IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> Любимо стихотворение
Passionatelly desire
коментар Jun 15 2006, 15:28
Коментар #1


I Love Horses

Група: Потребител +
Коментари: 777
Регнат: 1-December 05
От: Пловдив
Име: Таня
Пол: Жена



Предлагам всеки да си напише любимото smile.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
8 страници V  « < 6 7 8  
Start new topic
Отговори (140 - 157)
ShInE_LaDY
коментар Apr 30 2009, 16:21
Коментар #141


Потребител

Група: Редовни
Коментари: 275
Регнат: 28-December 08
От: България
Име: ShInE_LaDY
Пол: Жена



Христо Ботев


НА ПРОЩАВАНЕ

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат ме си, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там, дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти `га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин,
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то `га се сберат момите
пред назе, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щаг братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с игляни пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко, прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
с в о б о д а и с м ъ р т юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
LynneGeorge
коментар May 5 2009, 18:13
Коментар #142


Потребител

Група: Редовни
Коментари: 103
Регнат: 24-January 09
Име: LynneGeorge
Пол: Жена



Аз ще подходя леко непатриотично

WHEN WE TWO PARTED
By Lord Byron


When we two parted
In silence and tears,
Half broken-hearted
To sever for years,
Pale grew thy cheek and cold,
Colder thy kiss;
Truly that hour foretold
Sorrow to this.

The dew of the morning
Sunk chill on my brow—
It felt like the warning
Of what I feel now.
Thy vows are all broken,
And light is thy fame :
I hear thy name spoken,
And share in its shame.

They name thee before me,
A knell to mine ear;
A shudder comes o'er me—
Why wert thou so dear?
They know not I knew thee,
Who knew thee too well:
Long, long shall I rue thee,
Too deeply to tell.

In secret we met—
In silence I grieve,
That thy heart could forget,
Thy spirit deceive.
If I should meet thee
After long years,
How should I greet thee?
With silence and tears.



A Dream Within a Dream

Take this kiss upon the brow!
And, in parting from you now,
Thus much let me avow --
You are not wrong, who deem
That my days have been a dream;
Yet if hope has flown away
In a night, or in a day,
In a vision, or in none,
Is it therefore the less gone?
All that we see or seem
Is but a dream within a dream.

I stand amid the roar
Of a surf-tormented shore,
And I hold within my hand
Grains of the golden sand --
How few! yet how they creep
Through my fingers to the deep,
While I weep -- while I weep!
O God! can I not grasp
Them with a tighter clasp?
O God! can I not save
One from the pitiless wave?
Is all that we see or seem
But a dream within a dream?.

-- Edgar Allan Poe


ROAD LESS TRAVELED

Two roads diverged in a yellow wood
And sorry I could not travel both
And be one traveler, long I stood
And looked down one as far as I could
To where it bent in the undergrowth

Then took the other as just as fair
And having perhaps the better claim
Because it was grassy and wanted wear
Though as for that, the passing there
Had worn them really about the same

And both that morning equally lay
In leaves no step had trodden black
Oh, I kept the first for another day!
Yet, knowing how way leads onto way
I doubted if I should ever come back

I shall be telling this with a sigh
Somewhere ages and ages hence
Two roads diverged in a wood
And I took the one less traveled by
And that has made all the difference


Robert Frost



If

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!

Rudyard Kipling


ПП: Адмирации на всички онези, които цитираха български стихотворения. Радвам се че видях произведения на Смирненски, Недялко Йорданов, Вапцаров - едни от любимите ми поети. Колкото до стихотворението на Киплинг, видях го на български, но аз лично предпочитам оригинала, поне когато става въпрос за поезич, така че ето го на английски.

Този коментар е бил редактиран от LynneGeorge на Feb 27 2010, 18:14
Go to the top of the page
 
+Quote Post
falcoorn
коментар Jul 6 2009, 11:09
Коментар #143


Нов Потребител

Група: Потребители
Коментари: 1
Регнат: 6-July 09
Име: falcoorn
Пол: Мъж



Цитат(arlekin @ Mar 8 2007, 00:20) *
Когато бог създавал е моряка
той нямал нищо,нищо под ръка
затова под своята божа стряха
шапката му няма козирка

За ръце му сложил две въжета
за стомах му сложил буре с ром
за крака му сложил две дървета
за сърце му сложил бучка сол

Веднъж когато, тоз моряк почивал
от бездните излезнала жена
тя била чудно, приказно красива
и взела тя моряшкото сърце

За това сега морето е солено
На дъното лежи едно сърце
Това сърце моряшко пресолено
На дъното самотно ще тупти



цялото стихотворение е :



Когато бог създавал е моряка,
той нямал, нямал нищо под ръка.
И даже там под свойта божа стряха
за шапката му не намерил козирка.

