IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> Лирично отклонение
melkor
коментар May 12 2005, 08:39
Коментар #1


Sinner in the hands of dirty goddess

Група: Администратори
Коментари: 2,780
Регнат: 27-April 05
От: Пловдив/София
Пол: Мъж



Всеки от нас е имал понякога вдъхновение и е написвал по нещо - стихче, разказче или нещо друго. Споделете вашето творчество с нас.

Ето и малко от мен http://ggbit.info/forum/index.php?automodu...id=8&cat=23.

П.С. - Името на темата е изплагиатствано от Еврокомци, но колкото и да мислих, просто не успях да измисля друго подходящо заглавие. 11.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
8 страници V  « < 6 7 8  
Start new topic
Отговори (140 - 144)
dark_templar13
коментар Sep 16 2009, 09:33
Коментар #141


Потребител

Група: Потребител +
Коментари: 234
Регнат: 10-June 07
От: in your dreams!
Име: Georgi
Пол: Мъж



Полетът на феникса


Вървя...
Улицата е сива и мрачна. Студено е – ръцете ми са в джобовете на якето, но това
не ги опазва от студа, от изпълващия студ. Не знам къде отивам – просто вървя. Минавам
покрай пепелище – черно, сухо и празно... точно като душата ми. Вятърът си играе с пепелта
– разхвърля я насам-натам, но накрая винаги я връща на едно и също място... точно като
душата ми .
– Помощ! – гласът едва достига до мен. Поглеждам надолу – феникс! Безпомощен и
черен като заобикалящата го пепел, той трепери в студа. – Помогни ми! Дай ми искрица
топлина – за да запаля огъня, който ще ми помогне да се преродя! ...Но аз не мога да му я
дам... дори една искрица, защото в мен е студено, аз самият съм като това пепелище – лобно
място на искряли някога мечти – и светли, и топли..., но не и сега. Сега всичко е студено и
мъртво.
Вървя... без цел и посока, просто вървя. Надявам се, че ... ха!х Подритвам
купчинка пепел, сякаш за да се подсетя какво е останало от последната надежда.
Вървя... Стъмва се, тъмнината влиза в съвършен унисон с празнотата и болката...
Започва да вали – студените капки се стичат по мен и образуват малки ручейчета, но
само дъждовните капки ли са там?
Вървя... и търся изкупление... мисля си за Нея – нали тя идваше в такива моменти?
Затварям очи и я търся... и тя изниква в тъмнината – виждали ли сте красив демон? Тя е
най-красивият – очите й са наситено сини, а косата й е черна като крилете на гарвана, който
винаги лети до нея. Стъпките ми почват да хрущят и разбирам, че вече ходя по снега –
болезнено яркият й вечен спътник. Купчинките пепел контрастират с белотата, която се
разпростира все повече с приближаването й.
Вървя... не забавям крачка и вървя към нея – на устните й цъфва усмивка,
кървавочервена като рана, кървавочервена като устните й – повечето души пищят от ужас
при вида на тази усмивка, идваща да ги отведе в бездната на вечността, ...но не и аз – душата
ми в момента е носена от вятъра, който рисува с черни щрихи по белия сняг.
Спирам – не мога да вървя повече. Тя стои пред мен, лунните лъчи сякаш попиват
в нея, а студът, който излъчва, ме обгръща като пелена.
– Знаех, че ще ме потърсиш...” –- гласът й е мек и мелодичен и навява спомена за тъмна капка кръв, стичаща се по ледения обръч,
оковал сърцето ми.
– Дай ми душата си и аз ще направя така, че болката да спре... завинаги.
изкушението е пропило думите й....
– Не искам това – усмихвам се тъжно, – ще ти дам много
повече! Ще имаш сърцето ми, ако отнемеш живота от мен... – Тишината след думите ми е
болезнено осезаема, както и погледът на тези наситеносини очи, пронизващи съществото
ми...
Потръпвам от допира на ледената длан с цвят на абанос, която се опира в
гърдите ми.
– Много си обичал и много любов си раздал, но за себе си не си оставил нищо...
А аз се храня с мъртва надежда и ще взема този дар. – Устните й срещат моите и времето
престaва да се движи. Леденият допир си проправя път с изгаряща до бяло болка и само
кръвта, стичаща се от разкъсаната плът, нарушава тишината на безвремието със звука на
падащите по снега червени капки.
Ръката е обляна с топла ароматна кръв и държи изтръгнатото от гърдите ми сърце,
устните ни се разделят бавно и времето отново почва да тече...
– А сега животът ти ще бъде мой – като покров ме покрива косата й щом тя се навежда към
мен... и забива зъби в артерията на врата – глътка след глътка животът изтича и единственото,
което имам сили да направя, е да протегна ръка към сгърчения на земята феникс и да оставя
стичащите се капки да го стоплят поне малко...
Вървя..., но към друг свят... Вече почти съм загубил усещанията си за предишния.
Далечно е усещането за яростния студ, опитващ се да погълне пърхащия кървав феникс.
– Лети,приятелю, дай я на някого, за да не бъде като мен, – прошепват устните ми с усилие.
Изгарящият студ е сменен от изпепеляващия гняв на мелодичния глас:
– Какво му даде?!
Защо не го погълна студът? Отговори ми! –
Фината черна пепел, носена от внезапно задухалия вятър, изписва отговора ми върху снега,
роден от стъпките й:
– Капка любов...
Красива усмивка разцъфна на кървавите й устни.
– Глупак. – прошепна тя и докосна челото ми
Вървя ...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
*PeyT*
коментар Nov 4 2009, 14:59
Коментар #142


