Трябва да знаете, че доста се постарах с превода. Сигурен съм, че тази изповед ще ви трогне, защото е писана от съпруга, която в отчаяние, или може би от спасение на душата си, е решила да сподели болката си до всички фенове на Смолвил. Това е една много поучителна изповед. Имам честа да се познавам с тази жена и трябва да ви кажа, че искрено се възхищавам на това, което прави. Защото освен че споделя, тя прави/пише едни от най-добрите ревюта.

Изповед на Анджи Финли - една истинска фенка на Смолвил:

Как бях спасена от Смолвил

Живеех живот, който може да се сравни с ритъма на еднотактов барабан. Ежедневното ми съществуване не вещаеше нищо ярко в бъдещето ми и животът, който живеех беше изпълнен с нарушени обещания и дълбоко съжаление. Човекът на моите мечти се оказа лице от преструвки. Той ме направи част от неговите ежедневни лъжи. В момента, в който каза ”да” лъжата стана перманентна част в живота ми и всеки път когато казваше нещо, имах чувството, че ме замерваше със снежни топки от лъжи. И този живот продължаваше вече 8 години. Отначало не бях запозната с цялата тази... лъжа и фабрикация, в която се преструвахме, че живеем. Бях заслепена от факта, че най-после се ожених за моят възлюбен от гимназията с мисълта да заживеем един пълноценен и щастлив живот с избраният принц. Бавно, но сигурно принцът разкри действителната си природа. Започна да омаловажа и завижда на всяка моя положителна черта, което ме накара да се чувствам, сякаш нямаше надежда за нищо добро в живота, дори по-лошо - нямаше за какво да живея. Но най-лошото още не беше дошло.

Съпругът ми най-накрая разкри истината, която той чувстваше като душевно прeчистване. Но за мен беше като душевно убийствто. Това пречистване за мен се оказа голяма жестокост и няма по-голяма удар за една жена да разбере, че съпругът й е хомосексуален. Тази лъжа, в която живеех беше убийствена. Той ми обеща, че ще се постарае да се поправи. Молих се всеки ден. Следващите 4 години ги прекарах само в молитви, за да видя, че нищо не беше се оправило. Никой от нас не спести тази лъжа. Моето семейство, неговото семейство, приятелите и всички, които познавахме от църквата станаха част от тази колосална история, която излизаше извън контрол. Излъгахме, че се опитваме да си направим детенце, излъгахме, че се опитваме да подобрим отношенията си. Никой не знаеше в каква срамота живеех, никой не знаеше в какъв ужас и безнадеждност живеех всеки ден. Не беше само заради това, че беше хомосексуален. От физическо естество, той дори не ме докосваше. За всичките 10 години, НИЩО. Едва се прегръщахме, едва се целувахме, само когато ходихме на църква, или сред приятели, си държахме ръцете, за да избягваме любопитните погледи. Продължавах да лежа и лежа, докато в един момент не си повярвах, че това може би е истина. Всеки път когато се опитвахме да правим секс, винаги бърках нещо, което него го вбесяваше и нищо не се случваше. Всеки път спазваше обещание за подобрение, но никога не го изпълняваше. Просто още една лъжа на върха. Докато не открих нещо друго, което да запълни живота ми.

Спомням си го съвсем ясно, сякаш беше вчера. Беше 25 февруари, 2003 година. И беше четвъртък вечерта. Бях сама у дома, а съпругът ми на работа и както винаги той закъсняваше. Включих телевизора и смених канала на WB. Видях, че даваха Кристофър Рийв по WB и това прикова интереса ми, така че продължих да гледам. Не мина много време и тогава се появи ”той” - 'той' което ще рече Том Уелинг и точно тогава станах пристрастена към сериала. След като съпругът ми се върна от работа, аз бях като пощуряла и за щастие епизодът, който гледах щяха да го повторят в неделя. Понеже съпругът ми отново беше на работа, аз записах епизод "Розета" след това заедно изгледахме серията и той също се влюби. Негов приятел от работата му имал всички налични ДВД-та на Смолвил и за нула време изгледахме всичките епизоди. И точно тук започна моето обсебване със Смолвил. Сега имах нещо друго, което да ме разсее и от без това пропадналия ми живот. Имах си семейство Кент, Лана Ланг, Лекс Лутър и Лайнъл, Клои Съливан, Пийт Рос и останалата банда от Смолвил. Всичките тези откачалки на седмицата и уроците от сериала, които научих, бяха безценни. Станах по-малко заинтересувана от безнадеждността, оставяйки себе си да стъпя в свят на фантазии.

