Това е нещо като игра, в която всеки може да прояви уменията си на писател и режисьор и да използва въображението си. Има няколко основни правила: всеки пуска пост, който да е продължение на поста преди неговия, за да се получи нещо като верига и като един общ разказ. Може да поствате повече от веднъж - тоест няма ограничения за постовете, но е препоръчително поне един пост на някой друг да е преди вашия нов. НЕ трябва да се правят радикални промени и резки отклонения от сюжетната линия - например :
пост на Х: Те спяха в хола ...
пост на У: Изведнъж се появи Годзила и ги изяде
Забавано е, но целта е да се получи нещо смислено. Може да измисляте, създавате и премахвате герои, като преди да промените нещо в общата картина, уведомете някой от авторите, чийто сюжет(и) ще засегнете, в горната част на поста си или на PM. Важното е да е приятно за всички! Аз ще постна първи.
Началото на разказчето си е съвсем мое (то си личи, че е аматьорско), ще сложа и няколко геори, които участват в него (понеже тук съм написал само част от него, защото не съм го зарязал донякъде). Ако искате може в горната част на поста ви да давате кратка информация за някои от героите, които въвеждате (например ще играят ли ключова роля или не) и е добре да няма прекалеено много главни действащи лица, за да не се пренасити картината и за да не се изгуби сюжетната нишка....
Приятно писане!

Соня - глвано действащо
Александра , сестра й
Миро - приятеля й
други : Трендафил Акациев - местен пияница
Инспектор Михаил Стойков
Диана - дъщеря на съседите Петрови
Елена - много добра приятелка на Соня
Павлин и Стефан - добри приятели на Миро;
Катя - бившото гадже на Павлин и братовчедка на Соня и Александра;
Елена - най-добрата приятелка на Соня и нейна опора в тежки моменти.

със специалното учстие на : Кака Цеца - управител на ханчето в града
*****************************************
Навън снегът валеше все по-силно и вятъра навяваше големи преспи които зариваха все повече двора и вече дори оградата на къщата трудно се различаваше в обстановката , само през стъклата се виждаха жълтите светлини от запалните лампи , Соня вече силно се съмняваше че идеята й да дойде и тази коледа във зимната им вила е била изобщо намясто след като по-миналата година от силния вятър едно дърво замалко не проби покрива , но тогава съседите и бяха бързо реагирали и нещата се разминаха без сериозни последици , Соня беше решила да пропусне една година и сега тоно преди седмица онова странно желание което всяка година я теглеше да се връща пак и пак беше надделяло и на следващия ден тя вече разчистваше верандата на зимната вила.Направи и впечатление ,че вече почти трети ден а в къщата на съседите нямаше признаци на живот сякаш не си бяха вкъщи , в което не би имало нищо странно ако вече 5 години подред те не бяха заминавали никъде и още повече през зимата и големите виелици....

**********************************************

Точно когато слагаше и последната останала в кутията играчка върху елхата лампата премигна и след секунди цялата къща оста в тъмнина , следвайки светлината от пламъците на камината Соня запали свещите на елхата и газовите лампи които намери и в стаята се възцари една приглушена светлина буквално няколко часа преди Бъдни вечерта във въздуха се усещаше някакво напрежение , което не вещаеше нищо добро...Соня изглеждаше привидно спокойна, когато....
Соня беше заспала до камината когато силните звуци от блъскането по вратата я събудиха , тя стана и тичешком се запъти да отваря.Тя отвори и видя че...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

видя, че Миро и Александра се натискат на нейната врата! Тя не беше в състояние да повярва, че собствената й сестра е обладала гаджето й точно там! Беше неспокойна и...

********************************************

Тя очакваше че сестра й и Миро да дойдат с колата му , но се притесняваше много да не закъсат някъде в тези големи преспи , когато отвори вратата видя един дребен човечец едвам успя да разпознае Ваньо Лудия , той беше стар познат на всички , все си изисляше някакви итории за хората и вървеше по улиците и крещеше , този път болния му мозък беше сътворил историята че Александра се е оженила за иВан и сега крещеше на прага на вратата На Соня да бяга , да спаси прителя си . Соня трясна вратата леко изнервена и се отпунса на стола до камината , скоро се унсес и и се присъни странен сън - Видя, че Миро и Александра се натискат на нейната врата! Тя не беше в състояние да повярва, че собствената й сестра е обладала гаджето й точно там! ...Тогава чу че някой я вика тя се събуди и като вдигна поглед видя........................

