В различните краища на България празникът се среща под различни названия: Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия, Трифку и др. Посветен е на свети великомъченик Трифон, който е един от славените от църквата светци лечители, загинал мъченически поради това, че отказал да се отрече от християнската вяра. Като покровител на лозята свети Трифон е известен само на Балканите и то главно там, където живеят българи и гърци. Трифоновден се смята и за празник на градинарите и кръчмарите, които са под покровителството на светеца. Началото на празника трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържества в Древна Гърция. В изображенията на Дионис той е представен, като бог с венец от бръшлян и лозови пръчки на главата. В представите на българина образът на свети Трифон е обогатен чрез различни легенди. Най-известната от тях е свързана със светеца, който отрязал носа си, когато зарязвал лозето, откъдето идва и името му Трифон Чипия. На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност. Зарязването се извършва предимно от мъжете, но стопанката още от ранно утро е омесила и изпекла хляб, украсен с лозница, натежала от плод - гроздове/моделирани от самото тесто/. Приготвила е пълнена с булгур кокошка, поставила е всичко в нова шарена торба. Рано сутринта ги дава на стопанина заедно с пълна бъклица вино, и го изпраща до портата. След празничната църковна служба мъжете се отправят към лозята, като водят със себе си свирач. Трифон ЗарезанИзвършваните тук действия си приличат в цялата страна. Всеки стопанин щом пристигне на своето лозе, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъднивечерското огнище. Зарязването се придружава от благословии за богата родитба. Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона. После мъжете се събират на обща трапеза в лозята с донесените яденета, придружена от песни и хора. Най-възрастният от лозарите поставя в средата на трапезата босилкова китка, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки. Той подканя присъстващите с думите: "Който е честит, нека поеме китката и да стане "цар на лозята". Поема я избраният "цар" - той обикновено е добър стопанин, с добре гледани лозя, с добро име берекетлия. Всички го поздравяват, на главата му поставят корона от лозови пръчки. Качен на каруца, теглена от мъже, "царят" обикаля лозята и благославя - да се роди повече грозде и годината да е плодородна. След като си пийнат и хапнат мъжете се прибират в селото. Начело с музика, процесията обикаля всички домове, домакините черпят с вино. Празникът завършва в къщата на "царя", където жена му е приготвила трапеза. "Царят" трябва да се напие, за да има берекет. В различните краища на България се изпълняват и други обредни действия, чийто основен смисъл е осигуряването на богата реколта.





Преди много години по времето на император Клавдий, в Рим живял свещеник на име Валентин. Едно от любимите му занимания е било да свързва в свещен съюз младите хора. Но на император Клавдий му хрумнало да забрани браковете между младите хора, за да има повече мъже без ангажименти, които да постъпват с желание в армията. Отец Валентин сметнал този закон на Клавдий за чудовищен и продължил да провежда брачни церемонии тайно и може би затова изключително вълнуващо - малка стая, в която има само трима души – булката, младоженеца и свещеника. Те шепнат думите на церемонията и се ослушват през цялото време дали не се чуват стъпки на войници. Една нощ наистина ги чули. Младоженците успели да избягат, но отец Валентин бил хванат и хвърлен в затвора със смъртна присъда. Много млади хора го посещавали в затвора и хвърляли цветя и бележки в прозореца на килията му. Искали да му кажат, че те също като него, вярват в любовта. А дъщерята на един от надзирателите идвала дори в килията. Понякога разговаряли с часове и така тя му помогнала да съхрани духа си. В деня, когато трябвало да умре, отец Валентин оставил на своята млада приятелка малка бележка, в която й благодарял за човещината и часовете, прекарани заедно. Подписал я: ”С любов от твоя Валентин”. Тази бележка поставя началото на обичая за размяна на любовни послания. Тя е написана в деня на неговата смърт – 14 февруари 269 г. от н.е. и затова всяка година на този ден, известен в целия свят като Денят на влюбените, хората мислят за любовта и приятелството, които не могат да бъдат победени.

Аз съм си христянин и уважавам Трифон Зарезан . Но поне имам повод да се напия ... от любов днес

Имайки в предвид прекалено много съвпадащи фактори на двамата светци има хипотеза че са били един и същи човек а това с христиански и нехристиански празник и т.н. 3 март не е християнски празник ма го празнуваме нали : ) Същото и със коледа и нова година... Всеки ден може да е празник стига ние да си го направим такъв. А празниците са просто повод да се радваме гордеем и обичаме.

ПП. Простро снощи спорихме с една приятелка за валентинов ден, че не е никакъв празник та...

Мраза тази дата по 3 причини и е празнувам по 1 причина тази година.
1.Мраза е защо винаги се случва нещо гадно
2.Мраза Св.Валентин защото е супер следникъв и дразнещ празник
3.Непразнувам Трифон Зарезан защото мраза вино и сякакав друг алкохол с изключение бирата
И причината поради която го празнувам е Angel-oF-DeatH които си го обичкам мн

и аз съм на същото мнение

Честит Трифон Зарезан на всички влюбени и честит Свети Валентин на всички пияници

Е то Трифон Зарезан аз си го празнувам много често почти всяка седмица.

Аз празнувах Свети Валентин! Честито на всички влюбени

Това е най-скъпата картичка за деня на влюбените Св. Валентин - в буквалния смисъл.
Ако се предложи на търг, цената на този музеен експонат от 1790 г. може да достигне 4000 лири.
От британските пощи, които ежегодно разнасят по 12 млн. подобни послания за 14 февруари, обаче нямали намерение да се разделят с тази реликва от своя архив, твърди Ananova.com.
Върху картичката, изработена на ръка, е изписано романтично послание, което в оригинал гласи:


БГНЕС на свой ред припомня, че обичаят по разменяне на картички и други любовни сувенири започва в Англия и Франция през XIV и XV век и става особено популярен в САЩ през XIX и XX век.
Именно там през 1834 г. Робърт Елтън пуснал в серийно производство първите "валентинки".

автор: Ananova.com

Източник: netinfo.bg

ми аз никой от двата не празнувам,за мен е съвсем нормален ден,само,че ми е малко по шибано настроението от друг път!