Свети Трифон Зарезан - Празник на лозарите и виното

В различните краища на България празникът се среща под различни названия: Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия, Трифку и др. Посветен е на свети великомъченик Трифон, който е един от славените от църквата светци лечители, загинал мъченически поради това, че отказал да се отрече от християнската вяра. Като покровител на лозята свети Трифон е известен само на Балканите и то главно там, където живеят българи и гърци. Трифоновден се смята и за празник на градинарите и кръчмарите, които са под покровителството на светеца. Началото на празника трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържества в Древна Гърция. В изображенията на Дионис той е представен, като бог с венец от бръшлян и лозови пръчки на главата. В представите на българина образът на свети Трифон е обогатен чрез различни легенди. Най-известната от тях е свързана със светеца, който отрязал носа си, когато зарязвал лозето, откъдето идва и името му Трифон Чипия. На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност. Зарязването се извършва предимно от мъжете, но стопанката още от ранно утро е омесила и изпекла хляб, украсен с лозница, натежала от плод - гроздове/моделирани от самото тесто/. Приготвила е пълнена с булгур кокошка, поставила е всичко в нова шарена торба. Рано сутринта ги дава на стопанина заедно с пълна бъклица вино, и го изпраща до портата. След празничната църковна служба мъжете се отправят към лозята, като водят със себе си свирач. Трифон ЗарезанИзвършваните тук действия си приличат в цялата страна. Всеки стопанин щом пристигне на своето лозе, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъднивечерското огнище. Зарязването се придружава от благословии за богата родитба. Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона. После мъжете се събират на обща трапеза в лозята с донесените яденета, придружена от песни и хора. Най-възрастният от лозарите поставя в средата на трапезата босилкова китка, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки. Той подканя присъстващите с думите: "Който е честит, нека поеме китката и да стане "цар на лозята". Поема я избраният "цар" - той обикновено е добър стопанин, с добре гледани лозя, с добро име берекетлия. Всички го поздравяват, на главата му поставят корона от лозови пръчки. Качен на каруца, теглена от мъже, "царят" обикаля лозята и благославя - да се роди повече грозде и годината да е плодородна. След като си пийнат и хапнат мъжете се прибират в селото. Начело с музика, процесията обикаля всички домове, домакините черпят с вино. Празникът завършва в къщата на "царя", където жена му е приготвила трапеза. "Царят" трябва да се напие, за да има берекет. В различните краища на България се изпълняват и други обредни действия, чийто основен смисъл е осигуряването на богата реколта.
Защо денят на влюбените - 14 февруари се нарича
денят на св. Валентин?
денят на св. Валентин?
Преди много години по времето на император Клавдий, в Рим живял свещеник на име Валентин. Едно от любимите му занимания е било да свързва в свещен съюз младите хора. Но на император Клавдий му хрумнало да забрани браковете между младите хора, за да има повече мъже без ангажименти, които да постъпват с желание в армията. Отец Валентин сметнал този закон на Клавдий за чудовищен и продължил да провежда брачни церемонии тайно и може би затова изключително вълнуващо - малка стая, в която има само трима души – булката, младоженеца и свещеника. Те шепнат думите на церемонията и се ослушват през цялото време дали не се чуват стъпки на войници. Една нощ наистина ги чули. Младоженците успели да избягат, но отец Валентин бил хванат и хвърлен в затвора със смъртна присъда. Много млади хора го посещавали в затвора и хвърляли цветя и бележки в прозореца на килията му. Искали да му кажат, че те също като него, вярват в любовта. А дъщерята на един от надзирателите идвала дори в килията. Понякога разговаряли с часове и така тя му помогнала да съхрани духа си. В деня, когато трябвало да умре, отец Валентин оставил на своята млада приятелка малка бележка, в която й благодарял за човещината и часовете, прекарани заедно. Подписал я: ”С любов от твоя Валентин”. Тази бележка поставя началото на обичая за размяна на любовни послания. Тя е написана в деня на неговата смърт – 14 февруари 269 г. от н.е. и затова всяка година на този ден, известен в целия свят като Денят на влюбените, хората мислят за любовта и приятелството, които не могат да бъдат победени.Весело изкарване на празниците!