Тук ще намесим още един герой - Трендафил Акациев

В последно време музата на Трендафил Акациев се беше запиляла трайно нанякъде и понеже музата си е от женски род Трендафил беше полудял и докато я търсеше видя двете фигури пред вратата.И на него му се стори,че...но все пак той имаше аналитичен ум и си каза:Аааа,в тоя студ...Не, има нещо друго.И минавайки покрай тях го лъхна силно миризмата на алкохол.Те просто се подпираха един друг.

Но да не забравяме че това не било типично за Алекс , и Трендафил го знаел , но пък си казал че сега му емомента да се възползва от положението все пак Алекс и била дсота хубавичка и тъкмо когато се приближавал готов за действие другата фигура до Алекс бутната вратата и заедно с Алекс влезли в къщата!

-Ех пуст късмет измрънкал Акациев и се запътил към ханчето на Кака Цеца , да гаврътне едно , та да не мисли за това....

Ще трябва да въведем някакъв ред , иначе се губи поредността.Идеята е много добра и аз съм твърдо ЗА

Очаквам да стане БестСелър

.....а ханчето на Кака Цеца наистина беше известно като такова защото там се събираха от първия,втория,третия и всички останали светове екземпляри на човешкия род. Случваше се даже понякога да види човек(и да чуе,въпреки врявата) как някой чукча рецитира "Аз съм българче" и в това нямаше нищо лошо ако от време на време не се надаваше каански вой от този род:
- Някой ми открадна тематааааааааааааа!
Но не за това беше отишъл сега там Трендафил Акациев. Трябваше му малко мека топлина. Толкова мека,че...хм.,....като черно коте в скута му. Но само като разбра,че Фрики може да прочете това...просто бутна вратата. Ханчето на Кака Цеца не беше нещо особенно...но там по средата имаше един варел който изпълняваше ролята на източник на топлина (не мека) и около него се събираха представителите на световете. Те се нареждаха около варела в тъмното и приказките се лееха...И всеки път Трендафил Акациев наблюдаваше едно и също мистично явление - една малка светлинка на един метър от земята плавно се издигаше нагоре още половин метър,проблясваше за миг-два и пак се връщаше там откъдето беше тръгнала. Тук нервата на Трендафил Акациев не издържаше:
- Абе Нкомбо, африкански лъве,защо не седнеш по-напред ами всеки път ще ми вадиш акъла! Мамка ти африканска!



Следващият writer,please.....

Доколкото следвам линията на написаното до тук само това пи доиде на ум.
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Междувременно не далеч от вилата, група приятели на Алекс, се опитваха да вдъхнат малко живот на и без това истощеният акумолатор...
По едно време Павлин се ядоса на стоящия до него Стефан, който бе решил да се прави на умен, сасо и само да успее да впечатли поне едното от двете момичета на задната седалка, на изстрадалия "Golf".
- Виж какво Чефо - кресна му Павлин - защо двамата с Катя не отидете нагоре по пътя! Би трябвало да има няква мизерна крачма илил нещо такова наблизо! И без тва почти стигнахме!
- Ти луд ли си или какво!? - отвърна му с не по-малко злобен тон Стефан - В тая студена нощ и в тая тъмница, няма никаде да ходя! Гледал съм достатъчно филми, за да знам, че да тръгнеш сам в гората с МОМИЧЕ си е самоубийство.
Елена видимо раздразнена от създалата се ситуация излезна и реши да вразуми двамата "видни" техника.
- Павлине, стига си му викал. Какво си го изливаш на него? Ти си тоя дедо се базикаше с колата. А ти, Стефане, е крайно време да слезеш на земята и да разбереш, че в радиус от стотина километра няма даже и един свестен обирчия, да не говорим за някой психопат решил да убие някой и друг чавек. Ние двамата с тебе ще отидем нагоре по пътя. След завоя има едно ханче. Там има телефон. Билата съм тук със Соня преди няколко години.
Павлин който харесваше Елена от бая време насам, но така и не бе намерил куража да и каже за чувствата си, реши да се възпротиви. Но само един паглед от Елена бе достатъчен да го откаже от подобна идея...
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ І

Не е кой знае какво , но все пак....

Нали идеята беше да направим една приказка, която да се продължава от всеки и да стане със сюжет конкурентен по размер на онези сапунки с 20000+ серий
Ако не е това идеята ще драсна нещо авторско ®

ggbit.info : По принцип това е идеята...

