Oхх ... дойде и моят ред да разказвам за сватбарските си приключения. Предупреждение - ще съобщавам и много детайли, какво да направя, че имам само една сестра ... тя веднъж се жени(ее дано де

), сами разбирате, че събитието е със изключителна важност за нашия род
От друга страна за хора,които са заедно от 12 години този ''брак'' е само една формалност - малко подписче ... за мен те двамата са семейство от 10 години
Ми ся, искам да продължа, ама като забрайх какъв ми се пада
Йордан ... ае разбрах само, че аз съм му 'зълва' ... басиии - това звучало много Злобно

, не го искам ...
Таа кой от вас може да ми се похвали, че познава мъжа на сестра си ... от тинейджърските му години, когато е бил някъде на 15-16 ? А пък Илиянска(сестра ми) може спокойно да разправя за съвмесния им абитюренския бал, за кльощавите му младежки крака обути в модните за онова време 'тесни светлосини дънки', за това как са дъфчили заедно 'бонбони Лакта' или шоколад/марципан 'Кума Лиса'... И още мнооого такива - Ехх спомени ...
Продължавам по същество - иначе трябва една тема да си създам (Хахах нали стана практика на някой наши съфорумци) Сестра ми беше, като ангелче

- е аз съм пристрастна, но вий сами ще си прецените от снимковия материал,
който ще се появи във петък 
Йордан също се беше барнал, костюма му обаче беше много странен цвят -м/у
бежово,
сиво,
кафяво и
зелено ... хаха направо - манджа с грозде

... но на него много му отиваше, защото на тоя цвят изпъкваха сините му очи и му придаваха младежко излъчване.
Моя милост : какво да ви кажа освен, че бяяях - супер гадже ... малко нескромно и нагло се изказах, но имаше няколко кандидат-ухажори които ми погъделичкаха и без това високото самочувствие.

Прическата ми беше от оня тип - 'разплетена кошница със стърчащи космати елементи', която в последствие разбрах, че се прави по-трудно отколкото стегнатия, опънат кок и бях много разочерована, че ми се наложи да седя на едно място близо час и половина.Сестра ми милата беше по-зле ... фризьорката й закъсня с 1/2 час ... и с цялата си наглост седна да пий кафе още 20 мин, след това няколко пъти се изцепи, че нямала време и й било адски притеснено и изнервено (ми нормално бе ... пача с пача такава ...
ти закъсней ми за уговорката с половин час, пий ми кафе още толкоз, и после искай да стане 'божественярската ти прическа' за по-малко от час ... логично е да не ти се получи ) На всичкото отгоре постоянно натякваше на сестра ми колко била капризна и нетърпелива ... че то много ясно бе моме, няма да се жениш ти я ?! Сестра ми искаше някаква асиметрична, разчупена фризура, а получи едно голямо нищо (с рог в средата, който до последния момент фризьорката не искаше да махне) накрая се получи така, че сестра ми изобщо не се хареса, но измънка нещо като : 'Браво Меги,страхотна е - хайде да тръгваме Ели' За да не се разминат справедливите, но безсмислени караници с 'безмозъчната куха лейка' реших че е най-добре да си замълча и да си тръгнем набързо без много коментари ... така или иначе прическата вече беше вече факт, а времето минаваше сякаш, като на филм (цялата сватба ми мина така ... на лента, за 10 мин ... луда работа ... )
Таа от толкова приказки за 'несправедливата участ на главата на булката' исках да ви кажа просто, че и двете разбрахме смисъла на прочутата българска поговорка "
Трай булко за хубост" и то за каква хубост ... нямам думи, но другата поговорка, за която се сетих ме успокои - "Магаре се видяло в огледалото, и магаре си останало" ... май нещо такова беше ...
Прескачам другите детайли относно облеклото и дрехите ни, защото иначе усещам, че ще пиша цяла вечер ...преминавам направо на 'открадването на булката'. Сега ще разберете защо аджеба (тая дума е от речника на баба ми, винаги съм искала да я сложа в изречение ... ) ритуала се нарича така. Аз трябваше да пазя сестра ми - чакайте да ви обесня в какво се състоеше моята работа - обикновенно пращат най-нахакания идиот, който ще 'продава' булката т.е. седиш си с едната бяла обувка в ръката и чакаш някой да ти напъха парички вътре докато се напълни.
![1eyeb[1].gif](http://ggbit.info/forum/style_emoticons/default/1eyeb[1].gif)
Нооо ... начинанието ми се прецака отвсякъде :
Първо - уж имаше много кандидати, а останах само аз на пост.
Второ - не е честно да изправиш само едно,
невинно 18 годишно леке, срещу
96578282 коча ... някак, леко несправедливо ми се вижда.
Третата причина беше най-важната - докато аз ги навивах, че тука : "
няма булка"
Дидо (който е абсолютен КуКу, познавам го от 10 готини - нахален и упорит е, като пребита коза