В първите седмици на 2004 година открих нещо, което е свързано със Смолвил. Открих 'спойлери' и 'фенските фикции' За мен беше чест да бъда част от тези Смолвилски Уеб Сайтове. Обожавам да чета различните коментари из форумите. Разните истории относно тези шипърски връзки в Смолвил. Аз съм почитателка на Лана и Кларк, така че тези истории писани от другите фенове искрено ме впечатляваха. Прекарвам с часове наред, за да чета и чета и чета... Накара ме да се чувствам, сякаш съм на някакво друго ниво от процеса на Смолвил и хората около този сериал. И Отновно, съпръгът ми не одобри това. Започна да се изнервя, защото отделях значително много време из Смолвилските Уеб Сайтове. Но мен не ме интересуваше неговото мнение. Имах си нова работа, нови неща, които ме плениха така пламенно. След това се опитах да напиша мои фикции и открих, че това ми доставя изключително удоволствие. Съпругът ми отновно не хареса това. Каза ми, че било пълна загуба на време и енергия, която съм пропилявала в тези фикции. Аз пък от своя страна винаги съм мислела, че съпругът ми се изказва доста тъпо относно Смолвил. Така че какво, ако се забавлявам на тези неща? Беше страхотно да гледам как хората се радват на това, което пиша. И ето, открих нещо, което ме караше да се чувствам добре и отново да бъда на себе си.

Не мина много време и започнах да си създавам общество, Смолвилско общество. Запознах се много приятели от всички краища на земята. Запознах се с една прекрасна дама от Финландия, която е на моите години. Както и Карло и Кристина, създателите на филипинския Смолвилски Уеб Сайт. А след това с Американските приятели. Единият от Калифорния, а другият от Флорида. Последните двама, които споменах, са ми много близки. Приятелят ми от Флорида е много надарен сценарист и малко по-късно станахме най-добри приятели. Бих казала, че доста честичко си чатиме. Съпругът ми започнах да ревнува, особено от американските ми приятели,... дори от Карло (Уеб мастъра на този сайт) Винаги съм му казвала, че няма смисъл да ревнува, тъй като тези хора живеят доста надалеч и няма никаква опасност да му изневеря. Но видимо, това го измъчваше.

Един ден просто ей така, след като не бях споделяла на никого тази история, казах на приятеля си от Флорида, а той ме посъветва да я споделя, защото не било много здравословно за позицията, в която живея. След много месеци, той реши да ме посети у дома, за да се срещне със съпруга ми и разбере какъв загубеняк е той. Най-после се реших. Разказах историята на родителите ми, сестра ми, след това споделих и на други мои близки Смолвилски приятелчета и след това грабнах четката си за зъби, кучето ми, всички ДВД-та на Смолвил и портмонето си. Не се върнах у дома, докато той не си замина. Това ми отне 2 месеца. През това време, аз имах любовта и подкрепата на моето семейство и приятели, включително и Смолвилските приятели. Сега, след като го няма, най-после си гледам Смолвил в МИР. Пиша когато и както пожеля, говоря когато и както си поискам с моите приятели от Смолвил. А на някой от тях дори съм и гостувала. Сега,... сега животът ми е такъв, какъвто трябва да бъде - ЩАСТЛИВ И ДОБЪР!

