Раждането на Иисус Христос е предизвестено в пророчествата на различни народи. Предсказания от най-древни времена сочели, че на земята ще се роди Спасител на човешкия род.Неговата поява се свързвала с промяна в хода на времето и движението на небесните тела. След изтичането на голям кръг лунни години необикновена звезда щяла да възвести раждането Му.

Рождество Христово се отнася към периода на управлението на Иродовци: Ирод Велики, цар на Иудея, царувал от 39 до 4 г. преди н. е., времето, когато се родила и живяла Дева Мария и Ирод Антипа, който посякъл Йоан Кръстител и взел участие в съденето на Христос.

Раждането на Месия било предшествано от едно друго събитие -Благовещение. В град Назарет, разположен в подножието на Таворската планина. Живеела девица на име Мария. Ангел Господен й възвестил, че тя ще роди син - Спасител на човешкия род. Благата вест била съобщена на 25.03 - деня, в който Адам бил изгонен от рая.

Девет месеца по-късно благовестието се сбъднало. Кесарят Август издал заповед да се направи преброяване по цялата земя. Всеки гражданин бил длъжен да запише семейството си във фамилните списъци на рода. Пресветата Дева Мария нямала братя и сестри и подлежала на преброяване наравно с мъжете. Тъй като и двамата с Йосиф Обручник били от Давидовия род, те трябвало да отидат във Витлеем - града, където се родил Давид и бил помазан за цар. Въпреки че за стареца Йосиф и за Мария, която чакала дете, тридневният път до Витлеем бил труден, те изпълнили заповедта, защото почитали реда и закона.

Преданието разказва как Дева Мария спряла да си почине близо до Витлеем на крайпътен камък. В подножието на камъка извирала вода. Този камък се пази и днес и свидетелства на поклонниците за станалите събития.

Когато пристигнали в града, се оказало, че няма къде да отседнат. Всички частни домове и странноприемници били препълнени с гости. Двамата се подслонили в една пещера близо до нивата на Саломия, сродница на Дева Мария и Йосиф. В тази пещера се приютявали пастирите и овцете при лошо време. Тук се родил младенецът Иисус, дошъл на земята да разсее мрака на езичеството и да сгрее света с пламъка на любовта.

В евангелието за детството Иисусово се разказва как Йосиф, тръгнал да търси жена еврейка да бабува при раждането, срещнал прамайка Ева. Когато се върнали в пещерата, те видели, че Дева Мария е станала майка. Ева взела детето на ръце, радвала се, прегръщала го и се наслаждавала на красотата му. После излязла от пещерата и срещнала Саломия. Съобщила й радостната вест как девойка без брачна връзка с мъж добила момченце.

Саломия не повярвала и тръгнала към пещерата. За проявеното недоверие ръката й се вдървила и изсъхнала. Уплашена, тя коленичила в молитва пред Господа. Тогава Ангел й се явил и казал да вземе детето на ръце и да рече: „Падам пред Него на колене, защото велик цар се роди днес в Израиля." Саломия изпълнила всичко, което й казал Ангелът, и начаса оздравяла.

Ангел Господен се явил на витлеемските пастири и им възвестил, че се е родил в града Давидов Спасител, Господ Христос. Всички възхвалявали Христос, който слязъл от небето, за да въдвори мир на земята. До Неговото идване навред царували вражда и беззаконие. Забравеният от хората Бог слязъл при тях, за да им донесе благодат и спасение. Ангелите, като видели всичко това, зарадвани, в благоволение възкликнали: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение."

Първи благовестници на Христовото раждане били пастирите, чиито стада нощували недалече от Витлеемската пещера. Църковното предание е запазило имената им: Мисаил, Ахиил, Кириак и Стефан. След като Ангел Господен им възвестил радостната вест, те побързали да отидат и да се поклонят на Младенеца. Поднесли му най-ценните дарове на сърцата си - обич и силна вяра. Засвидетелствали и на пресветата му майка почит, като й разказали за звездата, видяна на небето, и за ангелската песен, огласяла зимната нощ.

