Ауу, няма друг като този епизод просто. Тук образът на моя човек Кларк Кент/Кал-Ел беше просто изродски. Точно такъв, какъвто винаги съм искал да го гледам - разгневен, безмилостен, култов откъдето и да го погледнеш. Най-накрая той изрече думите, които чаках от толкова много време, когато майка му му каза, че се превръща в друг човек: "И защо? Защото вече не съм разсеян от чувствата си към Лана и мога да правя това, което ми е писано?" Поклон. И отново поклон.

Тази реплика, както и другата: "Знаеш ли кое не е редно? Не е редно да стоя тук и да не правя нищо, докато мога да мога да променя нещо в света."

Най-накрая моето момче, въпреки че беше ядосан заради сватбата, започва да разбира каква е истинската му съдба. Не, не, просто култово откъдето и да го погледнеш - винаги съм обожавал тъмната страна на Супермен и то най-вече, когато НЕ е на червен криптонит - видяхте ли истеричната усмивка, която направи, като почна да кърти Титан?

Такъв образ на Кларк Кент - толкова култов, непукистичен и запомнящ се в този сериал досега според мен не е имало. Ако не във всеки епизод, то поне от време на време искам да го гледам такъв. Защото е крайно време за Кларк, както се казва на английски "to not take shit from anyone". Смятам да пропусна останалите елементи от епизода, като "помятането" на Лана, защото някакси бледнееха пред мега-опияняващия, масово-завладяващ,супер-силно въздействащ образ на Кларк Кент в този епизод - за мен прекалено много бледнееха даже. 5-ца от все сърце - адреналинът ми от друг епизод на Смолвил, не знам дали е бил толкова покачен, както от този. Поклон за кой ли път.

Ей за това говоря, хора. Ей за това говоря.
MY TURN!