За ръце му сложил две въжета,
за гърди продран ковашки мях,
за крака му сложил две дървета,
а празна бъчва сложил за стомах.

За глава му сложил земен глобус,
дал му глас на морския прибой.
За очи му сложил две звездици,
за сърце му сложил бучка сол.

Веднъж, когато морякът си почивал,
от дъното дошла една жена.
Тя била тъй приказно красива,
че влюбил се морякът на часа.

И таз жена, тъй приказно красива,
пленила е моряшкото сърце.
Пленила го, на дъното го скрила,
далеч, далеч от женските ръце.

Затуй сега морето е солено,
защото там на дъното лежи
моряшкото сърце от скръб ранено,
за чиста обич вечно да скърби.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
arlekin
коментар Jul 7 2009, 16:54
Коментар #144


Редовен Потребител

Група: Уважавани
Коментари: 617
Регнат: 1-January 06
От: Пловдив
Име: Boian



Благодаря за пълният текст. 2thum[1].gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Лиз.
коментар Jul 7 2009, 23:45
Коментар #145


Потребител

Група: Редовни
Коментари: 496
Регнат: 7-July 09
От: София
Име: ~ Елизабет
Пол: Жена



Любимото ми българско стихотворение е:

Пейо Яворов

СЕНКИ


На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!



Go to the top of the page
 
+Quote Post
cifrata_zle
коментар Jul 14 2009, 19:50
Коментар #146


Потребител

Група: Потребители
Коментари: 21
Регнат: 14-July 09
Име: plami.
Пол: Жена



Никола Вапцаров - Песен за човека
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Borryslava
коментар Nov 1 2009, 06:43
Коментар #147


Потребител

Група: Потребители
Коментари: 58
Регнат: 17-October 09
От: Варна, морето, сините вълни...
Име: Същото :)
Пол: Жена



Широко затворени очи

Ивайло Вълчев

Очите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха, че съм луд.
Луд, за да ги карам да се взират и да те търсят там,
там, където отдавна не си и няма да те има...

Очите ми казваха, че са те виждали и друг път,
че те познават много преди мен и знаят как бързо се променяш изчезваш, но няма смисъл,
няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш,
но което щях да видя...
Не ги послушах и ги държах отворени...
Когато ги затворих беше късно,
защото те бях пуснал вътре в себе си
и всичките ми думи и желания
бяха приели формата на твоите движения...

Сега...

Докато те изтръгвам от сърцето си
си мисля - не е ли смешно това,
че докато гледах с отворени очи не забелязах нищо
и трябваше да ги затворя, за да видя...
Очите ми ме молеха да спра да гледам...
Очите ми твърдяха, че съм луд...
...за да ги карам да се взират и да те търсят там,
където отдавна не си и няма да те има...


И трябваше да ги затворя, за да видя!...

*************************************

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Пейо Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

************************************

ПРОЩАЛНО

Никола Вапцаров

Понякога ще идвам в съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
не ме оставяй отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

**************************************
Ето това е невероятно:

"Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнахръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво,че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
И влаковете се завръщат,нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи,които виждат през високите планини.
Има мисли които летят над безкрайните равнини.
Има хора,които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора,които никога не се разделят"

Недялко Йорданов

*****************************************************

Рисунка

Владимир Башев

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...

******************************

БЪЛГАРИЯ

Г. Джагаров

Земя, като една човешка длан.
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори.
Със тез, които бяха с теб добри -
ти бе добра, но злите на пожали.

Търговци на тютюн и кръв човешка
срамяха се от малкия ти ръст,
но падаха пред теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

Сега цъфтиш. Набъбва черноземът
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема.

******************************************

ПОСТОЙ ТАКА

Николай Спасов

Постой така, да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.