Искрено вярвам, че ако не бях открила Смолвил, щях да живея онзи живот, онзи свят, в който се измъчвах ежедневно. Сега живея живота си както искам и никога не съм била по-щастлива. Не отговарям пред никого и гледам Смолвил колкото си искам. Благодарение на Смолвил, успях да избягам от живота си на срамота, на отчаяние и от света на преструвките. Така че следващия път когато гледате Смолвил, задайте си въпроса: какво прави този сериал за вас?

ГОДИНА ПО-КЪСНО:

Беше прекрасен ден в Смолвил. Слънцето сияеше, а въздухът бе топъл и изпълнен с любов. Година по-късно, Анджи намира любовта на живота си. Двамата се сгодяват на 10 септември, 2006 година и въпреки че сватбата е била запланувана за 7 юли, 2007. Двамата решават да се оженят много по-рано. Сватбата беше в тесен кръг. Вместо булченска рокля и официален костюм, аз и бъдещия ми съпруг бяхме облечени с джинси и черни фланелки със символа на Супермен. Вместо цветя, държахме кукли на Кларк и Лана. Аз на Лана, а той на Кларк. Аз бях с криптонската огърлица, а той държеше космическия осмоъгълник (ключът на криптонския космическия кораб) Оженихме под звуците на 'Lifehous - You and Me' Дадохме си обещания и клетви (включително неща от Смолвил и Супермен) и след това се целунахме. Беше магическо!

Сигурно се чудите как се запознах с любовта на живота си? Срещнах го в интернет (не в сайт за срещи) Запознахме се в един от Смолвилските сайтове. Той е писател на фикции, които четях с голям интерес. Оказа се, че и той чел моите ревюта и така станахме приятели. И от приятелство, любовта пламна. Пламна толкова, че трябваше да се преместя във Флорида, за да съм по-близо до него. Все още обожаваме да гледаме Смолвил, само че този път е много по-добре, защото го гледаме заедно.

Заключение от Анджи: Радвам се, че открих Смолвил на 25 февриари, 2003 година. Не само, че ми спаси живота, но и помогна да открия любовта на живота си. Така че благодаря на Ал Гоуф и Майлс Милър за това, че са създали този велик сериал. Благодаря и на Том Уелинг и Кристин Крюк, за това че пресъздадоха Лана и Кларк, които ние със съпругът ми обичаме толкова много. Всичко, което мога да кажа е, че мечтите ви мога да се сбъднат, когато гледате Смолвил. Аз намерих моят Кларк. Може би и вие ще намерите своя.

(на снимката Джереми и Анджи в брачния ден и куклите на Кларк и Лана, които са държали по време на церемонията)

Една изповед на: Анджи Финли (ревюист)
Пълен превод: MaHeKeHa.

Много се радвам за Анджи - въпреки всичко, което й се е случило, е успяла да постигне хармония в душата и живота си - и то благодарение на любимия сериал на Синът на Спарда, на форумът на Смолвил-България, както и на милиони хора по цял свят. Нали ви казвам приятели, че Смолвил(засягайки и името на сериала, и прякорът лепнат на главния герой от Лоис Лейн) е една магия, която може да промени много неща в един човек - и разбира се само към добро, както се вижда. Е, мен поради многото гледане главно на Смолвил, ме скъсаха на един изпит, но затова обвинявам разбира се себе си, а не сериала или героя, които винаги ме вдъхновяват за всичко, както прави и другият ми любим герой - Питър Паркър/Спайдър-мен. Поклон пред Смолвил и емоциите, които остава - наистина не е имало друг сериал, който да ме кара да се чувствам щастлив, съпричастен, весел, тъжен, малко ядосан или засмян до уши през 127-те(ако не се лъжа) епизода засега, които съм изгледал - винаги ще съм му благодарен за това.


Смолвил не е сериал, той е емоция.