...И така Стефан и Елена тръгнаха по пътя през заснежената гора, за да търсят ханчето на Кака Цеца и телефон. Ноща беше мразовита и тиха, отекваха само скърцащите им стъпки в снега. Вървяха мълчаливо и всеки беше потънал в собствените си мисли. Елена се измъчваше от подозренията си към Миро и Александра и в същото време се чувстваше гузна заради това, което се беше случило между нея и бащата на най-добрата й приятелка. И имаше ли тя правото да се бърка между двете сестри заради глупавите си подозрения. А в същото време Стефан си мислеше за....
*********************************************************
Е това е от мен Малко, но от сърце.

... това колко прекрасно изглежда Елена, огряна от лунната светлина и на фона на снега. Но появилата се миризма на алкохол и повърнато го накара да изгуби нишката на своите мисли. Той отлепи поглед от земято и пред себе си видя ханчето на Кака Цеца.
- Ели, каква е тая дупка? - запита очудено Стефан.
- Това е кръчмата за която говорих. С малко късмет Соня или сестра й може да са вътре. - отвърна му паоспокоена Елена.

Влизането на двамата се стори много странно на Трендафил Акациев. Но не заради стегнатото тяло на Елена, с две хубаво оформени и стегнати гърди и дълга къдрава коса, и не заради червената коса на Стефан и някак си неестествената му височина ( тук е мястото да кажа, че Стефан е около 190-200 см. и леко хилав), а поради това, че всичко му изглеждаше като извадено от някой евтин американски филм. Но един вътрешен глас, макар и игнориран от Трендафил Акациев, му каза, че всичко това е породено от алкохола...

********************************************************************
Дано някой има идея как да продължи, че и аз малко се пооплетох в мислите си.

Чакам следващия преди отново да драсн нещо.

Стефан, се приближи до бара и заговори кака Цеца , заразпитва я за къщата на Соня и Алекс , Елена се чустваше доста некомфортно в тази дупка , но тъй като беше замръзнала и мокра от стихналата виелица даже взе да и става приятно да седи до старата печка и да се топли , но както се беше отпуснала една мисъл веднага изскочи в глават й , че бяха Оставили Катя и Павлин в колата

-Стефо , хайде по-бързо - провикна се тя като не посмя да се приближи до бара след като срещна страховотия поглед на Кака Цеца
Павлин кимна на Цеца и останалите и се запъти към Елена

-Разбрах къде живее Соня , дано само успея да разпозная пътя в тази тъмница!

- ЪЪъЪ , нека ви предложа помощта си - чу се леко неадекватен глас - Павлин погледна и видя как един едър мъж му подава ръка , веднага го лъхна миризмата на алкохол

-Кой сте вие ?-намеси се Елена

-Трендафил се казвам , познавам сестрите добре , та нали още от малки идват тука за Всяка Коледа и....

-Ами да тръгваме тогава - леко троснато каза Елена , като в главата и беше все мисълта за Катя и Павлинн ,които още чакаха .
И тъкмо , когатои излизаха от хана се чу оглушителен крясък, който раздра въздуха . личеше си че не е от близо , но ехото от планината беше отразило звука и сега всички в хана бяха на крака ,за да видят какво става , звукът идваше тъкмо от гората , където бяха останали Катя и Павлин.
Елена се развика и обясни нервно как приятелите са там и чакат помощ , група мъже веданага се отправиха към гората , а Елена и Трендафил се забързаха към къшата на Соня , защото премръзнали и уморени нямаше какво да напрвят повече , оставаше им само да чакат , а чакането беше доста мъчително , защото виелицата се усилваше....
Групата , която се отправи към гората беше предвождана от Стефан , който най-добре знаеше къде точо е колата , снега беше заличил следите им на идване и сега беше натрупал по дърветата и на него мус ставаше все по-трудно да се ориентира ...когато най-накрая след няколко погрешни пътеки Чефо успя да открие колата , която беше почти затруапана от усилващия се сняг , групата се приблжи до колата от чийто ауспух още се носеше пара , Той натисна дръжката на вратата , когато тя се отвори изенадата му беше голяма....
В колата нямаше никой , той се огледа отсрани за стъпките на двамата , но такива нямаше , сякаш нищо не се беше случило!

-Да се разделим и да претърсим гората-Каза уверено Стефо...