Постой така, за да извая
твоите космически черти.
Ах, колко небеса ухаят
в светлооките ти две луни...

Постой така. Китара будна
шепне приказка за влюбен сън
и как безмилостно, безумно,
как пронизващо вали навън...

Постой така, не тръгвай, чу ли!
Късно е, къде във този дъжд
ще срещнеш пак шест нежни струни
и безбожно луд по тебе мъж?!

**************************************

ЛЕКА НОЩ

Пърси Биш Шели

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

**********************************

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Христо Ботев

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!

************************************

Просто не можах да се сдържа и да напиша само едно... blush.gif

Този коментар е бил редактиран от Borryslava на Nov 1 2009, 06:46
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Undisclosed Desires
коментар Nov 1 2009, 18:05
Коментар #148


Sober

Група: Потребител +
Коментари: 1,110
Регнат: 5-February 09
От: Разлог
Име: Mimeto0-Daredevil
Пол: Жена



На мен любимото стихотворение е Тихият Пролетен Дъжд-Николай Лилиев :


Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха,
с тихият пролетен дъжд колко надежди изгряха?

Тихият пролетен дъжд слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне.


С тихият пролетен дъжд сълзи,възторг и уплаха,
в тихия пролетен дъжд колко искрици изтляха?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
DiSaSteR`
коментар Feb 4 2010, 22:26
Коментар #149


Потребител

Група: Потребители
Коментари: 29
Регнат: 20-July 07
От: Dullsville
Пол: Жена



На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.

Макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен ,
единствено контрастите избира.
И от любов умра всеки ден.

Макар че от любов не се умира.



Калин Донков
Go to the top of the page
 
+Quote Post
salamandra
коментар Mar 23 2010, 19:20
Коментар #150


Редовен Потребител

Група: Потребител +
Коментари: 515
Регнат: 16-January 10
Пол: Жена



Едно от любимите:

Моето сърце

Аз се не замислих, ръката ми не трепна:
найдох и откъснах пиявицата - жадно
смучаща, двоуста, моето сърце.
Ето я на пода: запратих я, прилепна,
с кърви напоена... Любов - позна я, страдно
в обич и омраза, моето сърце.

Ето я на пода, пиявицата, - жадно
прилепна и трепери: тя вече не обвива,
смучаща, двоуста, моето сърце!
И мълком аз страдая... И нея ли пак страдно,
и нея ли оплаква - и кървави пролива
сълзи през две рани моето сърце?

Яворов
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Impala
коментар Mar 23 2010, 20:50
Коментар #151


Потребител

Група: Редовни
Коментари: 121
Регнат: 21-March 10
Име: Габриела
Пол: Жена



* * *

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят
и сън си ти вещален за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден
и мисля аз, че ти си ТЯ! - че тебе чака
духът, години заблуден
и в океан мъгла се взирам и страдая
към тебе устремен
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба
- и себе си, и тебе да погубя...






Пейо Яворов

Този коментар е бил редактиран от Impala на Mar 23 2010, 20:51
Go to the top of the page
 
+Quote Post
K_f_R
коментар Mar 23 2010, 23:30
Коментар #152


Dismantle Me

Група: Уважавани
Коментари: 3,453
Регнат: 2-December 06
От: Пловдив
Пол: Мъж



...Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
S ;
коментар Sep 3 2010, 01:22
Коментар #153


Потребител

Група: Редовни
Коментари: 131
Регнат: 12-April 09
Пол: Жена



Ох,толкова са много .. ще се опитам да пусна най-любимите си,а в последствие ще едитвам smile.gif

На жена ми
Никола Вапцаров


Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти навън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще дойда тихо, кротко ще приседна,
ще вперя в мрака поглед да те видя.
Когато се наситя да те гледам
ще ти целуна и ще си отида.


Димчо Дебелянов - Черна песен

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.


Румен Ченков - Не си отивай

Не казвай никога - дори да ти се иска,
не казвай " Сбогом". Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта.

Обърка ни. Признавам си - така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.

Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра,
и ще се питаме дали не бяхме длъжни
да съхраним една запалена искра.

Но кой ще ни отвърне? Самотата?
Или пък вечер празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване,
ще е добре дошло.

