"Една прохладна вечер, в къщата на Кларки се случваха странни неща..."
В уютната кухня на госпожа Кент, Клои отразяваше събитието на века. Гаджето й Джими, който обаче за пред хората се представяше като Джеймс, разпалено щракаше с апарата, хващайки в кадар ожесточената борба за "Най-добри и най-вкусни курабийки" водена от фаворитите в надпреварата и единствените изявили желание - Лекс и Лойс.
Лойс отчаяно махаше с ръце пред фурната, от която излизаха струйки дим и се носеше миризмата на прегоряло тесто. Със сетни усилия тя съумя да извади горещата тава, в която подигравателно танцуваха пламачета. В същото време Лекс безуспешно се мъчеше да разчупи една от курабийките си с чукчето за замразено месо, след като самата тя беше счупила два-три от неговите зъби, в опита му да я отхапе. За пореден път нападението над чаеният десерт не успя. Явно курабията си имаше характер и то какъв...
...
"На верандата пред къщата полъхваше приятен надвечерен ветрец..."
"На верандата пред къщата полъхваше приятен надвечерен ветрец..."
Кларк и Дийн бяха изпружили крака от двете страни на малката масичка отвън, като Кларк непрекъснато успяваше да изръчка Дийн. Другият обаче не се сърдеше много, тъй като бе свикнал със значително големите плавници на брат си и размерите на Кларк ни най-малко не му носеха неудобство. А и в момента това далеч не бе най-важното. Всички добре знаеха, че ловците не умеят да печелят на покер, но това се оказа изключение за Сентасето, което Дийн и Клакри плющяха още от ранният следобед. Ловецът нееднократно печелеше и бе загубил едва две игри преди да се усечи, че приятелят му отсреща чийти, използвайки X-Ray вижъна си.
Дийн извади поредната бира от касата до него и я подаде на Кларк. Момчето грабна бирата, отпи жадно, а звучното оригване, което последва успя да отнесе паркираният в двора трактор както и част от оградата по пътя. Кларк погледна невинно ловецът срещу себе си, който му рече:
- Пич, трябва някой ден да ме научиш как правиш този номер. Определено може да се окаже полезен по време на лов. - засмя се Дийн.
...
"На двора нещата обаче не бяха ни най-малко спокойни..."
"На двора нещата обаче не бяха ни най-малко спокойни..."
В скромното пространство между къщата и плевнята се чуваше бясното ръмжене на черната импала, която Сам бе взел на заем от брат си. Тази мелодия за ушите на Дийн, която двигателят на любимото му бебче издаваше, бе придруженa от истеричното пискане на Лана. Момичето бягаше от около половин час, правейки безмислени кръчета, преследвана от пияната групичка на Зелената Стрела, Водният, Киборга и Импулс. От своя страна Сами, в напълно накъркано състояние, яхнал имапалата на брат си преследваше тях, мислейки ги за сбирщина демони по петите на невинна девица. / Бел. авт. - Да, да, ама не! Девица друг път!/ Ловецът възпроизведе поредица от изстрели и след около стотният на брой такъв, успя да повали фантастично напорканата четворка . Заковавайки импалатана на сантиметри от Света Лана, Сам отвори вратата. Излезе с леки поклащания и подхълцвайки, с много подпирания по страничната част на бебчето на брат му, успя да се добере до буквално дребната за неговите размери брюнетка.
"Боже, сега разбирам защо Кларк я трае вече седми сезон. - помисли си той. - Тя е иделаната масичка. Може да си държи бирата на главата й, докато мацето си върши *работата*."
Прдължавайки да си мисли за многобройните практични приложения на минюнчето пред него, Сами подаде замаяно ръка на мис Ланг. Тя, обаче залитна неволно и в опита си да не се строполи на земята се подпря на предният капак на импалата. Маневрата, обаче не завърши добре. Подхлъзвайки се на идеално полираният преден капак, Лана се строполи на земята като падането й бе придружено от стържещ звук...
По капака на черното бижу, в мрака проблесна малка драскотина, но това, което почти извади от равновесие Дийн и накара брат му автоматично да залегне на земята бе стържещият звук, който сякаш разепи идеалната тишина.
Дийн, неостанал глух за случващото се в двора, повдигна вежда, погледна въпросително към Кларк, като в погледа му се четеше едвам сдържан бяс и процеди през Зъби:
- Пич, не възразяваш, нали?
Кларк погледна посегналият към остарелият си Уинчестър, Уйнчестър и с весела, почти детинска усмивка рече:
- Какво пък толкова? Все някой ден ще се науча да правя онзи номер на Кристофър Рийв от Първият Супермен и да върна времето назад, за да я спася. Надявам се!
Чу се пронизителен звук от изстрел.
Лана която тъкмо се бе изправила на крака пред имапалата застина вцепенена, а очите й се съсредоточиха към едно конкретно място на челото й, което беше едвам забележимо от ъгъла под който го наблюдаваше.
Куршумът беше оцелил точно в десетката и жената се строполи като тежък кравешки бут на пазара за месо.
Дийн духна все още димящото дуло на пищова си и със задоволство каза:
- Никой не може да дращи по моето бебче безнаказано!
~FIN~
Специални благодарности на Виктор за това, че сподели с мен всички онези забавни историйки за мис Ланг. Те определено ме вдъхновиха да напиша подобен фикшъм. Благодаря!