През това време Соня....

to be continued

... наля на Миро и сестра си по една чаша горещ шоколад с по една капчица коняк, за да се постоплят след като бяха чакали отвън тя да се събуди ида им отвори. Миро и Соня се настаниха на достатъчно широкото канапе и се прегърнаха. Алекс изглеждаше доста весела. Но Соня, макар и попритеснена от странния сън, го отдаде на почерпката която си бяха направили двамата с Миро.
- Зайче, - започна Миро. Соня ненавиждаше този прякор, но той често означаваше началото на доста приятни изживявания. - купих ти нещо. - Той стана и отиде до якето си закачено зад вратат и започна да търси из джобовете.
- Много приятна е станало на свещи. Как ти хрумна? - запита я заговорнически сестра й.
- О! Не не се сетих просто токът спря. А ти не успя ли да намериш някой, който да дайде с теб на Коледа. Не ми казвай, че си останола без партньор. - заяде се закачливо Соня.
Алекс отвърна на веселата й настроение с една от пъхените възглавнички, които бяха върху стола.
- Може пък и да съм си намерила, но още да не е пристигнал. А да Миро покани няколко приятели да дойдат и да прекарат коледа с нас. И Катя ще е с тях. - каза тя на сестра си.
Двете бяха близки с братовчедка си като деца, но постепенно тръгнаха в противоположни посоки и сега не се понасяха. За тях Катя си бе останала едно безотговорно дете, което се забъркваше в много големи неприятности с полицията.
....

Ето тука е - посочи Трендафил Акациев , ама в акъла му беше как по-бързо да се върне в хана и да си измоли още едно малко От кака Цеца , На Елена й беше особено неприятно да се движи с този офърфан човечец , но студа и притеснението й какво става с приятелите и бяха отнесли мислитеи на съвсем друго място и тя не чи че Акациев и каза , че са пристигнали
-Момиче-извика Акациев ако смята да нощуваш тук добре , ама аз трябва да си тръгвам.Елена се окопити и понечи да натисне звънеца на къщата , натисна пак и по-силно , но звук не излезе , заради спрелия ток , тя се обърна отново с молещ поглед към Акациев .Той разбра какво става и пак се приближи към къщата , потропа силно по вратата.Със силно сърцане вратата се отвори и Елена и Трендафил видяха на прага

Следващия

...Видяха на прага изпуснат пистолет...кървави стъпки...и в дъното на коридора тъмна сянка...тоест човешки силует,който бързо се изгуби някъде в тъмнината на къщата...Снегът валеше слабо , но на едри парцали...Акациев и Елена гледаха с плахи погледи навътре...от уплаха и притеснение тя се беше притиснала толкова силно към него че чак беше забравила за отвратителната му миризма и дъх на мръсотия и ферментирал алкохол,а от притискането на големите и гърди към тялото му Акациев беше получил ерекция и се замисляше какво може да направи в тоя един тъмен и самотен момент с т'ва момиче....

моито стана малко тъпо ама няма значение шоу да става...

============================

От порочните си помисли Акациев беше съвсем забравил , че в момента бяха станали свидетели на престъпление.Елена се осъзна първа и извика плахо :

-Какво е станало тук ??
Акациев , който вече усещаше ефекта от няколкото уиските в хана на кака Цеца се опита да осмисли случващото се , но се залюля и и се политна към вратата , за да избегне удара в заледените стълби на прага на къщата , той се хвана за резето на вратата и когато успя да запази той понечи да влезе в къщата , тока още не беше дошъл и затова той извади запалката от джоба си , беше една много нетипична запалка - голяма и украсена с нещо зелено , което разпръскваше пламъците от запалката , точно преди да влезе Трендафил видя , че Пламъкът от запалката осветява звънеца пред вратата , на който пишеше "Петрови" , Всичко се случваше много бързо , но сензорите му бяха забавени от действието на Алкохола и той сякаш виждаше на забавени кадри .
Елена все още беше силно изплашена от случилото се , но събра смелост да се приближи и погледна Акациев изплашено и учудено...

-Oбъркали сме къщата - каза Акациев , тази е на Петрови...

Eлена:
Да...ама...ама..а...мма...ама...как ще си тръгнем ли сега...та тук е станало нещо ужасно другарю Акациев....с треперещ глас промълви младото девойче...
- Няя значеиниеее.е.е.е.... - с загубен ред на мисли отвърна пиангура...
като лека по лека започна да излиза от къщата...Елена обаче ту изплашена ту любопитна реши да навлезе навътре в Петровата къща и да разбере какво найстина се е случило в оназя ужасна вечер...

Next!