На Младенеца дошли да се поклонят и трима източни мъдреци. Според едни източници тези трима поклонници били Жреци, според други - царе, които по настъпилите природни необичайни явления разбрали, че се е родил Цар Иудейски.

От древен арабски текст, съхраняван във флорентийската библиотека, научаваме, че тези мъдреци са били жреци, ученици на Заратустра, откривателя на науката за магиите. Веднъж, както бил седнал при един шадраван, вглъбен в обучението на учениците си по магизъм и чародейство, неочаквано Заратустра се отклонил от беседата, за да каже пророчески, че идва време, когато Девица ще зачене без мъж. И ще роди Син, без да се накърни девството й, и Неговото благовестие ще се разнесе по всички краища на земята. Иудеите ще го разпънат в светия град, основан от Мелхиседек. Той ще възкръсне от мъртвите и ще се възнесе на небето. В знак на Неговото раждане на изток ще се появи една звезда, по-бляскава от слънцето и от другите небесни светила, защото всъщност това няма да е звезда, а Ангел Господен. Заратустра поръчал на учениците си, когато видят тази звезда, да отидат във Витлеем, да се поклонят на новородения Цар и да Му поднесат дарове.

Арменски писмен паметник дава с подробности сведения за жреците. Ангел Господен пристигнал в страната на персите да предизвести царете-жреци да отидат да се поклонят на новородения Младенец. По това време царството на персите било завладяло всички царства на Изток. Царе били трима братя: Първият, Мелхиор, царувал над Персия, вторият, Валтасар, бил владетел на индийците, а третият, Гаспар, бил покорител на арабските земи. След като били предвождани от звездата девет месеца, те пристигнали в момента, когато Девицата станала майка.

За новата звезда, появила се на небосклона, се споменава и в сирийски ръкопис. Ангел вестител бил пратен в Персия. Той се явил най-напред във вид на звезда, която осветила цяла Персия. На същия този ден там се празнувал от всички големият местен празник на поклонниците на огъня и звездите.
Жреците в разкошни одежди отслужвали тържествено празнична служба. Изведнъж силна светлина блеснала над главите им. Царете попитали жреците какъв е този знак на небето. Тогава жреците казали, че се е родил Царят на царете, Бог на боговете и Светлина на светлините.

Трима царе - синове на царя на Персия, взели смирна, злато и ливан и пременени в най-скъпите си облекла, със златоукрасени корони на главите, тръгнали, предвождани от звездата. Когато влезли в Йерусалим, те попитали гражданите къде е родилият се цар. Цар Ирод бил уведомен за това и веднага изпратил хора да доведат персийските царе. Голяма била уплахата на Ирод, когато видял синовете на персийския цар с корони на главите и съкровища в ръцете, изминали толкова път да търсят родения в Иудея цар. Той решил да убие Детето и персийските царе и затова им казал да отидат и да намерят Младенеца и да дойдат да съобщят къде е. Тогава той щял да отиде също да Му се поклони.

Жреците излезли и водени от звездата, стигнали в пещерата. Поклонили се на Богомладенеца и Му поднесли в знак на почит даровете. Дева Мария взела една от пелените на Иисус и им я дала.

Ангел пазител върнал царете обратно. Цяла Персия се зарадвала на тяхното завръщане. Жреците взели пелената, запалили огън и хвърлили в него божествената пелена и тя станала като огън. А после, като угаснал огънят, те извадили пелената бяла като сняг и по-здрава отпреди. Тогава всички повярвали, че това е дреха на Бога на боговете, защото огънят на техните богове не можал да я подпали и изгори.

И днес поклонниците, които отиват в Йерусалим, могат да видят онези свидетели на чудното раждане: Давидовия град, Витлеемската и Иудината планина, развалините от дома на Симеон Богоприимец, кладенеца на тримата влъхви, откъдето звездата ги повела към Витлеем.

А в града, в който се родил Спасителят, е издигнат в знак на преклонение величествен кръстообразен храм Рождество Христово. По времето на Юстиниан този храм бил изграден върху основите на постара църква. Отначало стените му били облицовани с мрамор и мозайка, но в течение на времето мраморът бил снет от стените и употребен за украса на Омаровата джамия в Йерусалим и дворците на халифите. Петнадесет мраморни стъпала отвеждат в подземна църква - Витлеемската пещера.

