Здравейте ( Вход | Регистрация )

Rating 3
0 user(s) viewing
0 guest(s)
0 member(s)
0 anonymous member(s)


 | Category: Други-info,lyrics..
entry Sep 5 2006, 11:55
Мн малка част от сонетите на Шекспир.А любимите ми са десетки..просто в момента нямам мн време за да ги препиша и тях тук.

Сонет № 15
Когато гледам всяка твар зелена
как вехне, не оставяйки следи,
и как и ние - сенки върху сцена -
по заповед на тайните звезди
като растения за кратка слава
към слънцето ствол пускаме висок,
и как след време помен не остава
от буйствата на младия ни сок,
пред толкова нетрайност младостта ти
аз повече от всякога ценя,
предчувствайки как Времето ще прати
във черна нощ на чара ти деня.
И в битка с ненаситната му жажда
стихът ми нова младост ти присажда.

Сонет № 19
Смирявай, Време, тигровата паст
и плодната земя превръщай в камък,
лъва оставяй да ръмжи без власт
и феникса - да гине в своя пламък;
със този свой летеж-водовъртеж
печал и смях редувай всекичасно,
върши злодейства колкото си щеш,
освен едно, най-грозно и ужасно:
лика на моя мил със зъл резец
недей дълба, безжалостни тиране,
о, нека той за дивен образец
на бъдните човеци да остане.
Пък ако не, рушителю крилат,
стихът ми, знай, ще го опази млад!

Сонет № 66
Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?

Сонет № 87
Прощавай, твърде скъп си ти за мене.
Аз връщам ти безценния залог.
Дългът ти до стотинка погасен е
със лихвите и в искания срок.
Ти даде ми се в дар по своя воля,
без аз да съм заслужил за това -
не мога безвъзмездно да те моля
да ми дадеш над себе си права.
Навярно подценил си се тогава
или случайно надценил си мен,
но явно няма как да продължава
контрактът ни, от грешка породен.
Сън беше всичко. Крал видях се в него.
Очи отварям - кралството ми де го?

Сонет № 113
Откакто се простихме с тебе, мили,
очите ми, във плен на мисълта,
способностите свои са сменили
със нещо като зряща слепота.
Така че всичко тука - цвете, птица,
което в своя обсег хващат те,
изменяйки се в тяхната зеница,
не стига мисълта ми въобще.
Защото всичко - мъртво или живо -
те виждат само с твоите черти:
море и връх, противно и красиво,
орел и гълъб - всичко туй си ти!
Тъй честна е към тебе мисълта ми,
че кара моя поглед да ме мами.

Сонет № 130
Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.

Сонет № 146
Душа нещастна, ядко на плътта,
нападана от страсти денонощно,
защо гладуваш вътре в нищета,
а кичиш свойта къща тъй разкошно?
Защо се грижиш тъй за този дом,
нает за кратко и строен нездраво?
За себе си, душа, купувай, щом
наследник му е червеят по право!
Тъпчи се във ущърб на тази плът,
с която храним ний смъртта всеядна,
дордето тъй съсухри я гладът,
че заже тя, Смъртта, да свърши гладна.
Когато смърт Смъртта ни сподели,
завинаги безсмъртна ще си ти.

Сонет № 154
Веднъж Амур на меката поляна
заспал и своя факел изтървал:
рой девственици - жрици на Диана,
във своя целомъдрен ритуал
преминали край него и едната,
най-милата и прелестна от тях,
съгледала му факела в тревата,
откраднала го, тръпнеща от страх,
и хвърлила в течащ наблизо ручей,
така че той от неговия плам
целебен станал... Аз съм имал случай
да му опитам силата и знам:
уви, любовен плам душата сгрява,
но тя любовен плам не изстудява.


« Next Oldest · Apocalyp†ica' · Next Newest »

Comments

post Sep 5 2006, 17:52
Comment #1


ВещицЪ


Група: Модератори
Коментари: 759
Регнат: 3-December 05
Име: Евгения
Пол: Жена



Че тя е твоя,не скърбя,нали
така я чувствам близка и любима.
Че ти си неин;ей това боли;
и тази болка е непоносима.
Но аз пред мен ви оправдах почти:
обичаш я,защото ми е мила.
Заради мене си и скъп и ти:
тя част от мен във тебе е открила.
Изгубя ли макар един от вас,
понасям тежка загуба двукратно.
Ти имаш нея,тебе-тя,а аз
за двама ви умирам безвъзвратно.

Но аз нали във теб съм въплътен?
И значи тя обича само мен!


rolleyes.gif Това е само едно от любимите ми...
Go to the top of the page
post Sep 6 2006, 13:17
Comment #2


.::temptation::.


Група: Потребител +
Коментари: 1,107
Регнат: 22-February 06
От: Sin City
Име: Блага
Пол: Жена



^Ева,страхотно е.Мисля че съм го чела,но доста отдавна.
Та,ето още една част от любимите ми сонети happy.gif .

/*не ги знам като номер,защото съм ги преписвала от книга,която в момента не е у мен/

В бой с времето, защо не опиташ
да изградиш за своя зрял разцвет
по-сигурна стена, а все разчиташ
на този мой безпомощен сонет?
Достигнал си върха на всяка радост.
Едно ли чисто любещо сърце
би пресъздало с цялата му младост
по вярно от длето това лице?
Така животът сам възстановява
това, което времето с резец
и аз в сонета няма да поправя
със моя ученически писец.

Но, друже мой, спаси ме сам от тление,
и то във свое собствено творение.

------------------------------------------------------
Кого обичаш?Никого.Небрежно
на смърт осъждаш своите черти.
Мнозина те обичат безнадеждно-
към никого не се привърза ти.
Свой собствен враг, без капка милост свойто
унаследено жилище рушиш.
Подриваш тайно тоя покрив, който
би трябвало с любов да обновиш.
О, промени се!Ще простя по лесно.
Живей в сърцето с обич, не с вражди.
Стани това, което си телесно,
към себе си жесток недей бъди.

И тази твоя хубост някой ден
спаси в сина си, от любов към мен.

----------------------------------------------
worthy.gif worthy.gif worthy.gif
Go to the top of the page
post Oct 5 2012, 21:01
Comment #3


Нов Потребител


Група: Потребители
Коментари: 0
Регнат: 5-October 12
Име: Тодор Червенков
Пол: Мъж



Който знае езика на оригинала, препоръчвам да пробва да преведе някой сонет. Тогава ще бъде принуден да го опознае много по-добре и да го разбере в дълбочина. Без значение е дали самият превод ще изразява всичко, което преводачът е разбрал. Така преди време превеждах 116-ти сонет и сега често ми се случва да си го рецитирам наум, щото го научих наизуст в процеса на превеждането smile.gif)

Една приятелка направи комедиен превод на същия сонет. Така се роди идеята да направим пародийни преводи на всичките 154 сонета! Нарекохме ги "хуморети". Тази идея вече е осъществена и търсим издател чрез конкурса "Търся си издател". Мостри от хуморетите и възможност да гласувате за нас (събралият най-много гласове до края на ноември проект ще бъде издаден) ще намерите на сайта: http://izdatel.eu/poem.php?id=40
Go to the top of the page

 
« Next Oldest · Apocalyp†ica' · Next Newest »
 
мания