Дали от чисто любопитство или просто не мислеше трезво Елена влезе в къщата и започна да се оглежда , вървеше по коридора като се мъчеше да различи предметите в тъмнината без особен успех , колкото по навътре се придвижваше и се струваше че един римтмичен шум , който идваше от стаята в дъното на коридора се усилваше и наистина едно сранно блъскане се повтаряше през няколко секунди в сатята до антрето , с решителна крачка Елена се беше запътила точно към тази стая , тя хвана решително дръжката на вратата и натисна , варатата бавно се отвори , Eлена понечи да влезе в стаята , когато усети на рамота си една ръка , която я дръпна назад , в този момент през главата й минаха хиляди мисли , дали това беше този , който е вилнял из къщата и дали и нея ще последва съдбата на Петрови , тя реши , че не иска да разбере отговора и събра цялата си смелост и запрати с един силен ритник , човека на Земята.Чу се изохкване и познат глас.
-Ти побърка ли се
Елена разпозна Акациев и се приближи
-Защо се промъкваш така зад гърба ми
-Аз ли ?-троснато каза Трендафил - точно ти , която се промъкваш посред нощ в чужда къща
-Всичко това нямаше да стане ,ако беше показал вярната къща вместо да се наливаш с боклуци - и тя посочи полу-празното Шише , което се търкаляше по пода , явно беше изпаднало от Палтото на Акациев при падането
Спорът между двамата се разгорещяваше , когато се чу полицейска сирена и как една кола паркира пред къщата.

Колата естествено беше на СОД. Но тези дни полицаите бяха луднали от фалшиви сработвания(от пиратките ) а диспечерките двойно повече заради дъжда от поръчки на таксита (телефонния номер на СОД е близък до този на Корона такси - 61-62) и поради тази причина един откачен таксиметраджия с ник GABRIEL им предложи да се кооперират. Сиреч, да си помагат при изпълнението на заявките...но като стана въпрос кой ще вози диспечерките замириса на война и преговорите бяха прекратени т.е. замразени....
И така, по правилник полицаите трябваше да пристигнат със загасени фарове и двигател още от сто метра преди обекта. Но със включена сирена те разгонваха всичко пред себе си (поне те така си мислеха) и затова направиха символично по две крачки ...пуснаха по една реплика от рода на - "Аре бе , те избегаха. Да одим при Кака Цеца." - качиха се на колата и отбръмчаха като охлюви в нощта.
Тук Трендафил Акациев даде воля на гнева си Ахилев:
- Ама п...о смотана , как можа да ме ритнеш по топките така! Аз сега какво....? Да те ритам по яйчниците или по-добре да взема две тухли и да почна наред, да те видя какво ще правиш тогава! Ама може ли да си толкова проста , тъпа , недо...(дялана),смотана , загубена....абе няма ли някой да ми подскаже точно какво?

Следващият writer,please....

edit : брех тоз Трендафил бе , не го очаквах от него

След като забърса един як шамар на Акациев , Елена , която не се впечатли особено от пиянските му излияния продължи да разглежда наоколо и видя , че привидните кървави стъпки имаха странната миризма на латекс и забеляза , че те на са кървави стъпки , ами са от боя , сякаш някой нарочно се беше опитал да изсценира престъпление , но доста неуспшено

-Хххъ - хълцаше , Трендафил , който след поредния плесник на Елена пак лазеше по земята

-Хайде бъчво - тросна се Елена - Илизаме от тая къща и този път ме заведи в истинската...

------------------------------

Соня вече се треовожеше , Алекс и Миро бяха заспали отдавна , но нея сън не я ловешв , нещо я стискаше сякаш за гърлото и я задушаваше , едно притеснение , че нещо се е случило , тя постоянно поглеждаше през прозорец , за да види не се ли задава някой от приятелите й , но въпреки , че не виждаше нищо заради замръзналите стъкла , тя като че ли нарочно , за да има с какво да се занимава , ритмично отмяташе завесата на прозореца и поглеждаше през леда по стъклата.
Не бяха минали и 5 минути от последното поглеждане , когато на врата се почука силно .
Соня отвори тичешком и видя Стефан , целия мокър и в сняг.

-Какво се е случило.

-Оставихме Катя и Павлин в колата , защото закъсахме и отидохме за помощ , когато се върнахме за тях намерихме само това - каза той , показвайки якето на Катя - претърсихме цялата гора , но не открихме нищо ...