Надпис на латински език е увековечил за поколенията чудното събитие с думите: „Тук се роди Христос от Дева Мария."

И аз на скоро разбрах интересен факт ,за световноизвестната песен :

Jingle Bells : Lyrics
Dashing through the snow
In a one horse open sleigh
O'er the fields we go
Laughing all the way
Bells on bob tails ring
Making spirits bright
What fun it is to laugh and sing
A sleighing song tonight

Oh, jingle bells, jingle bells
Jingle all the way
Oh, what fun it is to ride
In a one horse open sleigh
Jingle bells, jingle bells
Jingle all the way
Oh, what fun it is to ride
In a one horse open sleigh

A day or two ago
I thought I'd take a ride
And soon Miss Fanny Bright
Was seated by my side
The horse was lean and lank
Misfortune seemed his lot
We got into a drifted bank
And then we got upsot

Oh, jingle bells, jingle bells
Jingle all the way
Oh, what fun it is to ride
In a one horse open sleigh
Jingle bells, jingle bells
Jingle all the way
Oh, what fun it is to ride
In a one horse open sleigh yeah

Jingle bells, jingle bells
Jingle all the way
Oh, what fun it is to ride
In a one horse open sleigh
Jingle bells, jingle bells
Jingle all the way
Oh, what fun it is to ride
In a one horse open sleigh


Jingle Bells!


Вярвате или не най известната Коледна песен е била всъщност написана за деня на блодарността в Америка (когато се ядат пуйки) , авторът на тази песен е бил министър начерен Джеймс Пиърпойнт който ,който е измислил песента през 1857 година за празника на деня на Благодарността в Бостънското неделно училище .Песента станала толкова известна , че била пята и на Коледа и така постепенно изместила изцяло първоналанта си роля. Коледните ритми на песента - звънчета и дайрета били по-късно прибавени , тъй като есенцията на самата песен подсказвала , че е подходяща за Рождество , звънчетата бързо напомнили на хората пристигането на Самия Дядо Коледа , което доближило песнта още повече доо днешното й предназаначние.Песента се изпълнява във всички европейски , амрикански , а дори част от азиатските страни , била я изпълнявана от множество световноизвестни оркестри , певци.Коледния дух е станал част от всяка дума на песента и нейната магия ще пленява хората още дълго време на 25.12 .

Независимо от това дали на Рождество навън вали сняг или духа горещ вятър от пустинята, навсякъде звучи една и съща песен "Тиха нощ, свята нощ..."

В Европа е невъзможно човек да си представи Коледа без нея - тя е навсякъде - звучи по радиото, по телевизионните канали, в универсалните магазини, в домовете на хората, пред коледната елха. И мнозина са сигурни, че това е народна песен. Макар че това съвсем не е така.

През 1831 година в Германия "Тиха нощ, свята нощ..." се появила едновременно в два песенни сборника в Берлин и Дрезден. И в двата вместо името на автора пишело: "Авторите на текста и музиката са неизвестни". Пруският крал Фридрих Вилхелм ІV за първи път я чул през зимата на 1853 година. Той толкова харесал коледната песен, че извикал придворния концертмайстор и му заповядал: "Намери ми автора на песента!" Заповедта на краля обаче останала неизпълнена още цяла една година и само по една щастлива случайност загадката намерила своето решение през декември 1854 година.

Директорът на хора на австрийския град Залцбург, бивш добър познат на концертмайстора на пруския двор, се скарал на едно от момчетата Феликс Грубер, който според него постоянно пеел грешно популярната вече коледна песен. На направената му забележка от ръководителя на хора юношата отговорил доста самоуверено и с гордост: "У дома ние винаги пеем "Тиха нощ" точно по този начин. Моят баща по-добре от Вас знае как е правилно да се пее. Нали в края на краищата той е написал тази песен".

Изненаданият от тази новина директор на хора, захвърляйки всички ангажименти, заминал за Халяйн, където живеело семейство Грубер и се уверил, че местният органист и ръководител на църковния хор 67-годишният Франц Грубер наистина е неизвестният тайнствен автор на музиката на "Тиха нощ, свята нощ...", търсен по заповед на пруския крал. За автор на текста Грубер назовал своя приятел, свещеника Йозеф Мор.

Разбира се, за създаването на тази толкова обичана коледна песен се разказват какви ли не истории, смешни и необичайни.

На 23 декември 1818 година помощник викарият на църквата "Свети Николай" в Оберндорф, градче на 20 км от Залцбург, Йозеф Мор с ужас открил, че мишките са прегризли меха на органа. Какво да прави? Нима може да има рождественска меса без музика! И тогава на църковния служител му хрумнала спасителната мисъл: "Трябва ни тържествена песен!"

На лист хартия, почти на крак, той нахвърлил няколко стиха и се понесъл към съседното градче Арнсдорф, където живеел учителят и органистът Грубер. След доста дълги уговорки музикантът се съгласил да помогне на приятеля си и написал към стиховете мелодия, която трябвало да се изпълни от двама солисти и хор в съпровод на китара.

Истината в тази история е, че "Тиха нощ, свята нощ..." наистина е прозвучала за първи път на 24 декември 1818 година под свода на църквата Свети Николай в Оберндорф. По-късно Карл Маухер, майстор на органи, няколко пъти посещавал църквата, за да ремонитра органа. Работейки там, той намерил копие от композицията и я отнесъл у дома. Така коледната песен бързо се разпространила отначало в Австрия, а после и в съседна Германия. Вярно е, че много години продължавали да я смятат за тиролска народна песен "със съмнителен произход".
Всъщност историята на песента е много по-проста и това е част от чудото.


Joseph Mohr (1792-1848)
Немският текст е написан от Йозеф Мор още през 1816 година, когато той е млад свещеник, назначен в църквата в Марифар, Австрия. Нямаме предства какво точно е вдъхновило Мор да съчини своята поетична версия за раждането на Христос. Дали не е подредил думите по време на своите постоянни разходки в тази красива селска местност или на път към дома на своя дядо, който живеел наблизо. Хубавото е, че не е забравил своето съчинение, когато след година се връща отново в Оберндорф.


Franz Gruber (1787-1863)
Органистът Грубер имал късмет и макар със закъснение от цели 36 години, славата дошла при него и краят на дните си той прекарал в заслужена почит. Авторът на стиховете Мор обаче така и не дочакал да стане известен. През 1848 година, на 56 годишна възраст той умира в пълна нищета. Но споменът за двамата автори е жив и сега. В Оберндорф под Залцбург върху църквата Свети Николай може да се види надпис: "Учителят Франц Грубер създаде тук на 24 декември 1818 година мелодията, а викарият Йозеф Мор написа също тук текста на песента "Тиха нощ, свята нощ...".



Днес песента е най-популярната коледна песен на всички континенти. Претъряла е над 300 преводи, издадена е в над 180 версии на 121 езика. Няма знаменит певец, който да не я е изпълнил поне веднъж. Написана от непознат музикант и скромен викарий, божественото й послание пресича граници и докосва човешките сърца навсякъде по света.

Санта Клаус почервенял заради участие в реклама

Художникът Хадон Сънблом използвал за първообраз бивш търговски пътник, който бил негов приятел


Пълничкият и весел Дядо Коледа с червен костюм и шапка, широк черен колан, тъмни ботуши, румени бузи, блестящи очи и изкрящо бели зъби е рекламен продукт, създаден по поръчка на "Кока-кола" през 1930 г.

Основният замисъл на кампанията бил да насърчи продажбите на газираната напитка през студените зимни месеци.

До началото на ХХ век белобрадият старец бил изобразяван с черно-бели или зелено-бели дрехи. Пръв с идеята за дядото, пиещ кола, излязъл Хадон Сънблом, който облякъл Коледа в цветовете на напитката - червено и бяло.

Малко предистория

През 1804 г. в Ню Йорк се създало Дружество на историците, които избрали за свой патрон Свети Никола. Неговите членове съживяват холандския образ на Свети Николас като човек, раздаващ подаръци.