) измъкна вратата от пантите ... демек -
РАЗБИХА НИ ВРАТАТА ХОРА ...Хаха... какво повече можех да направя ... Освен това се оказа, че парите в обувката са само 7 лева!!

Горкото момиче,нали (аз) ... Как можах да продам сестра си за мижавата сума от седем лева ?
Но преди да бъда бъда посочена с пръст и справедливо наказана с подигравки и ругатни бързам да се оправдая - бяха ми натикали румънски банкноти, които в бързината ми се видяха 'евро' и си викам :
Ехх тоз Йордан ,бая се е бръкнал за сестра ми ... А то какво било ? Хаххах never MIND! то и без това сестра ми беше дадена още преди 12 години ...
Другият куриоз беше, че асансьора ни спря ... и се наложи да слизаме по стълбите, където клюкарките бяха наредени, като гладни сеирджии с кърпички в ръка и ронеха крокодилски сълзи. Като казах сълзи се сетих, как в ритуалната зала едни девойки ни изпяха психиращи народни песни, които само докато им чуеш текста започваш да хлипаш.Имаше нещо такова : "Не плачете майки и бащи, сестри и братя ... бла бла .. " как да не ти стане едно готино, като ги гледаш младите колко се обичат
Добре че издържах на напрежението, иначе незнам - щеше да има цяла соната от "ред сълзи, ред сополи" ...
Ресторанта беше perfect.

И храната готина,и хората много,и Dj-я - пич. Като казах много хора имам предвид наистина
МНОГО -
130 човека. Незнам откъде ги изкопаха толкоз народ, но всичко си има положителната страна, както се казва - хех познайте коя е тя ? подаръците ъф корс.

и кой беше събирача на 'символичните помощи' ?Ооо даа ... Аз бях
![4potrivam[1].gif](http://ggbit.info/forum/style_emoticons/default/4potrivam[1].gif)
(по едно време загубих бройката на пликовете, които тиках в една тясна торба и обмислях варианта да се чупя напръсти от ресторанта ... хмм можеше да отида на почивка някаде далеееч - на карибите например ) Първият им танц беше на
Marc Antony и Tina Arena - онази песня от "маската на Зоро" ..охх... трябва да я издиря в Winamp-a ,че не се сещам как се казва

-
I Want To Spend My Lifetime Loving U ... велика песен, според мен. (явно не само з съм я оценила ) Кака естественно се показа, като лидер на новото семейство и веднага щом ДиДжейя каза - "
И сега да видим кой ще командва.." сестра ми,
Бам го настъпа с кеф ... ето това е духа на Георгиеви ...
Усещате ли как стеснявам постепенно разказа ... това е защото ме заболяха пръстенцата, а двете ми теми по история чакат със злобните си непипани от човешки ръце листи ....

Няма нужда да ви приказвам колко прекрасна, невероятна и страшно красива сестра имам, нито колко гордо съм денсала цяла вечер до нея и младоженеца ... защото
ПОВЕЧЕ от ясно, че събитията са се развили така ...
Мислех си, че сватбата ще е ужасно скучна и отегчителна ... но слава богу очакванията ми се провалиха, защото не помня откога съм се забавлявала и смяла толкова искренно и от сърце ... Знаете ли какво ... не мога повече, изплезих език (сигурна съм, че половин час ще редактирам емотиконите си, което ме подсеща да питам Дарито най-после за онова трикче ... не може така ... срамота е да пишеш големи постове, а да няма как да си окрасиш дивотийките после )
п.с. Добре дошли на всички малки и големи нови членове на нашата бригада
п.с.2. Айййде да видим ся, какво е писал народа докат ме нямаше.