Редовен Потребител

Група: Потребител +
Коментари: 816
Регнат: 17-July 06
От: Somewhere...
Пол: Жена



.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
salamandra
коментар Jan 23 2010, 21:36
Коментар #143


Редовен Потребител

Група: Потребител +
Коментари: 515
Регнат: 16-January 10
Пол: Жена



* * *

Между четирите стени посрещам
нощта беззвездна с дръпнати пердета, прашливи.
Чака ме леглото празно със завивки бели
и одеялце цветно, в сън дълбок да ме потопи.

Очите морни потъват в мрак под клепачи натежали
и въздишка тиха изсвистява през бледни устни.
За миг полита и се стапя – сребриста нишка
като призрак между черните стени.

Пръсти ледени поставям върху гърдите крехки
и от ударите тежки, че бие моето сърце, усещам.
А бавно се протяга студът,
направо го изгаря през мраморната плът.

И в камък се превръща…
Неспомнило отлетял живот,
така безмълвно му отнет,
не от пламък на любов, а от лед.


окт. 2009

Този коментар е бил редактиран от salamandra на Jan 23 2010, 21:38
Go to the top of the page
 
+Quote Post
salamandra
коментар Jan 23 2010, 21:47
Коментар #144


Редовен Потребител

Група: Потребител +
Коментари: 515
Регнат: 16-January 10
Пол: Жена



[quote name='ShadowX' date='Jun 2 2005, 16:46' post='3714']
Айде и аз да запиша участие във форума с нещо ...
BTW, тези стихчета едно време бяха много лични, но сега смятам, че е време да видят свят! Предварително искам да предупредя, че не мога да пиша и това е просто, защото в определения момент ми е трябвало да изразя емоциите си и ... така се е получило. Надявам се да ви харесат smile.gif

Първото е безименно , ... :

С бира в ръка
стоя с мисълта за една жена
запечатана дълбоко в моята душа
и си мисля аз за нейната безкрайна красота
за нейната безкрайна доброта
за нейната чиста душа
наранена от моята простота
и безумна детска игра.

И сега попаднал в капана на собствената си съдба
мисля за греха на моята душа
пропита от детската лъжа ,
на една съдба
на моята съдба.

И сега попаднал в гъстата мъгла
на собствената си лъжа
аз бродя из греха в търсене на свобода.
Но колкото повече вървя
толкова по-далеч е тя...

-------

харесва ми smile.gif има мн случаи в които мъжете с еотказват от някоя жена само защото се смятат за недостойни за нея и продължавата ли продължават да се лутат...

Този коментар е бил редактиран от salamandra на Jan 23 2010, 21:47
Go to the top of the page
 
+Quote Post
*PeyT*
коментар Nov 24 2010, 00:45
Коментар #145


Редовен Потребител

Група: Потребител +
Коментари: 816
Регнат: 17-July 06
От: Somewhere...
Пол: Жена



.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

8 страници V  « < 6 7 8
Reply to this topicStart new topic
10 потребител(и) четат тази тема (10 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



- Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Олекотена версия

Сега е: 16th September 2019 - 05:06