Ежегодните вечерни тържества в деня на Св. Никола включвали гравюри с традиционния образ на светеца - висок с дълга роба.

През 1821 г. печатарят Уилям Гилей публикувал стихотворение за "Сантеклаус", който бил облечен целия в кожа и карал шейна, водена от северен елен.

На Коледната вечер през 1822 г. друг нюйоркчанин - Клемънт Кларк Мур, написал и прочел на своите деца поема, публикувана година по-късно под името "Посещение на Св. Никола" (сега по-известна като "Нощта преди Коледа"). Мур дал на Св. Никола осем елена, кръстил всеки тях и измислил известното влизане през комина.

Междувруменно в Европа...

В някои части на Стария континент, например Германия, Никола, който раздава подаръци, бил заменен с изображение на младенеца Христос (детето Исус, или "Christkinderlein"). Младенецът бил придружаван от Св. Никола (но с други имена - напр. Пер Ноел във Франция) или от джудже, което му помагало.

Версията за човешкия вид на Коледа започва да преобладава около 1841 г., когато Дж. Паркинсон, продавач от Филаделфия, наел един мъж да се облече в дрехи като Дядо Коледа и да се покатери по комина от външната страна на магазина му.

Първите рисунки

През 1863 г. карикатуристът на "Харпърс уикли" Томас Наст започнал да разработва собствената си представа за Дядо Коледа, като му сложил "дълги мустаци" и го облякъл "целия в кожа, от главата до петите". Монтажите на Наст от 1866 г., озаглавени като "Дядо Коледа и неговите произведения", превърнали стареца в създател на играчки.

През 1869 г. излязла едноименна книга с новите рисунки на художника и стихотворение от Джордж П. Уебстър, според която домът на Дядо Коледа е Северния полюс. Въпреки че Наст не определил ръста на Дядо Коледа (той варира от елф до нормален човек), неговата рисунка "Веселият стар Дядо Коледа" от 1881 г. била много близо до съвременния образ.

В края на XIX век образът на Дядо Коледа се срещал навсякъде. Рисували го и едър, и дребничък, обикновено закръглен, а понякога - нормален или слаб. Облеклото му било от кожа или костюм с червен, син, зелен или лилав цвят.

Луис Пранг, печатар от Бостън, пренесъл английския обичай за изпращане на коледни картички в САЩ и през 1885 г. отпечатал картичка с облечения в червено Дядо Коледа.

Рекламно лице

В началото на 30-те на ХХ век разрастващата се компания "Кока-кола" все още търсела начин да пласира своите продукти през зимата, когато безалкохолните напитки се продавали по-трудно.

Фирмата се обърнала към чикагския художник Хадон Сънблом, който използвал за първообраз на Дядо Коледа бивш търговски пътник, който бил негов приятел.

След това художникът в продължение на 35 години рисувал портрети на Дядо Коледа, които са били използвани в реклами за списания и плакати.

До къде може да я докарат хората заради рекламата но винаги дето се вика има и по нещо хубаво в цялата работа... Друг в въпроса че рекламите на кока кола по коледа са едни от най-добрите... Така че има защо... полезно е ....

Австралия
Тук често Коледа се празнува на плажа при 40 градуса температура.
В Южното полукълбо Коледа съвпада с ваканцията и отпуските и австралийците обичат да бодърстват през празничната нощ в градината на светлината на свещи и факли.

Една отколешна австралийска традиция всяка година събира хиляди хористи, които пеят традиционни песни под открито небе. Всеки австралиец, който иска да участва в такъв импровизиран хор, се явява на определено място, държейки в ръка специално приготвена за случая свещ.

Средствата от продажбата на тези свещи са за благотворителни цели.


Австрия
Австрия е страната, където се ражда известната коледна песен „Зимна нощ", изпълнена за пръв път в църквата „Свети Никола" в Обендорф, близо да Залцбург, през 1818 г. Днес тази песен се пее навсякъде по света.

В тази страна Коледа е задължително свързана с построяването на яслата, където младият Христос се ражда. Особено живописна е тази традиция в Тирол, а в Залцбург една огромна пирамидална конструкция пресъздава живота на човечеството до раждането на Христос.

В навечерието на Коледа австрийците приготвят известния „щрудел" с орехи и плодове, с който ще почерпят близки и познати, но и бедните по улиците.

Но Австрия е преди всичко известна с коледната украса на гарите си - така австрийците пожелават щастлив празник на всички пътници, които в „святата нощ" отсъстват от домовете си.


Англия
Отново песни и танци в навечерието на Коледа. Във всеки дом има накичена елха за радост на всяко дете. А в очакване на Дядо Коледа, който се спуска през комина и оставя подаръците в специално приготвени дълги чорапи, закачени на всяко креватче, децата помагат на мама.

Коледното меню е представено от огромна пълнена патица (гъска) или пуйка с гарнитура от печени картофи и забележителния коледен пудинг който се приготвя буквално от всички членове на семейството.

А католиците в Ирландия имат обичай да осветяват изцяло прозорците си. Цялото семейство със свещичка в ръка коленичи и се моли. След това свещичката на най-малкото дете или на най-младия от компанията се поставя в центъра на масата, а всички останали свещи се поставят на ръба на прозорците, за сочат пътя на Мария и Йосиф в нощ.


Гваделупа
Тук Коледа се празнува при... 28 градуса на сянка! Един чудесен празник, но различен от другите. Антилците не познават снежната Коледа и започват да се приготвят за празника една седмица предварително. Естествено никой не тръгва да търси елха в тропическите гори! Всяко семейство си има собствено коледно дърво, изкуствено за жалост, но отрупано с топки и гирлянди. Един празник на човешката топлота и на гостоприемството.

Основните коледни ястия (специалитети) са пуншът и кървавицата. За да бъде по-ароматен пуншът, домакините изсушават на жаркото слънце кори от портокал и мандарина. Колкото до традиционната кървавица, цялата къща, дори съседите участват в приготвянето й. В навечерието на Коледната нощ антилците ядат свинско месо, а в празничната вечер се яде ориз и така наречените „дървени грахчета" (нещо като ситните зърна на зрелия фасул). Това изисква традицията.

Всички пеят и заедно отиват в полунощ в църквата. А през това бреме „татко Коледа" минава и оставя подаръците!


Индия
Индийците отделят голямо внимание на коледната меса (литургия). Християните присъстват масово на службата, която трае два-три часа.

Коледа в Индия е символ на братството. Всяка къща следва да се превърне в остров на топлотата и разбирателството. Семействата взаимно си ходят на гости и пеят песни, свирят на барабан и чинели, а през това време домакините ги черпят със сладки, плодове и им подаряват цветя.

Дори и нехристияните се присъединяват към общия празник на човешкото милосърдие.


Италия
C една дума можем да резюмираме честването на Коледа в Италия: „Коледа у дома. Великден - където ти Видят очите!"

Действително 25 декември е един истински празник на домашното огнище за италианците. Много често те изминават хиляди километри само и само да се върнат у дома за празничната нощ. Самото честване трае дни наред.

Децата репетират тържествени песнопения за концерта в църквата. Навсякъде по къщите се отрежда място за яслата. На Коледа италианците ядат преди всичко риба и пържени меса. Задължително приготвят и така наречения „панетоне" (вид козунак с грозде и мандарини). Не пропускат и пенливото вино. А подаръците за децата ги носи не Дядо Коледа, а самият младенец Исус, който идва през нощта, когато всички спят. Затова масата никога не се раздига в тази нощ, тя остава пълна с ястия и сладкиши, за да може Исус Христос да се подкрепи за здравето на обитателите на дома.


Канада
Една от редките страни, където задължително ще отпразнувате Коледа в бяло - с много сняг и ... елени. Навсякъде по улиците и магазините ще видите елхи, украсени с топки и гирлянди. И навсякъде „кончето на Дядо Коледа".

Църквите също са огрени от стотици светлинки. Всяка седмица преди Коледа се запалва по една свещ на входа им. В Канада откриваме и проникналите европейски обичаи под формата на венци от елхови клонки на входа на къщите или апартаментите, както в Англия.

