Хора(визирам 10-15 ми френдчета от форума..то не че другите не са ама карай..

)Ако знаете какво преживях тази седмица, в която ме нямаше? Просто имам нужда да го напиша някаде, щот' ще се пръсна. Пък и нали обещах да разказвам.
Котката ми беше бременна(мойте мишмороци знаят -
Мимски, Хрис, Дарито, Насито, Жакито, Мартито,
Жанито .. ох то има ли такива на които да не съм се похвалила?

) Както и да е. На
1ви април (рожденния ден на майка ми хахаха

... всяка година се хваща на лъжата с "великия ми подарък". ) Та точно в 12.00 мис Пухи реши да ражда - сяя .. незнам дали сте запознати със самия процес, ама само това ми беше в главата тия дни, затова ще ви занимавам с котешко раждане.
Предстоящата информация не е подходяща за лица със слаба психика. Препоръчително е ако има такива, докато не сте ме намразили съвсем, най-безцеремонно да си излезете от темата или да се обърнете към модераторите с молба да ми лепнат няк'ъв Warn заради лепета ми наглост.
Забравих да спомена бащата -
Дариел(дългокосмест рижко, който не даваше цяла седмица да припарим до любимата му
.gif)
). От онези екстремалните е - с толкова сплескана муцуна, че докато се хранеше цялата му величествена физиономия ставаше в 'манджа'

(образно казано, такава перснона не помирисва бъркочи, ах само да живееше като бездомните си събратя...не хляб, ами трева щеше да пасе!).
Незнам дали знаете, но котките са едни от малкото животни, които Избират партньорите си. Демек - ако няма привличане, губиш МъЖки.
.gif)
Тъй и с наш'та писана - водели сме й всякакви ухажори, а и тя е ходила по сякви ергенски бърлоги ...
.gif)
... но никой не 'свършваше работата' - да се изразя по деликатно, че имаме хора под 18.
Until now. Aма каква любов какво чудо беше....Казвам ви - Ромео и Жулиета пасти да ядат.
.gif)
Всеки си хапваше от собствената купичка и не буташе дори трошичка на съседа. Пухи спи, онзи седи и я наблюдава с премрежен поглед.
То бяха едни пози, едни стойки.

(Ъъъ айде излезе ми име на воайор

...бтв засичала съм ги СаМо 2-3 пъти(въйй т'ва прозвуча като оправдание

Хахаха) Та по едно време и майка докладва и си викам - "Тоя ми съсипа котето" ...
А аз щях да ви говоря за раждането...Пфф. Не е истина как се отклонявам като пиша.

Все пак ако някой е успял да проследи хаотичната ми мисъл ще е СуПер...
По същество. Предполагам се досещате, че да гледаш котката ти как се мъчи и превива от болка не е особено приятна гледка, но реших да остана с нея защото щеше да е по-спокойна. И тук почва големия филм.

Появи се бебе №1 - рижаво, също като баща си. Сладур от класа. Веднага му измислих име - роди се на цветница, рижаво значи - "
Гербер".

Дотук добре...но коремът й все още беше подут, а симптоми никакви - никакви контракции. (специализирах се ви казвам...

колко литература изчетох! Дайте ми бременни котки насам, ще ги акуширам на мига).
Съвсем скоро усетихме че нещо не е както трябва. до тогава с майка ми се успокоявахме взаимно, че може да се е уморила и това да е причината да не може да продължи. Да ама не.

Другото нещо е, че може бебетата да са прекалено големи...или пък да има умрели и те да пречат на живите да излязат. В такива филми влязох, че не мигнах цяла вечер. (Може да ви звучи пресилено, но това е така, защото не сте запознати с отношенията ни с Пухи. Обожавам това коте.

Баща ми ми я подари когато бях 7ми клас; беше една малка беззащитна шепичка пухкава топка.
Та на сутринта майка ми се обади на ветеринар(най-после)и той се изтреля в къщи - би и 3 инджекции предизвикващи контракции и ни каза, че ако
НЕ роди до няколко часа ще се наложи да й правят цезерово сечение, защото има опастност да се отрови от мъртвия плод и да
УМРЕ. Лелеее...

само като го чух ми заседна една буца в гърлото. Да умре? Абе вие луди ли те?

Аз човек убивам за това животно! (Сещам се преди време как със сестра ми се бъзикахме - "Кой нормален прави секцио на котки? И кой изобщо ще даде над 100 лева за такава операция?") Еми видях КОЙ!!
Съкращавам разказа, защото мислено да се връщам в ветеринарната клиника, където ме караха да стоя до котката ми, защото само така се чувствала спокойна. Сложиха й 3 упойки за да я приспят. Каква картинка беше милата, като ми я дадаха да я гушна - разпорена и после защита с дебели конци, трепереща ...Сърцето ми се късаше. Оказа се че наистина има умряло коте, което пречи да 3тото да излезе. А то - момиченце; Всъщност и единственото което оцеля.

Правихме му изкуствено дишане, хранихме го заедно с Герберчо с капкомер 2 дена докато Пухи се съвземе(на смени през 1 час...

) Но за жалост момченцето ни не оцеля.
Сега всичко е нормално. "
Далия" е супер, има петниста козинка, оранжево и черно с бяло краче. В муцунката е нещо средмо между майка си и баща си. А каква шишка стана...Като няма никаква конкуренция, 6 цоцки за един пакосник...егаси кефа!

Пухи също е добре, вчеха ходихме да й махат конците, казаха ни че няма да остане и белег.
Има една приказка :
"Всичко е добре, щом свършва добре" ... Ее стискайте ми палци, защото според мен Далия ще стане най-голямата красавица на света!
п.с. Измъчих ви а ??

Хах ...
КраЙ!
The End! Изпълних си мисията и няма да ви тормозя повече...да го поствам т'ва че ми отиде 1/2 час ...
п.с.2. Не съм се занимавала 10 дена само котки, успях и на село да отида.
п.с.3. Добре дошли -
Василена,
Лили,
Теодора,
Ани. Без съмнение тук ще си намерите много готини приятели!