Недялко Йорданов - Илюзия

Във болката. Във самотата.
В пронизващата тишина.
Там някъде – на край земята
те чака твоята жена.

И ти очакваш... Само Нея.
Коя е... Но не знаеш ти.
Въображение... Идея...
Без точно име... И черти.

Тя също те въобразява.
Изплаква те... И неведнъж.
Когато тъжно се отдава
в прегръдките на своя мъж.

Във болката... Във самотата...
И ежедневно... Мълчешком...
Къде е тя? На край земята...
Или във твоя собствен дом.


Смирненски

Не ще отпуснем мускули железни,
не ще сведеме пак чело,
че времето върти над тъмни бездни
великото си колело.

И върху него точи меч разискрен
гиганта огненочервен,
а в погледа му чист и детски искрен
усмихва се победен ден.

Ала в душите като черен камък
стои изправен спомен скъп —
стои обгърнат в синкав пламък
на вечна, негасима скръб…

Смъртта понякога е твърде жалка,
живота — непосилно груб,
а в черната прощална катафалка
лежи звезда наместо труп.

Пред погледа вулканен стълб се вдига —
вулкан от подвиг и копнеж,
и виждаш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Баба Вихронрав
коментар Oct 30 2010, 10:22
Коментар #154


ВещицЪ

Група: Модератори
Коментари: 759
Регнат: 3-December 05
Име: Евгения
Пол: Жена



worthy.gif worthy.gif worthy.gif Онемях направо от това! Страхотно е!

Пледоария на вълка

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже,
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим
и след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я споделя със друг!

© Камелия Кондова
Go to the top of the page
 
+Quote Post
sara_
коментар Mar 3 2013, 13:04
Коментар #155


Нов Потребител

Група: Потребители
Коментари: 1
Регнат: 3-March 13
Име: sara_
Пол: Жена



Много хубава тема !


Ето едно от любимите ми :

Плакала е горчиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква й скръб тъми лице!...

И когато сипна пак зората -
от сълзите на нощта земята
бе покрита с бисерна роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледва белий ден сияен -
и усмихнат мина пак нехаен.

Пенчо Славейков
Go to the top of the page
 
+Quote Post
обич
коментар Mar 25 2013, 21:03
Коментар #156


Нов Потребител

Група: Потребители
Коментари: 3
Регнат: 25-March 13
Име: Обич
Пол: Жена




Искам да добавя текста, който аз знам , с малка разлика в словореда … Мисля, че ще Ви хареса…

Когато бог създавал е моряка


Когато Бог създавал е моряка,
той нямал нищо свястно под ръка.
Дори и там под своята божа стряха
за шапката му нямал козирка.

Направил му глава от земен глобус,
И дал му глас на морския прибой.
Направил му очи от две звездици,
а за сърце му сложил бучка сол.

Направил му крака от две дървета
и празна бъчва сложил за стомах .
направил му ръце от две въжета,
а за гърди – съдран ковашки мях.

Веднъж морякът както си почивал,
загледан в безкрайното море,
дошла девойка приказно красива,
дошла русалка с ангелско лице.

И таз девойка приказно красива
откраднала моряшкото сърце…
занесла го, на дъното го скрила
далеч да е от женските ръце…

Затуй сега солено е морето,
Защото там, на дъното лежи
моряшкото сърце, добро, пленено,
с което Бог морякът е дарил…

Този коментар е бил редактиран от обич на Mar 25 2013, 21:46
Go to the top of the page
 
+Quote Post
обич
коментар Mar 25 2013, 21:17
Коментар #157


Нов Потребител

Група: Потребители
Коментари: 3
Регнат: 25-March 13
Име: Обич
Пол: Жена



rolleyes.gif worthy.gif

Този коментар е бил редактиран от обич на Mar 25 2013, 21:54
Go to the top of the page
 
+Quote Post
обич
коментар Mar 25 2013, 22:07
Коментар #158


Нов Потребител

Група: Потребители
Коментари: 3
Регнат: 25-March 13
Име: Обич
Пол: Жена



rolleyes.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post

8 страници V  « < 6 7 8
Reply to this topicStart new topic
4 потребител(и) четат тази тема (4 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



- Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Олекотена версия

Сега е: 27th November 2014 - 07:16