-Влизай , влизай , каза Соня - като се усети ,че от изненадат е забравила да го покани даже .
Двамата влязоха , седнаха до камината , откъдето идваше единствената светлина.Соня се чудеше откъде да започне да го разпитва , когато и дваматсе сетиха за нещо и в един глас казаха

-Елена....

t.b.c.

И двамата си припомника ужаса, който изпитва Елена от тъмнитата след случилото се през онази трагична нощ преди 3 години, когато един тип я нападна и я преби почти до смърт. Този ден остави горчив отпечатък в паметта й, защото именно този инцидент стана причина за преждевременното й раждане в 5месец и тя загуби дъщеричката си. А сега Елена беше навън в тъмното и то не с кого да е, а с месния пияница. Трябваше да направят нещо незабавно преди тя да получи поредното умопомрачение, защото не знаеха дали си е взела лекарствата...
Мислите им бяха прекъснати от странен шум от съседната стая. Надзърнаха в стаите на Миро и Алекс, но те спяха дълбоко. Тогава кой можеше да е? Соня си спомни за легендата, която беше чула като малка: легендата за духа на изнасилена и убита преди 26 години девойка, който броди из околностите на престъплението и търси убиеца си...

Местният пияница се казваше Трендафил Акациев и не беше пияница, а добре пиещ човек. Някой ще каже:И каква е разликата?
Има. Александър Македонски е бил добре пиещ човек. А Трендафил Акациев на всичкото отгоре беше и си е поет. Не като някои наркоманизирани особи...Той си беше такъв. И като такъв се обърна към Елена и и каза:
- Абе ако не ти се тръгва, кажи.....Аааа, хората ни чакат!



следващия....

Шумът затихна... Соня и Стефан се спогледаха уплашени. На вратата се почука. Соня изтръпна и се притисна към Стефан.
-Ще отворя - каза нерешително той.
-Не!!! Моля те стой тук!!! - тя се вкопчи в ръката му.
-Всичко ще бъде наред - усмихна й се той и тогава Соня забеляза колко красиви очи имаше той - в тях се преплитаха цветовете на морето - синьо, сиво и зелено...
Тропането по вратата се повтори. То я измъкна от странното състояние, в което изпадна за момент. Стефан отвори. На прага стоеше момиче, чиито дълги гарваново-черни коси се спускаха на големи кичури пред лицето й. Тя беше много леко облечена и придизвика съжаление у двамата. Те забравиха доскорошния си страх и я поканиха да влезе. Това, което не забелязаха обаче, бе червеното петно на гърба й... Петно, няпомнящо на засъхнала кръв от голяма дълбока рана...

Настаниха я на топло пред камината и Стефан отиде в кухнята, за да напраави нещо за хапване и чай с ром за изплашената гостенка. Соня седна до нея на дивана и в стаята настъпи неловко мълчание. Соня се чудеше какво ли се е случило на момичето, как да подхване темата или просто да си стои там и да си мълчи. Хилядите мисли, които преминаваха през главата й щяха да я побъркат... тя се изнерви и започна да си играе с пръстена на ръката си. А какво ставаше в главата на нещастното създание с черни като гарванови пера коси-беше ли тя невинна и беззащитна жертва или беше нещо зло и опасно... В стаята влезе Стефан носеики в ръцете си табла, на която имаше чиния със сандвичи и три чаши с чай. Соня му помогна да остави всичко на масата, наля по-малко ром в чая и подаде едната чаша на гостенката, която я пое с треперещи ръце. Изведнъж от очите на непознатото момиче започнаха да капят сълзи...

