Гледах "Втората майка" (Stepmom) със Сюзън Сарандън и Джулия Робъртс. Винаги много плача на този филм.С: Ти не си била тук от началото...не си се безпокояла всяка минута, всеки ден...за това, че от решенията ти...зависи накрая какви хора ще бъдат.
Д: Аз никога не съм искала да им бъда майка. Поделейки си го с теб е едно. Поемайки го сама, до края на моя живот.винаги да бъда сравнявана с теб...Аз просто не искам, всеки ден в продължение на 20 години да знам, че ти би постъпила по-правилно, така както аз не мога. Ти помниш всяка история, всяка рана, всичко за тях. Всички радостни моменти в живота им са свързани с теб. Всеки един единствен момент. Не го ли разбираш? Когато тя стане
младоженка и аз съм в стаята сама с нея, оправяйки нейният воал, нейната рокля. Казвайки й, че никоя жена не е изглеждала така красиво. И аз се страхувам, че тя ще си помисли: "Аз искам моята майка да беше тук".
С: Аз се страхувам, че няма, но истината е, че тя не трябва да избира. Може да има нас двете и да ни обича. Тя ще бъде по-добър човек благодарение на мен.. и на теб. Аз съм тяхното минало...а ти тяхното бъдеще. Бъди там за щастието им, бъди там за сълзите им, бъди там за тях!