Ето сега вече говорим на един език със сценаристите и сериала. Епизодът, който очаквах с най-голямо нетърпение, не ме разочарова. Невероятен, много силен... разтърсващ. [къде ми е пейсмейкърааааа?!?!?!]
Да караме подред [доколкото е възможно]:
1. Кара милата, доста наивна. Ще се окаже поредната жертва, паднала в мрежата на Лутър.
2. Лойс - скицата на епа, много ме израдва. Винаги внася нотка добро настроение дори и в най-тежките епизоди.
3. Лайнъл - да върви по дяволите. Сетил се той кога да казва на сина си, че го обича. А като малък го е тормозил и малтретирал. И него, и Лилиан. Тя па и ена майка се оказа. Аз бих се гръмнала, ако имах такива родители *кефи се, че старците й са свестни*
4. Клои - да живее г-ца Съливан. Много благородна постъпка. Това да спасиш нечий живот, знаейки че може да умреш, е нещо велико. Поклон

Наистина притежава най-прекрасната, но и опасна сила. Дилемата е жестока, а иронията - налице.
5. Лана - олелеле малеле, искам да съм на нейно място. Като една изявена фенгърлка с удоволствие бих се менкала за една сцена, подобна на тази от съзнанието на Лекс. *still fightin' with the nosebleed*
Като говорим за Лутър-младши.. не можем да не спомен и Кент-младши. Моментите м/у Алекзандър и Кларк бяха страхотни. Това е "личноста", с която Кларк стана приятел. Най-добър при това. Как ми липсват моментите м/у тях, когато бяха млади - в първите сезони. Но всички "порастват" и пътищата се разделят. Едни тръгват по добрите, други по лошите. И единственото, което те спира да вървиш напред е миналото ти. За Лекс това е онова сладко момченце, което го пази от самия него.
В този бял костюм Лутър-младши беше като един ангел, загубил крилата си, объркал посоката към Рая и поел към дълбините на злото. Цялата тази чистота и невинност контрастираха болезнено на фона на онзи лабиринт, представляващ съзнанието му. Направо тръпки ме полазиха.А както от доста време не бях гледала хоррорчета, онова око в началото, дето зяпна Кларк през процепа, ми докара сърцебиене. The hot 18+ scene беше страхотна. Както казах, давам мило и драго да съм на мястото на Лана. Онази налудничева искра на задоволство в откачения поглед на Лекс, направо ми изправи косата от кеф. По-скоро накъдри, косата ми и без това си е права
Разговорът м/у Алекзандър и Кларк накрая беше страхотен. Беше дадено неизпълнимо обещание. Емоциите, които ме заляха в този момент са толкова неописуеми [вие си ме знаете колко съм чувствителна на тема Клекс... и как продължавам да си мечтая отново да станат приятели...]. Щях да се хвана като удавник за сламка за тази малка надежда, която бе дадена, ако не знаех каква съдба очаква двамата по-нататък.
Това беше! Лекс е обречен. Това че не успя да убие доброто в себе си, не значи че няма да го направи в най-скоро време. Защото Кларк няма вечно да бъде там, за да го спасява от истинската му същност. Усещам как се задава още един епизод в стил Lexmas & Fracture, който ще ни направи свидетели на последната роля на Алекзандър в живота на Лекс.
Не знам какво повече да кажа.... ако продължа да пиша, сигурно няма да си направите труда да ми прочетете поста. Но това няма особено значение. Нали си казах каквото ми беше на сърцето. Невероятен епизод!!! 5/5

Едит: П.С. Бах и нереалното обаче го направиха туй с куршума. Да те целнат в десетката и да успеят да извадят the bullet си е чист късмет [добрата воля на сценаристите..]. Малко измислено стана xD
П.С.2 Имам същата бяла риза като тази на Кара, на края на епизода c(: ^.^