И аз скоро смятам да напиша своята оистория относно сериала И как той ме промени , но скоро

това е невероятна история чудесно е че сериал като Смолвил е променил толкова много живота на тази жена.Но както Иван спомена Смолвил не е сериал, той е емоция. радвам се че има хора,които споделят своята история мерси много за тази история,Емо

Историята наистина е много трогателна. Радвам се за нея, че успяла да се опълчи срещу този негодник.

Сега като се замислих, МаНеКеН, това не е ли същата Анджи, която е ревюист(както ти спомена)в smallvilleph? Направих връзка, защото тази Анджи, за която ти говоря също е фенка на Кларк и Лана, и също май беше споменала, че Смолвил много й е помогнал, когато е имала доста несгоди в живота - съвпадение? Ти ще кажеш.

Много ме трогна тази история Хубаво е да знаеш, че любимият ти сериял е помогнал на някого и да знаеш, че не е поредната сапунка ... а емоция както се изрази Иван (надявам се, че може да ти казвам по име ... и изобщо на всички други )

Разбира се, че можеш, Миме - we are all friends in here.

Горката женица много лоши неща са й се струпали на главата и много се радвам, че точно Смолвил е помогнал за щастието което има сега Чесно казано никога не съм предполагала, че филм може да направи нещо такова, но ето че е факт. Надявам се че нашия сериал не е помогнал само на 1, ами на повече хора в трудно положение, като на Анджи Наистина от филма може човек да научи много неща относно човешката психика и въобще за самия "човек". Но за това допринасят и актьорите разбира се, защото ако не си добър актьор не можеш да пресъздадеш така нещата както всъщност трябва да са Абе ужасия направо....Благодаря Емо. Надявам се като стане и нашия сайт Анджи да се запознае и с други хора от България (като нас например)

Горката Анджи... Чудно е че е търпяла това толкова години.
Интересно ми е дали е видяла себе си в Кларк, моментите когато той трябваше да лъже близките до него хора. Може би това я е тласнало да сподели с някой защото съм сигурна 4е много от нас са искали Кларк да се разкрие пред Лана и т.н. още в самото начало на Смолвил.
Поздравявам я 4е е намерила смелост да направи решаваща крачка напред в своя живот.

Именно. Ти не прочети ли тази изповед? Там е написала, а аз съм превел, че е фенка на Лана и Кларк. Нямаш си идея колко много й е помогнал Смолвил. В един момент не можах да повярвам, че сериал може да направи нещо толкова влиятелно.

Ами изглежда, че може. Много се радвам за Анджи.

Update: година по-късно с щастлив край. :>

Това е наистина страхотно !!! Много се радвам за Анджи !!! Хубаво е че е открила своя Кларк Кент! Дано всеки от нас открие своя Кларк или своята Лана Само дето нещо годините и датите не ми се вързаха (още не сме 7 юли)

Абе и на мен ми направи последното впечатление.Естествено ,че някъде се е получила грешчица.Но все пак важна е историята,която Анджи ни е представила. Защото е прекрасно по такъв начин да намериш любовта .И то след толкова мъки,които е трябвало да изживее тя.Абе в днешния празничен ден ,пожелавам на всеки му да срещне по някакъв такъв начин(или пък както и да е,важното е да се случи) любовта .Мерси за историята и нейният щастлив край Емо.

О, man... трябваше да го напиша в друго време и плюс, забравих да добавя няколко думички.


Geee... оправих го.

прекрасно е , че откриваш че любимия сериял е толкова могъщ ... това да промени коренно живота на отчаян човек какъвто е горката анджи ... е такива истории ми вдъхват вяра в чудесата ... понякога се чувствам като нея честно казано ... но заради различна причина . а тфа с любовта ... си е просто приказно все едно смолвил и е дал втори шанс за щастлив живот ... тфа е прекрасно .... ( 20 минути търсих подходяща емотиконка ... но не намрих такава която да опише каквото искам ... )

Оле майко, направо нямам думи...страхно е Направо не мога да повярвам какви неща може да направи нашето филмче Много се радвам за нея...заслужава го!