На Соня й стана още по жал за бедното дете. Повдигна брадичката на момичето и се вгледа в очите й... Стори й се, че два демонически пламъка танцуват в тях... Соня разтърси глава. Изведнъж момичето се вкопчи в ръката й:
- ЕЛА! ЕЛА! - гласът на момичето звучеше диво и уплащено.
Тя поведе Соня навън зад къщата, упорито дърпайки я за ръката. Стефан ги последва.
-ЕЛА! БЪРЗО! - създанието посочи близкото дърво. - ТАМ! ВИЖ!
-Какво има там? - погледна я Соня напрегнато. - Покажи ни! - хвана я за ръка и я поведе. Но момичето рязко се дръпна и спря.
-НЕ! НЕ!
Стефан и Соня тръгнаха към посоченото място. Нещо се чернееше под дървото, но още не можеха да различат какво е. Зад гърба им се чу тихо хлипане. Обърнаха се - момичето седеше на снега и плачеше. Соня понечи да се върне при нея.
-НЕ! ИДИ! ВИЖ!
Колкото повече Соня и Стефан се приближаваха към дървото, толкова плачът ставеше по-силен и жаловит...Вече успяваха да различат някакви силуети. Най-вероятно на мъртво животно, което бе уплашило детето. Те спряха на място пред тях се разкри покъртителна гледка: това бяха Катя и Павлин, обезглавени и с отделени крайници! Чу е пронизителен писък, който замести сосегашния плач. Но той едва достигна до съзнанието на Соня и Стефан. Не можеха да асимилират видяното...
Нещо с невиждана бързина се спусна към Соня и я стисна за гръкляна. Стефан понечи да й се притече на помощ, но съществото извърна глава и посрещна погледа му. Два пламъка, унесени в дяволски танц, вцепениха Стефан. Той не можеше и крачка да направи. Стоеше като статуя, омагьосан от погледа на съществото. Соня почти изгуби свяст от хватката. Пред очите на двамата окаяното до преди малко момиче се превърна в прекрасна млада жена с дълги гарваново-черни коси, бяла кожа. От повехнала фиданка момичето се превърна в прекрасен прасковен цвят. Само погледът й издаваше, че е Рожба на Отвъдното...Тя гледаше диво, яростно, зловещо, жадуваща за отмъщение...

--------------------
ако не почнете да пишете ще избия всички герои!!!!!

Съществото подценявайки Стефан в това му положение го остави за период достатъчен да се свести от видяното. Той грабна някаква цепеница и удари със всичка сила съществото... преобразеното момиче подлъгало ги в гората се опита да го спре но той се засили към бараката двете създания започнали да го преследват оставяйки все още живата соня. За щастие Стефан успял да се добере до бараката и за негово учудване намерил не какво да е а ловна пушка заредена и готова за "работа". Усетиил че съществото вече е на вратата и се готви да я разбие той стрелял през вратата ранявайки го...


---------------------------------
Ти ги трепи с дяволи, аз ще ги съживявам със ангели...

Шумът от изстрела раздра бялата тишина и отекна сякаш хиляди гарвани изкрещяха болезнено , Соня се сепна и .........отвори очи , намираше се точно там пред камината пред пламщия огън , който припукваше от време на време , огъня беше чист и ясен , но пламъкът му остлабваше - дървата привършваха , но Соня изобщо не мислеше за това ...този сън , този проклет сън , вече трета нощ подред и се присънваше ...какво означаваше ??!?? Вътре в Соня емоциите бушуваха , хиляди мисли , спомени и картини от видяното изплуваха отново и отново , а навън виелицата се беше усмирила и декемврийския сняг плетеше бавно и изящно своята бяла покривка , покривка , която закриваше всичко толкова изкусно , че на човек му се приисква да се слее с тази снежна вселена....

Когато Соня се събуди за четвърти път единственото нещо което видя бяха клоните на едно дърво зад прозореца. По клоните на дървото напираха пъпки и тя реши , че вече е пролет и някъде към март. Последният и спомен беше за студ и виелица и тя примирително реши, че или е мъртва или е заспала в Пещерата на забравата (само на 970 км от Пловдив е ). Но в този момент чу познатият звук на отваряне на врата от дясната си страна, обърна се, видя вратата и зад нея се показа......





Next............................................................................
.......................................pls

...една позната физиономия.Малко момиченце с дълга черна коса,в дънки и тдебело яке,доста неподходящо за топъл пролетен ден като днешния.Соня подскочи от изненада и ужас.В последния миг се овладя-момиченцето от съня й беше облечено в тънка лятна рокличка и в очите й се виждаше едно странно изражение...А това тук бе нормално малко момиче,усмихнато и дори леко притеснено.Соня превъзмогна паниката от внезапната прилика,насили се да се усмихне и я попита учтиво какво желае...
*Дано не повтарям някой пост,защото четох само няколко нагоре за основната идея....

Момичето пристъпи плахо и попита дали може да остане за ноща, защото нямало къде да отседне а се намирали на далеч от населени места за да се намери място за нощувка. Къщата по пътя насред гъстата и тъмна гора със мъждукащи светлинки се видяла като надежда за преодоляването на проблема й. Соня преодоля объркването си и покани момичето да влезе.