Подаръците се раздават по време на тържествената вечеря. Но канадците имат също традиция да излизат групом през нощта, за да съберат пари и лакомства, които ще раздадат на бедните.


Мексико
Подготовката за Коледа започва от 16 декември. Къщите се обкичват със зелени растения, мъх, разноцветни фенери и в средата на хола се поставя една ясла. Децата носят малки статуи на Йосиф и Мария и ходят от къща на къща, което символизира търсенето на подслон от двамата в Коледната нощ.

В самата нощ децата и младежите играят играта „Пината" -това са малки глинени гърнета, пълни с бонбони и малки подаръци, окачени за тавана. Всяко дете със завързани очи трябва да счупи едно гърне, за да вземе бонбоните и подаръка.


Русия
Коледа в Русия е отражение на дълбоко вкоренените славянски традиции и обичаи. В миналото младите момичета са се изкачвали по стълбите стъпало по стъпало, повтаряйки “да" или „не", за да видят дали ще срещнат избраника на сърцето си. Друга традиция-символ: между клоните на елхата е била укривана дни наред клетка с бели гълъби, които са били пускани на свобода на Бъдни вечер с надеждата да се върнат с късмет и щастие.

В Украйна преди 25 декември се е постело в продължение на 39 дни. А когато падне нощта, всички сядали около масата и едно след друго се редели 12 ястия, кои от кои по-хубави. Дванадесет в чест на светите апостоли.


Финландия
Еленът също е на почест, но в тази страна Дядо Коледа идва „на крака". Той напуска с впряга си „арктичната си хижа", където живее цяла година и чете хилядите писма на деца, които джуджетата му носят от земята.

На 24 декември вечерта вечерята се сервира рано, към 17-18 часа. След което идва истинският Дядо Коледа, който раздава подаръците. За тази цел финландците имат специална служба по „набиране" на кандидат-Дядо Коледа - студенти, бой-скаути. Въобще всички, които с удоволствие обличат, празничния костюм.

Естествено Дядо Коледа е винаги щедро възнаграден от семействата!


Холандия
Св. Никола, Синтер Клаас на холандски, и бил много щедър владика, които правел тайно много добрини на хората. Един ден, когато узнал, че един беден търговец няма пари за зестра на дъщерите си и не може да ги омъжи, добрият човек хвърлил през комина на къщата три торбички със златни монети. На другия ден трите девойки ги намерили в чорапите си, които били оставили да се сушат през нощта.

От тази легенда е произлязъл обичаят малките холандчета да оставят в коледната нощ чорапите или обувките си около огнището с надеждата, че Синтер Клаас няма да ги забрави.


Швеция
Шведите започват да се подготвят за Коледа още от 13 декември, празник на Света Лучия. В 4-и век същата тази светица е помагала на християните, укриващи се в катакомбите, и им е носила храна и вода. И за да са й свободни ръцете, слагала на главата си светеща лампа. Днес тази традиция е все така уважавана в Швеция.

В нощта на 13 декември, около 4 часа сутринта, най-малкото момиче от къщата облича дълга бяла туника и поставя на главата си венче, набодено на седем места от запалени свещи. След което то сервира на цялото семейство сладкиши и кафе. А на самата Коледа шведите ядат пушена риба, шунка, мляко с ориз и пият греяно вино и подсладена бира.


Америка
Тук има повече от един начин за празнуване. Всъщност те са толкова, колкото са страните, от които са дошли заселниците?

Защо Коледа в Америка е толкова весела и ярка? Защото хората започват да мислят за нея още през август. През слънчевите си очила в най-голямата жега те изучават витрините на магазините, търсейки нови, оригинални украси за своите къщи и коледни дръвчета. Но истинското начало започва шест седмици преди Коледа. Точно тогава многочислените дядоколедовци завладяват улиците. Американците го наричат Санта Клаус. Този американски Дядо Коледа е бил вдъхновен от Свети Николас, защитника на децата. През 19 век един американски карикатурист пръв го изобразява с голям корем, бяла брада и червени дрехи. Вестниците сочат, че 60 % от американските деца между девет и десет години все още вярват в съществуването му!

