Режисиран от Джеймс Маршал и написан от Търи Маер и Ал Септиен, тези хора направиха невероятен подвиг в историята на Смолвил и мита за "Супермен"
Историята беше изключително интересна и начина по който бе поднеса още повече разчупи представите в телевизионното изкуство. Единственото нещо, с което можем да направим съпоставка, или по-скоро асоциация е дълбокото съжаление, което успяхме да видим в този епизод. Актьорите играха повече от "обикновенно" Няма да споменавам великолепния Джон Гловър и неговата "тъмна аура" Райската красота на Кристин Крюк и неуспоримият й талант като актриса. Майкъл Розенбаум "единствения и неповторим Лекс Лутър" - типичната инкарнация. Том Уелинг - за мен, най-добрият избор в ролята на Кларк Кент. За 6 години Том успя да инкарнира по великолепен начин младия Кларк Кент, който никой друг актьор няма да успее така, както успя Том. Алисън Мак и нейната воля да надделява над всякакви ситуации. Ангелски приятел и неуспоримо талантлива като актриса (доказала се за цели 6 сезона) Анет О'Тул - майката, която никога няма да изостави сина си. Моментът с часовника и онази история бяха показани и казани точно на място. Ето, виждате ли. Точно за това харесвам Смолвил, защото ни показват възможно всички най-дребни детайли, оставяйки ни чувството, че това действително се случва (не само в телевизията) тази топлота, която струи от Смолвил, е за да покаже на гладния зрител, че моменти като тези трябва да се уважават и никога - подценяват.
Знам уважаеми фенове на Смолвил, знам, че сме видяли всичко. Знам, че каквото и да кажа/напиша, ще бъде малко сравнение с онова, което виждаме на малкия екран. Но знаете ли, човек трябва да проявява уважение и спазва онези традици, които не бихме искали да нарушаваме, само защото ни мързи. Но в законите на любовта има едно неписано правило: ако обичаш нещо на този свят, ти трябва да го докажеш, а не кажеш. Точно за това реших да споделя това ревю..... с вас.
Във филмовия бизнес има едно непроменливо положение на снимки и писане на сценарии, при кинооператорите и сценаристите, които те наричат "Angles of Deja Vu points" - мисля, че видях някой от вас да споменава относно това колко често се повтарят сцените в този епизод. Нищо подобно, уважаеми фенове на Смолвил. Идеята на Джеймс Маршал беше да запознае зрителя от различни гледни точки на вече видяната ситуация (чудно, как въобще сте го възприели по-друг начин) Когато казах, че Смолвил е напреднал изключително много, визирах точно този момент от режисура и начин на писане. Много ми допадна тази идея, защото вече както забелязахте, в началото на епизода беше оставено на зрителя "абсолютната дезорентция" за да може по-нататък да се покажат заключителните фази от различни сцени и гледните точки от тримата герои, в този случай: Кларк, Лана и Лекс.
За първи път от много време насам, си признавам, че героя на Кристин Крюк много ми хареса. Ролята й беше изключителна и МНОГО важна в този аспект. Има една стара приказка, която гласи: "кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа ти какъв си." О, да. Всички видяхме онова, което много фенове наричат "Лутърско" НО намеренията й бяха съвсем други, (дори и във вреда на Клои) само за да изобличи Клар Кент и неговата ТАЙНА. (Мисля, че сега всички може да спим спокойно.) Ура! Най-после Лана Ланг знае, че Кларк Кент има "способности" макар и не в този аспект, който всички очаквахме, но подяволите, ТЯ ЗНАЕ. Знае и ЧУ, че Кларк Кент никога не би й навредил, и най-доброто в тази серия беше, когато Лана подслушваше разговорът на Клои и Кларк. Казвам ви, уважаеми фенове на Смолвил, физиономията й беше безценна.
Кларк, Кларк, ах,... горкият Кларк Кент. Беше способен да направи всичко, за да спаси това, което му е най-ценно, но уви. Съдбата винаги е била против него. Физиономията му беше толкова съкрушена, когато Лана каза ДА на Лекс Лутър. Искрено му съчувствах в този момент. Горкия, няма си никого на този свят. Без биологични родители, без любов, без съчувствие, само моментни проблясъци, които едва ли биха го утешили. Но предполагам това е цената на героя. Последната сцена беше покъртителна. С насълзени очи. Говорете ми после, че Том нямал талант. Ако Том Уелинг няма талант, то значи, че вие не разбирате от кино. Човек наистина може да почувства болката му.
Мръсния и гаден Лекс Лутър! Повечето фенове бяха ядосани и удовлетворени от факта, че виждат ИСТИНСКИЯТ Лекс Лутър, такъв, какъвто се предполага да бъде. Изваян от "тъмна аура" човек, който не мисли за нищо друго, освен да прави злини. Мисля, че Майкъл е възможно най-добрият избор за Лекс Лутър. Новото поколение на семейство Лутър (ще е жалко, ако напусне Смолвил след 7-ми сезон) Искрено се възхищавам на актьора и неговата отдаденост към ролята му на Лекс Лутър. Имаш чувството, че този човек е роден, само за да изиграе тази съществена роля в Смолвил.
Вълкът в овча кожа най-после показа истинската си природа. Не знам какакво имаше предвид с това, че е дошъл да си събира реколтата, но предполагам в предстоящите епизоди ще разберем за какво иде реч. Джон Гловър е човек и актьор от много голяма класа. Присъствието му в Смолвил всява абсолютна тъмнина. (Никога не съм мислел, че Лайнъл може да стане добър човек) Но съм сигурен в едно, че той ще си получи заслуженето от Лана Ланг и мисля, че Смолвил ще претърпи още един катаклизъм относно този развой и заплахата му да убие Кларк Кент, ако г-ца Ланг не се ожени за единствения му син.
За първи път в историята на Смолвил (да точно така, за ПЪРВИ път) беше показано специален ефект от човешката гледна точка. Не мога да повярвам, уважаеми фенове на Смолвил, че повечето от ВАС подцениха този факт и го сметнаха НЕ за специален ефект, а ДЕфект. Как може да ви хрумне, че екипа на Смолвил може да допусне такава.... ламерия. За първи път ние видяхме суперскоростта на Кларк Кент от човешка гледна точка, без.... как да го кажа... "топлинна аура" и трябва да ви кажа, че това беше много оригинално. В един момент виждаш Кларк пред себе си, а в следващия той го няма. Нали не сте си мислели, че ефектът от изчезването би изглеждал по-друг начин? Беше представен така, както трябва да бъде, гледано от човешки поглед.
Като оставим това настрана, мога да кажа, че еволюцията на Смолвил е факт. Няма какво да се заблуждаваме, уважаеми фенове на Смолвил. Това е сериал, който ти предоставя различни емоции, различни представи и разбирания за живота. Въпреки статута на сериала (научно-фантастична драма) Смолвил е нещо, което може да те доближи до реалността. В много отношения този сериала не само показва, но и УЧИ. Показва и напомня на нещо, което всеки един от нас може да преживее в различните ситуации. Смолвил и #16 епизод вдигнаха летвата на едно ниво, което преди 3 години трудно бихме си представили, но сега това е факт. Така както е факт, че Смолвил е сериал достоен и за най-големите ТВ компании, но незнайно защо, е подценяван.
Ако трябва да съм честен със себе си и оценката по училищната система, НЕ бих му дал 6-ца. Това би било унизително спрямо сериала и този епизод. Ако Смолвил беше ученик, а аз учител, моята оценка би била такава:

