@brooke scott - ммм.. причината е проста - не мога да имам друга негова прическа, защото много бързо ми расте косата, а по този начин не се забелязва толкова промяната и няма да е нужно прекалено често дооформяне

А по темата... Искаше ми се да имам техния живот.. Подобен, изпълнен с интриги, щастие, тъга, трудни моменти, обрати, "войни", сблъсъци на характери... Това е просто уникално. За жалост подобен начин на живот ще си остане възможен само в кино индустрията, поради едничката причина, че можеш да го дирижираш както решиш (става въпрос за продуцента :Р).
Нещото, за което най ме е яд на времената, в които живеем, че в сериала могат да казват толкова искрени неща, сериозни, понякога прекалено сантиментални, а в реалния живот биха се изсмяли... ако изброим колко пъти има думата "Съжалявам" през целия сериал ще разберем, че е най-използваната дума.. А това така сладко звучащо "....и те обичам за което....". Светът, в които живеем сега не е настроен за подобни реплики. Прекалено е различен. Факт е, че едно 80% от сегашната младеж при такива взаимоотношения, държание и думи ще се смеят, ще бъдат объркани или дори изплашени. Ако говориш по такъв начин те мислят за странен, прекалено чувствителен или и аз не знам...
Напоследък сред приятелите си започнах да говоря, както аз обичам да го наричам "One Tree Hill Style", и дори да не го казват съм сигурен, че за тях е странно... А и сериалът има страхотни примери как да докажеш на половинката си, че държиш на нея... И това ми помогна неведнъж.
One Tree Hill ме научи на много неща, промени начина ми на мислене, накара ме да бъда по-добър останалите, осъзнах, че живота има смисъл независимо какво прежияваме (Пейтън), че истинската любов наистина съществува (Нейтън и Хейли), че макар и да правим грешки съумяваме да ги поправим (Брук и Лукас), че е ДОСТАТЪЧНО да сме най-добрия приятел (Марвин (Маут)) и че трябва да правим нещата на мига, защото после адски много ще съжаляваме (Керън). Също в ролята на Кийт виждах баща ми, който е същият грижовен и печен тип, който би дал всичко за мене. Той си беше бащата на Лукас, както Уайти каза на Лукас - "Той ти е баща. Без значение какво казват документите или науката."
Не мислех, че може да се създаде подобна продукция. Да те накара да мечтаеш, да те накара да осъзнаеш толкова много неща в живота.
Да, може би звучи странно, но сериалът промени мен и донякъде хората около мен.
И за жалост... да, Пейтън, people always leave...