Серията противно на очакванията ми се оказа мноого добра. Нормално е след толкова много серии подред препълнени с драматизъм, малко да свалят темпото, и да дадат воля на героите им да се полигавят. Цялата серия я изгледах с огромна усмивка, просто всички герои се усмихнаха. Да, във връзката на Лукай и Пейтън го няма онзи драматизъм, ама кажете ми не се ли спукахте от смях, когато се замеряха с бискити

? Не им ли се израдвахте от сърце? Ами Брук и новата и плячка ЧЕйс.... Чиста девственица а

?
Сериала, обаче запази и сериозния тон в себе си. Лукас почна да се осъзнава какво е станало с Кийт всъщност. Деб, пък като, че ли тръгва към гроба. Много жалко, в първи сезон играеше много стабилна роля. Но виждате как няколко грешки, водят до други такива. И края не е красив....
И като за край, ще кажа мисълта, която Лукас не пропусна да каже и в тази серия...
Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там.
Защото не можеш да си спомниш момент от живота си когато не е била там.
Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго.
И не ти се струва редно, защото не ти е познато.
И в този момент осъзнаваш, че си щастлив.
Щастието идва под много форми.
В компания с добри приятели...
В чувството, което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта.
Или когато си върнеш надеждата.
Няма нищо лошо да си позволиш да бъдеш щастлив.
И малко преди серията да свърши диалогът между Карън и Дан показа, че ще има мрачни времена.....отново:
Цяла нощ беше мълчалива.- Съжалявам.
Така съм, защото Лукас каза нещо много странно днес.
Какво е казал?
Каза, че не мисли, че Джими Едуардс е убил Кийт.И край на цитата:
Защо никога не знаеш колко може да продължи.