Ама че готина тема!
1.Адски чувствителна съм-като мъничка всеки ден плачех за най-малкото нещо,но се научих да се контролирам.Въпреки това все още приемам адски лично дори чуждите чувства-били те положителни,или отрицателни.
2.Обожавам природата,но никога не съм могла да прекарам особено дълго "сред храсталака".Последната двудневна хижа направо ме прероди.
3.Влюбена съм в изкуството-било то картина,музика,книга,танц...Като по-малка четях ненормално много книги,но сега вече нямам чак толкова време.За\нимавала съм се със спротни и народни танци,пеене,рисуване,писане...
4.Много съм отвеяна-главата ми лети някъде над тялото често забравям да свърша някои твърде важни неща.За сметка на това ако се съредоточа в нещо го правя с пълна отдаденост...За жалост-за кратко,защото бързо ми омръзва.
5.Като малка бях умницата на класа.И никой не ме обичаше особено

За известно време бях коренно различна личност,но напоседък открвам,че не ми харесва да съм такава.
6.Непоправим оптимист съм,още от съвсем мъничка.Допреди няколко години когато се чудех как може човек да е тъжен за повече от час-два.По кофти начин научих как,но продължавам да се усмихвам,дори когато не мога да дишам.
7.Отвратително лесно прощавам и забравям всичко лошо.Винаги давам на хората шанс,от запознанството си се държа с тях като най-близки приятели.Само те могат с държанието си да изгубят тази привилегия.
8.Когато съм притеснена,или преъзбудена-говоря по много и бързо,или млъквам и не знам какво да кажа.Като малка никой не ми разбираше,защото говорех прекалено бързо.Постарах се да о променя и до някъде успях.
9.Често се измъквам от предложения с фразата "вземи си номерче"...И често е вярно

Случвало ми се е да откажа предложение с думите "Прекалено много държа на теб,а като се знам каква съм..' И пак е било вярно,въпреки да не ми вярват обикновено

Май имам твърде много фрази в главата понякога!