IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> Съвпадение..., ...дали?
lemmy
коментар May 28 2007, 21:23
Коментар #1


sun-eyed girl

Група: Потребител +
Коментари: 2,943
Регнат: 12-July 06
Име: jaya supertramp
Пол: Жена



Случи ми се нещо...
Говорих с една приятелка по доста конкретна тема, а именно: "Той никога не пише пръв... не можем да говорим нормално защото е прекълено стеснителен, срамежлив... отказвам ли се?"...
Засечено с часовник, този човек ми писа 3 секунди след като бях изрекла последното "отказвам ли се...", писа ми пръв за първи път... говорихме така както никога до сега, не че бяхме говорили много до сега, но се усещаше различното...интереса...(не е надежда, не е много, но ме впечатли...)

Налегна ме мисълта: Съдба/съвпадение?
Вие какво ще кажете... Имате ли случки в които да сте се запитвали за същото, или го считате за магия... малка магия...
Съдба...съвпадение...Магия...?
Вие сте...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
3 страници V  < 1 2 3  
Start new topic
Отговори (40 - 41)
Ludnica
коментар Feb 16 2010, 22:31
Коментар #41


Потребител

Група: Потребители
Коментари: 53
Регнат: 14-February 10
От: my own imagination...
Пол: Жена



да,момчето с което съм в момента...
той е от Велико Търново,а аз от малко градче на 250 км от там....
както и да е...
запознахме се една януарска студена вечер,когато аз тъкмо се бях разделила с приятеля си...това момче въпросното,беше дошло на тогавашното гадже на сестра ми на гости....и спа вкъщи...
запознахме се буквално у дома...
и само си казахме имената =) след което той и дума не каза....
на мен пък да не казвам,че никакво впечатление не ми направи...
на другия ден си тръгнаха,а аз съм спала...така,че повече и не го видях smile.gif даже си нямах и на идея,че ме е запомнил по някакъв начин...
2 месеца по късно (началото на март) ....се свърза с мен в скайп....
и започнахме да си пишем....и някак си в началото като ми говореше колко ме харесвал и как ме е харесал от първия път си мислех,че се бъзика и е някакъв ненормалник,който си мисли,че ще му се вържа laugh.gif laugh.gif laugh.gif
В края на март се видяхме на едно летище (писта)....за 2ри път....от тогава насам...не съм спряла да го обичам smile.gif
1 седмица по късно той минаваше през Пп и се видяхме...тогава се нацелувахме smile.gif
и оттам нещата тръгнаха....а аз никога преди не съм била по щастлива...
До един момент дори не вярвах,че ми се случва...самия факт че се запознах с него вкъщи,точно във деня в който се бях разделила с приятеля си,самия факт,че 2 месеца след това не си писахме,а и аз дори не знаех,че ме е запомнил....всичко това ми е странно,адски странно....но пък общо взето чудеса се случват тогава,когато най-малко очакваш smile.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Impala
коментар Jun 18 2010, 02:36
Коментар #42


Потребител

Група: Редовни
Коментари: 121
Регнат: 21-March 10
Пол: Жена



Определено вярвам в съдбата и че, когато нещо е писано да се случи, то ще се случи независимо от опитите ни да го променим smile.gif
Преди доста време - може би около 3 години, както си вървях по улицата ме спря една от тези гадателки (това става в чужбина - от доста време не живея в България). Аз с голяма неохота се съгласих да изслушам това, което тя имаше да ми каже. В началото наистина не ѝ се вързвах - очаквала ме голяма любов, някакво супер мило и красиво момче с кола...Аз съм щяла да забележа първо колата, а аз от коли не се интересувам въобще blink.gif Той по това време си имал приятелка, но щяло да стане нещо между тях и да се разделят. Но много сме щели да се харесаме и двамата.
Та, мина се доста време от тази случка - 2 години, аз бях забравила даже, че съм срещала тази жена. Бях започнала работа на ново място, имах нови колеги и разбира се, някои много симпатични клиенти. Както и един, който не можех да понасям, защото си мислех, че е задник biggrin2.gif
И така се случи, че видях същата жена на същата улица. Тя като ме видя и се засмя и ми каза : "Видя ли? Той вече е навлязъл в живота ти!", а аз стоях като попарена и се чудех за какво ми говори. Но тя продължи : "Много малко остава...Бъди търпелива, но и упорита. Той вече те е забелязал! Скоро ще я остави". Аз съответно я подминах, но мисълта за това, което каза, не ме оставяше на мира. И след 2-3 месеца започнах да научавам някои неща. Всъщност момчето, което аз мислех за тъпанар, се оказа доста свестен тип - започнахме да си говорим всеки път, когато той идваше. Научих доста за него. Повечето неща от колежките, защото на мен той не ми говореше за момичето, което му е изневерило и че всъщност те все още са заедно, но само защото бил свикнал с нея. Той има и кола и всеки ден, когато той трябваше да дойде, аз с нетърпение очаквах (и все още очаквам) да чуя специфичния звук на мотора на колата му и, когато я видех, лицето ми грейваше. И без да се усетя, вече бях хлътнала до уши по това момче. Но неговите двусмислени изречения не ми помагаха въобще да разбера дали и той изпитва същото. До преди около 2 седмици - започна открито да ме ухажва, правеше ми комплименти всеки път, когато ме видеше. И аз се реших да го поканя на среща. Това се случи този понеделник - когато му зададох въпроса направо, той се усмихна и каза : "Очаквах това...Но не мога, имам приятелка" и съответно на мен ми причерня пред очите. А той допълни "Повярвай ми, мислел съм си да те поканя на среща толкова много пъти!". Беше най-ужасния и същевременно най-прекрасния момент в живота ми - поне разбрах, че и той не е безразличен към мен. Сега вече като се погледнем се усеща доста по-различно от преди! И се вижда и в неговите очи, и се усеща в моето държание. Остава само да видя какво ще покаже времето и дали наистина той ще зареже мацката smile.gif
Но все още не мога да повярвам, че тази жена ми каза нещо, което осъзнах едва преди 2-3 месеца!
Go to the top of the page
 
+Quote Post

3 страници V  < 1 2 3
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



- Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Олекотена версия

Сега е: 22nd September 2019 - 23:28