз съм доволна. Както и преди мисля, че писах - 5ти сезон за мен се развива наистина добре, не е прекалено блудкав, сюжетът е интересен.
По повод отношенията между Нейтън и Хейли. Бавачката ми е безкрайно антипатична, сцената в басейна откровено ме отврати. Някакси много изкуствено ми се видя и като цяло въобще не съм доволна от нея. Когато гледах промото, си мислех, че по-интересно ще я направят. Така или иначе, е хубаво, че прибавят нещо по-завъртяно около тях, защото като цяло тяхната връзка никога не е била подлагана под съмнение. Имам предвид - винаги е било ясно, че чувствата им един към друг са силни, дори когато е имало някакви проблеми. Не ми харесва самото развитие на нещата, някакси тривиално ми се вижда, но пък, съгласете се, че това би била нормалната реакция на който и да е било мъж. Реализмът му е майката. Въпреки това не мисля, че има повод да се притесняваме за тях - ще се справят и ще си имат прекрасни моменти заедно, убедена съм.
Относно пък Лукас и жените около него. Дълга тема... Виждам, че разни хора се стараят от триъгълник да го изкарат четириъгълник, но въобще не проумявам защо изобщо набутвате Брук. Ясно ми е, че бяха двойка, че като такава си имат фенове, но на тях пък трябва да им е ясно, че в момента нямат чувства един към друг и това е показано достатъчно добре. Но не, хайде перманентно да си развиваме теории колко Брук е влюбена в него и колко е велика, че си пренебрегва чувствата. Ами не, не е. Дайте си сметка, че когато си имал дълга връзка с някого и си го обичал, после винаги си остава едно по-особено чувство към този човек, но то съвсем не е любов. Разберете, мина ужасно много време от както бяха заедно, защо въобще повдигам и аз въпроса за тях не знам. Та, по мое мнение е глупаво пак да се прави класическата ситуация, в която Лукас са влюбени две жени и едната от тях отново да е Пейтън, но уви, явно така му е писано. Общата им сцена беше велика. Наистина нямам думи, за да се изразя както трябва. Брилянтна игра, мисля, че и двамата се справиха повече от идеално. Усещаха се напрежението, огорчението, ядът. Ужасно силен диалог, след това си го пусках още няколко пъти. Присъствието на самите актьори също беше великолепно, така че... Наистина придаде нещо специално на серията като цяло. Напомни ми за онази караница между Пейтън и Брук когато се сбиха и си крещяха. Отново безкрайно добро беше. Действително - браво. Колкото до самото значение... Да, ами, мисля, че вече няма никакво съмнение, че Пейтън още обича Лукас и Лукас още обича Пейтън. (: Дори самият факт, че отиде да я види е достатъчно красноречив - погледът, с който гледаше към прозореца издава всичко и всъщност е доста ключов момент според мен. Някъде из коментарите за предишния епизод бях чела в нечий пост, че в диалозите им именно в погледите се вижда всичко и заставам плътно зад тази теза. Думите на Пейтън ме накараха да настръхна, сериозно. Хареса ми цялата тази ярост, която имаше, самите им емоции. Показани са уникално добре. Много ми хареса когато му каза: "Oh yeah, out of the blue" - тъничката ирония беше страшно на място. Та, като цяло я подкрепям, разбирам я. Тя е права за себе си, в думите й имаше много истина, но също така разбирам и Лукас. Нормални човешки отношения, това е. Всъщност чрез тази случка съвсем се изясни, че тя всъщност не му е казала "не" и, че все още го обича. А момента с книгите... Ами, той е толкова велика кулминация, че наистина стоях втрещена. Много много много безкрайно много силен. По-добре не можеше да бъде. А когато Линдзи отиде и видя колата на Лукас... Нейният поглед също беше достатъчно красноречив, струва ми се. А по повод това държа да кажа, че и сравненията между нея и Пейтън също за безумни. Като персонаж Линдзи си е съвсем симпатично момиче, което обича Лукас и наистина е до него. Не става въпрос за това коя е по-. Става въпрос за това в коя е влюбен той. А това, че те двете не се харесват е пък толкова нормално, че чак изобщо не си давам сметка как може да набеждават Пейтън за злобна. Линдзи ревнува от нея и знае, че е с основание. Естествено, че не я харесва - факт. Просто знае, че не може да си позволи да се държи зле с нея и толкова. Дръж приятелите си близо, враговете си още по-близо, нали така? Репликата за голямата уста на Пейтън беше попадение, но пък на мен точно заради това тя ми хареса толкова в този епизод - защото не се притесняваше да бъде искрена, дори когато думите й не са блудкави обяснения в любов. Лейтън над всичко, ей. Пък някой спомена, че Пейтън не била до него когато мечтата му се сбъднала. Напротив, беше. И в книжарницата беше, че и всичките му книги купуваше. И то без той да знае за това. Пък мисля, че значи много, наистина много. Съжалявам, че се отнесох да пиша толкова за тях, но са ми слабост както... Предполагам си личи.
Между другото докато гледах епизода ми хрумна, че заглавието е много подходящо. "Не сънувай, всичко свърши"... Като че ли и нещата, които сънуваха всъщност бяха свършили. Малкия дето сънуваше Дан, Брук, която сънуваше хубави отношения с майка си, Лукас, който сънуваше как предлага брак на Линдзи и всъщност пак се показа, че тя е само заместничка на Пейтън... Само сънят на Хейли не ми подкрепя хрумването, но пък и в него може да се открие нещо - като например това, че сега пък тя не обръща достатъчно внимание на детето си и то иска при "другата" си майка. Абе, изморих се да пиша вече. Ако нещо пак ми щукне - ще си почеша пръстите тук.
Важното е, че епизодът беше много добър и толкова.