Соня я заведе в една от стаите, показа й къде ще спи и я остави там. Върна се в стаята и се огледа изобщо не беше пролет, както й се беше сторило преди малко. Камината гореше все така, тягостната тишина я подтискаше. Тази нощ сякаш нямаше край... Кога щеше да свърши всичко това...Тя отново заспа...
Събуди се на сутринта, спомни си момичето от предишната нощ. Отиде в стаята, където я остави да спи, но от нея нямаше следа. Само на леглото беше оставено едно писмо. Поколеба се за момент, взе го бавно и ръцете й се разтрепериха. Дали трябваше да го чете. Тя го отвори и зачете бавно...
-----------
next

Ти, който четеш тези редове знай че можеш да имаш всичките ценности заровени в земята на този
мизерен свят . Аз съм Уилям Хенри V i реших да напиша това писмо с цел ,този който го намери да получи
благоденствие и богатство в този живот .По простата причина че моят син не заслужаваше това . Този нехранимайко не знаеше що е милост ....
Съществува от древни времена един мехлем , който действа на дясното око магически и го кара да
вижда всички ценности заровени наоколо . Но с него намажеш ли лявото мигом ослепяваш .
Това мазило се намира На 13 крачки от върха на сянката на Черния бор по пладне , в посока Дуган
Хил . Там ще копаете в земята 18 стъпки .
Желая ви успех и бъдете честни и справедливи .

Уилям Хенри V
Соня прибра писмото в плика и го затвори . В главата и навлизаха противоречиви мисли :'' Какъв
Черен бор нали наблизо няма никакви борове . Каде ли може да се намира това дърво ?...''

Така унесена в мисли не усети как бе заспала ...
Събуди се по пладне ...и реши да се поразходи .Излезе в градината изапочна да оглежда дърветата
Разбира се,че търсеше Черния Бор от писмото ...но нямаше такъв никъде . Тя вдигна глава , избърса капките пот по челото си и погледна към слънцето , което препичаше силно. По едно време погледът и се спря на върха на самата къща ?...Не можеше да повярва на очите си ...та това беше Черния бор !!!
На върха на покрива се връткаше насам - натам ветропоказател със формата на бор ! Значи това нещо
се имаше в предвид в писмото .
Соня насочи поглед търсейки ,сянката на ветропоказателя и го откри вляво на пътеката . Изтича дотам .И извади писмото...'' На 13 крачки от върха на сянката на Черния бор по пладне , в посока Дуган Хил . Там ще копаете в земята 18 стъпки .''. После насочи погледа си към Дуган Хил ...и отброи
13 крачки ...но това беше невъзможно ...

-

Нова история, защото старата нещо отиде на кино:


Той се събуди, изправи се и се огледа. Намираше се в малка оранжерия с градински цветя, храсти и малък фонтан в, който се отразяваше луната. Потърси изхода - вратата беше широко отворена и се запъти към нея. След секунди вече беше навън...

Побърза да погледне часовника си. Бе едва 4.15. В далечината се виждаше малка къща. Почувства се по-объркан от всякога - къде се намираше и как бе попаднал тук...Предстоеше му да разбере.

Каде е точно,но в точно това време срещна един човек и го попита каде се намира...

Човекът изглеждаше много разтревожен,объркан и това се четеше в погледа му..."Не знам!" отговори той "И аз не сам сигурен как попаднах тук"

Видимо объркани двамата се не откъсваха поглед един от друг докато не чуха писък разнасящ се от къщичката. Те панически извърнаха поглед в посока на виковете и видяха как тъмна сянка напусна къщата и мълниеносно се изгуби в далечината.

Прибилижиха се до къщата и видяха малко момиченце,което седи в ъгъла на стаята плачейки и викайки "Помощ"

Ръцете и краката му бяха жестоко надрани от нещо което наподобяваше котка, или поне така предположиха. Тя вдигна очи към тях и сълзите й мигновенно спряха, а на тяхно място се появи лукав и запалшителен поглед придружен от стряскаща усмивка.

И точно когато ужасът започна да се надига в нея, тя премигна и отново виждаше пълните със сълзи очи на детето. Разтърси глава, като си каза че това е някаква шега на светлината и клекна, за да е на нивото на детето, говорейки успокоителни думи. Докато тя се опитваше да разбере нещо, докато новият й познайник...

П.П. Нали бяха двама мъже... Карай,мъж и жена ще да са...

беше застинал на място сякаш опитвайки се да си спомни нещо. Мястото му се струваше познато от преди,но това беше мътен спомен в главата му,който не можеше да си спомни...Той стоеше застинал докато не чу гласа на жената заварил преди малко.
-Тя е стресирана,трябва да я заведем някъде..