В тези дни всички стават много заети. Хората бързат по улиците, обикаляйки магазините със списъци за покупки.

Децата слушат уличните музиканти и се възхищават на украсените коледни дръвчета, ангелчетата, които „летят" из улиците, и многобройните цветни гирлянди. Близо до мексиканската граница хората украсяват градините си със свещи, сложени в кафяви хартиени пакети, наполовина пълни с пясък. Тези „луминариас" идват от Мексико. На югозапад хората не планират тежка коледна храна, тъй като отиват на сърф следобед. А какво става с коледното дърво там? „Ние просто слагаме червени ленти по палмите!" На североизток е студено. Червенокосите нюйоркчани отиват в специални ферми, за да отсекат своето коледно дърво. Някои го украсяват с гердани от пуканки, други с орнаменти от дърво и коприна. В своите градини американците създават цели сценки, където главният герой е Санта Клаус, управляващ шейната със северни елени.

По време на Коледа много американци изведнъж си спомнят, че прадедите им са дошли от различни страни. Така се появяват еврейските „звезди на Давид.

В навечерието на Коледа протестантските църкви имат служба, а католиците - среднощна меса. Те организират специални коледни пиеси: децата играят сцени, свързани с раждането на Исус. В тях участват истински животни, които понякога успяват да избягат.... Санта Клаус винаги пристига в навечерието на Коледа. Той идва през нощта и пълни дълги и разноцветни чорапи с подаръци.

В новогодишната нощ по света

Навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и... си създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата.

Англичаните по традиция не посрещат новите години с шумни празненства. Не е прието да се канят гости. Но съществува неписано правило, че срещу Нова година или на другия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да гори дълги и предълго.

Шотландците са отишли по-далеч - те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.

Немци и австрийци са приели за свой символ на благополучие и щастие също коминочистача, но и... прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска в обръщение монети с изображение на дете, покачило се върху прасенце.

Французите имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от тях е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората да я вземе и да остави своя и така всички домакини в селото си разменят хляб.

Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци.

Във Финландия в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Ако тя падне с предната си част към вратата - предстои сватба.

В Словакия на трапезата непременно трябва да има шаран.

В новогодишната вечер за унгарците традиционно блюдо е чесън с мед.

Португалците имат интересен лозарски обичай. Над новогодишната маса виси добре запазен грозд. Докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желание за всеки от дванадесетте месеца.

На холандската трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината.

В Япония посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 камбанни звъна всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.

В Иран Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и чорба от салатени листа. Хората палят огньове по улиците, които прескачат за здраве. Точно в 12 часа всеки трябва да държи сребърна монета - знак, че няма да се раздели с близките си и родното си място.

В Етиопия Нова година е в средата на септември и съвпада с празника на плодородието. Запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.

При виетнамците е прието в новогодишната нощ да се подарява разцъфнала клонка на праскова. По традиция Нова година е денят, в който виетнамецът става с една година по-възрастен, а не денят, в който е роден.

В Сиера Леоне Нова година е в началото на май, когато започват дъждовете. Възрастни и деца играят по площадите под звуците на барабани и флейти.

Мексиканците имат своеобразен новогодишен ритуал. В стаята, където са гостите, окачват обемист глинен съд с разни лакомства. Съдът е изрисуван с чудовища и зверове. Подред на всеки гост завързват очите с кърпа и му дават пръчка. Този, който успее да счупи съда, ще бъде особено щастлив през настъпващата година.

Талисманът за новогодишно щастие при суданците е зелен, неузрял орех. Най-сърдечното, най-хубавото пожелание е да се намери такъв орех.

Гвинея в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство. Шествието се придружава с песни, танци, разнообразни игри.

При китайците е прието на новогодишната трапеза винаги да има нарциси.

Индийците официално празнуват Нова година на първи януари, но има и местни обичаи, според които тя се отбелязва и на други дати. Така например в Северна Индия - на 13 април. В Индия се е запазил древен обичай, според който на Нова година никой не бива да е зъл и раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще бъде такъв през цялата година.